site.btaВалентина Найденова: Пожелавам на екипа на Българското народно училище в Брюксел да сме единни в общата ни кауза

Валентина Найденова е преподавател в новооткритото Българско народно училище в Брюксел. Тя води заниманията и игрите на малките ни сънародници от подготвителната група, обучението в първи клас и ателието по български народни приказки. 

Преподавателската ѝ дейност започва в Средното училище за европейски езици в град Русе, където работи в продължение на десет години. Двадесет години от живота ѝ преминават в Българското неделно училище "Пейо Яворов" към Посолството ни в Белгия. От 2014 до 2021 година тя е и негов ръководител. 

В училище „Пейо Яворов“ българката е преподавала география и икономика на България, родинознание, околен свят, човекът и обществото. Водила е и ситуационните занимания в подготвителните групи, както и часове по история и цивилизации на България на учениците в първи клас „Съпругът ми премина на работа в друга държава и аз го придружих, което беше основната причина да напусна училището и Белгия“, разказа преподавателката специално за БТА.

Найденова е магистър по специалностите "География“ и "Предучилищна и начална педагогика". Работила е и в белгийската образователна система.

Ето какво още сподели учителката за рубриката „БГ Свят“ на БТА:

Как посрещнахте децата, които прекрачиха прага на новото учебно заведение, какви бяха първите им занимания?  

- Заедно с Таня Станева и други колеги от екипа на Българската културна асоциация в Белгия, с учителката Галя, както и с нашите съпрузи, подредихме класните стаи да са чисти и приветливи. Закачихме карти по стените, цветни табла, включително три вида картинни табла на българската азбука. На всяка маса поставихме индивидуални табла за работа. 

Всички приветствени надписи бяха в шрифт, който помага на деца с дислексия (Adys), за да бъдат достъпни за всички. С този шрифт ще продължим през цялата учебна година.

Посрещането на децата в училището бе огромно вълнение и за нас преподавателите, въпреки опита, който имаме с Галя. Всъщност, винаги съм се вълнувала. Родителите ни поверяват най-ценното което имат - своите деца. Няма как да сме безразлични. 

Както повелява българската традиция, имахме училищно звънче, менче с вода, здравец, питка с шарена сол и много усмивки.

Предложихме още домашен кекс и безглутенови хранителни продукти - бисквити, без шоколад и без ядки. 

Нали е празник – имаше и подаръци. Всяко дете получи своето цветно картонено моливче, което вътре беше пълно с изненади. Направихме и подарихме още нещо полезно и необходимо- книгоразделител с логото на Българското народно училище и карта с трибагреника на България.

Първите занимания бяха с децата от подготвителните групи, след тях с първокласниците. Стихотворението „Първокласник“, което Стефко беше подготвил да ни рецитира, отложихме за следващата седмица.

Една седмица по-рано се представих на родителите, изпратих списъка с необходимите работни тетрадки и допълнителни материали за учениците в съответната група или клас и помолих децата да дойдат на първия си час с любимата играчка. Така те ще запознават не само себе си, но и своите играчки помежду си. 

Беше много приятно представяне. Мечът се превърна в показалка за таблата на стената и всеки, който пожела, излезе на дъската, държейки вълшебния меч на Жулио. А той беше много горд от това, че ми е помогнал.

Географският глобус беше моята любима играчка, която представих. Земята се върти, а ние не падаме от нея. За това има вълшебни правила, с които ще се запознаем като станем по-големи. Има правила в семейството, има и в училището. А тези вълшебни думи и правила, които сега трябва да разберем, бяха на табло с картинки. Поговорихме си за тях и започнахме веднага да ги прилагаме в общуването си.

Играхме с малка топка, пяхме песничката за посоките ляво и дясно и се въртяхме. А за да не ни се завие свят, седнахме на Земята, в къта на тревата, пред постера в гората и си говорихме за лятната ваканция, за семейството, а цветните картинни табла ни подсказваха какво още да си кажем. И така постепенно всичко си влезе в естествения ход на урока.

Правихме апликации, подредихме зеленчуците и плодовете дали растат на дървото, на земята или под земята. Говорихме за първооткривателите на българската азбука, за главните и малки букви. Произнасяхме думи, пляскахме с ръце. Говорихме за звуците, които правят шум.

Вълнуваха ли се малките ученици, интересни ли им бяха уроците? 

- Разбира се, всички се вълнувахме! Започваме първа страница от нашата училищна история. Дадохме всичко от себе си за добрия старт. 

Имаше и притеснено детенце от първи клас, което си поплакваше за мама, която излезе след първия час. Но ви уверявам, че до последния час то вече се усмихваше и активно се включи в игрите. Затова помогнаха и Галя, и Таня, които се включиха, и с подходяща интонация играхме всички заедно. Бяхме един чудесен екип. 

