site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 юни  в  историята

17 юни 2023 г., събота, 24-а седмица от началото на годината

Българската църква отбелязва деня на св. мчци Мануил, Савел и Исмаил. Св. мчк Манасий Габровски.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба със сушата и настъпването на пустините. Отбелязва се от 1995 г. с резолюция A/RES/49/115 на Общото събрание на ООН от 19 декември 1994 г. Годишнина  от подписването (1994) в Париж, Франция, на Международната конвенция на ООН за борба срещу настъпването на пустините, влязла в сила на 26 декември 1996 г. Целта на деня е да се повиши информираността на международната общност относно глобалния проблем със загубата на биологичната продуктивност на почвата. Той засяга една пета от населението на света в над 100 държави, като все повече хора стават "екологичните бежанци" - емигранти, които не могат да живеят в нормални условия поради сушата, ерозията на почвата, обезлесяването, опустиняването и други неблагоприятни изменения на околната среда. Те са принудени да търсят убежище в страни с по-благоприятни условия на околната среда. Мотото на деня през 2023 г. е "Нейната земя. Нейните права", с акцент върху нуждата от осигуряване на равно право на собственост върху земеделски земи за жените и мъжете. По данни на ООН жените съставляват половината от селскостопанските работници в световен мащаб, но едва един на всеки петима земевладелци е жена. 

Националният празник на Великобритания. Рожден ден на крал Чарлз Трети (1948).
Денят ще бъде отбелязан официално с военен кавалерийски парад. Церемонията се нарича "Посрещане на знамената" и по традиция се изпълнява от 1748 г. Това ще бъде първото публично отбелязване на рождения ден на Чарлз Трети, след като става крал след смъртта на майка му Елизабет Втора на 8 септември 2022 г. Крал Чарлз Трети  е роден на 14 ноември 1948 г. По традиция във Великобритания се празнуват два рождени дни на монарха - частно на самия ден и след това на официална церемония през юни. Смята се, че традицията датира от времето на крал Джордж Втори (1683-1760), който е роден през ноември. През 1748 г. крал Джордж Втори решава рожденият му ден да се празнува публично през лятото заради по-добрите климатични условия.

Националният празник на Исландия. Ден на провъзгласяването на републиката (1944).

На този ден в България:

1951 - Със заповед 856  от 17 юни 1951 г. на министъра на отбраната  е  създаден 25-и изтребителен авиационен полк, базиран на летище Граф Игнатиево в състав от три ескадрили. За командир на полка е назначен кап. Желязко Желязков. При сформирането на авиополка личният състав е 216 военнослужещи, от които 36 летци. Използвани са самолети ПО-2, ЯК-11 и ЛАЗ-7. Към края на 1951 г. в полка постъпват на въоръжение и първите реактивни самолети ЯК-17 и ЯК-23. През м. октомври 1951 г. полка е пребазиран на летище Толбухин (дн. Добрич). Със заповед 077/13 септември 1955 г. на министъра на отбраната е включен в състава на 10-а изтребителна авиационна дивизия и е пребазирано отново на летище Граф Игнатиево. През 1956 г. постъпват на въоръжение самолети МиГ-15 и МиГ-17. През 1961 г. авиополкът се преименува в изтребително-бомбардировъчен и поделението е дислоцирано на летище Чешнегирово. Със заповед 070/22 февруари 1993 г. на командващия Военновъздушните сили (ВВС), считано от 1 май 1993 г. авиополкът се преобразува в 25-а изтребително-бомбардировъчна авиационна база "Чешнегирово" с две бойни и четири осигуряващи ескадрили. Авиобазата е участвала във всички големи учения като "Тунджа 1978", "Гранит 1979", "Марица 1980", "Щит 1982", "Сакар 1986" и др. Базата е закрита на 14 юни 2002 г. в съответствие с програмата на Министерство на отбраната "План 2004" за реформа в Българската армия, а бойното й знаме е предадено в Музея на авиацията в авиобаза Крумово.

1976  - Сформирано е правителство с министър-председател Станко Тодоров. Кабинетът е образуван от представители на Българската комунистическа партия и на партия Български земеделски народен съюз. Управлява до 18 юни 1981 г.

1978 - В София се провежда двудневната 9-та Генерална асамблея на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети (АЕНОК) (дн. Европейски олимпийски комитет (ЕОК).

1990 - България установява дипломатически отношения със Султаната Оман.

2000 - Учредено е Национално сдружение на малкия и среден бизнес. Регистрирано на 26 юли 2000 г. На 4 април 2002 г. е прегистрирано в съответствие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел като конфедерация, обединяваща регионални сдружения на малкия и среден бизнес и браншови сдружения. В организацията на конфедеративен принцип членуват фирми (вкл. организации като колективни членове) и физически лица от отраслите - селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, телекомуникации, лека промишленост, машиностроене, транспорт, търговия, туризъм, рекламна дейност и др. Има изградени регионални структури в над 20 града.

