site.btaРемонтът на Хилендарския манастир ще приключи до края на годината, съобщи сръбското министерство на културата


Реставрационните дейности на Хилендарския манастир след големия пожар през 2004 г. ще приключат до края на годината, съобщи министърът на културата на Сърбия Никола Селакович пред РТС.
По думите на Селакович досега Сърбия е инвестирала почти 18 милиона евро във възстановяването на щетите след пожара, а през последната година ремонтите дейности са срещнали големи предизвикателства, включително и прекъсване, заради множеството и различни по сила земетресения в района на Света Гора.
"С гордост можем да кажем, че тези над 1000 земетресения, които удариха Хилендарския манастир потвърдиха, че всичко, което е било укрепено в предходния период, е наистина с изключително качество“, каза Селакович.
При пожара през 2004 г. са унищожени или повредени приблизително шест хиляди квадратни метра от манастира, обяви Селакович.
Преди 21 години са унищожени произведения на изкуството и архитектурата с неоценима историческа и художествена стойност в обителта.
Пожарът избухнал около полунощ от електрическа печка в помещенията на игумена и се разпространил бързо заради дървената конструкция на сградите. Напълно е изгоряла гостната /Архондарики/ и някои параклиси със стенописи от 17 и 18 век, както и 40 монашески килии. Килията, в която Паисий Хилендарски е писал "История славянобългарская" остава невредима.
Никой от 25-те сръбски монаси в манастира не е пострадал. Братството на манастира дори е успяло с помощта на реставрационните работници да осуети разпространяването на пожара. Според публикации в сръбски медии преди 21 години е изгоряла една трета от спомагателните манастирски сгради и помощна църква с икони от 17 в. и 18 в. Спасени са архивът и главната църква на Крал Милутин със светините на манастира.
Хилендарският манастир "Св. Богородица" на Света гора е построен около 10-и век , а два века по-късно наново е основан и обновен от великия сръбски жупан Стефан Неманя, който се замонашва в обителта.
През вековете в светата обител е имало и български монаси - през 1745 г. в манастира отива Паисий Хилендарски и започва да пише своята "История славяноболгарская", която завършва през 1762 г. в българския манастир "Св. Георги Зограф".
Северозападният конак, който е бил обхванат от пожара, е построен през 1821 г. Там се намират административната сграда на манастира и стаите за гости. Североизточният конак, който също е горял, е построен през 1598 г. и в момента на пожара в него се е извършвала реконструкция.
Според български изкуствоведи през XVIII век манастирът е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо, хаджи Геро Добревич- Мушек (баща на Найден Геров )и др. Манастирът става почти изцяло български в продължение на повече от век. По тази причина Хилендар е средище на българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и др.
На Великден 1896 г. сръбският крал Александър Обренович посещава Хилендар. След като неговото правителство приема да изплати значителните дългове на манастира, през 1900 г. той се връща в сръбски ръце.
В наши дни сръбският президент Александър Вучич често посещава Хилендарския манастир, тази година на Великден той отиде да се черкува в обителта.
/СУ/
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина