site.btaВитоша е обявена за Национален парк на 27 октомври 1934 г.

Планината Витоша е обявена за Национален парк с Постановление IIIа 15422 от 27 октомври 1934 г. на Министерството на народното стопанство. През 1952 г.  е прекатегоризирана в Народен парк и площта е увеличена до 22 725, 8 ха, а със Заповед РД-349 от 14 юли 2000 г. на Министерството на околната среда и водите е прекатегоризирана в Природен парк. 

Витоша е първият защитен обект в България и на Балканския полуостров. В територията на планината са разположени два резервата - биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище", и една природна забележителност - пещерата Духлата.

В бюлетина на БТА “Вътрешна информация” през октомври 1952 година четем:

Преустрояване на Витоша в Народен парк за отдих и спорт

София, 24 октомври 1952 г. /БТА/ Всеки столичанин ежедневно се радва на хубавите планински масиви на Витоша, обградили нашата столица. През цялата година към Витоша се отправят хиляди столични трудещи се за отдих, спорт и свеж въздух.
За запазване и разкрасяване на Витоша, Министерският съвет е приел постановление за преустрояването ѝ в “Народен парк за отдих и спорт”, с обща площ 227 000 декара.
В ателиетата на “Софпроект” работят 18 специалисти -  инженери, архитекти и техници, за завършване плана за преустрояването на Витоша.

Княжевската борова гора, разположена в полите на планината, се преустройва в крайградски парк. Планината се разделя на три зони. В първата зона ще бъдат изградени почивни станции, във втората - нови хижи, и в най-високата част на планината - ски-бази и хижи за около 1500 души.
След време голям брой физкултурни съоръжения и детски площадки ще осеят планинския масив. Всички сгради ще бъдат водоснабдени, електрифицирани и свързани с телефонна връзка с града. Трамвай, тролейбуси, автобуси и въжени линии ще поемат столичните трудещи се и ще ги отправят из цялата планина. За задоволяване културните нужди не излетниците ще бъдат построени театри и естради на открито. Декоративни дървета и храсти ще разнообразят още повече зеленината на планината. Много цветя ще осеят планинските склонове.

През 1997 г. е обсъждан проект за Закон за защитените територии. В бюлетина “Вътрешна информация” на БТА пише: 

Витоша и Странджа не са в проктозакона за защитените територии

Боровец, 16 декември 1997 г. /БТА/ Националните паркове "Витоша" и "Странджа" не са записани в проектозакона за защитените територии.  Това стана известно днес при обсъждането на проекта, изготвен от Министерството на околната среда и водите.
В новия закон е предвидено национални паркове да са "Пирин", "Рила" и "Централен Балкан", а природните резервати са 88.

Няма да може да обезщетим собствениците на земя и гори във Витоша и затова решихме той да бъде обявен за природен парк, обясни мотивите за отсъствието на национален парк "Витоша" в проектозакона за защитените територии Марияна Лукова, заместник-министър на околната среда и водите.  Тя обясни, че "Витоша" е единственият парк у нас, обявен за национален с указ на цар Борис Трети през 1934г. Според нея това противоречи на конституцията, където изрично е посочено, че парковете се обявяват за национални със закон. 

***

Кабинетът реши да няма ново строителство на територията на парк "Витоша" 

София, 21 април 2005 г. /БТА/ На територията на парк "Витоша" няма да се разрешава ново строителство, увеличаване на легловата база, на ски-съоръженията и пистите. Това предвижда планът за управление на парка, приет днес на заседание на кабинета, съобщи Михаил Михайлов директор на дирекция "Защитени зони" в Министерството на околната среда и водите.
Документът допуска реконструкция, модернизация и поддържане на съществуващата база и модернизация на ски-пистите и влековете.

Общата площ на парк "Витоша” е 27 079 хектара. Близо 68 на сто от горите и земите са държавна собственост, общинската е 17 процента, а частната - 14 на сто. 
Изградени са  300 км. алеи, базите включват  4000 легла, има 10 км. въжени линии и 200 хектара писти. 
В границите на парка попадат защитени територии от други категории. Това са два резервата със стриктен режим на опазване. Единият е  "Бистришко бранище"  с площ от 1061 хектара, а другият  е "Торфено бранище" - със 783 хектара. 
На територията на парка се намира най-дългата пещера у нас - Духлата, с 6 етажа и 18 км галерии. 

Паркът е разделен на три зони. В зоната за стриктна защита е забранена всякаква човешка дейност с изключение на транзитно преминаване на туристи по определени маршрути. Зоната с ограничено управление на природната среда обхваща 53 процента от парка. В нея се намират хижите, пистите и алеите. В зоната за активно управление на природната среда се намират увредените от човешка дейност територии като кариери и пътища. В нея се предвижда рекултивация на площи, уточни Михайлов. 

