site.btaВластите в Молдова са на тръни заради разпалвани от проруска партия протести и следващи хибридни атаки

От началото на войната на Русия в Украйна кандидатката за членство в ЕС Молдова също понася част от тежестта на конфликта, борейки се с икономическа криза, както и с предизвикана от Москва енергийна криза и други хибридни атаки, целящи да я дестабилизират и отклонят от прозападния й път.

„Молдова заслужава както мир, така и сигурност и ние ще предприемем всички необходими стъпки, за да ги постигнем“, написа преди дни президентката на бившата съветска република Мая Санду в „Туитър“ и добави, че „статутът ни на неутралитет не означава, че не трябва да укрепваме защитата си, за да гарантираме сигурността си“.

Вече повече от година Молдова е нащрек и се опасява, че може да се превърне в следващата мишена на Москва. А Кремъл предупреди, че е обезпокоен от намесващите се външни сили в Приднестровието – малък, отцепил се през 90-те години район, който граничи  Украйна. В средата на януари Москва заяви на западните държави, че ще разглежда всяко действие, застрашаващо нейните т.нар. миротворци в Приднестровието, като нападение срещу Русия.

Всъщност напрежението в Молдова започна да нараства през април миналата година, когато в Приднестровието станаха поредица от експлозии с неустановена причина, припомня АП.

Тази година президентката Санду отправи обвинение към Москва, че е планирала преврат, с който да свали властта в Кишинев, а украинският държавен глава Володимир Зеленски предупреди, че съществува руски план „за унищожение на Молдова“.

Откакто Русия нахлу в Украйна, Молдова, която е силно зависима от руския газ, пострада заради последиците от руската инвазия и се сблъска с поредица от кризи. През 2022 г. енергоносителите и храната поскъпнаха, а инфлацията скочи. Успоредно с това в бедната държава пристигнаха значителен брой украински бежанци.

След срещата си с румънския президент Клаус Йоханис в Букурещ на 23 февруари Санду каза, че „страната й преминава през безпрецедентни трудности“ и през последната година е била изправена пред „предизвикателства пред сигурността, насочени към създаване на хаос и дестабилизация на нашия регион“, цитира я АП.

Седмица по-рано Санду обяви, че има данни, че Москва планира да свали правителството в Кишинев, да постави Молдова „на разположение на Русия“ и да провали стремежа й за присъединяване към ЕС“. На 13 февруари Санду се оплака, че Русия смята да използва чуждестранни саботьори, за да свали ръководството на малката държава и да я използва във войната си срещу Украйна, припомня Ройтерс.

„Някои искаха страната ни да се срине. За да може да се постави марионетно правителство в Кишинев, обслужващо интересите на Кремъл“, каза Санду в Букурещ, а Йоханис увери, че Румъния остава особено бдителна към хибридните действия на Русия, които се засилват в продължаващата вече година война.

Междувременно Москва обвини Киев в разпалване на напрежението между Русия и Молдова и заяви, че Киев се опитва да въвлече Кишинев в „тежка конфронтация“ с Кремъл.

Във вторник лидерът на опозиционна молдовска партия Дину Плънгъу обяви по телевизия ТВ-8, че издирваният  от Кишинев олигарх беглец Владимир Плахотнюк се е върнал задочно в молдовската политика като финансира редица опозиционни партии. Според Плънгъу Плахотнюк частично спонсорира протестите, които организира и вчера в Кишинев лидерът на проруската партия „Шор“ Илан Шор, също олигарх.

Плахотнюк и Шор бяха подсъдими  по дело за избухналия през 2015 г. корупционен скандал, свързан с източването на 1 милиард долара от молдовски банки. Шор също е беглец, в момента е в Израел, а през октомври беше санкциониран от САЩ и Великобритания. В периода 2015-2019 г. е кмет на молдовския град Орхей, който сега е негов партиен бастион. Привърженици на Шор не крият, че ще приветстват руска интервенция в Молдова, защото тогава ще живеят по-добре, отбелязва Би Би Си.

Британската медия информира също, че акциите, организирани от „Шор“, се следят внимателно от правителствата в цяла Европа, а и в САЩ. Протестите срещу растящите цени на газа и електроенергията започнаха през есента. 

