Отношенията между Гърция и България се развиха особено силно през последните години и действително имат стратегически характер, казва гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис в интервю специално за БТА, предоставено по повод 87-ия Солунски международен панаир, на който България е почетна страна.
Той отново изрази съболезнования на онези, които изгубиха близки хора в наводненията в Гърция и в България през миналата седмица. “Климатичната криза е тук. (...) Необходимо е всички – и на европейско равнище – да поставим по-голяма тежест върху адаптирането към промяната на климата. Това не е сценарий от бъдещето, това вече е нашето настояще”, каза гръцкият министър-председател. Той заяви, че в предстоящия период ще се опита да убеди колегите си в Европейския съвет в необходимостта от увеличаване на ресурсите на Европейския фонд за солидарност.
Мицотакис отново изрази пълната си подкрепа за присъединяването на България и на Румъния към Шенгенското пространство и подчерта, че “едно напълно функциониращо и завършено Шенгенско пространство има решаващо значение за стабилността, устойчивостта и растежа на Европа”. Той описа многобройните ползи, които ще има присъединяването на двете страни за обществото, за икономиката, но и за сигурността на Европа. “Надявам се в скоро време да отпаднат всички колебания и резерви на някои от нашите партньори и България и Румъния да станат пълноправни членки на Шенгенското пространство”, каза гръцкият министър-председател пред БТА.
На въпрос за опита на Гърция от участието ѝ в еврозоната по време на икономическата криза Мицотакис бе категоричен, че благодарение на еврото страната е преодоляла кризата по-бързо, отколкото би могла извън единната европейска валута. Той заяви, че Гърция продължава да подкрепя усилията на България за изпълнението на критериите за сближаване възможно най-скоро, защото присъединяването ѝ към еврото ще бъде от полза както на самите български граждани, така и на икономическата и политическата стабилност на Европейския съюз и на Югоизточна Европа в частност.
Мицотакис припомни неотдавнашните разговори в Атина между него и българския премиер Николай Денков и между правителствени делегации на двете страни, на които бяха обсъдени съвместни инфраструктурни проекти. Гръцкият министър-председател открои значението на проектите за петролопровод Александруполис-Бургас и за разширение на хранилището за природен газ в Чирен в геополитическо и екологично отношение, както и за енергийната сигурност. Той се спря и на интереса на България към концесията на пристанище Кавала и определи проектите като “принос в по-нататъшното укрепване на вече изключителните ни отношения“.
Сред другите теми, които определят стратегическия характер на отношенията между София и Атина, той изтъкна вече завършения газов интерконектор IGB като първа стъпка към бъдещото функциониране на Вертикалния газов коридор в посока към Румъния и Унгария, както и към Украйна и Молдова. Мицотакис отбеляза и значението на развитието на коридора за комбинирани превози Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна - Русе за подобряването на транспортната свързаност и за активизирането на двустранната търговия и туристическите потоци. Гръцкият премиер се спря и на важността на сътрудничеството в управлението на трансграничните водни ресурси, а също и на общите възгледи на двете страни в управлението на миграционния натиск.
“Като държави членки на ЕС, с тесни двустранни връзки, (Гърция и България) същевременно представляват гарант и доставчик на сигурност в широкия регион. Гръцко-българското разбирателство придобива още по-голяма стойност в днешната чувствителна в геополитическо отношение конюнктура с продължаващата руска инвазия в Украйна и сътресенията, които тя предизвиква в региона ни”, каза гръцкият премиер.
На въпрос за ролята на двете страни в европейския път на Западните Балкани Мицотакис отбеляза, че Атина и София споделят обща визия за региона и че “Гърция и България заедно възприемаме европейската перспектива на партньорите ни като най-добрата инвестиция в стабилността на Балканите”. Запитан конкретно за напрежението между Гърция и Албания във връзка с ареста на избрания за кмет на град Химара Фреди Белери, етнически грък, Мицотакис посочи, че това не е двустранен спор между Гърция и Албания, а “случай, който предизвиква сериозни въпросителни за функционирането на правовата държава и за провеждането на справедливи и честни избори в съседната ни страна” и затова крие “опасност от застой в европейския път на Тирана”.