2001 - Произведени са избори за 39-о Народно събрание, насрочени с Указ 65 на президента Петър Стоянов от 29 март 2001 г. Произвеждат се по пропорционална система с изборни листи на партии, коалиции и независими кандидати, регистрирани в 31 многомандатни избирателни райони. В изборите участват 36 партии и коалиции и 11 независими кандидати. Четири политически сили преминават четирипроцентовия праг за участие в разпределението на местата в парламента. Коалиция "Национално движение Симеон Втори" печели 42,74 процента от гласовете на избирателите и получава 120 мандата.  Коалиция "Обединени демократични сили - СДС, Народен съюз: БЗНС-Народен съюз и Демократическа партия, БСДП, Национално ДПС" печели 18,18 процента и получава 51 мандата. Коалиция "Коалиция за България" печели17,15 процента и получава 48 мандата. Коалиция "Движение за права и свободи (ДПС) (ДПС - Либерален съюз - Евророма)" печели 7,45 процента и получава 21 мандата. Тези политически сили формират в Народното събрание четири парламентарни групи: Национално движение Симеон Втори, Обединени демократични сили, Коалиция за България и Движение за права и свободи. Първото заседание на 39-ото Народно събрание е на 5 юли 2001 г., а последното на 17 юни 2005 г.

2011 - В София е открит Софийски арсенал - Музей на съвременното изкуство с официална церемония и изложбата на съвременно норвежко изкуство "Парадигма". Това е първият за последните 30 години нов музей в България. Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство е филиал на Националната галерия. Реконструкцията на зданието е по проект, финансиран от правителствата на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и по проект на архитектурно студио "Братя Кадинови". В пространството около музея ще се оформи скулптурен парк на открито на площ около 5 дка по идея на министъра на културата Вежди Рашидов.

2015 - Министерският съвет приема решение селата Рудник и Черно море да бъдат присъединени към град Бургас. За извършване на административно-териториалната промяна е прието решение на Общинския съвет на община Бургас по предложение на инициативните комитети на избирателите от двете населени места. Селата Рудник и Черно море са в непосредствена близост до урбанизираната територия на Бургас, който по естествен път се разширява към тях заради заобикалящите града водни площи на Черно море, езерата Вая, Мандренско и Атанасовско.

2016 - В "София тех парк" е открита лаборатория "Интелигентни комуникационни инфраструктури", в която ще се извършва научно-изследователска и развойна дейност, да провежда изпитания и тестове в областите на безопасност на железопътни системи (влакове, трамваи и метро) и управление на трафик. Към 2020 г. в Европа са налични общо 4 такива лаборатории - в Испания, Италия, Белгия и България, като тази в България е най-модерната и съвременна.

2018 - Със среща на Председателската тройка започва заключителното събитие от Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в София. В срещата участват председателите на комисиите по европейски въпроси на предходното, настоящото и бъдещото председателство - Естония, България и Австрия, както и от делегацията на Европейския парламент.

2019 - В София на официално двудневно посещение пристига парламентарна делегация на Грузия, начело с председателя на парламента Иракли Кобахидзе по покана на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Същия ден Иракли Кобахидзе има с президента на България Румен Радев.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за енергетиката. Съгласно промените се либерализира пазара на електрическа енергия, като стопанските субекти трябва да преминат от регулирания на свободния пазар на електроенергия от 1 октомври 2020 г., а на регулирания пазар ще останат само битовите потребители. 

2021 - На посещение в София е европейският комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду. Тя има среща с  президента на България Румен Радев, със служебния министър на здравеопазването Стойчо Кацаров.

2022 - На церемония в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с Почетния знак "Св. Климент Охридски" с огърлица е удостоен Маршал Лий Милър - най-дългогодишният член на Борда на директорите на фондацията "Америка за България".

На този ден по света:

1579 - Английският мореплавател Франсис Дрейк заедно с неговата експедиция спират на калифорнийския бряг на Северна Америка по време на околосветското му пътешествие (13 декември 1577-26 септември 1580). Франсис Дрейк нарича полуострова Нов Албион и го обявява за английско владение.

1789 - Във Франция Събранието на депутатите от третото съсловие в Генералните щати се самопровъзгласява за Национално събрание (парламент) на Франция. На 9 юли 1789 г. Националното събрание се обявява за Учредително събрание. Генералните щати представляват събрание на представители на провинциите на Франция, съставено от съсловия на духовенството, аристокрацията и буржоазията.

1866 - Прусия обявява война на Австрия. Начало на Австро-Пруската война, която завършва на 23 август 1866 г. Повод за войната е конфликтът за херцогство Шлезвиг-Холщайн, управлявано съвместно от Австрия и Прусия. На 16 юни 1866 г. пруските войски нахлуват в Хановер, Хесен и Саксония. Военните действия приключват на 26 юли 1866 г. с поражението на Австрия. На 23 август 1866 г. е подписан Пражкият мирен договор, с който се утвърждава водещата роля на Прусия в държавите от Германски съюз - първи тласък за последвалото обединение на Германия (18 януари 1871).

1867 - Във Великобритания е извършена първата операция с използване на антисептични средства. Извършена е в Кралската болница в Глазгоу, Великобритания, от хирурга Джоузеф Листър. Пациентката е сестра му Изабел. През 60-те години на 19-и в. той развива идеята, че дезинфекцията е от основно значение за успеха на хирургичните операции и налага практиката за дезинфекция на инструментите, както и използването на ръкавици по време на операция и дезинфекцията на ръцете след интервенцията. Откритията си Джоузеф Листър публикува в цикъл от статии в медицинското списание "Лансет".

1925 - В Женева, Швейцария, представители на 37 държави подписват Протокол за забрана на употребата по време на война на задушливи, отровни или други газове и бактериологични средства (Женевски протокол). Влиза в сила на 8 февруари 1928 г.

1934 - Първи изпитателен полет на най-големия за времето си самолет в света АНТ-20 "Максим Горки". Полетът е извършен от летеца-изпитател Михаил Громов и е с продължителност 35 минути.