Входната врата беше отворена. Имаше родители, които пасивно присъстваха на занятията. 

Мисля, че на децата им беше интересно, на родителите - любопитно. 

Всяко ново начало се прави с радост, с обич, с вяра и доверие.  

Кои са произведенията, включени в учебната програма на най-малките ни сънародници?

- След края на часовете с първи клас започнаха часовете по народни приказки.

Две от децата бяха с придружаващ родител. Започнахме заедно. Бях донесла от личната си библиотека книгите на моите деца, вече самите те родители, които четяхме вечер или в минути на отдих. Поговорихме си в групата защо приказките се казват народни. Говорихме как се казват и как говорят животните на български език. И отново използвахме цветно табло с Баба Меца, Зайо Байо, Кума Лиса.

Присъстващите деца познаваха повечето от героите в представените книжки, което лично мен много ме зарадва. 

След консултация единодушно избрахме да започнем с приказката „Болен здрав носи“. Толкова шарена книжка и красиви илюстрации в нея - как да не я отвориш! Обяснявахме сложните думи: проснала, кожух, лукаво, воденица. Разказвахме какво виждаме на картинките. И времето неусетно мина.

Следващия път ще продължим отново със същата приказка. Този път децата ще разказват, а при необходимост - аз ще помагам. Няколко седмици ще работим с една приказка. Целта е чрез четене на текст, децата плавно да го научат, да го разберат и да пресъздадат персонажите. В една приказка много неща могат да се объркат.

Важно е да дадем възможност на всеки ученик да опознае себе си, както и място за изява, на което да покаже най-доброто. 

Целият курс ще бъде условно разделен на четири части. В края на всяка ще поканим родителите и близки приятели на импровизиран театър с костюми и грим. 

Не е задължително условие децата да могат да четат. Най-важното е да се забавляват, да се увличат в историята и да развиват своите способности, влизайки в роля. Искаме те да са щастливи, да разгърнат потенциала си за ораторство и особено важно - да преодолеят страха си от сцена. Програмата ни е много щадяща и съобразена с възрастта на децата. Ще се провежда само на български език. Не е необходимо да владеят отличен български. Важно е да го разбират сравнително добре.

Вие сте част от чисто нова инициатива? Това как Ви кара да се чувствате?

- Българското народно училище е ново училище, затова не е регистрирано към българското Министерство на образованието и науката (МОН). 

Но ние работим с децата от подготвителната група и първи клас с учебните помагала на МОН, по програмата на МОН за българските неделни училища в чужбина. 

Чувствам се щастлива. Приех предизвикателството с удоволствие, за радост и в полза на децата ни. Знаем какво искаме и как да го направим. Децата са винаги много зареждащи. Работата с тях е отговорна, но е удоволствие да сме с тях. 

Какво от предишния Ви преподавателски опит ще Ви води в работата с децата и какво е различното в новото учебно заведение? 

 - Имам опит и в белгийската образователна система с деца до шестгодишна възраст. Случи се да работя с деца в неравностойно положение, деца със специални образователни потребности, за което минах и обучителен курс. Учила съм педагогика в бившия Съветски съюз, в България и в Белгия.

Разчитам на този опит, който ще ми помогне и в народното училище.

Децата, които имат затруднения в общуването с околните по различни причини (езиков дефицит, езикова компетентност, дефект в говора или други), ще могат да се изявят в ателиетата, които училището предлага. 

Работата върху речника на децата се извършва непрекъснато. Обясняват се всички действия на детето, показваме нагледно и на подходящото табло. 

В ателието по приказки децата ще станат артисти и ще влязат в ролята на определен герой. Ще се развиват и говорят в собствения си ритъм. Не гоним показатели, не оценяваме, тук сме да се забавляваме.

Курсът по пеене ще позволи по-лесното изразяване, заекването обикновено се тушира с пеене. 

Танците  - всички знаем , че българските танци тонизират, зареждат с позитивна енергия. Детето ще усети и заживее с магията им от ранна възраст.

Какво по-хубаво от това! Ето това за мен е щастието.  Да разпалиш детското любопитство, да го мотивираш да се върне. 

Благодаря на съдбата, че моето хоби е и моята професия. Благодаря на Таня, че ме включи в проекта, благодаря и на съпруга ми, че се съгласи на това предизвикателство. С него ще изминаваме 250 километра всяка седмица до Белгия за часовете в Българското народно училище, които са всяка събота. Ще помагаме и възпитаваме с любов и търпение, ще развиваме и обучаваме, за да предадем и да съхраним българската култура в идните поколения. 

Какво пожелавате на екипа на Българското народно училище?

Да сме единни в общата ни кауза, както сега. Да пазим доброто, усмивките и ентусиазма ни до края. Успешна, интересна, здрава, мирна и ползотворна  учебна година на всички.