site.btaПозиция на ПП „България може“

Споделеното родителство

Позиция на ПП „България може“

В съвременното общество семейството търпи значителни промени. Раздялата между родители е реалност за все повече деца, което поставя въпроса как най-добре да се защити интересът на детето след развода. Един от най-обсъжданите и логично справедливи подходи в тази ситуация е споделеното родителство. Това е модел, при който и двамата родители участват равноправно в отглеждането и възпитанието на детето, независимо от семейния им статус.

За пълноценното развитие на едно дете е изключително важно то да има достъп до и мъжкия, и женския ролеви модел в своето семейство. Майката и бащата не просто изпълняват различни родителски функции - те въплъщават различни психологически и поведенчески модели, които помагат на детето да изгради реалистична и балансирана представа за обществото и себе си. От майката то често получава емоционална топлина и грижа, а от бащата - структура, насърчаване на самостоятелността и увереността в себе си. Разбира се, това не е абсолютно правило - но биологичната и поведенческа различност между половете има значение, особено в ранното развитие.

Липсата на един от двата ролеви модела създава изкривена картина на света. Момчетата, които растат без баща, често срещат затруднения в идентификацията със своя пол и в изграждането на здравословни граници. Момичетата, от своя страна, могат да развият нереалистични очаквания към мъжете или да влязат в зависими отношения. Споделеното родителство осигурява на децата баланс - те учат как да се свързват с хора от двата пола, как да разбират и уважават различията и как да изграждат зрели, устойчиви връзки.

Днес в България (и не само) една от най-големите пречки пред въвеждането на справедливо споделено родителство не идва от обществото като цяло, а от малка, но шумна група НПО организации, които системно насъскват жените срещу мъжете и изграждат образа на мъжа като "виновен по презумпция". Под прикритието на борба за права и защита на жените, тези организации разпространяват идеологическа омраза, която не просто настройва половете един срещу друг, но превръща бащата в обществен враг.

Тези групи не защитават децата - те използват децата като инструмент в идеологическа война. Те лобират срещу всяка реформа в семейното право, която дава равни права на бащите, представят всеки спор за попечителство като форма на "мъжка агресия" и активно саботират въвеждането на споделено родителство, защото то подкопава тяхната изкривена теза, че мъжът е предимно насилник, а жената - единствената легитимна грижеща се фигура.

Така се стига до общество, в което децата растат без бащи, а мъжете са третирани не като равноправни родители, а като заплаха, която трябва да се държи на дистанция. Това е не просто несправедливо - това е разрушително. То руши семейството, руши психиката на децата и създава едно поколение, което ще носи последствията от този изкуствено наложен конфликт между половете.

НПО-тата, които се представят като защитници на правата, но в действителност сеят разделение, трябва да бъдат извадени от процеса на изработване на семейни политики. Нещо повече, тези НПО-та имат чисто икономически интерес да сеят разделението.

Време е обществото да отвори очи: идеологията няма място в семейното право! Центърът на всяко решение трябва да бъде не политическата кауза, а детето и неговото право да има и баща, и майка - в пълноценна, активна и равноправна роля.

Причините за това са много:

Детето има нужда и от двамата родители - Множество изследвания показват, че децата се развиват най-добре, когато и двамата родители са активно ангажирани в живота им. Присъствието на майката и бащата осигурява емоционален баланс, стабилност и усещане за принадлежност. Споделеното родителство не означава просто равни дни при всеки родител, а включване и сътрудничество в ежедневните решения и грижата за детето.

Равнопоставеност между родителите - В традиционната съдебна практика често се наблюдава тенденция децата да се поверяват основно на майките, а бащите да имат ограничено време за контакт. Това води до несправедливост и отдалечаване на единия родител. Въвеждането на споделено родителство като стандартен подход ще утвърди принципа на равенство между майките и бащите и ще даде ясен сигнал, че и двамата имат еднаква отговорност и значение.

По-малко насилие в семейството - Споделеното родителство допринася за намаляване на конфликти и напрежение между родителите. Когато и двамата имат равна роля и право на участие, се изгражда среда на сътрудничество, а не на борба за контрол. Изследвания сочат, че в ситуации на споделено родителство честотата на домашно насилие, включително психическо и емоционално, е значително по-ниска. Детето расте в по-безопасна и спокойна атмосфера.

По-добри академични резултати на децата - Децата, които живеят с двамата родители равномерно, показват по-добра успеваемост в училище. Те имат по-висока концентрация, по-малко отсъствия и по-добри оценки. Това се дължи на по-силната емоционална подкрепа, по-добрия самоконтрол и наличието на две активни фигури, които стимулират образователното развитие и насърчават ученето като ценност.

По-добри резултати в живота като цяло - Споделеното родителство влияе положително върху дългосрочната житейска реализация на детето. Такива деца по-рядко развиват зависимости, по-рядко страдат от психични разстройства, по-често завършват висше образование и имат по-успешна професионална реализация. Когато и двамата родители са ангажирани, децата получават по-богат житейски опит, по-здрави модели за подражание и по-висока самооценка.

По-малка вероятност децата да повторят развода - Едно от най-важните дългосрочни предимства на споделеното родителство е, че децата, израснали в такава среда, по-рядко повтарят модела на развод в своя личен живот. Те развиват по-добри комуникационни умения, научават се да разрешават конфликти зряло и изграждат по-стабилни романтични връзки като възрастни. Усещането за обич и подкрепа от двамата родители дава здрава основа за изграждане на собствено устойчиво семейство.

Предпазване от родителско отчуждение - Когато единият родител е маргинализиран или отсъстващ, често се стига до т.нар. родителско отчуждение - явление, при което детето се отчуждава от другия родител под влияние на този, при когото живее. Това може да има дългосрочни психологически последици. Споделеното родителство намалява риска от такъв тип поведение, като задължава и двамата родители да поддържат активна връзка с детето.

Психическо и емоционално здраве на детето - Децата, които растат в условия на споделено родителство, демонстрират по-ниски нива на стрес, тревожност и депресия. Те имат по-добра училищна успеваемост, по-високо самочувствие и по-устойчиви социални връзки. Това е пряко следствие от факта, че чувстват подкрепата и любовта на двамата родители в ежедневието си.

Стимул за мирно разрешаване на конфликти - Въвеждането на споделено родителство като нормативен стандарт би мотивирало родителите да търсят по-конструктивен и мирен начин за уреждане на отношенията си след раздялата. Когато и двамата знаят, че ще имат еднакво право и отговорност към детето, е по-вероятно да търсят решения, които са в интерес на детето, а не да водят изтощителни съдебни битки.

Споделеното родителство не е компромис, а необходимост. То не е просто юридическа мярка, а морален и социален ангажимент към бъдещето на децата. Въвеждането му като основен принцип в законодателството би било стъпка напред към справедливо и балансирано общество, поставящо децата и бъдещето на първо място. Защото всяко дете има правото да бъде обичано и подкрепяно и от майка си, и от баща си - не поотделно, а заедно!