1944 - Исландия е провъзгласена за република, след като в периода 20-23 май 1944 г. в страната е произведен референдум, на който 97,3 процента от избирателите гласува "за" отхвърляне на унията с Дания, подписана на 30 ноември 1918 г. и за републиканска форма на управление. В периода 1262-1264 г. страната е подчинена на Норвегия. През 1380 г. Исландия заедно с Норвегия встъпва в уния с Дания. През 16-и век управлението на Исландия преминава към Дания. През 1808 г. е ликвидирано самоуправлението в общините, с което Исландия окончателно изгубва автономните си права. На 30 ноември 1944 г. Исландия и Дания подписват датско-исландски договор за уния за срок от 25 години, според който въпросите на отбраната и външната политика на Исландия остават под юрисдикцията на датската корона.

1953 - В Берлин в Германската демократична република (ГДР) избухва Берлинското въстание. Протестите са предизвикани от новия икономически курс на Германската демократическа република (ГДР), в рамките на който през април 1953 г. са повишени цените на стоки и услуги от първа необходимост, а в края на м. май е прието постановление за повишаването на трудовите норми. В страната започва поредица от протести - на 9 юни срещу постановлението в Берлин стачкуват металурзите, на 12 юни към тях се присъединяват строителите, а на 13 и 14 юни - работещите в търговията. На 17 юни 1953 г. е организирана обща стачка и демонстрация, в която се включват над 100 000 души. Демонстрантите щурмуват над 160 правителствени и обществени сгради. Протести има в още 700 населени места в цялата страна, сред които в по-големите промишлени градове - Дрезден, Хале, Гера, Лайпциг, Магдебург и др. Същия ден правителството овладява ситуацията в страната с помощта на разположените в ГДР съветски войски. Загиват повече от 125 души, над 20 000 души са арестувани, над 1500 са осъдени, около 30 души получават смъртни присъди.

1967 - На полигона край езерото Лобнор в Северозападен Китай е извършено първото успешно изпитание на китайска водородна бомба. Бомбата е пусната от самолет с парашут до 3000 м, където е задействан взрив с мощност 3,3 мегатона. След приключване на това изпитание Китай става петата ядрена държава след СССР, САЩ, Франция и Великобритания.

1972 - В САЩ започва аферата "Уотъргейт". Петима сътрудници на Комитета за избор на президента Ричард Никсън за втори мандат са арестувани за влизане с взлом в щаба на Националния комитет на Демократическата партия в хотел "Уотъргейт" във Вашингтон с цел да се монтира апаратура за подслушване на заседанията. Скандалът предизвиква създаването на специална комисия към Конгреса. Започва разследване, което доказва, че няколко президентски сътрудници са замесени в незаконни действия и опит да се прикрие цялата операция. 26 души са дадени под съд и осъдени за криминални деяния на различни срокове затвор. На 9 ноември 1973 г. е произнесена присъдата срещу 6 души, обвинени в политически шпионаж по аферата "Уотъргейт". Това са Хауард Хънт, Джеймс Маккорд, Бърнард Баркър, Юдженик Мартинес, Франк Стърджис и Вирджилио Гонсалес. На 1 март 1974 г. президентът Ричард Никсън е обвинен от Федералния съд в съучастие в аферата. На 9 август 1974 г. той подава оставка, за да избегне съдебната процедура. Той получава амнистия за евентуалните си престъпления от новия президент Джералд Форд.

1991 - В Република Южна Африка парламентът приема решение за отмяна на последния сегрегационен закон, който класифицира хората от раждането им според тяхната раса.

1999 - В Лондон, Великобритания, е подписано международно Споразумение за борба с причинените от вода болести и за подобряване качеството на питейната вода в Европа, изготвено от Световната здравна организация. Общо 35 европейски страни подписват споразумението. Сред тях са България, Албания, Армения, Грузия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Украйна, Унгария, Хърватия и Чехия.

2008 - В Хага, Нидерландия, е подписан обновен договор за неопределен срок за икономическия съюз на държавите от Бенелюкс - Белгия, Нидерландия и Люксембург. Подписан е от министър-председателите на трите страни в присъствието на министрите на външните работи. На 5 септември 1944 г. в Лондон, Великобритания, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват споразумение за митнически съюз, наречен Бенелюкс, по силата на което на 1 януари 1948 г. е създадена зона за свободна търговия помежду им и е въведена единна митническа тарифа за стоките, внесени от други страни. На 3 февруари 1958 г. в Хага, Нидерландия, страните от Бенелюкс подписват договор за икономически съюз, в сила от 1 ноември 1960 г. за срок от 50 години.

2016 - В Отава, Канада, Сенатът (горна камара на парламента) приема закон, който позволява евтаназия при неизличимо болните. Законът, изготвен след като Върховният съд отменя забраната върху подпомогнато от лекар самоубийство, трябва да бъде официално одобрен от генерал-губернатор Дейвид Джонстън. Правителството ограничава закона до хора, чиято смърт е обосновано предсказуема. 

2018 - На церемония в Псарадес, от гръцката страна на Преспанското езеро, министрите на външните работи на Република Македония и на Гърция Никола Димитров и Никос Кодзиас подписват договора за разрешаване на македонско-гръцкия спор за името на Македония. Договорът е със заглавие Окончателна спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните (т. нар Договор от Преспа). Договорът предвижда ерга омнес име на Македония (за всеобща употреба) - Република Северна Македония. На церемонията по подписването присъстват министър-председателите на Република Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас,  върховният представител на ЕС за общата външна политика и сигурността Федерика Могерини и еврокомисарят за отношенията със съседните страни и преговорите за разширяване на ЕС Йоханес Хан, посредникът на ООН Матю Нимиц и специалният представител на ЕС в Македония Самуел Жбогар. След подписването на договора  официалната среща на двете делегации продължава от македонската страна на Преспанското езеро, в Отешево.

