site.btaПреподавателят по български език в Тимишоара Григор Григоров пред БТА: Имаме езикова бариера, но се разбираме прекрасно

От октомври месец в Западния университет в румънския град Тимишоара има лекторат по български език. Там преподава Григор Григоров. 

„Работил съм и на други места като лектор. Последно, до миналата учебна година, бях лектор в Сегедския университет в Унгария, на 150 км от Тимишоара. Преди Сегед съм преподавател пет години в Букурещкия университет. Преди Букурещ съм работил в Минск, а преди Минск - в Република Молдова. Перманентно се завръщам да преподавам и на моите студенти в  Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград”, разказва за себе си българинът. 

Срещаме се в навечерието на 24 май, за да поговорим за силата на българските букви в Румъния, но и за езиковата бариера между двата съседни народа.

Следва пълният текст на интервюто.

Как и кога се озовахте в Румъния?

Първият ми лекторат в Румъния беше в Букурещкия университет. От октомври 2012 г. до 2017 г. Но познавам Румъния от преди, защото между 2004 и 2006 г. бях преподавател в Република Молдова и имах скромен опит с румънски език и с пътуванията ми през Румъния. Сега съм в Румъния за втори път, в Западния университет в Тимишоара. От октомври тази академична година тук, в Тимишоара, за първи път има лекторат по български език. И аз  след конкурс заех мястото. Лекторатът се случи благодарение на едно щастливо и съвместно вплитане на усилията на българската общност в лицето на господин Георги Наков - депутатът на българското малцинство в румънския парламент. Използвам случая специално да го поздравя и да му благодаря. Той инициира този лекторат пред Министъра на образованието и пред ректора на Западния университет. 

Колко студенти изучават български език в Тимишоара?

В момента имам четирима студенти. Вероятно отстрани изглежда доста скромно. Но като за първа година и първи опит в университета да се преподава български, това е сполучливо начало. Сега имам разговори с ръководството на факултета за следващата година - българският език, освен факултативен, да бъде и задължителен избираем. И това ще го закрепи. 

Как преминават часовете по български език?

Изцяло индивидуално. С всеки един от моите студенти имам отделен час, защото са на различно ниво. Има студенти, които са със сръбски произход от Румъния, има студенти, които са с румънски произход от Сърбия. Става въпрос за едни румъно-славяно билингви и там българският език естествено напредва добре, защото познават и кирилицата. Но имам студенти, с които започваме много трудно. С азбуката. И даже съм получил един много симпатичен въпрос: „Как българите могат да четат на английски и на немски, след като българския език не съществува на латиница, а само на кирилица” (смее се). 

Знаят ли студентите, че до средата на 19 век в Румъния се е пишело на кирилица?

Знаят. Обаче това не е актуално. Тази информация никак не ги приближава до България или някакъв по-общ славянски и техен корен. Румънците като цяло не са така фокусирани върху собствената си история, както българите. Има един елемент на безразличие или по-скоро на освободеност от историята. Румънското общество гледа напред, а не назад. В Румъния не са така склонни да се идентифицират със своето минало и с някакви румънски велики подвизи, минали състояния, не че нямат такива. Всяка страна има свой златен век и може да бръкне в историята си и да извади едни герои, да ги вее, да ги слага на националните си празници и т.н. Това са нормални процеси. Но в Румъния този процес е не така интензивен. 

Какъв е вашият живот в Тимишоара?

Животът ми е разнообразен, защото имам своите научни интереси и културни потребности, а Тимишоара е град, който задоволява претенциозния посетител. Да не забравяме, че беше европейска столица на културата за 2023 г. Това е град с осъзнати публики, изградени публики с потребност от опера, концерти, театри, визуални изкуства, музеи и т.н. Освен това Тимишоара е столицата на Банат, а Банат е мултикултурна общност, исторически принадлежаща на Средна Европа, на Австро-Унгария, при това на Хабсбургрската империя. Известно време тук са били и османците и има едни много интересни културни натрупвания, останали в поведението и в националния състав на гражданите на Банат и това е много симпатично. И българите представляват една нишка от този пъстър килим и мога да кажа, че те са едно много добре социализирано малцинство. Познавам и други българи, в други части на света, други български исторически общности. Банатските българи са в една много прилична форма на гражданска и културна социализация в обществото на Румъния и конкретно в Тимишоара.

А какъв беше животът Ви в Букурещ?

Петте години в Букурещ ги оценявам като един от най-интересните и сполучливи периоди в живота ми. Букурещ е прекрасен град, столица, с много културни мероприятия и не на последно място българската памет в Букурещ. Бях много близък с Лука Велчов, Бог да го прости, почина неотдавна. И с него съм имал безкрайно щастливи и интересни разговори и разходки в Букурещ. Той много бащински ми предаде своите знания, с които аз не малко се гордея. Това е едно топло чувство, което имам към града и към местата на българската памет в Букурещ, които няма да се изгубят. Близостта на България и привлекателността на Букурещ ще вървят ръка за ръка в бъдеще, така че българската общност в Букурещ няма да се изгуби, тя ще продължава да живее свой собствен живот. Пътеките на Лука Велчов по стъпките на българските възрожденци ще бъдат наново съживявани многократно. 

Какви бяха студентите Ви в Букурещ?

Бяха от цяла Румъния, но приоритетно от Влахия и Добруджа. От по-близките до Букурещ краища. Имали сме, разбира се, и студенти от Трансилвания. Една част от студентите учат български, защото това са ги приели. Но много бързо се напасват и осъзнават собствените си интереси и възможностите, които им дава българският език. 

Не знам дали ви е направило впечатление, че на входа на Факултета за чужди езици и литература на улица „Питър Мош” в Букурещ има едно голямо табло с обяви. „Търсим хора с португалски, търсим хора с холандски, търсим хора с български”. Така че в момента, в който един студент започне да се справя с българския на комуникативно ниво, той веднага може да си намери работа. И мога да ви кажа, че почти всички мои студенти работят с български, с изключение на тези, които заминаха за Франция или за някъде по-надалече.  Намериха си работа с български и работят с български фирми. За съжаление, далеч от филологията, от литературата, от историята. Но това са реалностите и ние се радваме, че все пак българският език има място. 

Българският език в Букурещ е залог за успех. В Банат не толкова, защото България е отдалечена и тук не може да се разчита на туризъм, на недвижимости и такива неща. Но все пак има условия и за българистика в Банат. 

Познаваме ли се вече от двете страни на Дунав?

Не така, както би трябвало. България и Румъния знаят един за друг, като четат западната преса. Но във всеки случай се познават малко по-добре от преди. Румънците познават България по неизбежност, защото това е посоката на юг, където ходят да почиват - Гърция и Турция. Те минават през София, отиват на Рилския манастир, отбиват се в Мелник, Петрич, Сандански, Плевен, където са подвизите на румънската бойна слава при Гривица. Или пък посока Турция, за Истанбул. И не на последно място българското Черноморие и Велико Търново - места, които посещават редовно. Така че румънците познават по-добре България, отколкото българите Румъния. 

Румънците се отнасят с уважение към българите. Забелязал съм го на различни нива. Обикновеният румънец се отнася с уважение, даже с респект, към всеки българин. За Румъния България значи нещо.

Големият проблем е езиковият. Помня едно интервю с един комисар от полицията, което слушах в колата преди години, когато работех в Букурещ. Тогава той каза, че във връзка с туристическия сезон в Албена и Златни пясъци българските полицаи работят съвместно с румънските си колеги. И отбеляза: „С колегите от Румъния имаме езикова бариера, но се разбираме прекрасно”.

Това изречение изчерпва цялата ситуация на българо-румънското познаване. Имаме езикова бариера, но се разбираме прекрасно. 

„България не е направила достатъчно, за да опознае Румъния. Има чудесни български преводачи, аз ги познавам лично, които превеждат усилено румънска литература. Но мисля, че има какво да се види, да се обърне главата на българите в посока на север от Дунав. Аз го приветствам. За всичките ми приятели, за всеки един по отделно и за обществото като цяло. Има какво да се научи от тази прекрасна страна“, коментира Григор Григоров.