site.btaИнститут за пътна безопасност: Финансов анализ

АПИ ПРЕЗ 2025 Г.: МИЛИАРДИ В БЮДЖЕТА, ХИЛЯДИ СЛУЖИТЕЛИ И СЛАБ ЕФЕКТ

Скъпа администрация, непрозрачни разходи и бонуси без покритие в резултатите

2025 г. е представяна като година на стабилизация за Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Отчетът действително показва по-добра приходна база и формална бюджетна дисциплина. Но зад цифрите се крие неудобната истина: АПИ остава непрозрачна, неефективна и прекалено скъпа за поддържане институция, чиито разходи за администрация и персонал не съответстват на реалния инфраструктурен резултат.

ПРИХОДИ: НАД 1,1 МЛРД. ЛВ., НО С ОГРАНИЧЕН КОНТРОЛ

През 2025 г. АПИ генерира близо 1,1 млрд. лв. собствени приходи, от които:

• около 763 млн. лв. от тол такси (включително приблизително 130 млн. лв. от CO₂ компонента);

• около 314 млн. лв. от винетни такси.

Тежкотоварният трафик вече носи над 2,5 пъти повече приходи от леките автомобили. Това е правилна, но закъсняла реформа.

Въпреки това одитните доклади продължават да отчитат пропуски в събираемостта, особено при транзитния трафик, както и ограничена публична информация за ефективността на контрола.

2,44 МЛРД. ЛВ. РАЗХОДИ – И КОЛКО ОТИВАТ ЗА САМАТА АПИ

Общите разходи на АПИ за 2025 г. възлизат на около 2,44 млрд. лв., включително:

• 1,2 млрд. лв. за строителство и основни ремонти;

• 680 млн. лв. за текущ ремонт и поддържане;

• над 100 млн. лв. за тол системата и електронното управление.

По-малко видимо, но изключително важно перо са разходите за персонал и издръжка.

НАД 2000 СЛУЖИТЕЛИ, ВИСОКИ ЗАПЛАТИ, СПОРЕН ЕФЕКТ

През 2025 г. в АПИ работят над 2000 души – централна администрация и 27 областни пътни управления.

Разходите за:

• заплати и осигуровки;

• административна издръжка (сгради, автомобили, външни услуги, ИТ поддръжка);

достигат десетки милиони лева годишно, като само разходите за персонал нарастват с около 5% спрямо предходната година.

Проблемът не е в нивото на възнагражденията само по себе си, а в липсата на връзка между разходите за персонал и постигнатия резултат:

• няма съществено ускоряване на строителството;

• няма ясно подобрение в контрола и качеството;

• ключови проекти остават в застой.

БОНУСИТЕ (ДМС): НАГРАДА БЕЗ РЕЗУЛТАТ

Допълнителен риск за доверието са бонусите и допълнителното материално стимулиране (ДМС), които АПИ продължава да изплаща.

Въпреки:

• забавени проекти;

• ниско физическо изпълнение;

• оскъпяване без съответен напредък;

служителите на агенцията получават бонуси, които не са обвързани с измерими показатели за ефективност – завършени километри, спазени срокове, намалени разходи или подобрено качество.

Това поставя сериозен въпрос:

За какво точно се стимулира администрацията?

Не случайно Сметната палата включва системата за ДМС сред приоритетите си за проверка, поради риск бонусите да се разпределят формално, а не според реални постижения.

„ХЕМУС“ – СКЪП ПРОЕКТ, СЛАБ УПРАВЛЕНСКИ КАПАЦИТЕТ

АМ „Хемус“ остава най-големият тест за ефективността на АПИ – и най-големият провал.

Към края на 2025 г.:

• само един участък е напълно завършен;

• други са между 40% и 60%;

• срокът реалистично се измества към 2028–2029 г..

Въпреки значителните средства, изразходвани през 2025 г., реално ускоряване няма, което поставя под съмнение управленския капацитет на агенцията, независимо от числеността ѝ.

ИНДЕКСАЦИЯТА ПРИКРИВА НЕЕФЕКТИВНОСТТА

Методиката за индексация допуска 50–70% увеличение на цените по стари договори.

Така все по-голяма част от бюджета се използва за корекции, а не за ново строителство.

Липсва публичен отговор на базови въпроси:

• колко километра път са завършени през 2025 г.;

• каква е реалната цена на километър;

• какъв е приносът на администрацията за този резултат.

ИЗВОДЪТ: СТРУКТУРНАТА РЕФОРМА Е НЕИЗБЕЖНА

АПИ през 2025 г. е финансова стабилна, но управленски неефективна институция.

С над 2000 служители, растящи разходи за заплати и бонуси и слаб инфраструктурен резултат, агенцията се нуждае не от повече пари, а от дълбока структурна реформа.