За скорошните позитивни стъпки в отношенията ЕС-Турция Мицотакис заяви, че “Гърция трайно се обявява в полза на перспективата на Турция за членство в ЕС”. Той обаче предупреди, че “сътрудничеството с Европа не е празен чек” и че “по-добрите отношения на Турция с ЕС минават през по-добрите отношения с Гърция”.
На въпрос за подкрепата, която Гърция оказва и планира да окаже на Украйна, гръцкият премиер подчерта, че страната му от първия момент на руската инвазия е заела ясна позиция, основана на международното право и срещу всякакъв ревизионизъм. Той припомни, че на скорошната си среща с украинския президент Володимир Зеленски в Атина е потвърдил непоколебимата подкрепа на Гърция за Украйна и е обсъдил начини за разширяване и задълбочаване на гръцката помощ. Мицотакис не пожела да конкретизира каква допълнителна отбранителна помощ би могла да окаже Атина на Киев, но повтори, че тя в никой случай няма да засегне отбранителните способности на Гърция.
В заключение на въпрос за рецептата, по която той лично и Нова демокрация успяха за втори пореден път да получат доверието на гръцките избиратели на изборите тази година, Мицотакис каза, че правителството му е изпълнило обещанията си пред гражданите, не се е поддало на лесни и популистки решения, учи се от грешките си и се стреми да осигури както развитие, така и дял на всеки гражданин в общия напредък.
Следва пълният текст на интервюто:
ВЪПРОС: През тази година Гърция беше засегната от разрушителни пожари, но и от огромни наводнения, които отнеха живота на много хора. Наводнения с жертви имаше и в България. Кои са мерките, които смятате, че са най-спешни за справяне с природните бедствия в Гърция и може би за адаптацията ѝ към една изменяща се природна среда?
ОТГОВОР: Бих искал отново да изразя съболезнованията си към тези, които изгубиха свои близки хора заради бурите в Гърция и в България. Действително през последния месец Гърция преживя две природни бедствия от исторически мащаб: мегапожара в района на област Еврос, най-големия пожар в историята на Европа, и голямата буря „Даниел“, която засегна особено силно районите на Тесалия и на Централна Гърция. Имахме най-тежките наводнения в нашата история.
Това, което стои на първо място в момента, е облекчаването на положението и подкрепата за пострадалите граждани и предприятия и възстановяването на инфраструктурата. Климатичната криза е тук. Всичко се променя и ни принуждава да преосмислим приоритетите си, да укрепим още повече Гражданската защита, но и да преразгледаме начина, по който използваме наличните ресурси за климатичната криза. Необходимо е всички – и на европейско равнище – да поставим по-голяма тежест върху адаптирането към промяната на климата. Това не е сценарий от бъдещето, това вече е нашето настояще.
Твърдо смятам, както казах и на срещата, която имах преди няколко дни с председателя на Европейската комисия (Урсула фон дер Лайен), че трябва да засилим европейската солидарност в тази сфера. Не само чрез гъвкавост и преразпределяне на финансови инструменти, но и чрез подкрепа за страните, в които се наблюдават последствията от изменението на климата. Трябва да увеличим ресурсите на Европейския фонд за солидарност, за да подкрепим страните, които са засегнати от природни бедствия, свързани пряко с климатичната промяна. Мой приоритет в предстоящия период е да убедя колегите си в Европейския съвет в тази необходимост.
ВЪПРОС: Гърция е сред най-горещите привърженици на присъединяването на България към Шенгенското пространство. Често се казва, че то ще бъде в полза на всички страни членки и също така на самата Гърция. Какво ще бъде позитивното отражение за Гърция от присъединяването на България и на Румъния към зоната за свободно движение?
