site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 18 януари в историята

18 януари 2023 г., сряда, 3-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патриарх Търновски (Атанасовден).
Атанасий е роден през 295 г. На 23 годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г. Църквата е установила двукратно честване на св. Атанасий - в деня на смъртта му - 2 май, съвместно със св. цар Борис, и на 18 януари (Атанасовден) съвместно със св. Кирил Александрийски.
В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!", затова и празникът е известен и като Среди зима. На Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора. Според народните  представи Антон и Атанас са двама братя близнаци, които били ковачи и първи изобретили ковашките клещи. Затова Антоновден  (17 януари) и Атанасовден (18 януари) се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно се празнуват и за предпазване от чумата и шарката. На този ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Танко и др.

На този ден в България:

1885 - Четвъртото Народно събрание приема Закон за учредяване на Българската народна банка, утвърден от Александър I Батенберг на 27 януари 1885 г. 135 години от приемането (1885) от 4-ото Народно събрание на Закон за учредяване на Българската народна банка (БНБ), утвърден от Александър I Батенберг на 27 януари 1885 г. Според закона БНБ е държавно кредитно учреждение с основен капитал 10 000 000 златни лева, който се внася от държавата и е собственост на банката. За първи път на банката се дава изключителната привилегия да издава банкноти, осигурени със злато, в количество, равно на 1/3 от номиналната им стойност, които се заплащат на предявителя в злато. Управлението на банката се поверява на управителя й, назначаван от държавния глава (княза) по предложение на министъра на финансите. Със Закона за учредяване на Българската народна банка се отменят уставите на БНБ от 25 януари 1879 г. и от 11 февруари 1883 г.

1899 - Сформирано е правителство с министър-председател Димитър Греков. Кабинетът е образуван от дейци на Либералната партия (радослависти) и Народнолибералната партия. Управлява до 1 октомври 1899 г.

1945 - На заседание на Върховния съюзен съвет на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), продължило до 20 януари, Г. М. Димитров е принуден да подаде оставка от поста главен секретар на партията под натиска на съветските представители в Съюзната контролна комисия и на Българска работническа партия (комунисти). На поста е избран Никола Петков.

1989 - В землището на Малко Търново се създава природен резерват "Средока" със заповед 75 на Комитета за опазване на природната среда от 18 януари 1989 г. Общата му площ е 607, 8 ха.

1991 -  Излиза бр. 1 на в. "Computerworld България" - национален седмичник за информационни технологии. От началото на 2004 г. вестникът излиза в печатен и в електронен вариант на сайта: https://computerworld.bg. Печатният вариант на вестника спира да излиза през м. декември 2017 г.

1991 - Излиза бр. 1 на в. "Труд от петък до понеделник". От 1992 г. до 1 октомври 1998 г. излиза под името "Жълт труд", а от 1998 г. до 2012 г.  - под името "Седмичен труд". От 2012 г. отново е "Жълт труд". Последният брой на вестника е от 18-24 декември 2019 г.

1992 - България установява дипломатически отношения с Армения.

1994 - Върховният съд на втора инстанция потвърждава произнесената на 4 септември 1992 г. присъда срещу Тодор Живков по дело N1 за превишаване на правата му като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Осъден е на 7 години затвор и парична глоба в размер на 21 154 000 лв. Според обвинителния акт за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. Тодор Живков в качеството си на първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. На 8 февруари 1994 г. Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд спира изпълнението на 7-годишната присъда на Тодор Живков до произнасяне по молба на защитата му за преглед по реда на надзора. На 9 февруари 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд отменя решението на втората инстанция (1994) и присъдата на първата инстанция по делото (1992). Тодор Живков е оправдан. Мотивите на Наказателната колегия са оповестени на 28 август 1996 г., с което бившият държавен глава е оправдан окончателно.

1995 - Заводът "Астика" ЕАД в Хасково е продаден от Агенцията за приватизация на фирмата "Дару инвест" ООД, която купува 80 процента от капитала на завода за 5 млн. долара.

2002 - Във Видин е подписано рамково споразумение за учредяването на Балкански трансграничен еврорегион "Дунав 21 век" от кметовете на Видин - Иван Ценов, на Калафат (Румъния) - Петре Тръйстару, и на Зайчар (Сърбия) - Горан Петрунович.

2008 -  Националната електрическа компания и "Атомстройекспорт" подписват в София основния договор за инженеринг-доставка-строителство, за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове "1" и "2" на АЕЦ "Белене" между НЕК и "Атомстройекспорт" /ЗАО "Атомстройекспорт"/ в присъствието на президента на България Георги Първанов и на президента на Русия Владимир Путин в рамките на официалното посещение на Владимир Путин (17-18 януари 2008 г).

2010 - Министър-председателят Бойко Борисов полага капсула с послание до  поколенията в основата на строежа на многофункционалната спортна  зала в София. В капсулата министър-председателят поставя и златна монета с лика на Борис Първи-Покръстител и златен медал. Спортното съоръжение е за 12 000 души.

2012 - Със 166 гласа "за", 6 "против", и 3 "въздържал се" Народното събрание налага безсрочна забрана върху проучването и добива на шистов газ по метода "хидравлично разбиване" или сходни техники.

2016 - Петнадесетгодишната Мария Звездева от спортното училище "Тодор Каблешков" в Стара Загора спасява шофьора Филип Точев на тролейбус 36, след като той припада зад волана по време на движение. Тя успява да спре тролейбуса и да му направи изкуствено дишане. Момичето се е прибирало от училище в социалния дом "Мария Терезия", където живее.

2017 -  Президентът Росен Плевнелиев открива Президентска библиотека в Президентството. На церемонията присъстват Петър Стоянов, президент на България от 1997 г. до 2002 г., и дъщерята на покойния президент Желю Желев - Станка Желева. В библиотеката има не само книги, а и всичко, което  може да разкаже и да покаже историята на президентската институция.