2019 - По време на авиационното изложение в Бурже, край Париж, Франция, министрите на отбраната на Франция, Германия и Испания - Флоран Парли, Урсула фон дер Лайен и Маргарита Роблес Фернандес, подписват рамково споразумение за създаване на изтребител от ново поколение с работно название Future Combat Air System. Рамковото споразумение обхваща организационното и мениджърското структуриране на проекта. Новият боен самолет ще бъде изработен от компаниите "Дасо авиасион" и "Ербъс" и е предвидено да влезе в действие след 2040 г. с тенденция постепенно да замени изтребителите "Рафал" на "Дасо" и германския "Юрофайтър".

2020 - САЩ налагат санкции на 39 физически и юридически лица в Сирия, сред които президентът Башар ал Асад и неговата съпруга Асма. Санкциите са наложени по силата на нов закон, наречен "Закон Сезар", за защита на цивилното население в Сирия, подписан от президента на САЩ Доналд Тръмп през декември 2019 г. "Сезар" е псевдонимът на бивш фотограф на сирийската военна полиция, който е избягал през 2013 г., отнасяйки 55 000 снимки, илюстриращи бруталността и злоупотребите в сирийските затвори.

2021 - От космодрума Цзюцюан в Северозападен Китай е изстрелян първият космически кораб до новата космическа станция на Китай. Тримата тайконавти излитат с кораба "Шънчжоу-12", който е изстрелян с ракета "Великият поход"-2F Y12. Шест часа и половина след като е изстрелян космическият кораб успешно се скачва с основния модул на бъдещата китайска космическа станция, която е в процес на изграждане. За първи път китайци влизат в собствена космическа станция. Към този момент станцията се състои от три елемента - основния  модул "Тянхъ", товарния кораб "Тянчжоу-2" и пилотирания "Шънчжоу-12".

2022 - Китай официално пуска на вода своя трети самолетоносач на церемония в корабостроителницата в Шанхай. Той е наречен "Фуцзян", по името на китайска провинция и е вторият изцяло произведен в Китай.

Родени на този ден българи:

Петър Карапетров, книжовник, писател и публицист (1845-1903).
Един от инициаторите за откриване на читалище "Виделина-1865" в Панагюрище и негов пръв председател (1865). От 1858 г. до 1877 г. работи в Цариград като печатар, книгоиздател и журналист. През 1870 г. със съдействието на Петко Р. Славейков създава Българско печатарско дружество "Промишление" в Цариград. Издава в. "Ден" (1875-1876). Сътрудничи на вестниците "България" (1859-1863), "Съветник" (1863-1865; 1870) и др. След освобождението на България от османско иго (1878) работи като съдебен служител в Одрин, Кюстендил и София, където последователно заема постовете на софийски мирови съдия, началник на прокурорско отделение, член на Софийския окръжен съд, секретар на Върховния касационен съд, главен секретар на Министерство на правосъдието. Бил и началник на отделение в Министерство на просветата. Пише статии по политически, съдебни и исторически въпроси. Автор е на книги и материали за българската история, сред които "Кратко описание на Панагюрското въстание...." (1893), "Кратка история на българската черкова" (1894). Издава "Наръчен денослов за 1875" (1874).

майор Олимпи Панов, революционер и военен деец (1852-1887).
Член и секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ (1872-1874), подпредседател на Българското централно благотворително общество (1876). Участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Записва се в Българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора и вр. Шипка. За проявена храброст е произведен в офицерско звание прапоршчик. Веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.  е назначен за началник на артилерията в  българската армия. По време на Сръбско-българската война (1885) допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. На 9 декември 1885 г. подписва пакта за примирие със Сърбия. Министър на войната (24-28 август 1886). През м. април 1886 г. е назначен за командир на новосформираната артилерийска бригада. След известието за Русенския бунт на  19 февруари 1887 г. прави опит да се присъедини към бунтовниците, но е  заловен при преминаването на р. Дунав. Въпреки, че не успява да се включи в бунта, е осъден на смърт и е разстрелян.

Георги Дончев, оперен певец и вокален педагог (1884-1950).
Сътрудник на Московския художествен театър (1908-1911). Солист в Българската оперна дружба в София (1911-1930) (дн. Софийска опера и балет). Носител на орден "Св. Александър" (1922) и на орден "За гражданска заслуга" (1930).

Трайчо Костов (Трайчо Костов Джунев), журналист и политик (1897-1949).
От 1920 г.  е член на Българската комунистическа партия (БКП). През 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на "Работнически вестник".  През 1929 г. е амнистиран и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в номенклатурата на Коминтерна. През 1931 г. е избран за член на Централния комитет (ЦК) на БКП. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико народно събрание (1946-1949). Подпредседател на Министерския съвет и министър на електрификацията, водите и природните богатства (31 март 1946-23 ноември 1946), подпредседател на Министерския съвет (11 декември 1947-31 март 1949), председател на правителствената комисия за стопански и финансови въпроси (1947-1949). Член на Политбюро на ЦК на  БКП (декември 1948-юни 1949). През 1949 г. е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност. На 12 юни 1949 г. е изключен от БКП. На започналия на 7 декември 1949 г. процес срещу него е осъден на смърт и екзекутиран на 17 декември с.г. След Априлския пленум (1956) на ЦК на БКП  е частично реабилитиран, а през 1989 г. ЦК на БКП приема решение за пълната му политическа реабилитация.

