site.btaНа 12 март 1935 г. Германия официално обявява военновъздушните сили Луфтвафе

На 12 март 1935 г. райхсминистърът на авиацията на Германия Херман Гьоринг заявява, че страната разполага с военновъздушни сили – Луфтвафе (Luftwaffe). По думите му те са създадени не с нападателна, а с изцяло отбранителна цел. Това представлява пряко нарушение на клаузите на Версайския мирен договор, който слага край на Първата световна война (1914-1918). Документът, подписан на 28 юни 1919 г. между държавите победителки и Берлин, постановява, че Германия няма право да притежава военновъздушни сили, а военният ѝ потенциал е силно ограничен. В рамките на два месеца от влизането в сила на Договора личният състав на военната авиация трябва да бъде демобилизиран, а след шест месеца се забраняват производството и вносът на самолети и самолетни части.

След идването на власт на Националсоциалистическата партия Германия предприема действия за възстановяване на военната авиация. Луфтвафе са официално учредени на 26 февруари 1935 г. с таен указ, издаден от райхсканцлера Адолф Хитлер. За техен главнокомандващ е назначен Херман Гьоринг – ветеран от Първата световна война и един от най-опитните летци в страната по това време. 

Според енциклопедия „Британика“ военната авиация в Германия съществува тайно още от края на Първата световна война. Поради забраната на страната да притежава бойни самолети, основите на Луфтвафе са положени чрез развитието на гражданската авиация и паравоенното формирование „Фрайкорпс“ (Freikorps), съставено от бивши военни, безработни младежи и представители на средната класа. При официалното обявяване на създаването на Луфтвафе през 1935 г. те разполагат приблизително със 180 самолета и около 20 000 души персонал. 

На 16 март Германия въвежда задължителна военна наборна служба, с което цели да увеличи числеността на армията и да създаде условия за подготовката на нови военни кадри, включително за целите на авиацията. Това предизвиква негативни реакции сред европейските държави, които възприемат действията на Германия като сериозно нарушение на Версайския договор и изразяват безпокойство за сигурността на континента.

През този период международната общност полага усилия за разоръжаване и стабилизиране на Европа, но тези дипломатически инициативи не успяват да попречат на Германия да възстанови военната си авиация.

Повече за създаването на германските въздушни сили и реакциите на европейските държави четем в „Български бюлетин“ на БТА и „Преглед на чуждия печат“:

Берлин, 12 март 1935 г. /Г.Т.А./ В едно интервю, да­дено от министъра на въздухоплаването Гьоринг на дописника на в. „Дейли Мейл“ Грайс, Гьоринг заяви, че Германия се стреми към въздушната сигурност не за да напада друга държава, а за собствената си отбрана. Германия прие английския проект за въздухоплавателна конвенция, поради разликата, която се прави между военните аероплани и търговските аероплани.

Ефективите на германските военни аероплани не са още определени. Германия иска пълна сигурност в областта на въздухоплаването.

***

Берлин 12 март 1935 г. /Хавас/ Съобщавайки на френския военен аташе създаването на въздушна флота, Министерството на въздухоплаването потвърди подробности, дадени от генерал Грьонинг, райхминистър на въздухоплаването на британския журналист Уорд Прайс. От 1 април т. г. Германия ще разполага с официално военна въздухователна организация. Германия ще бъде разделена на пет въздушни области и една морска област.

***

Париж, 13 март 1935 г. /Хавас/ От 1 април редовните войски на Райха ще имат официално една въздушна армия. Печатът изразява безпокойството си.

В „Еко де Пари“ пише: „Германия не се прикрива вече. Тя кодифицира, че военните клаузи на Версайския договор не съществуват. Организацията на мира почива върху зачитането на договорите, но когато това зачитане е накърнено щетите са непоправими.“

„Фигаро“ пише: Това е първото официално нарушение на Версайския договор. Какъв ще бъде отговорът на Франция, Англия и Италия?“ (…)