2018 - Народното събрание ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. от министър-председателите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев в рамките на двудневното официално посещение на Бойко Борисов в Скопие, Македония (1-2 август 2017).

2019 - При акция в София, Плевен, Благоевград, Разград, Хасково, Пловдив и Ловеч са задържани над 43 човека по подозрения за престъпления против страната. Според данни от разследването били правени нерегламентирани парични преводи в и от страната в особено големи размери по т.нар. метод "хавала" в рамките на международна организирана престъпна група. Специализираният наказателен съд е издал 126 разрешения за претърсване и изземване в 50 адреса на жилища и офиси и в 26 автомобила, както и обиски на 50 лица. Иззети са документи, 32 000 евро и други вещи.  Установено е, че основният организатор на престъпната дейност е сирийски гражданин, пребиваващ в България. Той е арестуван в София, осъществявайки нерегламентирани "хавала" преводи, влязъл е в контакт с лица, извършващи дейност по логистично подпомагане на международни терористични организации, както и с лица, за които има информация, че са свързани с финансиране на тероризъм и други видове престъпна дейност. Парите, прехвърляни по метода "хавала", са изпращани в чужбина. Сириецът пращал парите на членове на международни терористични организации. Годишно тази система генерира около 100 до 300 млрд. евро. Освен сириеца са задържани и други чужденци.

2021 - Отбелязването на 800-годишнината от основаването на скалния манастир-лавра "Св. Архангел Михаил", известен като Ивановските скални църкви. Цялата 2021-ва година е посветена на годишнината. Манастирът, който основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

2022
- Със свое определение Окръжният съд в Бургас потвърждава наложените по искане на антикрупционната комисия обезпечителни мерки на имоти, собственост на "Алфа финанс холдинг" и трети дружества. Молбата за вдигане на обезпечителните мерки е от 13 ноември и в нея се посочва, че запорираното имущество не е собственост на проверявано лице. За девети пореден път съдът оставя без уважение искане на Галя и Иво Прокопиеви, и свързани с тях юридически лица, за отмяна на 24 мерки "Запор" на дружествени дялове и акции по иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. От съда са допуснати обезпечителни мерки по искове на КПКОНПИ на стойност 204 064 417,50 лв. (в периода от 2017 г. до момента) по отношение на Иво и Галя Прокопиеви и свързани дружества. Всички съдебни състави са потвърдили правилността и законосъобразността на тези актове в полза на Комисията.

На този ден по света:

1535 - Основан е гр. Лима под името "Град на кралете" от испанския завоевател Франсиско Писаро. Сред местното население вместо това име се налага друго по името на р. Римак, което с времето се превръща в "Лима". След разрушително земетресение през 1746 г., градът е построен отново.

1800 - Създадена е Френската банка с решение на консула на Франция Наполеон Бонапарт, с цел да се насърчи икономическия растеж след дълбоката рецесия на революционния период и да възстанови доверието във френската банкова система. През 1946 г. банката е национализирана. Банката е приватизирана през 1993 г. като подготовка за участието на Франция в европейската парична система. През 1999 г. Френската банка става член на Европейската централна банка.

1911 - Американският пилот Юджин Или първи в света успява да приземи самолет на палубата на крайцер "Пенсилвания" в залива на Сан Франциско, САЩ. Платформата за кацане, установена на палубата на кораба, е с дължина 36 м.

1919 - В Париж, Франция, започва Парижката мирна конференция (18 януари 1919-21 януари 1920). Конференцията е свикана от държавите - победителки от Първата световна война, и главната й цел е изработването и утвърждаването на мирните договори с победените страни. По време на конференцията са изготвени пет мирни договора - Версайски договор - подписан от Германия на 28 юни 1919 г., Сенжерменски договор - подписан от Австрия на 10 септември 1919 г., Ньойски договор - подписан от България на 27 ноември 1919 г., Трианонски договор - подписан от Унгария на 4 юни 1920 г., Севърски договор - подписан от Османската империя на 10 август 1920 г. На Парижката мирна конференция е взето решение за създаване на Общество на народите (ОН) и е приет неговият устав, включен като съставна част в мирните договори.

1943 - Разкъсана е блокадата на Ленинград по време на Втората световна война (1941-1945). Ленинград е обсаден от немските войски на 8 септември 1941 г. Връзката с града се осъществява само по въздуха и през Ладожкото езеро. В периода между 12 и 30 януари 1943 г. е проведена операция на съветските войски за освобождаването на града от блокадата под кодовото име "Искра". До края на операцията жертви на глада са 641 000 души, на артилерийски огън и бомбардировки - 17 000 души, изцяло или частично са разрушени 840 промишлени сгради, 500 училища, 170 болнични заведения и почти 3 млн. кв. м жилищна площ. Блокадата на Ленинград продължава до 27 януари 1944 г.

1943 - Започва депортирането на евреите от Варшавското гето от нацистите към концентрационните лагери по време на Втората световна война (1939-1945).

1945 - В Будапеща, Унгария, съветските войски освобождават еврейското гето по време на Втората световна война (1939-1945). Освободени са около 70 000 евреи, главно жени, деца и възрастни.

1995 - В Сан Франциско, САЩ, е открита новата сграда на Музея на модерното изкуство - втори по големина в САЩ след този в Ню Йорк. Музеят е основан през 1935 г. като Музей на изкуството и първоначално се е помещавал в най-горните етажи на сграда, намираща се в близост до градската управа. От 1975 г. се нарича Музей на модерното изкуство. Старата сграда затваря врати на 5 септември 1994 г. Преместването е по повод 60-годишнината от основаването на музея.

