В края на миналия месец нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че би проявил интерес да наследи Йенс Столтенберг на поста генерален секретар на НАТО, въпреки че засега вижда само малък шанс да бъде избран за тази длъжност. "Подобна роля би била интересна, тъй като би предоставила възможност да допринеса за няколко години на международната сцена в период на драматични глобални промени", заяви Рюте в интервю за радио "Ден Хаг", цитирано от Ройтерс.
Рюте, който неочаквано обяви оттеглянето си от нидерландската политика през юли, скоро след като внесе оставката на четвъртия си кабинет, заяви, че не знае дали е смятан за основен претендент за ролята на ръководител на НАТО и няма да започне лична кампания. Той е най-дълго управлявалият министър-председател в историята на Нидерландия и ще продължи да изпълнява функциите на служебен премиер след изборите на 22 ноември до сформирането на ново правителство.
Столтенберг е на поста от 2014 г. и се очаква да се оттегли през октомври 2024 г., припомня "Юроактив". Този юли мандатът му беше удължен за четвърти път, тъй като страните членки на алианса предпочетоха да оставят начело опитния лидер, вместо да се опитват да се споразумеят за наследник, докато на границите на НАТО бушува войната на Русия в Украйна. Преди алиансът да вземе решението за продължаване на мандата на Столтенберг дипломати заявиха, че Рюте би бил силен кандидат за негов наследник, но нидерландецът тогава настоя, че не е на разположение. Някои правителства на страни от НАТО дадоха знак, че според тях е време начело на алианса да застане първата жена генерален секретар, но не се появи кандидатура, която да събере необходимия консенсус.
Досега правителствата официално мълчаха за кандидатурата на Рюте, но трима високопоставени европейски служители, говорили при условие за анонимност, заявиха, че се очаква той да получи широка подкрепа, отбелязва сп. "Политико". Един от тях прогнозира, че той ще бъде подкрепен от страните от източния фланг на алианса, за които основен въпрос е позицията на кандидата по отношение на Русия и Украйна.
"Рюте носи предимството, че е много опитен политик от страна, която традиционно е била посредник между англосаксонските и континенталните европейски възгледи. Той би могъл да бъде възприет от по-големите държави членки [на НАТО] като добро компромисно решение", смята Бен Шрер, изпълнителен директор на берлинския офис на Международния институт за стратегически изследвания.
Назначението на най-висшия пост в алианса обаче е въпрос на задкулисни сделки и лобиране, за да се получи единодушната подкрепа на всички 31 членове - което не винаги е в полза на обявените по-рано кандидатури. Ръководителят на НАТО трябва да получи одобрение и от САЩ - най-важният член на алианса. Засега Рюте е относително непознат сред законодателите във Вашингтон.
"Може и да съм се срещал с него, но не си спомням", казва сенаторът републиканец Мит Ромни. "Не го познавам. Не ми говори нищо", заявява и друг ключов републиканец, сенаторът Линдзи Греъм.
Демократите не са много по-добре информирани. "Не го познавам. Чувала съм името му да се споменава, но освен това не съм чувала нищо друго", казва сенатор Джийн Шахин. "Интересува ме целият спектър от хора, които биха могли да бъдат взети предвид", добавя тя.
Освен че има дълъг политически опит, друго важно съображение е опитът на Рюте в работата с Доналд Тръмп, в случай че бившият президент се завърне в Белия дом след изборите в САЩ догодина. "Рюте вече беше там, по времето на Тръмп, така че това помага", посочва един от служителите.
Именно управлението на НАТО по време на още един президентски мандат на Тръмп може да се окаже най-важната задача за който и да е евентуален наследник на Столтенберг, а по време на първия мандат на Тръмп американско-нидерландските отношения бяха относително стабилни.
Това обаче може да се окаже много по-трудно по време на втори мандат на Тръмп, тъй като според някои съобщения той обмисля да изтегли САЩ от НАТО, ако се върне в Белия дом. Тръмп яростно критикува страните от НАТО, че харчат твърде малко за отбрана и безплатно се възползват от услугите на САЩ.
"Основният проблем за Рюте ще бъде неговата история по отношение на разходите за отбрана", смята европейски официален представител. "Той седна на масата на срещата на върха [на НАТО] през 2014 г. в Уелс, когато беше договорено обещанието за поне 2% от БВП за разходи за отбрана, и оттогава е премиер. Но той така и не изпълни това обещание", посочва служителят.
Освен това, ако бъде избран, нидерландецът би станал четвъртият представител на своята страна на поста генерален секретар в не толкова дългата история на организацията. По-малко преодолимо препятствие за Рюте е неговият пол. От създаването си през 1949 г. алиансът винаги е бил ръководен от мъж.
Засега обаче жените кандидати и кандидатите от други националности се сблъскват с насрещни ветрове.
Естонската премиерка Кая Калас е един от водещите гласове в света, които подкрепят Украйна, но някои коментатори в Западна Европа и САЩ смятат, че ръководител на НАТО от една от балтийските страни би бил твърде провокативен за Москва.
Датската премиерка Мете Фредериксен е друг обсъждан кандидат, въпреки че някои страни от НАТО са предпазливи по отношение на назначаването на трети поред генерален секретар от скандинавска страна след Столтенберг и датчанина Андерс Фог Расмусен.
Франция, от друга страна, даде ясно да се разбере, че следващият ръководител трябва да бъде от Европейския съюз, налагайки вето на кандидатури като вицепремиерката на Канада Кристия Фрийланд, която е от украински произход, както и на бившия британски министър на отбраната Бен Уолъс.
Все още потенциално в списъка на възможните кандидати е и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, въпреки че в момента тя се е съсредоточила върху спечелването на още един мандат на най-високия пост в ЕС.
Всички тези съображения засега оставят Рюте в удобна позиция в надпреварата . "Той няма да удря с юмрук по масата и да сплашва другите, за да следват неговата позиция. Самият той е казвал, че му липсва визия и че не е задълбочен мислител по темата Европа... [Рюте] ще бъде приемлив за мнозина, но въпросът е дали той наистина ще бъде умножаващият ефективността фактор, от който НАТО се нуждае в момента", коментира Рем Кортевег, старши научен сътрудник в нидерландския мозъчен тръст Институт "Клингендал".
/ПТА/
news.modal.text
