site.btaСтогодишният път на малък театър в Горна Джумая до Драматичен театър "Никола Вапцаров" е отразен в летопис от седемстотин страници

BOBSTH 07:15:01 19-09-2020
IS1721BO.009 07:15
Благоевград - театър - летопис

Стогодишният път на малък театър в Горна Джумая до Драматичен театър "Никола Вапцаров" е отразен в летопис от седемстотин страници


Благоевград, 19 септември /Десислава Велкова, БТА/
Стогодишната история на малък театър в Горна Джумая до Драматичен театър "Никола Вапцаров" е отразена в летопис от седемстотин страници. Информацията в него обхваща всички 530 заглавия, играни през вековната история на културната институция. Всяко име, свързано с театъра - от артистите на сцената, директорите, режисьорите и сценографите, до хората, работили на всяка една длъжност в театъра, е споменато в страниците му.
Летописът е труд на дългогодишния драматург на театъра Елена Илиева, която пристига в Благоевград през 1982 година. Още в начало на творческия й път като част от трупата на благоевградския театър тя започва да събира информация за създаването му.
Идеята за написване на летописа узрява през 2018 година, разказа драматургът за БТА. Дотогава събираната с десетилетия информация е чакала онзи момент, в който авторът да даде втори живот на събитията, изградили театъра в Благоевград като една от най-съществените културни институции за региона. С финансиране от Министерство на културата и с желанието на младия екип на театъра в Благоевград историята му да бъде съхранена, летописът става факт.
В него могат да се открият документи, информация и публикации, свързани както със самия театър, така и с обстановката в града, страната и света в годините около създаването му и след това.
Удивителна е любовта на хората от този край към театъра, почти във всяко селище е имало любителска самодейна трупа, но само в Горна Джумая стремежът е бил да се равняват с най-добрите образци, разказа Елена Илиева.
През есента на 1919 година актьорът Петър Тодоров създава театрална трупа, обявена като Горноджумайски окръжен театър.
В онзи момент Горна Джумая, днешен Благоевград, е малък град с около осем хиляди жители. До 30-те години на миналия век градът не е бил електрифициран, не е имало градски водопровод, нито железница, която да го свързва със столицата. Но е имал театър. Въпреки полицейския час, който действа от 1923 до около 1944 година, и въпреки че за всяко едно представление се е искало разрешение от началника на гарнизона, представленията на трупата в Благоевград и в региона винаги са предизвиквали особен интерес.
В онзи малък град, където са всички са се познавали, актьорите са били на особена почит. При случайна среща на улицата хората са ги спирали, сваляли са им шапки, това е показвало огромно уважение.
Именно тази любов на горноджумайци към театралното изкуство впечатлява създателя на трупата. Въпреки, че условията са били много трудни, местните хора са идвали на представленията.
В първите години на трупата пиесите са играни в сградата на старата джамия, където през зимата са нощували много гарги. По време на представление, когато актьорите са произвеждали някой изстрел или по-силен шум, всички гарги са започвали да грачат и да летят над главите на зрителите, което трябва да е било интересно преживяване, сподели със смях Елена Илиева. Тези трудности, които сега изглеждат дори леко комично, не са попречили на ентусиазма на трупата и желанието за театър на публиката.
В летописа са включени и любопитните истории, и моментите, които са дали силен тласък на театъра да се изгражда и развива. Театралната дейност влиза в приоритетите на градската управа след 1943 година, когато Горна Джумая става областен център и за областен директор е назначен Христо Миладинов, който е племенник на Димитър и Константин Миладинови. В летописа са проследени действията както на управата на театъра, така и на града, за развитието на културната институция.
Стогодишната история на театъра е пряко свързана с размирните години на двадесети век. Войни, въстания, политически режими - всичко това пряко или косвено влияе на живота в трупата, отбеляза авторът.
Летописът разказва и за гостуванията на едни от най-големите български имена в света на театралното изкуство тук, на сцената на благоевградския театър, техния принос в развитието му и впечатлението, което местната трупа е оставяла сред тези утвърдени актьори, режисьори и други.
Летописът проследява в пълнота историята на театъра, а информацията в него може да задоволи желанията на всеки, който иска да научи откъде и как е започнал пътят на Драматичен театър "Никола Вапцаров". За неговата важност свидетелства и огромният интерес, при които премина официалното му представяне. Фоайето на театъра се оказа тясно да побере желаещите да се докоснат до магията на театъра, в този случай представена не на сцената, а върху страниците на книга.








/ИС/