***

Рим, 13 март 1935 г. /Г.Т.А./ Изявленията на генерал Гьоринг за възстановяване на германската въздушна флота, се обсъждат в печата напълно обективно. „Кориере дела Сера“ пише: „Въоръжаването на Германия е факт. Всяка дипломатическа акция, като напр. тая на Саймън в Берлин, трябва да държи сметка за него. Отдавна Мусолини настояваше при уреждането на европей­ските отношения да се изхожда от неоспоримия факт, че Германия се въоръжава и се стреми към осъществяване на действи­телното равноправие. Ако всичкото време, изгубено в теоретични разсъждения, беше употребено за сериозни преговори с една действително равноправна Германия, то бихме могли да бъдем вече много по-близо до мира, отколкото сме днес. Оповестяването, че Германия ще създаде въздушна флота, се оказа не толкова опасно, колкото се очакваше и позволява на света да си отдъхне. Разби­ра се, това оповестяване няма да породи в Париж радост. Но кой е вярвал сериозно в заблудата, че Германия завинаги ще се откаже от едно толкова модерно оръжие?“

***

Париж, 14 март 1935 г. /Хавас/ Германското въздушно превъоръжаване, което вестниците наричат първото официално нарушение на Версайския договор, не изненада особено много вестниците. Това е политиката на свършени факти, която започва отново. Вестниците смятат обаче, че Англия, Италия и Франция не ще останат в бездействие и че те ще се съвещават помежду си.

„Задачата на сър Джон Саймън в Берлин ще бъде мъчна пише „Матен“, тъй като един от най-важните елементи на преговорите изчезва. Без да поема задължения спрямо Източния и Дунав­ския пактове, Германия, прибирайки предварително печалбите от една сделка, които трябваше да ѝ бъдат дадени едва след участията ѝ в другите договори за мир, разкрива играта си. Всичко за­виси от противодействията на Лондон, Париж и Рим. Не е известно още дали в Берлин ще бъде направена обща постъпка, но сър Джон Саймън ще влезе непременно в досег с френските официал­ни среди, преди да отиде в Берлин.“

„Екселсиор“ пише: „Пред очите на света Германия опровергава собствената си легенда, че е разоръжен и беззащитен народ. Тя потвърждава своята сила. Тя дава вид, че приема въздухоплавателната конвенция, но пази мълчание върху взаимното подпомагане в Средна и Източна Европа. При светлината на тоя свършен факт, стават ясни германските маневри за отлагане, с цел да се компрометират преговорите в Берлин. При тия обстоятелства какви са изгледите за спогодба и ако се постигне спогодба, каква е вероятността, че Германия ще зачита по-добре новите задължения отколкото старите?“

***

Берлин, 14 март 1935 г. /Герм. Т. А./ „Дойче Дипломатиш Политише Кореспонденц” коментира мерките за преустройство на герман­ската военна авиация, оповестени от министъра на въздухоплаване­то Гьоринг. Тая мярка съответства на юридическото и фактиче­ско положение на плана Макдоналд от м. март 1933 година, предвиждащ отменянето на част пета от Версайския договор. Канцлерът Хитлер, в речта си, произнесена през м. май 1933 г., поиска една армия от 300,000 души с достатъчен брой отбранителни аероплани. Хитлер се отказа обаче от бомбардировъчните аероплани, при условие, че другите сили ще премахнат също тия аероплани, в срок от две години. Тия аероплани не бяха премахнати. Английската „Бяла книга“ унищожи и последната надеж­да за въздушно разоръжение. Следователно, отказът на Германия да притежава бомбардировъчни аероплани не съществува вече. С пълно право Германия си възвърна свободата на действие. Смешно е да се говори за германски нападателни намерения, за да се оправда военното обкръжаване на Райха. Германия се противопоставя срещу всякакво морално различие и настоява за правото за законна отбрана и осигуряване на националното си наследство, както всяка друга сила.

***

Военната авиация на Германия

Париж 14 март 1935 г. /Тан/ Въздушното въоръжаване на Германия не е изненада. Знаеше се, че от месеци насам се полагаха усилия от другата страна на Рейн да се превърне търговската авиация във военна. Но сега Герма­ния хвърля маската и снабдява офици­ално своята армия с една силна военна авиация, нещо, което ѝ е забранено от Версайския договор. Това е дръзко едностранно изменяне на едно важно разпореждане на мирния договор, едно самоволно и ярко манкиране от за­дълженията на Райха, които биха могли да бъдат изменени само с единодуш­ното съгласие на силите, подписали до­говора от 1919 година. Това поведение потвърждава напълно онова, което се знаеше досежно масовото сухопътно, морско и въздушно въоръжаване на Германия. Движението, което се развива в Англия за засилване на въздушната от­брана, се дължи на това въоръжаване.

Германия напусна Женевската конферен­ция, за да може да се въоръжава. Още тогава Франция и Англия можеха да взе­мат мерки за закрила, което се налага­ше едно така очевидно нарушение на военните клаузи на мирния договор.

Те обаче не го направиха, понеже не искаха да се откажат от надеждата за бързото осъществяване на едно контролирано ограничение на въоръженията в рамките на организираната сигур­ност; колективно дело, към което Германия трябваше да се присъедини на равни начала с всичките участващи сили. Общата френско-британска декла­рация отвори пътя на тази политика за сътрудничество, но Германия се опита да провали преговорите преди те да са почнали. Признанието за съществуването на германска военна авиация е само едно от средствата за маневриране с цел да се извлекат известни преимущества, като в същото време Райхът се стреми да провали френско-британския план. От само себе си разбира, че никаква въздушна или друга конвенция не може да освободи Германия от за­дълженията ѝ. Това ще стане само в деня, когато се постигне обща спогод­ба, ограничаваща въоръженията и организираща сигурността, спо­годба, която да замести редовно част V-та от Версайския договор и по силата на която Германия ще има право да разполага с някои въоръжения. Всичко останало е тенденциозно тълкуване на текстовете и погрешна дипломатическа маневра.

***

Лондон, 18 март 1935 г. /Ройтер/ В Камарата на общините, финансовият секретар на министерството на войната, говорейки по военния бюджет заяви: „Решението на Германия да въведе задължи­телна военна повинност ни налага ново задължение: да организи­раме необходимата за страната сухопътна, въздушна и брегова отбрана. Налага се да имаме не само хора, но и усъвършенствано техническо въоръжение. Специални проучвания трябва да се предприемат непрекъснато. Идната година ще бъдат предвидени 450,000 лири за подобрение на въздушната отбрана на страната. Тия мерки ще бъдат чисто отбранителни за собствената ни територия, население и войска. Бреговата отбрана, която у нас както и в чужбина, се нуждае да бъде приспособена към новите условия. (…)

***

Въоръжаването на Германия

Лондон, 18 март 1935 г. /Таймс/ Внезапното заявление на Хитлер за голяма постоянна армия, основана върху системата на задължителната военна служба, е едно сериозно и важно събитие както за Германия, тъй и за останалата Европа, макар че неговата сериозност до известна степен е намалена от общото очакване. Съобще­нието от събота потвърждава онова, което бе напълно планирано и отчасти изпълнено вече и, несъмнено, окончателното даване на равенство на Германия във въоръженията от известно време, обмислената и приета политика на западните държави. Докато англий­ската „Бяла книга“ и вотът на френската камара за двегодишна военна служба, не са в разрез с никакво международно задълже­ние, а още по-малко с някакъв договор, германският декрет насилва един многостранен договор и е в разрез с англо-френското комюнике от 3 февруари, което е прието от самата Германия като основа на британското посещение в Берлин. Такова явно нарушение на един договор едва ли може да се отмине с мълчание. (…)

Като говори за съотношението между френ­ската и германската армии след прокарването на новата мярка в Германия, вестникът пи­ше: Дори ако привлече всички френци под знамената и ги задържи две години в редовете на войската, Франция не ще може да до­стигне 600-та хиляди войници, които Германия ще има. Германският генерален щаб знае много добре това. Той знае, освен това, че никоя европейска страна, извън Русия, няма мирновременна армия с такава величина. За­ това той съзнателно проектира да притежава армия не само равна на най-голямата в Евро­па, без Русия, но и по-голяма от всяка дру­га. Германският довод, разбира се, е, както всеки знае, че Германия има потенциален неприятел на източния си фланг и че неин дълг е да защитава не само себе си, но и останала Европа от опасността на въоръже­ния болшевизъм. Отговорът на този аргумент е, че Съветска Русия днес вероятно по-малко от всякога ще начене кръстоносен поход за комунистическите принципи и че, във всеки случай, Германия е поканена да вземе участие в един пакт за сигурност в Из­точна Европа, който ще обедини силите на всички държави срещу някой нападател, но че тя показва крайна неохота да има нещо общо с това. Несъмнено е, че Германия из­гражда военна въздушна сила от началото на 1933 г. насам; и вероятно е, че тя никога не се е отклонявала от своето ре­шение да бъде една въоръжена нация. Каква е нейната цел? Това е жизненоважен въпрос, който изисква ясен отговор.