***

Природният парк "Витоша" празнува 80-ата си годишнина

София, 27 октомври 2014 г. Днес Природният парк "Витоша" става на 80 години, съобщиха от пресцентъра на дирекцията на парка. Витоша е първият парк в България и на Балканите, и е сред най-старите в Европа.
Заедно с обявяването на парка за защитена територия е създаден и резерватът "Бистришко бранище". През 1934 г. върху площ 6410 хектара в най-високите части на планината е обявен Национален парк "Витоша", като териториите са били отчуждени от собствениците им и заплатени със златни български левове от Държавното съкровище. 

Днес площта на парка е 27 079 хектара и той е прекатегоризиран в "природен". На територията му се намират резерватите "Торфено бранище" и "Бистришко бранище". В парка е и природната забележителност Духлата - най-дългата пещера в България.
От Витоша води началото си организираното туристическо движение в България. През 1901 г. е поставена и първата туристическа маркировка. През парка преминава европейският туристически маршрут "Е-4", свързващ Пиренеите с Алпите, Рила и Пелопонес.

През годините Витоша преживява и бедствия, сочи бюлетина на БТА “Вътрешна информация”:

Смерчът над Железница унищожил и 50 хектара естествена смърчова гора в резерват "Бистришко бранище"

София, 29 май 2001 г. /БТА/ Смерчът, оставил къщи без покрив в софийското село Железница на 22 май, е унищожил около 50 хектара естествена смърчова гора в района на резерват "Бистришко бранище" и десет хектара смърчова гора в района на Офелиите, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. 

***

Продължават грижите за преодоляване на последствията от смерча в природния парк "Витоша" 

София, 28 април 2006 г. /БТА/ Продължават грижите за преодоляване на последствията от смерча в природния парк "Витоша" през 2001 година, съобщиха от регионалната инспекция по околната среда и водите в София. Специалистите на инспекцията са поставили 50 уловки за насекомите корояди в местностите Офелиите и Момина скала, както и в района на хижа "Алеко".

Короядът-типограф е вредител, който напада предимно възрастните смърчови дървета. В природния парк "Витоша" вследствие на силна буря през 2001 г. са засегнати общо 750 дка гори. Повалените дървета създадоха условия за развитие и разпространение основно на корояд типограф, но също и на други насекоми вредители, уточняват от инспекцията. 
В засегнатите участъци се извършва наблюдение за разпространението на насекомите. На някои места се прави санитарна сеч. 

***

Овладяна е популацията на корояда в Природен парк "Витоша"

с. Белчин баня, 27 март 2015 г. Към момента е овладяна популацията на насекомото корояд типограф, което доскоро създаваше проблем с унищожаването на дървета в Природен парк "Витоша". Това съобщиха на семинар за журналисти представители на Регионалната инспекция по околна среда и води /РИОСВ/ - София, отчитайки резултатите от проект, финансиран по оперативна програма "Околна среда" /2007-2013 г./, на който екоинспекцията е бенефициент.

В изпълнение на дейност от проекта, е редуцирана популацията на вредителя корояд типограф по границите на резерват "Бистришко бранище", отбеляза Петкова. За целта са използвани феромонови уловки, които се залагат от специалисти по определена схема, с цел опазване на смърчовите дървета, както в резерватите на "Витоша", така и извън тях. 

През годините се публикуват и информации за животните и птиците, обитаващи Витоша:

С осем нови птици от застрашените диви видове се сдоби природен парк "Витоша" днес 

София, 10 октомври 2002 г. /БТА/ С три европейски бухала, три мишелова и по един керкенез и кукумявка се обогати от днес дивата фауна на природен парк "Витоша". Птиците бяха пуснати в южните части на планината в красивата местност до пещерата Духлата, близо до пернишкото с. Боснек.  

Акцията бе организирана от екозащитници от Центъра за рехабилитация и размножаване на редки видове при "Зелени Балкани" - Стара Загора и дирекцията на парка. Тя е част от програмата на Министерство на земеделието и горите и Националното управление по горите /НУГ/ за опазване на биоразнообразието в страната и в нея участва зам.-министърът на земеделието и горите Меглена Плугчиева.

Общо около 120 вида птици се размножават на територията на Витоша и те са типични местни видове, уточни Белев. Част от популациите са малки и акция като днешната спомагат за размножаването им, каза той.
Тревожен е фактът, че намаляват едрите хищници сред птиците. Основна причина за това е, че няма с какво да се хранят. Безпокойството, бракониерството, липсата на местообитание и намаляване на хранителната база са факторите, които най-много застрашават птиците, посочи Тома Белев. 

***

Три ярета са се родили за първи път от 200 години насам в Природен парк "Витоша"

София, 15 юли 2004 г. /БТА/За пръв път от 200 години насам в Природен парк "Витоша" са се родили три ярета. Това каза на пресконференция днес Тома Белев, директор на парка. По думите му това е било възможно благодарение на започналата програма на парка "Възстановяване на балканската дива коза в Природен парк "Витоша". По нея работят още сдружение за дива природа "Балкани", подкрепени финансово от Националния доверителен екофонд.

