site.btaИзкуственият интелект е като метеоритен удар, каза за БТА бащата на интернет Винт Сърф

Изкуственият интелект е като метеоритен удар и също като интернет е мощна технология, която може да се употребява и с нея може да се злоупотребява. Това каза Винт Сърф, наричан един от бащите на интернет, за БТА по време на Хайделбергския лауреатски форум, който се проведе през септември в Хайделберг, Германия.

Сърф е лауреат на награда „Тюринг“ (2004 г.), смятана за еквивалент на Нобелова награда за компютърни науки. Той разговаря с журналисти на Хайделбергския лауреатски форум, в чиито издания участва всяка година.

На въпрос на БТА дали изкуственият интелект доразвива потенциала на интернет или е конкуренция и заплаха за глобалната мрежа, Сърф отговори, че изкуственият интелект (ИИ) е всичко. Той сам перифразира въпроса и се запита дали ИИ е еволюция или удар от метеорит.

ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ УДАР ОТ МЕТЕОРИТ

„На първо място ИИ е метеоритен удар, заради скоростта, с която се развиват способностите му. В ИИ постъпва много информация, възможностите му нарастват, способностите му се развиват. Ние се учим как да обучаваме системите с изкуствен интелект със специфична информация, за да бъдат по-полезни. Смятам, че като всяка мощна технология, ИИ ще бъде използван, но с него ще се и злоупотребява. Мога да кажа същото и за интернет. Това е много мощна технология, наблюдавам развитието й от 70-те години на миналия век“, каза Сърф. „И виждам как някои хора злоупотребяват със способностите на интернет, а други хора правят добри неща. Същото ще се случи и с ИИ“, смята Сърф. „И тъй като технологията няма да се дисциплинира сама, както бихме искали, ще трябва да открием начин да я накараме да спазва поведение и да определим кое поведение е приемливо за обществото и кое не е“, каза Сърф. Той обясни какви са начините за регулация за употребата на ИИ според вижданията му.

„Сигурен съм, че има само три начина да решим този проблем. Първият е да използваме самата технология, която да се ограничава, да се придържа към определен тип поведение. Има техническо решение на този въпрос, но обикновено то не е приложимо във всички случаи. Следващият начин е  post hoc действие. Ако някой човек или компания върши нещо зловредно, им казваме – ако постъпвате така, ще има последици и се обръщате например към правоохранителните органи. Може да се използват и социални норми за ограничиване на подобни действия. Има и трета възможност и тя е да се разчита на моралната преценка“, обясни Сърф.

Той каза, че третият вариант за регулация за някои хора изглежда твърде слаб. „Трябва да напомня, че във вселената има и други слаби сили, като гравитацията например. Тя е най-слабата сила във вселената. Но когато има достатъчно маса, тя държи планетите в орбита. Ако има достатъчно социална маса, която да се договори за норми, те могат да са много силни и да имат силно влияние върху поведението“, каза Сърф.

Според него тези три възможности за регулация трябва да се използват, за да се предотврати злоупотребата с ИИ, интернет и други мощни технологии.

Сърф е председател на Форума за управление на интернет (IGF) към ООН, убеден е, че управлението на глобалната мрежа е обща отговорност на потребителите и обществото, а от 2016 г. работи с НАСА по изграждането на интерпланетарен интернет след инсталирането на интернет на Международната космическа станция.

Икономисти, психолози, специалисти по неврология, много експерти трябва да съветват компютърните специалисти за въздействието на технологиите върху обществото, каза Винт Сърф на 11-ото издание на Хайделбергския лауреатски форум в отговор на въпрос на БТА дали в началото на кариерата си в компютърните науки си е задавал етични и философски въпроси, които възникват днес с развитието на интернет, социалните мрежи и изкуствения интелект.

Да си призная, не съм се замислял какво може да се обърка в това отношение, каза тогава Сърф. По онова време, преди 50 години, просто се опитвахме да направим така, че глобалната мрежа да работи и да я развиваме. Ако тогава се бях тревожил много, не съм сигурен докъде щяхме да успеем да развием мрежата. По онова време обаче хората, които използваха интернет, бяха малко, предимно инженери, които се опитваха да създадат мрежата, обясни миналата година Сърф.

МИСТЕРИЯТА С ИИ

Да ви призная, макар да съм компютърен изследовател, според мен има нещо мистериозно в ИИ, каза Сърф в началото на разговора с журналисти през септември тази година в Хайделберг. „Той може да работи така бързо и леко, много е изненадващо.  Дори и да прави грешки, някои от тях са доста креативни. Макар че ако не внимаваме, някои от тези грешки може да са твърде опасни. Затова смятам, че въпросът за критичното мислене е твърде важен. „Внимавайте какво ви казва ИИ. Питайте. Големият въпрос обаче е как работи, особено със съжденията. Когато поискаме да обясни защо смята така, както е отговорил – не можем да избегнем тези антропоморфни термини, е изумително колко бързо ИИ учи и след това изразява това, което е научил“, каза Сърф. 

