Методът за леене с газово противоналягане е българското изобретение, което може би е намерило най-широко приложение навсякъде по света, и то в най-индустриално развитите държави. Това разказа пред БТА директорът на Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика "Акад. А. Балевски" проф. д-р Ивайло Кацаров.
Методът за леене с газово противоналягане
Методът е създаден от акад. Ангел Балевски и неговия ученик чл.-кор. проф. Иван Димов.
"Метод за леене с газово противоналягане" е патентован през 1961 г. и е известен като "Методът Балевски - Димов". До 1971 г. той е патентован в 25 страни, включително в САЩ, Великобритания, ФРГ, Франция, а броят на признатите изобретения на негова основа е шест. Методът представлява научна и технологическа новост в световната техника за производство на отливки от леки сплави, с голяма точност и високи механични и технологически показатели. Той създава и нови условия за обработването на металните стопилки с газове, и открива пътя за производството на нови сплави. Той е със забележителен принос към металознанието и металообработването.
Иновативният метод за леене е защитен с над 100 патента у нас и по света, разказа Кацаров и допълни, че допреди 20 - 30 години, когато още са водили отчет на машините, произведени в България и работещи по този метод, са продали по света над 600 броя, като само в САЩ са работели над 100. Предполагам, че оттогава досега са се повишили значително, отбеляза той.
Ученият посочи, че при този метод от двете страни на разтопения метал се подава налягане, така че формата, в която трябва да кристализира отливката, се запълва по-управляемо. Освен това приложеното налягане създава и условия за формиране на по-добра отливка, обясни проф. Кацаров. Този метод е много подходящ за създаване на отливки от цветни метали като алуминия и се прилага много успешно за производството на автомобилни части, на колела, на джанти за автомобили. Използва се и във военната индустрия за производство на ролки за танкове, а също и за цилиндри и глави на двигатели, каза Кацаров.
Той е до голяма степен и екологичен, защото всичко това се извършва в затворено пространство, откъдето след това вредните емисии могат да бъдат насочени за пречистване, отбеляза ученият. Според Кацаров методът е много популярен и намира широко приложение в чужбина.
Често се задава въпросът какъв е делът на двамата автори в изобретението? По този повод инж. Иван Пехливанов, генерален директор на научно-производственото обединение "Технология на металите" от 1973 г. до 1976 г., на което проф. Иван Димов е първи заместник генерален директор, споделя: "Те не понасяха този въпрос. Мисля, че началото е било дадено от академика. В метода са вградени много науки: металознание, физика, химия, термодинамика, топлотехника, якост на материалите, кристалография, дори история на леярството. Такъв широк спектър от знания притежаваше Балевски. Професор Димов беше силен в инженерните детайли - той не се успокояваше, докато не ги реши. В тази чудесна равновесна комбинация се крие успехът на изобретението".
Акад. Балевски и чл.-кор. Димов са автори на още над 15 изобретения, според документите на Патентното ведомство. Акад. Балевски и чл.-кор. Димов са вписани в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" на 21 май 1985 г.
Акад. Ангел Балевски - визионерът в металознанието
Ангел Балевски е роден на 15 април 1910 г. в гр. Троян. През 1929 г. завършва Трета образцова мъжка гимназия в София, където проявява влечение към математиката и това определя неговия професионален път. През 1934 г. завършва Висшето техническо училище в Бърно (тогава в Чехословакия) със специалност "Машинно инженерство".
След завръщането си в България той работи в сферата на промишлеността, участвайки в създаването на нови металообработващи предприятия, занимава се с изследвания на нови технологии в областта на металолеенето, участва в създаването на първите български устройства за горещо пресоване на цветни метали, разработва и внедрява технологии за топене на стомана в електродъгови пещи и за производството на стоманени отливки.
Преподавателската кариера на Балевски
На 35-годишна възраст Балевски е избран за извънреден професор в Държавната политехника, където през 1945 г. създава Катедрата по механична технология, чийто ръководител е до 1953 г. Катедрата е една от първите в Отдела по машинно инженерство, от която впоследствие се отделят редица нови катедри, представляващи гръбнакът на Машинно-технологичния факултет на Висшия машинно-електротехнически институт "В. И. Ленин" в София (дн. Технически университет).
