site.btaЗасега не се предвиждат санкции за болниците, които не достигнат началните заплати, заложени в Колективния трудов договор, каза д-р Иван Маджаров

Засега не се предвиждат санкции за болниците, които не достигнат началните заплати, заложени в Колективния трудов договор, а период, в който да се помисли как да бъдат подпомогнати лечебните заведения, които имат нужда от помощ. Това каза пред журналисти председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров след подписването на националните рамкови договори за медицинските и за денталните дейности за периода 2023-2025 от страна на БЛС и Българския зъболекарски съюз (БЗС) с НЗОК.

Церемонията се състоя в Министерството на здравеопазването.

Шестмесечният гратисен период е указан в Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности. Според документа в този срок болниците трябва да достигнат начални заплати, посочени в КТД в отрасъл "Здравеопазване", който за различните категории болници предвижда определени начални възнаграждения за медицинския и немедицинския персонал. По думите на д-р Маджаров целта е да няма наказване, защото това би означавало наказаната болница да изпадне в още по-тежко състояние. Всички имаме желание да намерим начин да подсигурим заплатите на медицинските специалисти, допълни той.

Увеличението на бюджета на НЗОК за следващата година е въпрос на анализ и възможности, каза още д-р Маджаров. Ако можем и през 2024 г. да постигнем средно увеличение на клиничните пътеки с 25%, би било добре, посочи още той и припомни, че през миналата година стойностите на клиничните пътеки бяха увеличени веднъж със средно с 25%, а след това още веднъж с 8%.  По думите му НЗОК е изплащала през миналата година надлимитна дейност, което е довело до невъзможност за по-голямо увеличение на цените на клиничните пътеки. Д-р Маджаров изрази надежда, че в бюджета на НЗОК за следващата година да има достатъчно средства, за да се повишат цените на клиничните пътеки.

Пациентът да е в центъра на системата означава да му осигурим квалифицирани лекари и достъп до тях в цялата страна, каза д-р Маджаров в отговор на въпрос какво се променя за пациента с новите НРД. По думите му през последните две години, чрез насочване на повече средства към извънболничната помощ, се е повишил интересът на младите лекари към специалността „Обща медицина“. За пациентите се предвиждат повече медико-диагностични дейности и по-добре заплатени услуги, извършвани от лекарите, тъй като, когато те не са добре платени, пациентът - по един или друг начин - е принуден да доплаща, допълни той.

В този бюджет на НЗОК и в НРД има обърнато сериозно внимание на първичната и на специализираната извънболнична помощ, каза заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Михаил Околийски. По думите му в първичната извънболнична помощ средствата са увеличени с близо 25%, което ще позволи интензивна работа с пациентите и наблягане на профилактиката. Искаме пациентът да бъде партньор в системата, а профилактичните прегледи да не са формални, каза още той.

Не трябва лекарите да бъдат оставени сами да събират хората за профилактични прегледи, необходима е мащабна информационна кампания за профилактиката вместо да се плашат с предстоящи глоби, каза заместник-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. По думите му на пациентите трябва да се разясни и че издаването на електронен документ не означава дистанционен преглед.

Няма промяна в денталните дейности, които се заплащат от НЗОК през следващата година, каза д-р Николай Шарков, председател на БЗС. По думите му още преди 20 години от съсловната организация са посочили, че за дентални дейности и за поддържане на добро орално здраве са необходими половин милиард лева. За следващата година са предвидени 279 млн.лв., посочи още д-р Шарков.

Ще поискаме Министерството на здравеопазването да извършва дейностите по скринингови програми, водещи до ранно откриване на сърдечно-съдови и онкологични заболявания, каза Пламен Таушанов, представител на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК.