site.btaСписък на насрочените за разглеждане дела с обществен интерес във Върховния касационен съд до края на м. юни

09.06.2025 г., 13.30 ч., зала № 16 – търговско дело № 1473/2024 г. (образувано по молба на Никола Н., наследник по завещание на художника Стефан Р., за отмяна на арбитражно решение относно недвижими имоти в гр. София, като казусът е с висок обществен интерес след журналистическо разследване на „Нова телевизия“), I т. о., докладчик: Росица Божилова

Делото е образувано по молба по реда на чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), подадена от Никола Н. в качеството му на наследник по завещание на Стефан Р., като е предявен иск за отмяна на решение от 22.01.2024 г. по арбитражно дело № 1/2023 г. на Софийски търговски арбитражен съд, с което наследодателят Стефан Р. е осъден да заплати на „Френело транспорт“ ЕООД сумата от 1 500 000 лева – неустойка за неизпълнение на сключен между страните на 22.11.2023 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на Стефан Р., ведно със законната лихва върху сумата.

С определение  от 14.05.2025 г. по търговско дело № 1473/2024 г. съдебният състав на Върховния касационен съд (ВКС) открива производство по оспорване автентичността на подписа на Стефан Р. в разписки с подател Софийски търговски арбитражен съд за връчени на Стефан Р. съобщения на 04.01.2024 г. и 23.01.2024 г. и автентичността на подписа на Стефан Р. в отговора на исковата молба по арбитражното дело. Съдът допуска съдебно-графологична експертиза за проверка автентичността на документите по отношение на подписа на Стефан Р.

В мотивите се посочва, че на ответника „Френело Транспорт“ ЕООД са дадени указания, срокът за изпълнение на които е изтекъл, като не е постъпило становище по оспорваната от ищеца автентичност на подписа на Стефан Р. върху разписки за връчени съобщения и в отговора на исковата молба по арбитражното дело. В определението пише: „Настоящият състав съобрази, че в случая оспорването на ищеца не касае изходящи от страните документи по съществото на спора, а такива по разглеждането на самото арбитражно дело, чиято факултативна фаза съставлява и настоящото производство по чл. 47 ЗМТА. Оспорването касае редовността на конституираното правоотношение между всяка от страните и арбитражния съд, респективно предполага процес относно процеса, поради което и тежестта за доказване неавтентичността на документите е за ищеца, включително за доказване редовността на настоящия иск с оглед спазване срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА (досежно съобщението за връчване на арбитражното решение). С правни последици за спора би могло да се зачете изрично становище на ответника, изразяващо съгласие с неавтентичността на оспорените документи, каквото не е постъпило“. Затова съдебният състав на ВКС намира, че искането на  ищеца за допускане на съдебно-графологична експертиза за проверка автентичността на документите следва да се допусне, с определяне на депозит в негова тежест.

10.06.2025 г., 10.00 ч., зала № 23 – наказателно дело № 1045/2018  г. (срещу Кирчо К. – бивш директор на Националната разузнавателна служба, по обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери), ІІІ н. о., докладчик: Мая Цонева

Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъдата по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.

ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъжда на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 съдът лишава подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.

С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.

С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.

С касационните жалби на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.

12.06.2025 г., 09.00 ч., зала № 12 – гражданско дело № 1262/2025 г. (срещу решения за избор на висши органи на адвокатурата), III г.о., докладчик: Мими Фурнаджиева

Делото е образувано по жалби срещу решенията на Избирателната комисия за избор на висши органи на адвокатурата относно проведения на 22 и 23 февруари 2025 г. и на 2 март 2025 г. избор на висши органи на адвокатурата в Република България.

13.06.2025 г., 09.00 ч., зала № 22 – наказателно дело № 393/2025 г. (срещу Орлин В. и Пламен В. за предумишленото убийство на Евгения В., извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин, като жертвата е намерена в куфар през 2021 г.), I г. о., докладчик: Ружена Керанова

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Орлин В. и Пламен В. и на частните обвинители срещу решението от 19.02.2025 г. по в.н.о.х.д. № 238/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъдата от 20.10.2023 г. по н.о.х.д. № 4620/2022 г. на Софийския градски съд. С нея Орлин В. и Пламен В. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК (за предумишленото умъртвяване на Евгения В. с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин). На всеки от подсъдимите е наложено наказанието „доживотен затвор“ при първоначален „строг“ режим.

В касационните жалби на Орлин В. и Пламен В. се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. В условията на алтернативност се правят искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания и преквалифициране на деянието на Пламен В.

 В касационната жалба на частните обвинители се сочи довод за явна несправедливост на наложените наказания. Иска се налагане на наказанието „доживотен затвор без замяна“.