2000 - Специална церемония с представители на 23 некатолически църкви, на която папа Йоан Павел Втори отваря светата порта на римската базилика Сан Паоло Флори Лемура  в чест на Светата юбилейна година. На 25 години се отварят светите порти на 4 римски базилики.

2000 - В Германия Хелмут Кол подава оставка от поста почетен председател на партията Християндемократически съюз, който заема от 7 ноември 1998 г., заради скандал за незаконно финансиране и корупция в партията. Хелмут Кол е председател на партията Християндемократически съюз (ХДС) от 12 юни 1973 до 7 ноември 1998 г. и федерален канцлер на страната от 1 октомври 1982 г. до 27 октомври 1998 г. След публикации в печата за незаконното финансиране на ХДС на 16 декември 1999 г. в интервю за телевизия "Це Де Еф" Хелмут Кол признава, че в периода 1993-1998 г. е получил дарения за партията, възлизащи на около 2 млн. марки, които не са били вписани в счетоводните документи и са използвани за изграждането на партийни структури в източните провинции на страната. От 3 януари 2000 г. започва официално разследване на дейността му като председател на партията. На 2 март 2001 г. съдът констатира, че той не е злоупотребил с пълномощията си, постигнато е извънсъдебно споразумение за прекратяване на следствието, като му е наложена глоба в размер на 300 000 марки като "доброволна вноска", която следва да бъде преведена във федералния бюджет.

2002 -
В Демократична република Конго, близо до границата с Руанда, изригва вулканът Нирагонго. Загиват 45 души, а 300 000 души са принудени да напуснат родните си места. Потоците лава разрушават 14 села и унищожват над 40 процента от град Гома, най-големият в тази част на страната.

2005 - Европейската самолетостроителна компания "Еърбъс" представя на церемония в Бланяк (близо до Тулуза) най-големия пътнически самолет в света - "Еърбъс" А 380 в присъствието на президента на Франция Жак Ширак, канцлера на Германия Герхард Шрьодер, министър-председателят на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро и министър-председателя на Великобритания Тони Блеър и 5000 специално поканени гости.

2006 - Върховният съд на САЩ потвърждава закона за евтаназията, приет през 1997 г. в щата Орегон. Орегон е първият американски щат, който ще може законно да прилага евтаназията. Това е първият закон от този вид в САЩ и в Орегон го наричат "закон за достойната смърт". В този щат законът е приет още през 1997 г. и оттогава от него са се възползвали над 200 неизлечимо болни.

2008 - Специален съд в Белград осъжда 26 членове на Земунския клан, 8 от които задочно, общо на 465 години затвор. Присъдите са за престъпно сдружаване, 18 убийства, 3 отвличания и 2 терористични нападения. Главният обвиняем, някогашният командир на единиците за специални операции Милорад Улемек Легия, е осъден на 40 години затвор.

2012 - В КНДР излиза от печат 100-ият том на събраните съчинения на първия и вечен лидер Ким Ир-сен, автор на идеологията чучхе, която в превод означава "самобитност". Основен принцип  на идеологията е, че икономиката и културата на КНДР трябва да се развиват сами, без помощ от чужбина. Първият том на съчиненията на покойния Ким Ир-сен, умрял на 8 юли 1994 г.,  е издаден през 1992 г. по повод 80-ия му юбилей.

2013 - В Сидни, Австралия, към 15:00 ч. местно време е регистрирана температура 45,8 градуса по Целзий, което е абсолютен рекорд за града, откакто се води статистика. Предишният рекорд е от м. януари 1939 г., когато е регистрирана температура от 45,3 градуса.

2015 - Бойци на нигерийската ислямистка групировка "Боко харам" са отвлекли около 80 души, много от които деца, и са убили трима при нападение срещу села в Северен Камерун. Това са най-мащабните отвличания на камерунска земя, откакто групировката започва да разширява зоната си на операции през границата през 2014 г.

2018 - В Украйна Върховната Рада (парламентът) приема закон за реинтеграцията на Донбас. В него онези територии от Източна Украйна, върху които властите нямат контрол, са наречени "временно окупирани", а действията на Русия са определени като "агресия против Украйна". На президента на Украйна е предоставено правото за използване на въоръжените сили вътре в страната, в това число и за освобождаване на територии в Източна Украйна без съгласието на парламента.

2019 - От космическия център "Учимура (Япония) Виетнам изстрелва в околоземна орбита космическият апарат "Микро Дракон" с ракета-носител "Епсилон" на Агенцията на Япония за изследване на космическото пространство (ДЖАКСА).  Това е вторият космически апарат, произведен във Виетнам, и първият, конструиран изцяло с местни компоненти. За неговото създаване са били ангажирани 36 виетнамски инженери, консултирани от специалисти от ДЖАКСА. Той  ще бъде използван за оценка на морската вода, за определяне състоянието на водните ресурси и наблюдение на природните явления по виетнамското морско крайбрежие.

2020 - В изявление от Бъкингамския дворец кралица Елизабет Втора обявява, че принц Хари и съпругата му Меган, херцог и херцогиня на Съсекс, вече няма да бъдат действащи членове на британското кралско семейство и няма да използват титлите "кралски височества". По-рано, на 8 януари 2020 г., двамата обявяват чрез социалната мрежа "Инстаграм" за намерението си да се откажат от ролята си на членове на британското кралско семейство, да придобият финансова независимост и да живеят част от годината в САЩ.   

2021 - Върховният съд на Република Корея осъжда Ли Дже-йон, който е  начело на групата "Самсунг" в качеството си на вицепрезидент на "Самсунг електроникс", световен производители на компютърни чипове и смартфони, на две години и половина затвор за корупция. Присъдата е свързана с корупционния скандал от 2016 година, който предизвиква мащабни протести и отстраняването от властта на тогавашната президентка Пак Гън-хе. Според съда Ли Дже-йон е виновен в подкупване на Пак Гън-хе и нейна близка сътрудничка, за да получи правителствена подкрепа за сливане на две подразделения на "Самсунг" през 2015 г.

