Проф. Петър Новаков и екип от български учени разработват технология и апаратура за синтеза на "Каноконлит"

site.btaБългарското лепило за спомени и рани

Българското лепило за спомени и рани
Българското лепило за спомени и рани
Снимка: Патентно ведомство на България

Нищо, нищо... счупеното носи щастие! Мнозина си спомнят тези утешителни думи на родителите ни, когато, без да искаме, сме счупили любимата чашка за кафе от сервиза на баба. Семейният спомен продължаваше живота си, благодарение на българското секундно лепило "Каноконлит". Днес българското лепило за спомени все още "лекува" и рани - оперативни разрези на меките тъкани, а медиците във ВМА – София и болница "Пирогов" го прилагат при сложни операции в детската мозъчно-черепна хирургия вместо шиене. Лепилото намира своето място и в микроелектрониката.

Технологията и инсталацията за синтез на адхезивите "Каноконлит" са разработени от екип в състав: чл.кор.проф. Владимир Стефанов Кабаинов, проф. Петър Христов Новаков и доц. д-р инж. Христо Иванов Константинов. Името на лепилото е получено от първите срички на фамилните имена на тримата учени. Днес, през спомените на един от авторите на лепилото, доц. д-р инж. Христо Константинов, разказваме за вече починалия проф. д.т.н.инж. Петър Христов Новаков. Той е съавтор на 74 изобретения, свързани със създаването на оригинални методи за синтезиране на нови и модифицирани полимерни и олигомерни материали и компоненти за тях. Икономическият ефект от внедрените технологии е голям и се основава главно на приложението на цианоакрилатните лепила ("Каноконлит"), включително и в медицината. Проф. д.т.н. Петър Христов Новаков е носител на почетния знак на Патентното ведомство на Република България. Вписан е в "Златната книга на Патентното ведомство" на 21 декември 1995 г.

Проф. д.т.н. Петър Новаков беше добродушен, отзивчив и малко свит човек. Той притежаваше изключителна сръчност в лабораторните експерименти, биваше го в стъклодувството и сам изработваше апаратура от стъкло, спомня си доц. д-р инж. Христо Константинов за своя колега.

Проф. д.т.н. Петър Новаков е завършил висшето си образование в Химикотехнологичния институт (ХТИ)  – днес Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ). Той завършва факултета по "Органични технологии" с квалификация "инженер-химик" и започва работа в карбидната фабрика на гара Искър, след това постъпва на работа като младши научен сътрудник в Института по химическа промишленост, разказа доц. д-р инж. Христо Константинов. По време на запас в казармата на гр. Силистра, Петър Новаков се среща с проф. Милчо Натов, който го кани в ХТИ в катедра "Технология на органичния синтез и високомолекулните съединения", където става старши преподавател, като преди това работи и в катедра "Органична химия" като хоноруван асистент. В катедра "Технология на органичния синтез и високомолекулните съединения" се профилира в направленията – органичен синтез и технология на филмообразуващите вещества.

През седемдесетте години на миналия век Петър Новаков защитава кандидатска дисертация с ръководители проф. Марин Михайлов от Института по полимери в БАН и проф. Владимир Кабаиванов от ХТИ. След година-две Петър Новаков става доцент. Основният му профил е технология на филмообразуващите вещества и кандидатската му дисертация също е в тази област – синтез на олигомери, които да се използват като полупродукти в лакобояджийската промишленост, разказа Христо Константинов. Преди да се насочи към секундното лепило "Каноконлит", Петър Новаков е работил по технологични проблеми, свързани с производството на продукти в предприятията "Лакпром" – София, "Гаврил Генов", "Найден Киров" и "Петър Караминчев" – Русе. Като администратор, проф. дтн. инж. Петър Хр.Новаков два мандата е заместник-ректор на ВХТИ в екипа на проф. Велев.

Интересът на Петър Новаков към секундните лепила възниква през 1967-1968 г.

Интересът на Петър Новаков към секундните лепила възниква през 1967-1968 г. В България темата се заражда благодарение на военния хирург д-р Ангел Ангелов от ВМА-Пловдив и е в контекста на войната във Виетнам. В американската военно-полева хирургия по това време прилагат за първи път вариант на това секундно лепило, което впоследствие е наречено биологично, а по-късно и тъканно лепило, поради тъканна съвместимост и биоразградимост, разказа доц. д-р инж. Христо Константинов. Всъщност, секундното лепило, като химическо съединение, алкил-алфа-цианакрилат, е открито случайно, в химическа лаборатория в САЩ. При анализ на новосинтезирани продукти един от тях залепва стъклените призми на апарата-рефрактометър, с чиято помощ се определя коефициентът на пречупване на светлината на химическия продукт, необходим показател за идентифицирането му. Така се ражда идеята за използването им като лепила в хирургията на меките тъкани. Заслугата на проф. Новаков и на целия екип е в разработването на технология и апаратура за синтеза му. Производството на лепилото "Каноконлит" става в инсталация, чийто капацитет е около 10 тона годишно. Първите експерименти на лепилото са във ВМА-Пловдив, а впоследствие и във ВМА-София и МА-София, са били върху животни, а в лабораторията, където работи екипът с участието на проф. Новаков, тестват лепилото върху разрязан картоф, чиято повърхност е близка по влажност до тази на човешка тъкан, разказа доц. д-р инж. Христо Константинов.

Интерес към лепилото е проявен от микроелектрониката

На следващ етап интерес към лепилото е проявен от микроелектрониката, при производството на елементи за нуждите на индустрията, за която от решаващо значение е механичната здравина на свързване на отделни структурни елементи, съчетано с висока скорост на залепване и минимална дебелина на лепилния слой. Разработени са и няколко подварианта на лепилото в зависимост от конкретните изисквания на практиката, като например за ремонт на гумено-транспортни ленти в мините за открит добив на въглища.

Българското т.нар. техническо секундно лепило с търговска марка "Канаконлит Е" е изнасяно в неголеми количества в някои европейски страни, включително СССР. Интерес към българската технология за производството на медицинското секундно лепило "Коноконлит Б" имаше от Германия и най-вече от Ирландия, където е седалището на фирмата за лепила "Локтайт", но разговорите не потръгнаха, разказа доц. д-р инж. Христо Константинов. Залезът на развитието на направление "Специални полимери" започва с решение на Министерството на промишлеността за фирмено преобразуване на Научно-изследователския център по специални полимери в края на деветдесетте години на миналия век, в чийто щат бяха включени 135 научни работници.

Текстът е подготвен в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство. 

 

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:16 на 28.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация