site.btaПравославен параклис бе открит в дома за възрастни хора "Св. Симеон" край София

Домът за резидентна грижа за хора в надтрудоспосона възраст – Резиденция „Св. Симеон“ в Сливница посрещна първата година от съществуването си с откриването на параклис. Малкият православен храм се намира в парка на дома и също носи името на Св. Симеон – покровител на възрастните хора. Параклисът бе осветен от отец Георги в присъствието на домуващите, техните близки, ръководството и персонала на хосписа. 

"Възрастните хора жадуват за място, където да се усамотят, да запалят свещичка за здраве. Решихме да ги зарадваме и да съчетаем откриването на параклиса с празника за първата годишнина на дома", каза за БТА Димитринка Петрова, управител на Резиденция „Св. Симеон“. 

В момента в дома се полагат грижи за 130 души. Познаваме лично всеки един от тях и всички получават персонално отношение, посочи управителят на дома. 

"Всеки ден имаме лекар, който се грижи, при спешна ситуация да може да се реагира адекватно. По 24 часа в денонощието има медицински сестри, които осигуряват терапията на хората, за да сме сигурни, че всеки си е взел лекарствата, както са предписани. Длъжността санитар и болногледач съм я разделила. За мен е важно болногледачът да се грижи изцяло за пациента, за ежедневните му потребности – хранене, къпане, извеждане навън, обслужване, а санитарите да се грижат само за чистотата на дома и помещенията в него", разказа Петрова. 

С хората, настанени в дома, комуникира и социален работник. В делничните дни идва екип от рехабилитатори. Всеки ден имаме активна рехабилитация за всеки според специфичните нужди, като това се преценява от физиотерапевтите. Разполагаме и с необходимата апаратура в кабинет „Физиотерапия“. Отделно провеждаме лечебна и дихателна гимнастика, посочи още управителят на хосписа. 

Храната се приготвя на място, като менюто е съобразено с индивидуалните потребности на домуващите. За хората с диабет, с гарстити се готви отделно, съобразно тяхната диета, обясни Петрова.

Водещо в работата ми е личното отношение към всеки един домуващ в резиденцията. Целта ми е да разчупя стереотипа, че всички домове са „къщи на ужасите“. Това не е къща на ужасите, това е дом, в който се грижим така, както се грижим за собствените си родители, подчерта Димитринка Петрова. 

"Много се радвам, че имаме пациенти, възстановили се след инсулти, след счупвания, които се връщат при нас и казват, че тук се чувстват по-добре. Това ме прави изключително щастлива. Тук грижата за хората е постоянна, те общуват помежду си, докато вкъщи се чувстват сами. Лека полека представата, че в тези домове хората са изоставени, започва да се променя. Тук те общуват много повече – както помежду си, така и с персонала и не са сами", обясни Петрова. Има хора, които ми казват, че това вече е техният дом, а това е показателно за цялостната ни дейност, допълни тя. Имаме много добра обратна връзка от близките на хората, настанени тук. Те са доволни от грижите, които полагаме и на мен това ми носи удовлетворение, каза още тя. 

Димитринка Петрова добави, че в дома освен хора в пенсионна възраст има и по-млади, с различни заболявания, които се нуждаят от грижи. "Не приемаме агресивни пациенти или такива, които са с агресивна деменция. Приемаме дементно болни, но те са кротки, деменцията им е свързана с възрастта и не ги раделяме от другите. Опитът показва, че хора, които са с деменции имат много приятелства с хора, които са без никакви такива прояви. По този начин деменцията се забавя и общувайки с другите, в доста по-голям период от време хората са в адекватното си състояние", каза още Димитринка Петрова.