2022 - В Индонезия парламентът приема законопроект за преместване на столицата от Джакарта в гориста област на остров Борнео. Решението на депутатите открива пътя към изграждането на новия град. Предвидено е новата столица да бъде построена в провинция Източен Калимантан и да се казва Нусантара. Това е  старо име на Малайския архипелаг, който включва Индонезия, Бруней, Малайзия, Сингапур и южните части на Филипините.
През 2019 г. индонезийският президент Джоко Видодо обявява планове за изграждането на изцяло нова столица в джунглите на Борнео, която да бъде равноотдалечена от градовете Баликпапан и Самаринда. Той обявява, че Джакарта вече не е надежден административен център заради наводненията, постоянните задръствания по улиците и лошото качество на въздуха.

Родени на този ден българи:

Григор Пърличев, писател, преводач и общественик (1830-1893).
От 1862 г. е учител по гръцки в Охрид, където продължава подетата от Димитър Миладинов борба против гръцкото духовенство и за въвеждане на български език в училището и в църквата. По негова инициатива в Охрид е създадено първото читалище под името "Св. Климент" (1869). Бил е учител и в Струга, Габрово, Битоля и Солун. Той е първият български преводач на част от древногръцкия епос "Илиада" на Омир (1871). Автор е на поемите "Сердарят" и "Скендербей" (написани на гръцки език) и на стихотворения, написани на български език, сред които "Докога, братя мили българи", "Чуйте чеда македонци" и др.

Анастасия Тошева, учителка (1837-1919).
През 1857 г. открива начално девическо училище при метоха на църквата "Св. Димитър" в Стара Загора, в което преподава до 1858 г. Учителства в новосъздаденото девическо класно училище в Стара Загора (1863-1866, 1867-1870). През 1865 г. по нейна инициатива към училището е създадено дружеството "Майчина грижа" за подпомагане на бедни ученички. Главна учителка в Габровското девическо училище и управителка на пансиона му (1870-1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е медицинска сестра в Търново. Учителства в Габрово (1879-1881). Директорка на новооткритата девическа гимназия и управителка на пансиона й в Стара Загора (1881-1892). Превежда книги от руски и френски език.

Никола Цветков - Казанджията
(Никола Цветков Бакърджиев), революционер, участник в националноосвободителното движение (1849-1904).
Придружава Васил Левски и е заловен с него в Къкринското ханче (декември 1872), но е освободен в края на януари 1873 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) се сражава в четата на Христо Иванов.

проф. Александър Балабанов, литературен историк и критик, преводач и публицист (1879-1955).
Основател и редактор на литературно-художественото сп. "Художник" (1905-1909). През 1908 г. заедно с Йосиф Хербст редактира в. "Време". Основател и редактор на първия в България литературен вестник "Развигор" (1921) и на сп. "Прометей". Превежда от немски и гръцки език. Известен е със своите исторически проучвания  на класическите литератури "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период" (1911), "История на класическата литература" (1914, 1917, 1931), "Мястото на българската литература" (1930), "Любов и поезия" (1939) и др. Лауреат на Димитровска награда (1951).

Руска Колева, хореограф (1882-1949).
Изучава балет, модерен танц, ритмика и пластика във Франция (1911), Германия и Австрия (1921-1923). През 20-те години на 20 век неколкократно е балетмайсторка на Софийската опера. След окончателното си завръщане в България работи в Свободен театър и Българска оперна дружба. Поставя класически и славянски народни танци в оперни спектакли. Основава група за български народни танци, в която участва като солистка. Претворява в балетни постановки българския танцов фолклор. Специалистка в областта на стилизирания фолклор.

Димитър Гачев, музиковед и литературовед (1902-1945).
Участва в Септемврийското въстание (1923). След потушаването му емигрира в Белгия, Франция и Германия. От 1926 г. живее в Москва, СССР, където популяризира българската литература, като пише статии за Христо Ботев, Петко Славейков и Христо Смирненски.

Александър Стаменов,
художник (1905-1971).
Работил е като учител и художествен редактор в издателство "Наука и изкуство". Автор е на пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на социални теми, сред които "Портрет на жената на художника", "Рибар", "На открито", "Лодки", "Автопортрет" и др. Участва като художник  в създаването на "Братската могила" в Борисовата градина в София. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1965).

проф. Михаил Герасимов, химик (1908-2002).
От 1946 г. е преподавател в Държавната политехника в София. Ректор на Висшия химико-технологичен институт в София (1969-1970). Учредител е на Научно-техническите съюзи (НТС) в България, дългогодишен член на Централния съвет на НТС и почетен член на НТС.  Бил е член на научни съвети и дружества в България, САЩ и ФРГ. Световно признат за изследванията му в областта на термичния крекинг и очистването на бензина. Има над 500 научни труда по химията и технологията на нефта. Автор е на 11 изобретения и над 30 рационализации.

проф. Асен Василев, художник резбар (1909-1987).
Преподавател по резба в Промишленото училище в София (1933-1949).  От 1949 г. е преподавател по резба в Художествената академия,  където е дългогодишен завеждащ катедра "Приложни изкуства". Автор е на серия модели за детски играчки от дърво (1948), серия от малки художествени предмети със сувенирен характер (1952), декорира шкафове и ракли с дърворезбени мотиви и с инкрустирани цветни керамични елементи (1969). Създава цялостно оформление на таван, мебели и стенна обшивка на салона в жилището на проф. Илия Петров (1959); на българска стая в Младежкия дом "Хаинбоаз"; извършва проектиране и изпълнение на художествено оформление на множество ритуални зали.  Удостоен със званията "Народен художник" (1972), "Герой на социалистическия труд" (1976). Носител на орден "Кирил и Методий"  първа степен (1964), наградата "Златни ръце" (1968), на орден Народна република България" втора степен (1969), Награда за приложни изкуства от Съюза на българските художници (1974), на орден "Георги Димитров" (1976).