ОТГОВОР: Няма никакво съмнение, че Шенгенското пространство е едно от най-емблематичните постижения на европейската интеграция и представлява основа на Европейския съюз и на общия пазар. Особено в условията на непрекъснато променяща се геополитическа среда едно напълно функциониращо и завършено Шенгенско пространство има решаващо значение за стабилността, устойчивостта и растежа на Европа.
Присъединяването на България и на Румъния ще осигури точно това. Гърция още от първия момент подкрепи и продължава да подкрепя разширяването на Шенгенското пространство с прибавянето на двете страни членки не само по принципни причини и за осигуряване на доверието към Съюза – доколкото още от 2011 г. е установено, че България и Румъния са готови за тази крачка – но и защото ползите за страната ни ще бъдат многобройни.
По-конкретно Гърция за първи път ще придобие общи граници със страни членки на зоната Шенген, като се свърже чрез тях с останалото ѝ пространство. Става въпрос за позитивно развитие за търговията с пътен транспорт и за придвижването на граждани, които вече ще стават безпрепятствено без бюрократичните процедури и часовете забавяне на граничните пунктове, които са нужни днес.
Ползите, разбира се, не се ограничават само до икономиката, но се простират и в сферата на сигурността. С присъединяването на България и на Румъния към Шенгенското пространство външните граници се разширяват и тези две страни вече стават съвместно отговорни заедно с останалите държави членки на Шенген за управлението им – както и за по-ефективното посрещане на въпроса за миграцията. Те имат възможност да се свържат и да се възползват напълно от всички разполагаеми инструменти и информационни системи на Шенгенското пространство, обстоятелство, което ще доведе до по-силно и гладко управление на миграционните потоци както по външните граници, така и между държавите членки.
Надявам се в скоро време да отпаднат всички колебания и резерви на някои от нашите партньори и България и Румъния да станат пълноправни членки на Шенгенското пространство.
ВЪПРОС: България се подготвя и за присъединяване към еврозоната, но не всички партии подкрепят подобна стъпка. В годините на икономическата криза и в Гърция имаше гласове, които казваха, че страната би посрещнала финансовата криза по-добре, ако не участваше в еврозоната. Сега, когато кризата до голяма степен е зад вас, как оценявате ролята на еврозоната за управлението на проблемите, които имаше Вашата страна?
ОТГОВОР: Факт е, че икономическата криза, която удари Европа с най-сериозни негативни последствия за страните от европейския Юг, засили евроскептицизма. В нашия случай надделя разделящият популизъм, тогава, когато Гърция се оказа на една крачка от пропастта, но здравите сили разгромиха силите на демагогията.
Днес Гърция окончателно е оставила зад себе си годините на кризата. Тя е положителното изключение в еврозоната, играе силна водеща роля и икономиката ѝ се развива непрекъснато. Участието на Гърция в еврозоната помогна за по-ефективното и бързо справяне с икономическата криза, отколкото ако тя не участваше в нея. Използването на еврото, една мощна валута в международен план, ни предостави по-голяма сигурност. Въведохме ред във финансите си, приложихме и продължаваме да прилагаме реформи, за да гарантираме не само, че няма да се върнем към една дългова криза, но и че развитието и успехите в икономиката ще се пренесат към обществото.
Критериите, които поставя Договорът за функционирането на Европейския съюз за сближаването и присъединяването към зоната на еврото, предоставят гаранциите за по-силни и устойчиви икономики на страните от еврозоната.
Гърция продължава да подкрепя усилията на България за изпълнението на четирите критерия за сближаване възможно най-скоро, защото оценяваме, че присъединяването ѝ към зоната на еврото от една страна ще бъде от полза на самата страна и на гражданите ѝ, а от друга - ще допринесе за икономическата и политическата стабилност на Европейския съюз и на Югоизточна Европа в частност.
Надяваме се да посрещнем България в еврозоната колкото се може по-скоро.