Според президентката Санду Русия първо се е опитала да дестабилизира Молдова чрез енергийна криза, която „се очакваше да предизвика голямо недоволство сред населението и да доведе до съпроводени с насилие протести“, цитира я Би Би Си.

Медията посочва, че през последните дни на 57 души от приятелски настроени към Русия държави, включително група сръбски футболни запалянковци и няколко боксьори от Черна гора, е било отказано влизане в Молдова след проверка на службите за сигурност.

Пределно ясно е, че Русия е държава агресор, каза за Би Би Си началникът на гранична полиция в Молдова Росиан Василои. Той изтъква, че заплахата се е появила след 24 февруари 2022 г., но „сега нещата са различни“, става дума за „смесица от заплахи, идващи отвътре и извън Молдова“.

Василои е убеден, че ако Украйна падне, Молдова ще е следващата, но ако Киев се държи и спечели войната, рисковете за Кишинев са по-малки.

Рисковете обаче са осезаеми и сега. В понеделник нискотарифната авиокомпания „Уизеър“ обяви, че от 14 март преустановява полетите до и от Молдова по съображения за сигурността, свързани с нарастващото напрежение с Русия.

На 14 март трябва да приключи и започващата днес мисия на МВФ в Кишинев, по време на която с новото правителство на Дорин Речан ще бъдат обсъдени условията за предоставяне на следващия транш финансова помощ. През декември 2021 г. МВФ одобри споразумение за нова програма за сътрудничество с Кишинев за срок от 40 месеца. След началото на войната в Украйна общата стойност на помощта беше увеличена до 795 милиона долара, информира ТАСС.

През юни 2022 г. Молдова и Украйна получиха в един и същи ден статут на кандидатки за влизане в ЕС. Политическият анализатор от Роял холоуей юнивърсити в Лондон Костин Чобану отбелязва, че неотдавнашната смяна на правителството в Кишинев, след 18-месечното управление на министър-председателката Наталия Гаврилица, показва, че „опасенията за сигурността са приоритет за властите“, а публично оправените от Санду обвинения за руски заговор придават достоверност на схващането, че Молдова трябва да се съсредоточи върху сигурността си“, цитира го АП. 

Агенцията припомня, че през декември молдовското разузнаване предупреди, че Русия може да предприеме нова офанзива с цел създаване на сухопътен коридор през Южна Украйна  до Приднестровието – тясна ивица земя между източния бряг на река Днестър и границата с Украйна, където Русия има 1500 войници. ТАСС припомня, че в Приднестровието живеят около 220 000 руски граждани.

Москва обвини Киев, че планира в Приднестровието операция под фалшив флаг. Според руското министерство на отбраната Украйна струпва войници и бойни машини в близост до границата с Приднестровието, предаде Франс прес. В отговор Кишинев заяви, че „разпространяваните неверни информации целят всяване на паника и смут сред населението“.

Молдовските власти призоваха гражданите „да запазят спокойствие и да черпят информация само от официални източници“. Киев също заяви, че твърденията на Русия не отговарят на истината, а украинският президентски съветник Михайло Подоляк каза, че решението за уреждане на въпроса с контролираното от проруски сепаратисти Приднестровие може да бъде взето само от Молдова. Подоляк заяви, че Киев не би предприел никакви действия, без преди това да се консултира с Румъния, Молдова и страните от ЕС.

Междувременно обаче, вчера в Кишинев имаше пореден антиправителствен протест за последните две седмици. Той беше по инициатива на организация, наричаща се "Движение за народа", и подкрепяна от партия "Шор", която има само шестима депутати в 101-членния парламент. Участваха хиляди хора, докарани от цялата страна с десетки автобуси, предизвиквали временни задръствания, предаде АП. 

Демонстрантите издигнаха искания новото прозападно правителство да субсидира изцяло зимните сметки за електроенергия на гражданите и да не въвлича страната във война. 

Протестът подгрява напрежението в малката държава с 2,6 милиона население. Но засега Молдова все още е само „косвена жертва“ на „специалната военна операция“ на Кремъл в Украйна.