проф. Дора Мирчева-Иванова
(Тодорка Маринова Мирчева), езиковед (1920-2012).
Преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1969-1976). От началото на 1976 г. в продължение на четиринадесет години ръководи Секцията за история на българския език на Института за българския език при Българската академия на науките (БАН). Директор на Института за български език (1979-1989). Чл.-кор. на БАН (1981). Участва в съставянето на "Речник на съвременния български книжовен език"(3 т. 1955-1959). Автор е на  "Развой на бъдеще време - futurum в българския език от Х до VIII век" (1962), "Въпроси на българския книжовен език до Възраждането", "Йоан Екзарх Български. Слова, т. I", "Българският книжовен език (IХ-Х до ХVIII в.)" (в съавторство с Иван Харалампиев), "Германов сборник: български писмен паметник от Х в. в препис от 1359 г." (1965), "Хомилията на Епифаний за слизането в ада. Неизвестен български превод" (1975) и др. Носител на "Кирило-Методиевска награда" на БАН  (1972), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1972), на орден "Червено знаме на труда" (1980), на наградата "Владимир Георгиев" на Фонд "1300  години България" (1987). Удостоена със званието "Заслужил деятел на науката" (1986).

Ивелин Димитров
, композитор, хоров диригент и музикален педагог (1931-2008).
Основател на камерна капела "Полифония" (1968). Създава десетки опуси, няколко симфонии, оркестрова и вокално-инструментална музика, песни за детски, женски и смесен хор. Автор е на произведения за камерно-инструментални състави и солово-инструментални опуси, 5 симфонии и други оркестрова и вокално-инструментална музика, песни за детски, женски и смесен хор, за глас и пиано и др., сред които "Несретни песни" и "Строфи на благодарността" за дамски хор и симфоничен оркестър, "Ден на жертвоприношението" за дамски хор и струнен оркестър, на симфоничната сюита "Из моите песни" и др. Почетен гражданин на Силистра (1991).

Йордан Соколов, юрист и политик (1933-2016).
Бил е юридически съветник на председателя (президент) на България Желю Желев (1990-1991). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (28 февруари 1995-март 2002).  Заместник-председател на СДС (февруари 1997-март 2002). Депутат в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991-30 декември 1992-17 октомври 1994). Министър на вътрешните работи (8 ноември 1991-30 декември 1992). Депутат от 37-ото до 39-ото Народно събрание (1995-2005). Председател на 38-ото Народно събрание (7 май 1997-19 април 2001). Председател на Националния вътрешнопартиен арбитраж на партия "Демократи за силна България" (30 май 2004-26 ноември 2011). Носител на Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия, на Почетния знак на Националния полицейски синдикат (11 май 1997), на наградата за личен принос към Нов симфоничен оркестър - София (30 декември 1999), на ордена на звездата  на рицар на Божи гроб - най-високото религиозно православно отличие (Ерусалим, Израел, 6 януари 2000),  на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен ( 9 ноември 2012). Почетен гражданин  на Гулянци, Плевенска област (15 февруари 2000).

Дамян Дамянов, поет (1935-1999).
Редактор в сп. "Пламък" (1961-1964). Автор е на стихосбирките "Поема за щастието"(1963), "Пред олтара на слънцето (1964), "Стени"(1964), "Коленича пред тебе"(1967), "Моята България пътува"(1971), на пиесата " Преди всичко любов"(1965 , поставена 1966), сборник пътни  бележки " Първото има на щастието"(1976), на книгата "Тетрадка по всичко", на романа "Таванът" и др. Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1976). Носител на Наградата на София за литература за 1977 г.,  на орден "Народна република България" първа степен (1985), на националната литературна награда "Иван Вазов" за цялостно творчество (1997). В Сливен е учредена националната награда за поезия "Дамян Дамянов", която се връчва от община Сливен по време на Националния конкурс за поезия "Дамян Дамянов".

Иван Василев (Катила), футболист и треньор (1939-2021).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Черно море" (Варна) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача. Бил е треньор в школата на "Черно море". Старши треньор на "Белослав", "Черно море", "Добруджа", "Лудогорец" и "Спартак" (Варна).

Недялко Йорданов
, поет и драматург (1940).
Драматург на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска" (от 1983) и негов художествен ръководител (1983-1990). Драматург и режисьор на театър "Възраждане"(1990-1999). Автор е на сатирични сборници: "Трендафил Акациев - поет на соцреализъма и демокрацията" (1992), "Трендафил Акациев 2"(1996) и "Трендафил Акациев 1, 2, 3" (1998); Автор и режисьор на мюзикъла "Ще те накарам да се влюбиш"(2000). Автор е на стихове и песни, сред които "Не остарявай, любов", "Младостта си отива", "Остаряваме бавно", "Госпожице любов", "Моето мъжко момиче" и др. Носител е на Голямата награда на южнобългарските театри "Дионисий" за драматургия (юни 1995), на наградата "Златен Орфей" за цялостно творчество през 1997 г., на орден  "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен за големи заслуги в областта на културата и изкуството и за 65-годишнината му (31 октомври 2005), на орден "Стара планина" първа степен (4 юни 2010), носител на театралната награда „Невена Коканова“ за цялостно творчество от Община Ямбол (2010), на наградата "Златен век" огърлие  на Министерство на културата (1 май 2015), на Националната награда "Христо Г. Данов" на Министерството на културата и Община Пловдив за цялостен принос в книжовната литература (15 юни 2018). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1978).  Почетен гражданин на Бургас (1998).