Юлия Винер-Ченишева, оперна певица и музикален педагог (1929-2010).
Кариерата й започва на 15 април 1953 г. в Софийската народна опера (дн. Софийска опера и балет) и продължава повече от 30 години. Редовна солистка в Берлинската държавна опера (1961-1975). Пяла е на най-големите сцени в Париж, Барселона, Мадрид, Москва, Рим, Неапол и др. Носителка на орден "Стара планина" първа степен (22 юли 1999).

Андрей Германов, поет, преводач и журналист (1932-1981).
Бил е редактор във в. "Народна младеж", в издателствата "Народна младеж" и "Български писател", заместник главен редактор на сп. "Съвременник" и главен редактор на сп. "Пламък". Автор е на "Работнически влак. Стихове" (1962), "Родов герб. Стихове" (1964), "Равноденствие. Стихове" (1965), "Да ме запомниш. Стихотворения" (1967), "Преображения. Стихотворения" (1970), "Като въздишка. Лирика" (1970, 1975) и др.

акад. Крум Георгиев, фолклорист (1932).
Бил е художествен ръководител на ансамбли за народни песни и танци в Сливен, Ямбол, Хасково и Стара Загора. Член е на Международната Академия за традиционно изкуство. Председател на Народно читалище "Николай Лилиев" в Стара Загора. Повече от 65 години е отдаден на запазването и разпространението на българското фолклорно богатство. Основател е на сдружението "Общество за фолклор". Автор на десетки песни и обработки, както и на 5 стихосбирки за деца. Носител на международната награда "Оскар" за фолклор, на наградата на Министерството на културата "Златен век" - огърлие (4 май 2017), на наградата "Кристална лира" на Съюза на музикалните и танцови дейци и на стотици други отличия от страната и чужбина. Почетен гражданин на Стара Загора (2002).

Борислав Гуцанов, политик (1967).
От 1985 г. е член на Българската комунистическа партия, от 1995 г. е член на Градския съвет на Българската социалистическа партия  във Варна и негов председател от 19 април 2007 г., като на 12 март 2020 г.  отново е преизбран  за председател на  Градския съвет на БСП  във Варна. Бил е член на Националния съвет на БСП и два мандата член на Изпълнителното бюро. От 1995 г. е общински съветник във Варна и председател на Общинския съвет във Варна (2005-2010).  През 2007 г. е председател на Управителния съвет на Националната асоциация на председателите на общински съвети в България. Общински съветник във Варна (2011-2019). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014) и от 45-ото до  48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

Марио ал Джибури, икономист (1973).
Бил е експерт по корпоративни финанси за региона на Източна Европа, Близкия изток и Азия в инвестиционната банка  "Lazart Investment Bank" във Великобритания. Съветник на заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев (юни 2002-август 2004). Съветник в политическия кабинет на министър-председателя и координатор на дейностите, свързани с участието на България в следвоенното възстановяване на Ирак (2004-2005). Председател на Държавната агенцията по туризъм (9 февруари-21 декември 2006). От създаването през 2007 г. е член на Управителния съвет на сдружение "Европейски рицари орден на виното-консулат България".

Стефан Щерев-Чечо, актьор (1973-2017).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов", театър "Сълза и смях", Малък градски театър "Зад канала", театър "София", Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвал е във филмите "Магна Аура-изгубеният град" (2008), телевизионния сериал "Под прикритие" (2012), "Трансгресия" (2017) и др. Актьор в "Шоуто на Канала" по Българска национална телевизия (2007-2017).

Смилен Мляков, волейболист (1981). 

Радина Кърджилова, актриса (1986).   
Играла е в Модерен театър, Театрална работилница "Сфумато", Театър "Българска армия" и Народен театър "Иван Вазов". Участвала е във филмите "Последният бей на Балканите" (2003), "Покрив" (2008), "Пустинният бегач" (2009), "Тилт" (2010), телевизионния сериал "Стъклен дом" (2010-2012), "Фамилията" (2013), "Досието Петров" (2015),  "12 а" (2017), "Борсови играчи" (2022), "Мен не ме мислете" (2022)  и др. Носителка на Националната филмова награда на община Боровон "Мара Нонинска-Миятева" за дебютна женска роля в българското кино (22 октомври 2010), на наградата "МаксиМ" на Театър "Българска армия" за водеща женска роля (29 март 2013), на наградата "Златен век" на Министерство на културата (21 май 2012), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за водеща женска роля в постановката "Танцът Делхи" (27 март 2018), на наградата "Аскеер" на Театър "Българска армия" за водеща женска роля в постановката "Любовникът" (25 май 2019).

На този ден са родени и:

Александър Баумгартен, немски философ (1714-1762).
Родоначалник на естетиката като философска дисциплина.

Карл Хюбнер, немски художник живописец (1814-1879).
Представител на демократичното крило на дюселдорфската школа. 

Шарл Гуно, френски композитор (1818-1893).
Автор е на 14 опери (две от които незавършени), на кантати, меси и музика към спектакли. Сред тях е операта "Фауст" по едноименното произведение на Гьоте.

Алексей Шахматов, руски езиковед (1864-1920).
Един от изследователите на старобългарския език.

Игор Стравински, руски композитор (1882-1971).
От 1914 г. живее в чужбина, получава френско гражданство през 1934 г., а американско през 1939 г. Автор е на музиката към балета "Жар-птица" (1910), "Петрушка" (1911), "Пулчинела" (1919), "Цар Едип" (1928) и др. Носител на датската награда за музикални заслуги "Леони Сонинг" (1959).