ВЪПРОС: По време на неотдавнашното посещение на българския министър-председател Николай Денков обсъдихте редица инфраструктурни проекти: възобновяването на проекта за петролопровода Бургас - Александруполис, но в противоположна посока, разширението на хранилището за природен газ в Чирен, България, участие на България в концесията на пристанище Кавала, железопътните връзки през Кулата/Промахон и Свиленград. Информацията след срещата обаче беше ограничена. Определихте ли някакъв график за реализацията на тези проекти?
ОТГОВОР: При неотдавнашното посещение на българския министър-председател г-н Денков в Атина бяха проведени разширени разговори, в които участваха, наред с останалите, министърът на инфраструктурата и транспорта г-н (Христос) Стайкурас, както и министърът на околната среда и енергетиката г-н (Теодорос) Скилакакис. Петролопроводът Александруполис - Бургас е един много важен за Гърция проект както по геополитически, така и по екологични причини. Разширението на хранилището за природен газ Чирен в България също е стратегическо в рамките на междудържавните споразумения, които Гърция подписва, за да постигне хармонизация със задължението за съхранение на природен газ (Underground Gas Strorage/UGS) и със съответния европейски Регламент. Що се отнася до участието на България в концесията на пристанището в Кавала, информирах българския премиер за развитията, свързани с приватизацията му, и обсъдихме подробно въпросите на свързаността. Установихме съгласие за значението, което имат тези проекти за двете страни, както и за приноса им в по-нататъшното укрепване на вече изключителните ни отношения. Компетентните министри от двете страни вече са в комуникация, за да определят графика за реализацията на тези проекти.
ВЪПРОС: Заедно с българския си колега отново определихте отношенията между двете държави като стратегически. Голяма част от този стратегически характер е свързана с членството в ЕС и НАТО. Има ли обаче общи стратегически интереси, които имат специфично значение за двете страни извън общата геополитическа рамка?
ОТГОВОР: Отношенията между Гърция и България се развиха особено много през последните години и действително имат стратегически характер. Отвъд общото ни членство в ЕС и НАТО, както и в серия регионални формати, имаме тясно сътрудничество в ключови области.
В сферата на свързаността сред приоритетите ни е развиването на един коридор за комбинирани (пътни-железопътни) превози Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна - Русе с продължение към Констанца и възможност за по-нататъшно разширяване до Молдова. По-нататъшното подобряване на пътната и железопътната свързаност на големите ни пристанища ще активизира двустранната търговия, ще увеличи туристическите потоци и в двете посоки и ще укрепи общата ни сигурност.
По същия начин работим заедно за засилването на енергийната сигурност на страните ни и за интеграцията на региона чрез реализацията на амбициозни проекти като Вертикалния коридор за природен газ, който ще позволи двупосочен поток от Гърция и от България към Румъния и Унгария, но и към Молдова и Украйна.
Завършването на интерконектора за природен газ Гърция-България IGB - първа стъпка за бъдещото функциониране на Вертикалния газов коридор - вече допринася решително за осигуряването на енергийната сигурност на България, но и на целия регион на Балканите.
Енергийната криза ни припомни, че солидарността е най-силното оръжие срещу предизвикателствата, пред които сме изправени. През 2022 г. Гърция увеличи четирикратно износа на природен газ за България, като така ѝ помогна за се справи с прекъсването на доставките от Русия. А с пускането в експлоатация на IGB придобихме нов коридор, който да ни свързва, и прибавихме още един буфер за устойчивост в системата на региона.
За също толкова важно смятаме сътрудничеството между страните ни по въпросите на управлението на трансграничните водни ресурси в рамките на двустранните споразумения и главно на европейските ни ангажименти. Това сътрудничество, решаващо за осигуряването на здравето на екосистемите и на икономическия и обществения живот на населението по бреговете на реките, трябва да се интензифицира още повече, за да отразява отличното равнище на двустранните ни отношения.