Ангел Балевски създава първите курсове по дисциплините "Механична технология", "Металознание", "Инструментални машини" и написва учебници за тях. От 1947 г., наред с преподавателската си дейност, акад. Ангел Балевски ръководи колектив за проектиране и построяване на заводи в страната. Проектирал е около десет нови завода. Сред тях са заводът "Георги Кирков", Заводът за металорежещи машини в София и заводът "Червена звезда" в Дебелец. Между 1948 г. и 1953 г. Ангел Балевски е заместник-ректор на Държавната политехника, а от 1966 г. до 1968 г. - ректор на Висшия машинно-електротехнически институт "В. И. Ленин" в София (дн. Технически университет).
Ученият Ангел Балевски
През 1951 г. Ангел Балевски е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН). Същата година по негова инициатива в БАН е създадена секция "Металознание и технология на металите", която през 1967 г. прераства в Институт по металознание и технология на металите, на който той е директор до 1991 г.
На 18 февруари 1967 г. Ангел Балевски е избран за академик, от 9 март 1968 г. той е председател на БАН, а от 25 юли 1988 г. е почетен председател на Академията.
По време на своята дългогодишна научна дейност акад. Ангел Балевски създава и развива заедно със своите сътрудници металознанието и технологията на металите като част от техническата наука в България. Акад. Ангел Балевски има повече от 30 патента, признати в над 25 страни. Резултатът от научните му изследвания са в областта на изпитването и изучаването на свойствата на металите и металните сплави, на еластичните свойства на чугуна при опън и натиск, влиянието на механичните вибрации върху процесите на стареене, релаксация на напреженията, пълзенето и специални методи за леене, структурните изменения на металите при термични въздействия.
Сред публикациите му са "Добиване на чугун във въртяща се барабанна пещ, загрявана с въглищен прах" (1952), "Висококачествени нелегирани чугуни" (1954), "Върху един метод за измерване затихванията на трептенията на металите" (на немски език) (1958), "Бързо отстраняване на вътрешните напрежения в отливки чрез вибриране" (на немски език) (1959), "Влияние на вибрациите върху стареенето на алуминиеви сплави" (1960), "Нов начин за леене под налягане" (на френски език) (1966), "Методът за леене под налягане на и леярски и кристализационни процеси" (на немски език) (1966), "Някои възможности на метода за леене под противоналягане" (на руски език) (1967), и "Обработка на метални материали с помощта на противоналягане" (на руски език) (1975).
Пътят извън науката - общественикът Ангел Балевски
Акад. Ангел Балевски е автор и на стихове, балади, епиграми, басни, както и на публикации по различни въпроси на организацията и социологията на науката, образованието и етиката на учените и тяхната роля за запазването на световния мир, разоръжаването, въпросите на международното научно сътрудничество и др. Негови студии, статии и доклади са събрани в сборниците "Проблеми на науката и образованието - избрани доклади, статии и изказвания" (1974) и "Наука, човек, общество: Избрани доклади, статии, речи и изказвания" в два тома (1985).
Обширна е и обществено-политическата дейност на акад. Ангел Балевски. От 1945 г. той е член на Българската комунистическа партия, а от 19 ноември 1966 г. до 2 февруари 1990 г. е член на Централния комитет на партията. През май 1967 г. става член на Националния съвет на Отечествения фронт. Акад. Ангел Балевски е избиран за народен представител в Петото (1969-1971), Шестото (1971-1976), Седмото (1976-1981), Осмото (1981- 1986) и Деветото (1986-1990) Народно събрание.
От 15 февруари 1969 г. до 1974 г. той е член на Комитета за мирно използване на атомната енергия при Министерски съвет. От 1964 г. акад. Ангел Балевски е главен редактор на списание "Техническа мисъл", от 21 март 1956 г. е член на Президиума на Съюза на научните работници в България, а от 28 февруари до 26 ноември 1976 г. е негов заместник-председател. Акад. Ангел Балевски е бил председател на Дружество за приятелство между България и Чехословакия (1973), съпредседател на Международната академия на науките (1988) и председател на Българското национално движение за мир, стабилност и сътрудничество (1996).
Признанието в чужбина
Много добре е приет по света и има многобройни награди, разказа проф. Кацаров.
Дейността на акад. Ангел Балевски е призната от редица международни научни и други институции. Той е почетен член на Унгарската академия на науките (1970), чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1971), на Полската академия на науките (1971), член на Постоянния комитет на Пъгуошкото движение на учените, борещи се за мир (1971), чуждестранен член на Чехословашката академия на науките (1973), почетен доктор на Политехниката в Илменау, ГДР (1973), чуждестранен член на Академията на науките на ГДР (1974), член на Академията на Монголската народна република (1974), член на Световния съвет на мира (1974), чуждестранен член на Атинската академия на науките (1977), почетен член на Руската академия на науките (1994) и др.
