site.bta"Възраждане" предлага важни уточнения и гаранции за правата на гражданите в промените по ГПК, свързани с медиацията

„Възраждане“ внесе предложения между първо и второ четене по промените в ГПК, с които защитава доброволния характер на медиацията и въвежда гаранции за страните

След приетото на първо гласуване обединение на два законопроекта за изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), народните представители от „Възраждане“ Цвета Рангелова и Петър Петров внесоха допълнителни предложения преди второ четене, с които настояват за по-голяма правна яснота и защита на страните, участващи в медиационна процедура.

Според тях, настоящата уредба, макар и създаваща съдебни центрове за медиация, поставя под съмнение принципа на доброволност, който е в основата на този способ за алтернативно решаване на спорове. Затова предложените текстове изрично заличават термини като „задължителна медиация“ и „страните са длъжни“, които според „Възраждане“ могат да се тълкуват като натиск от страна на съда и да накърнят правото на свободен избор на страните.

В предложенията е залегнало и изискването при участие в медиация или в информационна среща за медиация страната да има изрично пълномощно, когато е представлявана от адвокат. Това, по думите на вносителите, гарантира, че страната е запозната с последиците от подобно участие и е дала информирано съгласие.

Сред другите важни промени е и регламентацията на възстановяването на държавната такса, когато делото приключи със спогодба, сключена в резултат на медиация, на ищеца ще се връщат 75% от внесената държавна такса. Същото се предвижда и когато искът бъде оттеглен в резултат от медиационно споразумение. Тази мярка цели да стимулира страните да решават споровете си по мирен път, без това да бъде натрапено насила.

Допълнително, се въвеждат конкретни условия, при които съдът може да предложи медиация, например, когато между страните има трайни отношения, водят се няколко дела между тях или когато спорът е свързан с интереса на дете. Същевременно се въвеждат ясни бариери, при които съдът не следва да предлага медиация, ако има данни за насилие, риск за живота или здравето на детето, признат иск или когато медиацията би довела до неразумно забавяне на производството.

Новите текстове позволяват на страните да участват в процедурата не само лично, но и чрез пълномощник, като това се уточнява в няколко члена. Така се постига по-голяма гъвкавост, особено при уязвими или отдалечени лица.

Промени са предложени и в Закона за медиацията, когато страните са постигнали едно общо споразумение по няколко висящи дела, то ще се одобрява поотделно за всяко дело, но ще влиза в сила само ако бъде одобрено изцяло. Това създава процесуална последователност и сигурност.

Създават се и гаранции за професионализма и отговорността на медиаторите към съдебните центрове -те ще се вписват безплатно, ще преминават специализирано обучение и ще носят отговорност по Закона за адвокатурата. Забранява се използването на информация, споделена по време на медиацията, в последващи съдебни производства.

„Нашата цел е да гарантираме, че медиацията ще остане доброволен процес, в който участието на страните е свободен избор, а не административна формалност. Стимулите трябва да са положителни - не санкции, не задължения, а реални ползи и гаранции за правата на гражданите“, заявяват от парламентарната група на „Възраждане“.

Очаква се предложенията да бъдат разгледани в рамките на предстоящото заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси, а окончателното гласуване на законопроекта да се състои до края на юли.