И, разбира се, като съседни страни-пазители на външните граници на ЕС споделяме общи възгледи по въпросите, свързани със справянето с миграционния натиск. Сътрудничеството ни в рамките на ЕС ни позволява да посрещнем по-ефективно миграционните предизвикателства.
Гърция и България имат силен интерес и редовно провеждат консултации по въпроси на стабилността и на икономическото развитие на целия регион. Като държави членки на ЕС, с тесни двустранни връзки, те същевременно представляват гарант и доставчик на сигурност в широкия регион. Гръцко-българското разбирателство придобива още по-голяма стойност в днешната чувствителна в геополитическо отношение конюнктура с продължаващата руска инвазия в Украйна и сътресенията, които тя предизвиква в региона ни.
ВЪПРОС: От години Гърция и България са сред основните привърженици на европейската перспектива на Западните Балкани. Има обаче и въпроси, по които позицията и дневният ред на двете държави донякъде се различават - Косово, Северна Македония, а напоследък случаят с Фреди Белери предизвика напрежение в отношенията на Гърция с Албания. В тази рамка можем ли да очакваме общи инициативи на Гърция и на България в региона на Западните Балкани?
ОТГОВОР: Гърция, разбира се, си сътрудничи с България в рамките на ЕС за насърчаване на европейския път на региона. Освен това (Гърция) е най-старата страна членка на ЕС в региона и първата страна, която се определи по цялостен, логичен, ясно формулиран и последователен начин в подкрепа на европейската перспектива на Западните Балкани, още от Срещата на върха в Солун през 2003 г. - перспектива, която беше подновена и засилена наскоро с Атинската среща, която за първи път събра кандидатките за присъединяване от Западните Балкани със стремящи се към членство страни от Източна Европа като Украйна и Молдова.
Гърция и България заедно възприемаме европейската перспектива на партньорите ни като най-добрата инвестиция в стабилността на Балканите. Визията ни за Западните Балкани е обща. Случаят с избрания и все още задържан в ареста кмет на (албанския град) Химара, който споменавате по-конкретно, не е двустранен наш спор с Албания. Става въпрос обаче за казус, който предизвиква сериозни въпросителни за функционирането на правовата държава и за провеждането на справедливи и честни избори в съседната ни страна, както и за зачитането на правата на гръцкото национално малцинство. А, както е известно, зачитането на правовата държава, както и на правата на малцинствата, се съдържа в основните предварителни условия за напредъка по европейския път на една страна, кандидатка за членство в Европейския съюз.
Без съществен напредък по тези въпроси има опасност от застой в европейския път на Тирана. И вярвам, че всички държави членки на ЕС разбират много добре решаващото значение на тези въпроси за перспективата за членство на партньорите ни и са готови да допринесат за ускоряването на съответните процедури, доколкото и страните кандидатки полагат необходимите усилия.
ВЪПРОС: Пандемията и дългата политическа криза в България доведоха до определен застой в някои от форматите на сътрудничество с Гърция. Можем ли да очакваме да се поднови работата на Висшия съвет за сътрудничество между двете държави и може би и на тристранните формати? Ще стане ли предстоящата в началото на октомври среща България-Гърция-Румъния редовна и можем ли да очакваме началото или подновяването на подобни формати и с други държави от региона?
ОТГОВОР: Пандемията наистина предизвика практически проблеми за провеждането на срещи и в рамките на форматите на сътрудничеството ни с България. С нормализирането на ситуацията вече сътрудничеството рестартира динамично. Сътрудничеството ни е във всеки случай на много равнища, с осезаем пример неотдавнашното посещение на българския ми колега г-н Денков и на голяма българска министерска делегация през юли в Атина. Също така, както отбелязахте, е планирана тристранна Среща на върха Гърция-България-Румъния за регионалната свързаност в Евксиноград на 9 октомври. Участваме, накрая, и в регионални формати и инициативи като Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) и Съвета за регионално сътрудничество, Организацията за черноморско сътрудничество (ОЧИС) и Берлинския процес. Така че сътрудничеството ни и в регионални, и в многостранни формати е тясно, също както и двустранните ни отношения.
