Вярната любов на българския народ към Добри Чинтулов е на тази нова паметна плоча в Одеската духовна семинария, каза Кирил Вълчев в Одеса

„Къде си вярна ти любов народна? - пита Добри Чинтулов. И днес му отговаряме, след като песните му продължават да палят у българите „искра любородна”: Тук е! Вярната любов на българския народ към Добри Чинтулов е на тази нова паметна плоча в Одеската духовна семинария, която българският поет, композитор и педагог завършва през 1849 г., след като преди нея отново в Одеса за три години завършва килийното училище. Откриваме я дни след навършването на 140 години от неговата смърт в родния му Сливен на 8 април 1886 г.“, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на откриването днес, 15 април, на паметна плоча на Добри Чинтулов в Одеската духовна семинария.

Това е част от инициативата на БТА „Българските места по света” за поставяне на паметни знаци за бележити българи на места извън България, където са живели и работили, като досега БТА е поставила три паметни плочи на журналисти, публицисти и личности, работили в медии, поясни той.

Кирил Вълчев добави, че първата паметна плоча в рамките на тази инициатива е била поставена съвместно с Генералното консулство на България в Одеса на 4 март 2024 г. Тя е на Алеко Константинов и се намира в Юридическия факултет на Одеския национален университет „И.И. Мечников”, където той учи право от 1881 г. до 1885 г. По-късно БТА постави паметни плочи и на братята Любомир и Атанас Далчеви в Солун (Гърция) и на Любен Каравелов в Белград (Сърбия).

Планът е тази година, когато се навършват 180 години от излизането в Лайпциг (Германия) на първия български вестник „Български орел”, да поставим паметна плоча в града на издателя му Иван Богоров, а през 2027 г. за 185 години от първото българско списание „Любословие“ - на Константин Фотинов в Измир (Турция), добави генералният директор. 

Впрочем вчера именно в Болград БТА представи своя 45-и национален пресклуб за подпомагане на дейността на Българския пресцентър „БГ-Фокус" в Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски" с партньорството на Министерството на външните работи и Генералното консулство на България в Одеса, които осигуриха финансирането на изграждането на пресцентъра по проект на Болградското районно обединение на гражданите, учителите и учениците „Събуждане" по Програмата за подпомагане на организациите на български общности на Министерския съвет на България, припомни Вълчев. 

По думите му паметната плоча на Добри Чинтулов е поредният знак за знаменити българи, свързани с Одеса - пристанище за български преселници още от момента на основаването на украинския черноморски град през 1794 г., като Одеското българско настоятелство е създадено на 2 февруари 1854 г.

От 24 май 2007 г. пред Националния университет „И. И. Мечников“ е паметникът на създателите на славянската азбука светите братя Кирил и Методий. Паметна плоча в Одеса има и за Христо Ботев, който пристига в града на 14 ноември 1863 г. и учи във Втора одеска гимназия с класически профил и посещава една учебна година Историко-филологическия факултет в Одеския университет. В Одеса Ботев написва първото си стихотворение „Майце си“. Освен в Одеса паметници на Ботев има и на други места в Украйна - в Задунаевка (Одеска област) и Измаил, където също е бил, както и в Арциз, Олшанка (Кировоградска област) и Ботиево (Запорожка област). На една от централните одески улици – „Софиевска“, има паметна плоча и на поета и писател Иван Вазов. Това е мястото, където той е живял по време на своето изгнание и където е започнал да пише първия български роман „Под игото“. Мемориална плоча на Васил Априлов в Одеса от 24 май 2016 г. има на фасадата на къщата, където е живял на една от централните улици в града „Бунин” No. 29. Почит пред всички тези паметни знаци за българи в Одеса изразиха с полагане на цветя участниците в XIX-ата световна среща на българските медии, организирана през 2024 г. от БТА в Одеса, Болград и Измаил, каза Кирил Вълчев.

Той посочи, че е добре България да помогне за паметни знаци в Болград и на завършилите Болградската гимназия премиер Александър Малинов, който обявява Независимостта на България през 1908 г., и Александър Теодоров-Балан, който е първият ректор на Софийския университет през 1888 г.

Организацията за поставянето на плочата на Добри Чинтулов е на Генералното консулство на България в Одеса начело с генералния консул Светослав Иванов с подкрепата на Одеската духовна семинария с ректор протойерей Димитрий Яковенко и благословията и участието на Одеския и Измаилски митрополит Агатангел в присъствието и на ректора на Киевската духовна семинария Белгородски епископ Силвестър Стойчев, който е един от онези поне 150 000 бесарабски българи по народност в Одеска област според официалното преброяване в Украйна, каза Вълчев. 