Мартин Борман, немски националсоциалист, личен секретар на Адолф Хитлер (1900-1945).
Член на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП) от 17 февруари 1927 г. От м. октомври 1933 г. е райхслайтер в НСГРП. Ръководител на чистка в апарата на партията в периода 1934-1936 г. Активно подкрепя унищожението на висшето ръководство на Щурмовите войски (паравоенна организация към НСДАП) по време на "Нощта на дългите ножове" през 1934 г. От 1 декември 1937 г. е член на СС. От 1938 г. фактически е ръководител на кадровата политика на партията. Личен секретар на райхканцлера на Германия Адолф Хитлер (12 април 1942 - 30 април 1945). След самоубийството на Адолф Хитлер на 30 април 1945 г. Мартин Борман изчезва. През 1946 г. Международният военен трибунал в Нюрнберг, Германия, го осъжда задочно на смърт. През 1970 г. в Берлин, Германия, са открити останките на трупа му. На 4 април 1973 г. прокуратурата във Франкфурт, Германия, официално потвърждава, че е загинал през м. май 1945 г., но едва през 1998 г. с ДНК-тест окончателно е установено, че намерените в Берлин останки са негови.

Михаил Светлов (ист. име Михаил Шейнсман), съветски поет и драматург (1903-1964).
Автор е на стиховете "Гренада" (1926), "Песен" (1928), "Песен за Каховка" (1935), "Италианец" (1943), на сборници с поезия "Релси" (1923), "Корeни" (1925), "Нощни срещи" (1927), "Хоризонт" (1959), "Ловджийска хижа" (1964), пиеси "Дълбоката провинция" (1935), "Приказка" (1938), "Двадесет години по-късно" (1940), "Бранденбургската врата" (1956), "Чуждо щастие" (1953), "Хоризонт" (1959) и др. Носител на Ленинска награда (1967 - посмъртно, за книгата му "Стихове от последните години"). След смъртта му са публикувани "Стихотворения и поеми" (1966) и тритомника "Събрани съчинения" (1974-1975).

Виктор Некрасов, съветски писател (1911-1987).
Известен е с повестите "В окопите на Сталинград" (1946).

Франсоа Жакоб, френски микробиолог и генетик (1920-2013).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1965 г. заедно с френския биохимик и микробиолог Жак Моно и френския микробиолог Андре Лвоф за техните открития относно генетичния контрол на ензимния и вирусния синтез.

Тигран Петросян, съветски шахматист (1929-1984).
Световен шампион по шахмат от 1963 г. до 1969 г.

Борис Рубашкин (ист. име Борис Чернорубашкин), австрийски оперен певец - баритон (1932-2022).
Роден в семейството на българка и руснак. Участвал в Ансамбъла на МВР в България. През 1962 г. емигрира в Австрия. През 1965 г. излиза първата му плоча с руски романси. През 1966 г. става оперен артист в операта в Залцбург. В Залцбург учи пеене и при италианския певец Марио дел Монако. През 1970 г. поставя танца "Казачок", с който става световно известен. Изнесъл е над 300 концерта в Русия, гастролирал е на сцените на Австрия, Италия, Германия, Чехия, Белгия, Нидерландия и др. Носител на орден "Мадарски конник" първа степен за особено големите му заслуги за популяризирането на българската и славянска култура и по повод 70 години от рождението му (10 септември 2002).

Игор Кашинцев, руски актьор (1932-2015).
От 1955 г. Игор Кашинцев е играл в 7 театъра, сред които са  МХАТ "Чехов", Нов драматичен театър, Театъра на сатирата и др. В театър "Маяковски" е играл от 1993 г. до смъртта си. Участвал е в над 120 филма и телевизионни сериали, сред които "Мъртви души" (1984), "Битката за Москва" (1985), "Златният телец" (1968) и др.

Феликс Мауриньо, португалски футболист и треньор (1938-2017).

проф. Кшищоф Зануси, полски режисьор, сценарист и продуцент (1939).
Дебютира с психологическата драма "Структурата на кристала" (1969). Режисьор е на филмите "Хипотеза" (1972), "Просветление" (1973), "Тримесечен отчет на чувствата" (1975), "Защитни цветове" (1976), "Камуфлаж" (1976), "Спирала" (1978), "Константа" (с награда на журито от фестивала в Кан, 1980),"Годината на спокойното слънце" (със "Златен лъв" от фестивала във Венеция, 1984), "Братът на нашия Господ" (1997), "Животът като смъртоносна болест, предавана по полов път" (2000), "Етер" (2018) и др. Автор е на книгите "За режисирането на аматьорски филм" (1968), "Беседа върху аматьорския филм" (1978) и спомените - "Време да се мре" (1999). През 1990 г. е избран за председател на Европейската федерация на реализаторите на аудиовизуални продукти (ФЕРА). Член е на Папската академия за изкуство и литература и на Европейската филмова академия. Удостоен с титлата  "доктор хонорис кауза" на Нов български университет в България (13 май 2002).

Никола Трусарди, италиански моден дизайнер (1942-1999).
През 1911 г. е създадена компанията "Трусарди", която произвежда само висококачествени кожени ръкавици. През 1970 г. Никола Трусарди наследява ръководството на компанията от дядо си Данте Трусарди. През 1983 г. в Милано "Трусарди" представя първата си колекция от дамски облекла. Умира на 15 април 1999 г. след автомобилна катастрофа на 13 април 1999 г.