Балканската дива коза е подвид на дивата коза. В момента тя се среща само в няколко изолирани места в планините на Балканите. Основната част от нейната популация се намира в България. У нас тя е разпространена в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина и наброява около 2000 екземпляра. Не може да се установи кога животното е изчезнало от Витоша, но през 20-ти век видът вече не се е срещал там, каза още директорът на парка.

Досега в парка са пренесени 7 диви кози от популацията в Родопите, където са най-много, допълни Белев. Те живеят в ограден участък на парка с площ от 300 дка на 1450 и 1650 метра надморска височина. 
Очаква се през пролетта на 2005г. да бъдат доставени в парка още 6 животни. Те живеят около 15-17 години като женските раждат веднъж годишно по едно малко. Едва когато броят им стане около 30 може да се каже, че популацията им е стабилна. Тогава те ще бъдат реално разселени в природата на Витоша, допълни Белев. 

***

Петдесет и пет диви кози населяват високите части на Витоша

София, 16 януари 2015 г. Петдесет и пет диви кози населяват в момента високите части на Витоша, съобщават от Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/. От агенцията информират също, че програмата за възстановяване на Балканската дива коза на територията природния парк "Витоша" към ИАГ е завършила.

Общо 25 от дивите кози се намират в адаптационно ограждение, останалите 30 са на свобода. Когато програмата за възстановяване и опазване на Балканската дива коза започна през 2004 г., на територията на парка са докарани над 60 кози от Родопите и Пирин. Целта е възраждането на този животински вид, който е бил характерен за територията на Витоша. Последният екземпляр е бил убит от ловци през 20-те години на миналия век. 

***

Специално засадени плодни дръвчета ще помагат за изхранването на мечките на Витоша

София, 16 януари 2015 г.  На територията на Природен парк "Витоша" са засадени плодни дръвчета, които не представляват интерес за хората, с цел осигуряване на храна за мечките, които обитават тези райони. Това разказа Никола Дойкин, експерт по фауната от Дирекцията на Природен парк /ДПП/ "Витоша", който представи резултатите от приключващия проект "Изпълнение на приоритетни дейности от Плана за управление на Природен парк "Витоша" - фаза 2", финансиран по оперативна програма "Околна среда" /2007-2013 г./.

За последната година с Джи Пи Ес нашийници са маркирани две мечки на територията на парка. По този начин се получава информация за тяхното местообитание, начин на живот, хранене и изминати разстояния. В изпълнение на проекта е осъществено и наблюдение на техните бърлоги.
Общият брой на мечките, които могат да се видят в района на "Витоша" е между 9 и 12, но те постоянно се придвижват между парка и планините Рила и Верила. Експертите предполагат, че постоянно населяващите Витоша животни са около пет.

***

Нови видове безгръбначни са открити в пещери в Природния парк "Витоша"

София, 16 януари 2015 г.  Нови видове безгръбначни за района на Витоша и Балканския полуостров са открити в пещери в Природния парк, каза на пресконференция Никола Дойкин - експерт по фауната от дирекцията на Природния парк "Витоша". Той участва в представяне на резултатите от приключващия проект "Изпълнение на приоритетни дейности от Плана за управление на Природен парк "Витоша" - фаза 2", финансиран по оперативната програма "Околна среда" /2007-2013 г./.

Наблюдението на пещерите в парка "Витоша" и на техните обитатели е една от дейностите по проекта. Новооткритите видове са предимно скорпиони и паяци, които не са описани като видове у нас. Сред тях е Псевдоскорпионът /Neobisium kwartirnikovi/, коментира Дойкин. Той е адаптиран към живот без светлина и е установен в пещерата Академик. Намирането му показва, че най-вероятно обитава целия карстов район около с. Боснек, коментираха експертите.

***

Първо документирано наблюдение на врабчова кукумявка на Витоша са направили курсисти на БДЗП

София, 9 август 2021 г.  Първо документирано наблюдение на врабчова кукумявка на Витоша са направили курсисти на Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/, а наскоро фактът е публикуван в рецензираното научно списание Acta Zoologica Bulgarica. Това съобщават от БДЗП.
Участниците в курсовете по наблюдение на птиците, организирани в рамките на проект "Граждани за природата" на БДЗП реално са осъществили научен принос в орнитологията. Наблюдението на врабчовата кукумявка е извършено в края на миналата и началото на тази година в природен парк "Витоша". То е направено в района на х. “Брезовица” по време на две посещения. Тогава са записани звуци, като впоследствие сонограмата е сравнена с достъпни онлайн колекции от записи и е потвърдено наблюдението.

На Витоша има стари сведения за врабчова кукумявка в района на Кладница, които обаче не са потвърдени нито със снимки, нито със запис. 
Врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum) е eдна от най-рядко срещаните в България и е със статут на застрашен вид, ето защо това наблюдение на вида е още по-ценно, коментират от БДЗП.