Спас Гърневски, политик (1953).
Директор на издателство "Христо Г. Данов" - Пловдив (1990-1992). Директор на "Полиграфия" АД - Пловдив (1992-29 октомври 1995). Кмет на Пловдив (29 октомври 1995 - 16 октомври 1999). Член на Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим" - Бургас (1 декември 1999-30 юни 2000). Изпълнителен директор на Летище - Пловдив (20 септември 2000-25 октомври 2001). Председател и регионален координатор на партия "Демократи за силна България" (ДСБ) - Пловдив (февруари 2007-28 май 2012). Създател на фондация "Настояще за Пловдив" (2000). Общински съветник в Пловдив (2007-април 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (2017-2021).
 
Валентин Михов
, футболист и спортен деец (1954).
През футболната си кариера е  играл за отборите на ЦСКА (София-като юноша), "Академик" (Свищов), "Локомотив" (Горна Оряховица) и "Червено знаме" (Павликени). Президент на Българска професионална футболна лига /БПФЛ/ (1991-1993; 1996-октомври 2010). Президент на ФК ЦСКА (1990-1993).  Бил е изпълнителен директор на "Литекс" (Ловеч) и "Славия" (София). Президент на Българския футболен съюз (1993-1994).  Бил е вицепрезидент на Българската федерация по ръгби. Носител на орден "Стара планина" втора степен (11 август 2010). Почетен  гражданин на град Свищов (2004) и Почетен гражданин на Горна Оряховица (29 май 2016).

Мирослав Севлиевски, политик и инвестиционен консултант (1965).  
Съосновател,  изпълнителен секретар (април 1990-юни 1994) и национален секретар (юни 1994-април 2001) на Българско сдружение за честни избори и граждански права (БСЧИГП). Един от създателите (2000) на групата за натиск "Новото време". Член (от 6 април 2002) на Политическия съвет на партия "Национално движение Симеон Втори" (НДСВ). На 9 март 2004 г. напуска НДСВ. Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-23 февруари 2005). Един от основателите на партия "Новото време" (2004). Министър на енергетиката и енергийните ресурси (23 февруари 2005-16 август 2005). 

Владимир Койлазов
, компютърен специалист (1978).
През 1997 г. заедно с компютърния специалист Петър Митев основават компания "Chaos Group". В края на 1999 г. "Chaos Group" обявяват първия си продукт "Phoenix". На 13 март 2002 г. обявяват създаването на софтуера V-Ray - 3D визуализации - генериране и обработка на триизмерни изображения. Технологията помага на творци и дизайнери да създадат фотореалистични изображения, неразличими от реалността, както и анимации и виртуална реалност. Носител на наградата "Оскар" на Американската академия за филмови изкуства и науки в категорията "Научни и инженерни технологии" за "оригиналната концепция, дизайн и прилагане на технологията V-Ray" (11 февруари 2017). Почетен гражданин на Русе (23 юни 2017).

Евелина Николова, състезателка по борба (1983).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2021 г. в Токио, Япония. Печели бронзови медали от Световното първенство през 2015 г. и от Европейските игри през 2015 г. в Баку, Азербайджан. От европейски първенства печели един сребърен медал (2019) и един бронзов медал (2021). Почетен гражданин на Петрич (18 октомври 2022).

Милена Тодорова, състезателка по биатлон (1998).

На този ден са родени и:

Шарл дьо Монтескьо, френски просветител и философ, френски просветител и философ (1689-1755).
Автор е на "Персийски писма" (1721), "Разсъждения върху причините за величието и упадъка на римляните" (1734), "Духът на законите"(1748) и др.

княз Александър Куракин
, руски дипломат (1752-1818).

Цезар Кюи, руски композитор и музикален критик (1835-1918).

Рубен Дарио (ист. име Феликс Рубен Гарсиа и Сармиенто), никарагуански поет (1867-1916).
Автор е на произведенията "Редките" (1896), "Песни за живота и надеждата" (1906), "Скитаща песен" (1907), "Есенна поема" (1910), "Песен за Аржентина" (1910) и др.

Алън А. Милн (Алън Александър Милн), британски писател и поет (1882-1956).
Автор е на двата си приказни романа "Мечо Пух" (1926) и "Къщичката в къта на Пух" (1928), в които оживяват играчките на сина му Кристофър Робин. Книгата "Мечо Пух" е публикувана за пръв път на 14 октомври 1926 г. и е преведена на повече от 25 езика. Вдъхновението за Мечо Пух  идва от сина на Милн - Кристофър Робин, който участва и в самата книга. Неговото любимо мече е наречено Мечо Пух в чест на мечока Уини от лондонския зоопарк, който бил донесен  във Великобритания през 1914 г. Автор е и на  много стихотворения, сред които "Вечери", "Сменят стражата в Бъкингамския дворец" и "Коледата на крал Джон", които са публикувани в книгите "Когато бяхме малки" и "Сега сме на шест години".

Оливър Харди, американски актьор комик (1892-1957).

Кари Грант (ист. име Арчибалд Александър Лийч), американски актьор от британски произход (1904-1986).
Участвал е във филмите "Подозрение"(1941), "Арсеник и стари дантели" (1944), "Небезизвестните"(1946), "Да заловиш крадец"(1955), "Гордост и страст"(1957), "Север-северозапад"(1959), "Шарада"(1963) и др. Носител на почетна награда "Оскар" за цялостния си принос в киноизкуството (1970).

Борис Бабочкин, съветски актьор и режисьор (1904-1975).
Участвал е във филмите "Чапаев"(1934), "Голяма сила"(1950) "Бягството на господин Мак-Кинли"(1975) и др. Народен артист на СССР (1963). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1951, 1977).