Той сравни „мистериозния процес“ в работата на ИИ с ученето при човека – всички се учим да правим нещо, но не разбираме как се случва. „Умеете ли да карате велосипед? Помните ли как като деца падахте от колелото и изведнъж един ден вече не падахте? Въпросът е какво точно сте научили и как. Не мисля, че някой от нас напълно разбира кога е настъпил моментът, в който телата ни са научили как да балансират на велосипеда. Наричат го мускулна памет. Мисля си, че в системите с ИИ се случва нещо подобно и мистериозно като мускулната памет“, каза Сърф и допълни, че хората все още не знаят как точно функционира мозъкът.

КАК ДА ОПАЗИМ ДИГИТАЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ

Сърф отново коментира темата със съхраняването на информацията в бъдеще, която бе във фокуса на кратката му лекция в рамките на Хайделбергския лауреатски форум. Голямата ми тревога е, че всички тези дигитални материали няма да са налични, когато бихме искали или когато наследниците ни биха имали нужда от тях, каза Сърф. Той се занимава с проблема от десетилетие, смята, че човечеството навлиза в „дигитални Тъмни векове“ и се опасява, че бъдещите поколения няма да разполагат с архив за събитията от 21 век.

Историята сочи, че най-добрите начини за съхраняване на информация са записите върху издръжливи материали като глинени плочи, висококачествена хартия или пергамент. Общото между тях е, че не се нуждаят от електричество, за да се съхранят и да запазят информацията върху тях, каза Сърф.

За разлика от тях дигиталните носители не са така устойчиви. „Много от тях са магнитни, а магнитът се износва с времето“, посочи Сърф и обясни, че някои стари магнитни ленти са толкова крехки вече, че ако бъдат пуснати през съответен четец, повърхността им може да се увреди и изтрие информацията.

Устройствата, които се използват за разчитане на дигитализираната информация, се нуждаят от хардуер и софтуер. Сърф разказа, че наскоро се опитал да прочете информация, съхранена на дискета, но за това му били нужни три устройства – драйв, който да чете дискетата, програма, която да отвори съхранените данни и стар компютър,

„Бащата на интернет“, който от десетилетия е сред пионерите в развитието на новите технологии и в глобалния дебат за приложението им, посочи три идеи, които според него предлагат решение на проблема със съхраняването на информацията занапред.

Едната е записването на данни върху кварцов кристал. Той даде пример с компанията от САЩ SPhotonix, която проучва и разработва във Великобритания и Швейцария технология със записване на данни с лазер върху кристали, които са траен и стабилен носител. Според Сърф проблемът е с обема информация, който може да се съхрани върху подобен материал.

Друг вариант за съхранение на дигитални данни е вдъхновен от глинените плочки от древността. Стартъпът Cerabyte е разработил керамичен материал, за който твърди, че може да съхранява данни на практика вечно.

Третата идея е да се записва дигитална информация върху ДНК. Това е много устойчива молекула, иначе животът нямаше да съществува от милиарди години, каза Сърф и уточни, че ДНК трябва първо да се дехидратира, след което може да съществува много дълго време.

Винт Сърф е американски  учен в областта на компютърните технологии, признат заедно с Боб Кан за един от бащите на интернет. Роден е на 23 юни 1943 г. в Ню Хейвън, Кънектикът. Сърф е завършил математика в Станфорд, доктор e на математическите науки от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Работил е в компании като IBM, MCI, бил е преподавател в Станфорд (1972 – 1976 г.), където заедно с Боб Кан изобретява TCP/IP протокола, с който работи интернет.

Винт Сърф е един от създателите на международното интернет общество, сред основателите е и на ICANN, който регистрира IP адресите. Бил е старши вицепрезидент за интернет-архитектура и технологии в телекомуникационния гигант Worldcom. 

От 3 октомври 2005 г. Винт Сърф е вицепрезидент и главен интернет евангелист на "Гугъл". Шегува се, че искал да го назначат за велик херцог, но му обяснили, че в йерархията на компанията няма такъв пост. В началото на разговора си с журналисти на 12-то издание на Хайделбергския лауреатски форум подчерта, че отговаря от свое име, независимо от позициите си в компанията.

Винт Сърф е почетен доктор на редица университети по света. Участвал е в президентския съвет за информационни технологии към президентите на САЩ Бил Клинтън и Джордж Буш, както и в Съвета за информационни технологии, сформиран от българския президент (2002 г. - 2012 г.) Георги Първанов. През юни 2006 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий”„за особено значимите му заслуги за развитието на информационните технологии и за оказаната експертна помощ на Република България в тази област“.