site.btaНМД: Подкрепа и развитие, а не санкции и подчинение в училище

Позиция на граждански организации и активисти относно планирани от МОН промени

Национална мрежа за децата, граждански организации, граждани и активисти изразяваме силното си притеснение относно изказванията на министъра на образованието за планирания пакет санкциониращи мерки в училищното образование: оценка/санкция за дисциплина, пълна забрана за носене на телефони в училище и намаляване на възможността за отсъствия по заявка на родител (по семейни причини), одобрена в момента на 15 дни годишно. В допълнение на това се предлага и въвеждането на религия като отделен и задължителен предмет. 

Живеем в среда, която се променя изключително бързо и това действително налага преосмисляне на моделите на изграждане на отношения, в т.ч. в класната стая, методите на преподаване и въвеждането на нови форми на организация на учене, подходи и предметно съдържание в училище. Буди тревога обаче подчертано санкционният, ограничителен и консервативен характер на предложените мерки. Безусловно поддържаме това децата да бъдат учени на етика, морал и ценности, но това следва да става по недогматичен начин, в режим на дискусия, примери, интерактивни ролеви игри, споделяне на емоции и следване на личен пример, даван от значимите възрастни, в т.ч. учителите. Вместо това, свидетели сме на твърди намерения от страна на МОН за промени от забранителен характер и включване на предмет, който ще налага мироглед на учениците и ще противоречи на светския характер на образованието в Република България. 

Огромна част от организациите членове на Мрежата изразяват съществени притеснения относно въвеждането на религия като отделен и задължителен предмет. Напомняме, че в България училищното образование е светско (чл. 11, ал. 2 от ЗПУО) и като такова следва да се базира на научни твърдения, основани на доказателства, развиване на умения за критично мислене и задаване на въпроси в търсене на отговори (като често не само един отговор може да е верен). Обратното, в конфесионалното образование (базирано на вероучение) се набляга на религиозните догми, които не оставят място за дискусия и тълкувание. Въвеждането на задължителни и отделни часове по религия създава и съществени рискове от разделение на базата на религия и противоречи на основен принцип на ЗПУО – „формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин“, както и на забраната за налагане на идеологически и/или религиозни доктрини в училище (чл. 11, ал. 2, т. 1). 

Съществени притеснения буди и неяснотата по отношение на учебното съдържание на обсъждания предмет и това кой ще го преподава. Напомняме, че към момента учебната програма на религията като избираем предмет включва обяснение за изискването на смъртно наказание за грехове и други неадекватни на съвременния свят и разбирането за човешките права догми. Заедно с това, не е взета предвид и спецификата на детското развитие – така например, децата в начален етап на образование все още не могат да разберат преносното значение на религиозните текстове. Липсват и квалифицирани преподаватели, които да преподават в тези часове – въвеждането на задължителен час по религия предвижда или допълнителна квалификация на учителите, които и сега работят в условия на свръхнатоварване и липса на подкрепа, или на влизането на лица с религиозен статус, което е неприемливо в светско училище.  

Мярката, предвиждаща оценка за дисциплина създава допълнителна стигматизация и стремеж към въвеждане на санкциониращи инструменти за учителите. Допълнително, остана неясно как тя ще бъде обвързана със съществуващите санкции за поведението на учениците, с оценките за представянето на учениците по учебните предмети и с документите, издавани от училището. Добри практики от много организации в образователната сфера показват, че атмосферата в класната стая може значително да се подобри с методи и подходи за поощряване на участието, интерактивно обучение и др. Убедени сме, че пълната забрана за носене на телефони в училище ще срещне широк отпор сред самите ученици, особено гимназистите. В този смисъл предлагаме съвместно да търсим и предложим други начини за ограничаване ползването на мобилни устройства и насърчаване на методите, по които те могат да бъдат употребявани за подобряване процеса на учене и на академичните резултати (в т.ч. етична и отговорна работа с изкуствен интелект, насърчаване на използването на образователни приложения и уебсайтове и др.).

Що се отнася до споменатата възможност за намаляване на допустими отсъствия по семейни причини, одобрена в момента на 15 дни годишно, напомняме още веднъж, че това намерение не стъпва нито на данни за увеличаване на броя на отсъствията на учениците, нито на здравия разум по отношение на облекчаване на административната тежест за личните лекари. В контекста на останалите мерки, тази изглежда като поредната стъпка към задълбочаване на недоверието между училището и родителите. 

Вярваме, че въвеждането на нови мерки в училищното образование следва да бъде предхождано от анализ на нуждата от тях, на дефицитите, които адресират и да почиват върху доказателства за ефекта върху целевата група. Напомняме, че чл. 3, ал. 2, т. 8 от ЗПУО въвежда принципа „иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите“. До момента няма данни, които да дават основание да се смята, че въвеждането на обсъжданите мерки е в интерес както на учениците, така и на учителите. 

Силно притеснение буди тенденцията дискутираният пакет от мерки да измества фокуса от реалните проблеми в образователната система и не само да не адресира фундаменталните причини за напрежение в нея, но и да ги задълбочава. Такива за нас са нуждата от подкрепа на директори и учители, липсата на дефинирани цели на средното образование, нарушеният диалог и доверие между участниците в образователния процес – учители, ученици и родители и необходимостта от актуализиране на учебните програми и съдържание, както и на методите на преподаване. 

Вярваме, че обществените отношения, личната отговорност към обществото, моралът и ценностите имат своето място в училище и те следва да бъдат част от часовете по гражданско образование, така и в рамките на други учебни предмети. Подчертаваме, че стремежът за подобряване на процеса на учене, изграждане на среда на сътрудничество и уважение в училище и повишаване на образователните резултати на учениците следва да се случва чрез насърчаване на сътрудничеството между учители, ученици и родители и овластяване на участниците в процеса с въвеждане на мерки за позитивна мотивация.

Обявяваме се безусловно в подкрепа на учители, директори, ученици и родители и институции по пътя на адаптиране на образователния процес с цел не само повишаване на академичните резултати на децата, но и изграждане на морал, ценности и етично поведение. Оставаме в готовност да продължим открития и конструктивен диалог с МОН и да предложим работещи и основани на доказателства алтернативни мерки за подкрепа на участниците в образователния процес. 

Позицията е на Национална мрежа за децата и е подкрепена от следните организации и активисти:

Национална мрежа за децата

Асоциация Родители

Сдружение за безопасни детски площадки

Фондация „Бъдеще“ - Ракитово

Фондация „Сингъл Степ“

ЖС „Екатерина Каравелова“ – Силистра

Фондация „Детски книги“

Сдружение „Съучастие“ – Варна

Сдружение „ИМКА – Габрово“

Антоанета Янкабакова

Институт по медиация и управление на спорове

Фондация „Юкрейн Съпорт енд Реновейшън“

Сдружение „Помощ за Украйна“

Фондация „Нашите недоносени деца“

Фондация „Здраве и социално развитие“

Сдружение „Еквилибриум“ – Русе

Фондация „Партньори – България“

Фондация „Глас“

Фондация „Конкордия България“

Сдружение „Ре-акт“

Фондация за децата с церебрална парализа

Сдружение „Инициатива за развитие – Кърджали решава“

Фондация „Заедно в час“

Българска асоциация по семейно планиране

Фондация „Карин дом“

Фондация „Код Участие“

Фондация „Сийдър“

Адриана Гоцова

Сдружение ЖАНЕТА – Разград

Сдружение „Бъдеще за децата“ – Казанлък

Фондация „За нашите деца“

Фондация „Международна награда на херцога на Единбург – България“

Сдружение „SOS Детски селища – България“

Фондация „Райз България“

Сдружение за споделено учене ЕЛА

Сдружение ЛАРГО – Кюстендил

Сдружение „Спина бифида и хидроцефалия-България“

Фондация ЕКИП

Фондация ДА – обединени срещу насилието

Фондация „Едно сърце“

Ирина Манушева

Надежда Цекулова

Фондация „Рома Пловдив“

Театър Цвете

Център за учене чрез преживяване

Институт за прогресивно образование

Институт по социални дейности и практики