Мохамед ел Барадеи, египетски политик (1942).
Генерален секретар на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) (1 декември 1997-1 декември 2009). МААЕ и нейният ръководител Мохамед ел Барадеи са удостоени с Нобеловата награда за мир за 2005 г. като признание за усилията им за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия. Основател и председател на партията "Ад дустур" ("Конституция") (28 април 2012-14 август 2013). Вицепрезидент на Египет (14 юли 2013-14 август 2013).

Леандер Паеш, индийски тенисист (1973).
Спечелил е 7 титли на двойки от турнирите на "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) при двойките (21 юни 1999).

Пьотър Свидлер, руски шахматист (1976).

Винъс Уилямс, американска тенисистка (1980).
Четирикратна олимпийска шампионка през 2000 г. в Сидни, Австралия (сингъл и двойки), през 2008 г. в Пекин, Китай (двойки), през 2012 г. в Лондон, Великобритания (двойки). Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия (смесени двойки). Печелила е 23 пъти турнири от "Големия шлем" - 7 пъти индивидуално, 14 пъти на двойки и 2 пъти на смесени двойки. Печелила е турнира Купата на големия шлем (1998) и Шампионатът на WTA Тур (2008). Водачка на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) - сингъл (25 февруари 2002) и на двойки (7 юни 2010).

Джордан Хендерсън, английски футболист (1990).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Лигата на нациите през 2019 г. в Португалия и сребърен медал от Европейското първенство през 2020 г. С "Ливърпул" (Англия) печели турнира Шампионска лига (2019), Суперкупата на УЕФА (2019) и Световното клубно първенство (2019). Член на ордена на Британската империя (2021).

Това е денят на смъртта на:

Ян III Собиески, крал на Полша (1674-1696) (1629-1696).
 
Джоузеф Адисън, английски писател и политик (1672-1719).
Основател заедно с Ричард Стийл на в. "Спектейтър" (1711). Помощник държавен секретар (1706-1708) и държавен секретар по ирландските въпроси (1708-август 1710).

Жан Батист Гаспар Дебюро (ист. име Ян Кашпар Дворжак), френски актьор мим от чешки произход (1796-1846).

сър Артър Хардън, британски химик (1865-1940).
Носител на Нобелова награда за химия за 1929 г. заедно с шведския биохимик от немски произход Ханс фон Ойлер-Келпин за техните изследвания върху алкохолната ферементация и ферментационните ензими.

проф. Петър Абрашев, български юрист и политик (1866-1930).
Един от основоположниците на теорията на гражданското право в България. Работи като съдия в Окръжните съдилища в Разград, Варна, Русе, София (1891-1895). Член е на Прогресивнолибералната партия. Министър на търговията и земеделието (9 март 1902-5 май 1903). Министър на правосъдието (16 март 1911-4 юли 1913). Преподавател (1901-1930) в катедрата по гражданско съдопроизводство в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и неин ръководител (1925-1930). Депутат в 12-ото (1902-1903) и в 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913), в V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911).

Валтер Ниман, немски композитор (1876-1953).

маршал Кирил Москаленко, съветски военен деец (1902-1985).
Съветските войски под негово командване се сражават в Московската, Сталинградската и Курската битки по време на Втората световна война (1939-1945). Главнокомандващ войските на Московския военен окръг (1953-1960). Заместник-министър на отбраната на СССР и главен инспектор на Министерството на отбраната (1962-1982). Два пъти герой на СССР (1943, 1978). Герой на Чехословашката социалистическа република (1969).

Сигизмунд Кац, съветски композитор (1908-1984).
Автор е на операта "Капитанската дъщеря" по Александър Пушкин (1941), оперетите "Взаимна любов" (1940), "Южна нощ" (1948), на музика за спектакли и филми и др. Народен артист на РСФСР (1980).

армейски ген. Добри Джуров, български военен деец и политик (1916-2002).
Член на Работнически младежки съюз (РМС) от 1932 г., на Българска работническа партия (комунисти) (БРП к.) от 1938 г. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). През 1942 г. е интерниран в лагера "Кръсто поле", откъдето успява да избяга. Получава задочна смъртна присъда. Партизанин и командир на Партизанската бригада "Чавдар". Работил е в Министерство на вътрешните работи (9 септември 1944 г. - юни 1945 г.), а след това в Българската народна армия. Бил е командир на дивизия и командващ армия. Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) (14 ноември 1962-2 февруари 1990), кандидат-член (3 юли 1974-19 декември 1977) и член на Политбюро на ЦК на БКП (19 декември 1977-2 февруари 1990). Заместник-министър на народната отбрана (1956-1962) и министър на народната отбрана (16 март 1962-20 септември 1990). Депутат от 4-ото до 9-ото  Народно събрание (1962-1990) и в VII Велико народно събрание (1990- 9 януари 1991). Член на Висшия партиен съвет на БСП (дн. Национален съвет на БСП) (2 февруари -25 септември 1990). Автор е на военни, политически статии и на няколко книги: "Мургаш. Спомени" (1966), "Командирът организатор и възпитател" (1974), "За военната политика на партията" (1977), "С вяра и меч през годините. Избрани произведения" (1984) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (септември 1964, януари 1966, 1976), на два ордена "Ленин", на орден "13 века България". Връчено му е военно отличие "Маршалска звезда" за армейски генерал (8 май 1978). Удостоен е с почетните звания "Герой на Народна република България" (1976) и "Герой на социалистическия труд" (1986).

Доналд Крам, американски химик (1919-2001).
Носител на Нобелова награда за химия за 1987 г. заедно с американския химик Чарлз Педерсън и френския химик Жан-Мари Лен  за разработването и използването на молекули, които могат да упражняват специфично структурно взаимодействие с висока селективност.