ВЪПРОС: Напоследък се наблюдават определени позитивни сигнали в отношенията между ЕС и Турция. Смятате ли, че те могат да създадат предпоставки за разрешаване и на някои от споровете между Гърция и Турция? Или обратно, тези стъпки могат да се използват, за да се окаже натиск върху Гърция да направи отстъпки?
ОТГОВОР: Гърция трайно се обявява в полза на перспективата на Турция за членство в ЕС. Въпреки проблемите, които представя тази кандидатура в настоящата конюнктура, няма съмнение, че тази перспектива трябва да остане отворена.
В рамките на тази логика Гърция подкрепя сътрудничеството между ЕС и Турция в сферата на т.нар. позитивен дневен ред при условие обаче, че Турция изпълни необходимите предпоставки. Сътрудничеството с Европа не е празен чек. Определя се от условности и конкретни правила. Освен това европейско-турските отношения неизбежно се влияят от хода на гръцко-турските отношения, от кипърския въпрос и от ситуацията в Източното Средиземноморие. И това е един принцип, който постигнахме с решенията на Европейския съвет през 2021 г. след месеци на ескалация от съседната страна.
След очертаващата се деескалация на опасните нарушения на правото от страна Турция (от последните петдесет години), днес действително се отваря един прозорец на възможност, който трябва да бъде използван. Стига да надделее здравият разум. По-добрите отношения на Турция с ЕС минават през по-добрите отношения с Гърция.
ВЪПРОС: На скорошната неформална дискусия, която организирахте в Атина с лидерите на региона и на ЕС, но и с президента на Украйна Володимир Зеленски, обещахте подкрепа на Киев за обучението на украински пилоти на самолети F-16. Циркулират обаче и слухове, че Гърция може да изпрати и допълнително въоръжение на Украйна, включително и танкове “Леопард 1” чрез сложна сделка с Германия. Има ли Гърция намерение да засили отбранителната си подкрепа за Украйна и под каква форма?
ОТГОВОР: Страната ни от първия момент на руската инвазия в Украйна зае напълно ясна позиция, без бележки под линия, водена от принципна политика, основана на международното право, срещу всеки ревизионизъм. В тази рамка ние подкрепихме на дело Украйна и ще продължим да го правим. На скорошната си среща с президента Зеленски в Атина имах възможността да потвърдя непоколебимата подкрепа на Гърция за Украйна и украинския народ и да обсъдим начини за разширяване и задълбочаване на нашата подкрепа. Отбранителната страна е само една част от тази подкрепа. Позволете ми да не навлизам в детайли за начина и точния времеви хоризонт за реализиране на отбранителната помощ и бих ви казал да се ограничим до това, което е обявено. Искам обаче да повторя, че никоя подкрепа няма да повлияе дори минимално върху отбранителните способности на Гърция.
ВЪПРОС: Вие сте първият министър-председател на Гърция от доста години насам, който е избран за втори четиригодишен мандат. Каква е рецептата Ви за запазване на доверието на избирателите?
ОТГОВОР: През първите четири години останахме верни на думите си и изпълнихме това, което обещахме на гръцките граждани. И гражданите ни се довериха отново. Ще продължа по същия курс, да казвам истината на гражданите, без да прибягвам до лесни и популистки решения, за каквито гърците платиха скъпо през предишните години. Доказах това и в най-трудните моменти. Не се скрих. И там, където има грешни решения, поправяме ги, учим се от грешките си, опитваме се да ставаме по-добри, за да отговорим на очакванията на гражданите. Целта ми е да обединяваме всички гърци, без разделения, които в края на краищата намаляват националната ни сила. Неизменният ми ориентир са развитието и социални решения, които дават дял от общия напредък на всеки гражданин.
/ПК/
news.modal.text