Джоузеф Бонано
, американски мафиотски бос от италиански произход (1905-2002).
Известен като Джо Бананас, ръководи най-могъщите мафиотски групи през 50-те и 60-те години на 20 в. и една от петте престъпни фамилии в Ню Йорк. Изпада в немилост през 60-те години, опитвайки се да стане бос на босовете по време на т.нар. Бананова война. Тя започва през 1964 г., когато Бонано замисля убийствата на  босове на престъпни фамилии и продължава до 1969 г. Оттегля се в Аризона през 1968 г.

Енрике Байестерос, уругвайски футболист (вратар) (1905-1969).
Печели златен медал от Световното първенство през 1930 г. в Уругвай с националния отбор по футбол.

Янош Ференчик, унгарски диригент и музикален педагог (1907-1984).

Борис Раушенбах, руски физик (1915-2001).

Сантяго Карильо
, испански политик (1915-2012).
Генерален секретар на Испанската комунистическа партия (1960-1982). Основател на Партията на испанските трудещи се - комунистическо единство (1986).

Белдинг Скрибнър, американски лекар и изобретател (1921-2003).
През 1960 г. изобретява апарата, направил възможна бъбречната диализа. Машината за диализа, която филтрира кръвта на пациенти с бъбречни заболявания, е създадена от Вилем Колф, който използвал изобретено от Белдинг Скрибнър устройство. Двамата лекари са носители на Наградата за клинични медицински изследвания "Албърт Ласкър" (2002), смятана за втора по значение след Нобеловата награда по медицина.

Йоичиро Намбу, американски физик от японски произход (1921-2015).
През 1960 г. той формулира математическото описание на спонтанното нарушение на симетрията в областта на физиката на елементарните частици. Носител на Нобелова награда за физика за 2008 г. за откриването на механизма на спонтанно нарушената симетрия в субатомната физика. Той си поделя наградата с японските физици Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава, които я получават за откриването на произхода на нарушената симетрия, която предсказва съществуването на най-малко три семейства кварки в природата.

Джон Хюм, ирландски политик (1937-2020).
Лидер на Социалдемократическата лейбъристка партия на Северна Ирландия (1979-2001). Носител на Нобелова награда за мир за 1998 г. заедно с министър-председателя на Северна Ирландия Дейвид Тримбъл заради ролята им за подписването на мирното споразумение на 10 април 1998 г. за Северна Ирландия, предвиждащо Ирландия да се откаже от претенциите си за присъединяване на британската провинция Северна Ирландия, създаване на местни органи на самоуправление в провинцията, католическите и протестантските въоръжени групи да предадат оръжието,  гарантиране на равнопоставеността на двете общности.

Йозеф Дайс, швейцарски политик (1946).
Министър на външните работи на Швейцария (1999-2002). Президент на Швейцария (1 януари 2004-31 декември 2004). Министър на икономиката (1 януари 2003-28 април 2006).

Жил Вилньов, канадски автомобилен състезател (1950-1982).
Участва във "Формула 1". Загива по време на квалификациите на 8 май 1982 г. за състезанието за Голямата награда на Белгия на пистата "Золдер Сиркуит". След смъртта му правителството на Канада приема решение да промени името на пистата в Монреал "Нотр Дам" на "Жил Вилньов".

Кевин Костнър, американски актьор, режисьор и филмов продуцент (1955).
Участвал е във филмите "Недосегаемите" (1987), "Танцуващият с вълци" (1990), "Бодигард" (1992), "Воден свят" (1995), "Месия на бъдещето" (1997), "Писмо в бутилка" (1999), "3000 мили до Грейсланд" (2001), "Хетфийлд и Маккой" (2012) и др. Продуцент на филмите "Бодигард" (1992), "Писмо в бутилка" (1999) и др.  Продуцент и режисьор на филмите "Танцуващият с вълци" (1990), "Воден свят" (1995), "Месия на бъдещето" (1997)  и др. Носител на наградата "Оскар" за най-добър режисьор (1991), на наградата "Златен глобус"за най-добър режисьор (1991) за филма "Танцуващият с вълци" (1990) и на "Златен глобус" за най-добър актьор в телевизионен сериал (2013) за филма "Хетфийлд и Маккой" (2012).

Тибор Нилаши, унгарски футболист (1955).

Иван Саморано, чилийски футболист (1967).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия, с националния отбор по футбол.

Кристиян Фитипалди, бразилски автомобилен състезател (1971).
Участва във "Формула 1".

Хосеп Гуардиола, испански футболист (1971).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания, с националния отбор по футбол.
 
Роберта Мецола, малтийски политик (1979).
От 2004 г. до 2012 г. Роберта Мецола работи в Постоянното представителство на Малта към Европейския съюз. Работила е като юрисконсулт в екипа на върховния представител на ЕС за общата външна политика и сигурността Катрин Аштън. От 2013 г. е депутат в Европейския парламент. Първи заместник-председател на Европейския парламент (12 ноември 2020-18 януари 2022). От 18 януари 2022 г. е председател на Европейския парламент.

Робърт Грийн, английски футболист (вратар) (1980).

Макото Хасебе, японски футболист (1984).

Рикардо Монтоливо,
италиански футболист (1985).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол.

Начо (Хосе Игнасио Фернандес Иглесиас), испански футболист (1990).
С "Реал Мадрид" (Испания) печели четири пъти турнирът Шампионска лига (2014, 2016, 2017, 2018) и два пъти Супер купата на УЕФА (2016, 2017).

Това е денят на смъртта на:


Антонио Скандело, италиански композитор (1517-1580).

Пиер Силвен Марешал, френски поет, писател, драматург и философ (1750-1803).