Акад. Ангел Балевски е носител на редица български и международни отличия. Два пъти е лауреат на Димитровска награда (1951 втора степен, 1969 първа степен). Носител на званието "Народен деятел на науката" (1971), на ордените "Кирил и Методий" (1957 - втора степен, 1963 - първа степен), "Червено знаме на труда" (1959) и "Георги Димитров" (1970, 1985), на златен медал на Френското дружество за стимулиране на научните изследвания и изобретения (1970), на златен медал на Академията на науките на Куба (1972), на златен медал на Президиума на Академията на науките на СССР "Михаил Ломоносов" (1975), на златен медал на Чехословашката академия (1979), на най-висока степен на френския орден "Академична палма" (1979), на Международната награда на Италианския център за изкуство и култура за цялостната си обществено-политическа и научна дейност (1979) и др.
На 9 декември 1980 г. той е обявен от Научния съвет на Карловия университет в Прага за почетен доктор на философските науки за заслугите си за развитието на техническите и обществените науки, за изключителния личен принос за развиването на всестранно научно сътрудничество между България и Чехословакия, за активно участие в борбата за мир, за международно разбирателство и сътрудничество. През септември 1981 г. е удостоен от университета "Ян Евангелиста Пуркине" и от Висшето техническо училище в Бърно с почетни златни медали за приноса си в развитието на науката и по-специално в областта на металургията и технологията за обработване на метали, и на братската дружба и сътрудничество между българския и чехословашкия народ. Два пъти е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" - през 1975 г. и 1980 г. През 1995 г. той е удостоен с титлата "почетен доктор" на Техническия университет за приноса си в развитието на металознанието.
Акад. Ангел Балевски умира на 15 септември 1997 г. на 87-годишна възраст. С решение на Общото събрание на БАН от 20 декември 2004 г. Институтът по металознание към БАН носи неговото име. От 14 юни 2010 г. с решение на Общото събрание на БАН институтът е преименуван на Институт по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика "Акад. Ангел Балевски".
Чл.-кор. Иван Димов - най-близкият сътрудник и ученик на акад. Ангел Балевски
Иван Димов е роден на 25 януари 1926 г. в Перник в семейството на преселници от Беломорска Тракия.
Още като ученик в гимназията на Перник Иван Димов е работил като миньор, стругар, леяр, ковач, фрезист, автомонтьор. През 1952 г. завършва специалност "Общо машиностроене" в Държавната политехника при проф. Ангел Балевски, на когото прави силно впечатление със своята самостоятелна работа и изобретателен ум. През 1956 г. по покана на проф. Ангел Балевски, Иван Димов започва работа с него като научен сътрудник в Техническия институт на БАН към новооткритата секция "Металознание и технология на металите".
Разработките, които прави проф. Димов
Димов разработва десетки нови технологични методи за обработване на металите в стопено и полустопено състояние. Над 30 са изобретенията му, които намират широко приложение в машиностроенето и металургията, в електротехническата и електронната промишленост, както и при обработката на пластмаси и силикатни материали.
Връх в научното творчество на проф. Иван Димов е участието му в разработването на метода за леене на метални и други стопилки с газово противоналягане, с което се предотвратяват скритите дефекти в металните отливки и се постига висока производителност на труда, известно като "Методът на Балевски-Димов".
Научната кариера на Иван Димов
През 1964 г. Димов е избран за старши научен сътрудник, през 1969 г. - за професор, а през 1974 г. за член-кореспондент.
През 1973 г. се създава научно-производственото обединение "Технология на металите", в чийто състав са включени Институтът по металознание към БАН с неговите филиали, Развойният институт в Плевен и над седем производствени звена. За десет години обединението, на което проф. Иван Димов е първи заместник генерален директор, постига завидни резултати в областта на леенето на цветни метали и сплави, на новите конструкционни, инструментални и неръждаеми азотни стомани, както и в създаването на изделия от разпенени термопласти, специализирани машини и оборудване.
Проф. Иван Димов публикува над 90 значими научни публикации в България и в чужбина, както и изобретения и патенти като автор и съавтор. Под негово ръководство се изграждат много млади научни работници.
От създаването на Института по металознание, съоръжения и технологии до неговата кончина през 1984 г., проф. Димов е заместник-директор. Директор е акад. Балевски, но проф. Димов фактически изпълняваше ежедневните функции на директор на института, разказа проф. Кацаров.
Димов умира на 26 май 1984 г. по време на подготовка за изложба на машини и технологии в Германия.
Текстът е подготвен в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.
/ЙВ/МГ/отдел “Справочна”