По думите му, за да изрази вярната любов на българския народ към автора на най-любимите възрожденски песни „Къде си вярна ти, любов народна?“, „Стани, стани юнак балкански“ и „Вятър ечи, балкан стене“, на събитието е и ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, който е основен участник в организираните от БТА разговори за отбелязване на 150-ата годишнина от Априлското въстание, чиито своеобразни химни стават тези песни. 

Вълчев припомни също, че вчера в Болград на патронния празник на българската Болградска гимназия „Георги Стойков Раковски“ и 205-ата годишнина от рождението на Георги Раковски Христо Касабов, ръководител на отдел „Фоторепортери“ в БТА, е направил видео записа на новия химн на училището „Напред, наша Болградска гимназия!“, създаден в рамките на националната инициатива на „Музикаутор“ „Светилник 2025/2026: Че какво без песен е светът“, на която БТА е медиен партньор от самото ѝ начало преди пет години и днес по покана на БТА на откриването на плочата на възрожденския химнописец Чинтулов е изпълнителният директор на сдружение „Музикаутор“ Иван Димитров.

Благодарение на Националния пресклуб в Одеса, който БТА откри на 24 юни 2023 г., наследниците на бесарабските българи - борци за свободата на България, също ще станат част от разговорите за Априлското въстание, добави Кирил Вълчев. 

През първите четири месеца на годината те са в националните пресклубове на националната информационна агенция на България в центровете на четирите революционни окръга на въстанието - Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище, като започнаха с поднасяне на цветя в Гюргево на паметната плоча на мястото, където през 1875 г. е взето решението от Гюргевския революционен комитет за обявяване на въстанието, и разговорите ще продължат до края на годината в Букурещ (Румъния), Белград (Сърбия) и тук, в Одеса, като част от организираната от Генералното консулство на България Седмица на бесарабските българи по повод Деня на бесарабските българи на 29 октомври. Водещ на разговорите е Бойко Василев - лицето на „Панорама” на Българската национална телевизия (БНТ), с която БТА заедно с Българското национално радио (БНР) има съвместна инициатива „14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение изобщо за общата европейска история през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на първото документирано в историческите извори българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България през 632 г. на територията на днешна Украйна, посочи генералният директор на БТА.

Той съобщи, че на плочата в Одеската духовна семинария е изписан куплет от стихотворението на Добри Чинтулов „Изпроводяк на едного българина из Одеса”: 

„И чакат те със нетърпене

небесний свят да ги огрей

и в тях да светне просвещене

и мракът тъмен да развей”.

С наученото в Одеската духовна семинария в същото стихотворение Чинтулов отговаря на въпроса на какво се уповава за разпръскването на мрака в поробена България: 

„Байраци български навред да вдигнем,

към бога със кръст във ръка да викнем:

о, наш създателю Христе,

я виж от ясното небе,

нашето мъчение,

дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,

на тебе имаме ний упование,

подвигът да ни е осветен,

на твоя вяра утвърден,

на славното ти име,

предвечний Божи сине!

Кога в български предели настъпим,

кога вразите си от нас изгоним.

Да се възвишат знамена

на българските рамена

от върха на Дуная

в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим,

кога си имената ний прославим,

да видим всички мир тогаз,

и ний да викнем всички с глас,

живейте православно,

в България държавно”.

И ние, като поставяме този знак за Добри Чинтулов - „народния учител” (както просто е наречен на каменната плоча на гроба му в Сливен) на днешната Светла сряда от Светлата седмица след Великден, се уповаваме Богу с молитва да даде да заживеят в Украйна всички човеци, сред които и българите, най-сетне в мир и благоволение, както се казва в онази стара молитва, добави Кирил Вълчев.

В края на словото си той цитира и финала от стихотворението на Добри Чинтулов „Изпроводяк на едного българина из Одеса”: 

„Боже, дари ни го,

вечно пази ни го

за наш покров.

Слава единному,

непостижимому,

Богу всесилному

во веки веков”.

В събитието в украинския черноморски град Одеса от българска страна официални гости бяха генералният консул на България Светослав Иванов, генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев и изпълнителният директор на сдружение „Музикаутор“ Иван Димитров.

Сред официалните гости от украинска страна бяха митрополит Одески и Измаилски Агатангел, протойерей Дмитрий Яковенко – ректор на Одеската духовна семинария, архиепископ Белгородски Силвестър (Стойчев) – ректор на Киевската духовна семинария.

Кадри - БТА

/ИХ/