Фриц Валтер (Фридрих Валтер), немски футболист (1920-2002).
Печели златен медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария с националния отбор по футбол. От 1985 г. стадионът в гр. Кайзерслаутерн носи неговото име - "Фриц Валтерщадион".

Давид Кугултинов, съветски поет (1922-2006).
Автор на повече от 80 книги, сред които поемите "Любов и война" (1957), "Моабитски затворник" (1958), "Песента на чудесната Птица" (1961), "Спомени, пробудени от Виетнам" (1966), "Повелител на времето" (1967), философска лирика - цикъла "Живот и размисли" (1963-1967), сборниците "Да заслужиш любовта на приятеля" (1961), "Аз съм твой връстник" (1966), "Вярвай, вярвай в себе си" (1967). Произведенията му са преведени на много езици.

Жозе Сарамагу, португалски писател, драматург и журналист (1922-2010).
Автор е на "Земя на греха" (1947), "Вероятно радост"(1970), сборниците с хроники, отпечатани във вестници "За този свят и за другия" (1971), "Евангелието по Исуса Христа" (1991), "Всички имена" (1997), "Двойникът" (2003) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1998 г.

Сюлейман Демирел, турски политик (1924-2015).
Президент на Турция (16 май 1993-16 май 2000). Министър-председател (27 октомври 1965-12 март 1971; 31 март 1975-21 юни 1977; 21 юли 1977-21 декември 1977; 12 ноември 1979-12 септември 1980; 21 ноември 1991-16 май 1993). Председател на Партията на верния път (24 септември 1987-16 май 1993).

Кенет Каунда, замбийски политик (1924-2021).
Ръководи борбата на коренното население на Северна Родезия за независимост, в резултат на което през 1964 г. е провъзгласена независимостта на Република Замбия. Първи и единствен министър-председател на Северна Родезия (1964). Първи президент на Замбия (24 октомври 1964-2 ноември 1991). Генерален секретар на Движението на необвързаните страни (8 септември 1970-5 септември 1973). Председател на Организацията за африканско единство (1970-1971; 1987-1988).

проф. Боян Лечев, български цигулар и педагог (1926-2004).
Концертмайстор на Софийската държавна филхармония (1957-1958; 1966-1973). Дългогодишен преподавател, завеждащ катедрата по цигулка (1976-1978) и заместник-ректор на Българската държавна консерватория /дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"/. Носител на Димитровска награда (1952), на орден "Народна република България" втора степен (1976), на орден "Георги Димитров" (1986), на орден "Св. св. Кирил и Методий" и др. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (29 април 1998). Почетен председател на Музикална академия "Киджана" в Сиена, Италия.

лорд Ралф Дарендорф, немски социолог и политик (1929-2009).
Депутат в Бундестага (долната камара на парламента) на Германия и държавен секретар в Министерството на външните работи на Германия по европейските въпроси (1969-1970). Еврокомисар за външната търговия и външните работи; изследванията, науката и образованието (1970-1973). Директор на Лондонския икономически университет (1974-1984). Най-известната му творба е "Класа и класов конфликт в индустриалното общество" (1959). Той приема британско поданство през 1988 г. Рицар на Ордена на британската империя (1993). Носител на наградата за обществени науки "Принцът на Астурия" като признание за "ролята му на водещ представител на съвременната европейска мисъл" (2007).

Яцек Курон, полски историк, социолог и политик (1934-2004).
Курон е сред учредителите на Комитета за защита на работниците (септември 1976). Участва в създаването на профсъюза "Солидарност" (1 юли-11 ноември 1980) - първия свободен синдикат в комунистическия блок. Неколкократно е осъждан и излежава 9 години в затвора. Депутат в Сейма, долната камара на парламента (4 юни 1989-18 октомври 2001). Министър на труда и социалните грижи (12 септември 1989-12 декември 1990; 11 юли 1992-26 октомври 1993).

Димитър Стоянов, български режисьор и актьор (1938-2011).
Бил е актьор в Драматичен театър "Йордан Йовков" в Добрич и режисьор в  Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново и Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив. От 1998 г. е на свободна практика. Негови постановки са поставяни на софийска сцена и в театрите в Добрич, Велико Търново, Плевен, Варна и в други градове. Режисьор е на постановките "Рибарски свади", "Д-р", "Човекоядката", "Страсти под брястовете",  "Урбулешка трагедия" и др. Бил е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".

Джанфранко Фере, италиански моден дизайнер (1944-2007).
Основател на модна къща "Джанфранко Фере" (1978).

Мохамед Морси, египетски политик (1951-2019).
Председател на Партията за свобода и справедливост (30 април 2011-24 юни 2012). Президент на Египет от 30 юни 2012 г. до 3 юли 2013 г., когато е отстранен с военен преврат след масови протести срещу него. На 21 април 2015 г. Мохамед Морси е осъден на 20 години затвор заради арести и изтезания на демонстранти, извършени по време на неговия мандат. На 16 май 2015 г. той е осъден на смърт по друго дело за организиране на масово бягство от затвора през 2011 г. на членове на египетското ислямистко движение "Мюсюлмански братя", като през 2016 г. присъдата му е заменена с доживотен затвор. На 18 юни 2016 г. Мохамед Морси е осъден на доживотен затвор по обвинение за шпионаж в полза на Катар. Той умира от инфаркт на 17 юни 2019 г. по време на съдебно заседание от пореден процес срещу него по обвинение в шпионаж заради предполагаемите му връзки с радикалната палестинска групировка Ислямско съпротивително движение "Хамас".