Коалицията на германския канцлер Олаф Шолц претърпя тежки загуби на изборите в Германия в неделя, които се смятаха за решаващ тест в средата на мандата на неговото правителство. И трите партии в коалицията - лявоцентристката ГСДП на Шолц, "Зелените" и СвДП - загубиха подкрепа в провинциите Бавария и Хесен, предаде "Дойче веле". Основната консервативна опозиция спечели и в двете провинции, както се очакваше. Крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) обаче също отбеляза силни успехи и в двете провинции, което наново разбуди тревогите относно нарастващата ѝ популярност.
Християнсоциалният съюз (ХСС) изглежда ще остане на власт в Бавария, но ще трябва да остане в коалиция с дяснопопулистката партия "Свободни избиратели". След като постигна най-добрия си резултат досега, "Свободните избиратели" ще се чувства окуражена и вече настоява за още едно министерско място, отбелязва Би Би Си.
"Алтернатива за Германия няма да влезе в правителство в нито една от двете провинции - никоя друга партия няма да сформира коалиция с нея. Резултатите обаче ще имат по-широко въздействие в национален мащаб. Изборите в неделя бяха първите от поредица ключови вотове в Германия през следващите две години, чиято кулминация ще бъдат националните парламентарни избори през 2025 г., а резултатите ще окуражат АзГ.
На местно ниво в някои източни региони на страната, където АзГ спечели местни ръководни постове, има признаци, че консервативната защитна стена, традиционно забраняваща на тези партии да влизат в сътрудничество с крайната десница, може да се разпадне.
Разклащането на следвоенния демократичен ред в Германия започна с политическа маневра, свързана със законодателен акт, който на пръв полгед бе изключително прозаичен, коментира сп. "Политико". Дясноцентристки депутати в провинция Тюрингия искаха да намалят местния данък върху недвижимите имоти - и успяха да го направят с подкрепата на АзГ.
Този ход наруши дългогодишната традиция, съгласно която основните партии поддържаха защитна стена между себе си и крайнодясната партия, която мнозина хора в страната, която е нащрек за наследството на нацизма, смятат за сериозна заплаха за демокрацията. Мнозина германци смятат, че дори приемането на закони с подкрепата на партията би легитимирало крайнодесните сили или би ги направило по-социално приемливи. И така, когато в eдин късен следобед миналия септември депутатите от консервативния Християндемократически съюз (ХДС) приеха намаляването на данъците с гласовете на АзГ, това предизвика трусове в политическия пейзаж на страната, които все още отекват.
За основните партии, и по-специално за ХДС, въпросът как да се справят с нарастващото присъствие на крайнодесни радикали в ръководните органи - от федерални и регионални парламенти до местни съвети - вероятно ще става все по-належащ.
Това важи в особено голяма степен за провинциите от бившата Източна Германия, където АзГ вече води в социологическите проучвания. През следващата година в източните провинции Тюрингия, Саксония и Бранденбург ще се произведат парламентарни избори. Социологическите проучвания показват, че партията води и в трите провинции.
Дилемата, пред която са изправени основните партии, е ясна. Да се работи с АзГ означава да се даде легитимност на една партия, която според мнозина се стреми да подкопае републиката отвътре. Но да се изолира партията означава и да се отблъснат многобройните ѝ избиратели. Защитната стена понякога е и нож с две остриета, тъй като тя позволява на АзГ да се представи - в момент на голямо недоволство от политиките на основните партии - като ясен избор за тези, които искат да изпратят послание към политическата върхушка в страната.
Политическите лидери на Германия са твърде наясно, че превземането на властта от страна на нацистите през 30-те години на миналия век започва с успех на демократични избори. Всъщност именно в Тюрингия през 1930 г. нацистката партия за първи път поема реална управленска власт в коалиция с консервативни партии. Този факт не убягва и на опонентите на ХДС.
"Германският консерватизъм вече е бил държач на стремената на фашизма", заяви пред ДПА Янина Вислер, ръководител на партията "Левите". "И тогава това започна в Тюрингия", добави тя. "Вместо да си е взела поука от това, ХДС тръгва по път, който е опасен като пожар", коментира Вислер.
Лидерите на ХДС в Тюрингия отричат, че получената от тях подкрепа за намаляването на данъците означава, че защитната стена се руши. Те твърдят, че не е имало сътрудничество с АзГ преди гласуването (въпреки че членове на АзГ твърдят, че е имало дискусии между депутатите).
"Не мога да вземам добри, важни за държавата решения, които осигуряват облекчение за семействата и икономиката, в зависимост от това, че с тях може да съгласни неправилните хора", заяви Марио Фойгт, ръководител на ХДС в Тюрингия.
Фридрих Мерц, националният лидер на ХДС, изпрати смесени сигнали по отношение на защитната стена - или поне по отношение на това какво точно означава тя. Мерц заяви, че ХДС няма да формира коалиции с АзГ, но не беше толкова ясен по въпроса дали ХДС ще работи с партията по други начини. В телевизионно интервю през лятото той сякаш предположи, че работата с АзГ на местно ниво е почти неизбежна.
"Ние, разбира се, сме длъжни да приемем резултатите от демократичните избори", каза той. "И ако там бъде избран областен управител, кмет, който принадлежи към АзГ, естествено е да се търсят начини след това да се продължи работата в този град", добави лидерът на ХДС.
След като последва бурна реакция, Мерц оттегли коментара си. "Няма да има никакво сътрудничество между ХДС и АзГ и на общинско ниво", написа той в социалната медия "Екс", (доскоро "Туитър").
Някои членове от собствената му партия стигнаха дори по-далеч в изказванията си. Даниел Гюнтер, премиерът на ХДС в провинция Шлезвиг-Холщайн, остро разкритикува колегите си от партията в Тюрингия. "Като консерватор трябва да мога да кажа ясно и просто изречението: "Аз не формирам мнозинства с екстремисти", заяви Гюнтер.
Този проблем напоследък започва да излиза на преден план далеч не само в Германия. Близките до политическия център партии са подложени на нарастващ натиск поради възхода на радикалната десница в цяла Европа.
Във Франция партии от целия политически спектър образуваха така наречен "санитарен кордон", за да не допуснат Марин Льо Пен, лидер на крайнодясната партия "Национален сбор", да победи на президентските избори. Но след като партията на Льо Пен вече е най-голямата опозиционна група в Националното събрание, поддържането на този кордон става все по-трудно.
В Европейския парламент, където е издигнат подобен кордон, дясноцентристката Европейска народна партия открито ухажва групата на Европейските консерватори и реформисти, в която участват полската националистическа партия "Право и справедливост" и крайнодясната партия "Италиански братя" на италианския премиер Джорджия Мелони.
Само времето ще покаже какви компромиси ще бъдат принудени от обстоятелствата да правят в бъдеще десноцентристките партии в Германия, а и в Европа, за да сформират правителства.
