Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото тримесечие на 2023 г., изготвена в изпълнение на Закона за публичните финанси. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2023 г. е отрицателно в размер на 662.4 млн. лв., 0,4 % от прогнозния брутен вътрешен продукт, и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 641,0 млн. лв. и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лв.
За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. беше отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 957,2 млн. лв. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите – 27 на сто, значително да изпреварва ръста на приходите – 18,6 на сто, което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 г. са в размер на 14 691,8 млн. лв. Постъпленията нарастват с 2 308,2 млн. лв. или 18,6 % спрямо отчетените към март 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2 355,2 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията, основно грантове по програмите и фондовете на ЕС, са по-малко с 47,0 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, са в размер на 11 817,2 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1 942,0 млн. лв. – 19,7%, спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 80,4% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 1 426,2 млн. лв., като нарастват със 178,7 млн. лв. или 14,3% спрямо отчетените към март 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 5 697,0 млн. лв., с ръст от 508,7 млн. лв. или 9,8% спрямо отчетените към март 2022 г.). Приходите от други данъци са в размер на 1 079,2 млн. лв. или ръст от 690.4 млн. лв. спрямо отчетените към март 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 3 614,8 млн. лв., което представлява ръст от 564,2 млн. лв. или 18,5% спрямо отчетените за същия период на 2022 година.
Неданъчните приходи са в размер на 2 440,5 млн. лв. Отчита се ръст от 413,2 млн. лв. или 20,4% спрямо същия период на 2022 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лева.
Разходите по КФП, включително вноската на България в бюджета на ЕС, към март 2023 г. възлизат на 15 354,3 млн. лв. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12 088,9 млн. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите три месеца на 2022 г. с 3 265,4 млн. лв. или 27,0%. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии – 1 050,2 млн. лв., както и в частта на разходите за издръжка – 652,6 млн. лв., разходите за персонал – 628,2 млн. лв., разходите за субсидии – 604,8 млн. лв. и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 14 595,9 млн. лв. Отчита се ръст от 3 244,6 млн. лв. или 28,6 % спрямо отчетените към март 2022 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 13 659,9 млн. лв. Капиталовите разходи възлизат на 929,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 303,1 млн. лв. Спадът е с 32,7 млн. лв. или 9,7 % спрямо същия период на 2022 г.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31 март 2023 г. е 12,6 млрд. лв., в това число 12,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
БТА припомня, че служебното правителство внесе на 28 април в парламента проекта на Закон за държавния бюджет на Р България за 2023 г., както и тези за Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
/ВД/
news.modal.text
