Добри Жотев - писател, поет и драматург

На 24 януари 1921 г. е роден Добри Жотев (ист. име Добри Александров Димитров), писател, поет и драматург (1921-1997).
От 1942 г. публикува стихове. Същата година като ученик е осъден на 15 години затвор и става политически затворник. Присъединява се към партизански отряд в Югославия през 1944 г., след бягство от затвора. Работи в ДКМС – завежда отдел “Млади творци” (1948-1949), литературен консултант (1949-1954) във в. “Народна младеж”, редактор в издателство “Народна младеж” (1954-1968) и в. “Стършел” (1968-1976), където продължава да работи и след пенсионирането си като нещатен сътрудник. Автор е на любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси. Популярни български песни са по текстове от любовната му лирика. Автор е на книгите със стихове и проза "Жажда" (1951), "На гости у дявола" (1962), "Обич моя" (1964), "Влюбени слънца" (1973), "Преживени разкази" (1973), "Предумишлено убийство" (1974), "По пътищата" (1975), "Делфийският оракул" (1983), "Награда от Джокондата" (1985), "Слънчев сплит" (1988), "Начало за евангелие" (1991), "Езически разкази" (1993), "Светове на сумрака" (1995), „Вихърът на времето. Стихове избрани и преработвани” (1996) и др. /МГ
На снимката: София (11 април 1987) Добри Жотев по време на ІХ Априлска литературна дискусия '88. Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/архив