Петко Момчилов, български архитект (1864-1923).
Един от основателите на Българското инженерно-архитектурно дружество и негов заместник-председател (1893). Началник на отдел "Архитектура" в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1895-1905). Автор е на проекта за мъжката гимназия в Русе (1894-1902, с лъчисто централно отопление), за девическата гимназия с пансион във Варна (1893-1902, с централно водно отопление с оригинални по форма радиатори) и митрополията във Варна. Съвместно с арх. Йордан Миланов проектира няколко сгради в София - Александровската болница (ок.1895), преустройството на т.н. Черна Джамия в църквата "Св. Седмочисленици" (1901), Централна минерална баня (1913). По негови проекти са изградени в София и болницата "Майчин дом" (1898-1903), къщата на Момчилов (1899), Централният затвор (1905-1911), Синодалната палата (съвместно с арх. Йордан Миланов) (1906-1908), Софийските минерални бани (1910-1911), много жилищни сгради. Проектира и организира производството на първата фабрика за цимент и хидравлична вар в с. Златна Панега, Ловешка област (1906-1908). Негови са проектите на гимназиите в Ловеч, Велико Търново, Пловдив и др. Почетен гражданин на Горна Оряховица (1898).

Ръдиард Киплинг (Джоузеф Ръдиард Киплинг), британски писател (1865-1936).
Автор е на стихосбирките "Песни от казармата" (1892), "Седем морета" (1896), "Пет нации (1903), на сборника с разкази "Прости разкази от планините"(1888), на романа "Угасна светлината"(1890), "Ким" (1901), на книгите за деца "Книга за джунглата" (1894) и "Втората книга за джунглата" (1895) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1907 г. за голямата си наблюдателност, оригиналността на въображението, богатството на идеи и забележителния талант на разказвач.

Дмитрий Филатов, руски ембриолог и зоолог (1876-1943).
Един от родоначалниците на експерименталната ембриология в Русия.

Владимир Щуко, съветски архитект и театрален художник (1878-1939).

акад. Димитър Михалчев, български философ, социолог, дипломат и общественик (1880-1967).
Председател на Върховния комитет на Тракийската организация в България (1918-1923). Преподавател (1910) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", завеждащ катедра по систематична философия (1920-1946 с малки прекъсвания), декан (1922-1923) на Историко-филологическия факултет на университета. Участва в делегацията, която подписва на 27 ноември 1919 г. Ньойския мирен договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на страната в Първата световна война (1914-1918). Пълномощен министър в Чехословакия (1923-1927) и в Съветския съюз (СССР) (1934-1936, 1944-1946). Участва в делегацията, която на 28 октомври 1944 г. сключва примирието в Москва между правителството на България и правителствата на СССР, САЩ и Великобритания - страни победителки във Втората световна война (1939-1945). Основател и редактор (1929-1943, с прекъсване през 1935-1936) на сп. "Философски преглед". Председател на Българска академия на науките (1944-1947). От 1947 г. работи в Института по философия при БАН.

акад. Анастас Бешков, български географ (1896-1964).
Преподавател по стопанска география във Висшето търговско училище в Свищов (1940-1947). Завеждащ Катедрата по обща стопанска география в Историко-филологическия факултет (по-късно Биолого-геолого-географски факултет) на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1961). Завеждащ секция по икономическа география в Географския институт при БАН (1951-1964). Председател на Българско географско дружество (1948-1964). Поставя основите на икономическото райониране и на конструктивната география в България. Автор e на "Стопанско-географско поделение на България" (1934), "Принципи на икономгеографска част" (1948), "География на промишлеността, селското стопанство и транспорта" (1957). Лауреат на Димитровска награда (1953). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1956).

Леополд Нич, австрийски футболист и треньор (1897-1977).
Той е първият треньор на българския национален отбор по футбол. Назначен е през 1924 г., а отборът е сформиран на 17 декември 1923 г. от Българска национална спортна федерация /БНСФ/ (дн. Български футболен съюз).

Макс Райман, немски политик (1898-1977).

Стоян Сотиров (Стоян Сотиров Биров), български художник (1903-1984).
Основател на Дружеството на новите художници (1931) и негов председател (1932-1942, с прекъсване). Председател на сектор "Изобразително изкуство" при Камарата на народната култура (1945-1947). Председател на Съюза на българските художници (1948-1949) и негов главен секретар (1958-1962). Заместник главен редактор на сп. "Наша родина" (1953-1969). Художник на филма "Под игото" (1952). Носител на орден "Георги Димитров" (1963, 1972, 1983). Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив, 1976).

Адолф Бутенант
, немски биохимик (1903-1995).
Работи в областта на стероидните хормони. Открива женския полов хормон естрон и установява неговата структура (1929). Изолира и синтезира от копринената пеперуда хормона екдизон (1953) и феромона бомбикол (1961). Носител на Нобелова награда за химия за 1939 г. за работата му върху половите хормони на бозайниците. Другата половина от наградата получава швейцарския химик Леополд Ружичка, за неговата работа върху полиметилените и висшите терпени.

Петър Стъпов, български писател и читалищен деец (1910-1992).
Учител в Търговище (1930-1942). Развива активна читалищна дейност. Един от основателите на Съюза на българските писатели от провинцията (3 март 1934-1944). Финансов инспектор в София (1942-1944), служител в Министерството на информацията (1944-1945), редактор на литературните вестници "Лост" и "Стожер" (1945-1946). Член на редколегията на вестник "Литературен фронт" (1945-1955). Драматург в Народния театър за селото (1951-1952). Главен редактор на в. "Септемврийче" (1948-1949). Един от основателите и заместник главен редактор на сп. "Картинна галерия" (1957-1971). Сътрудничи на в. "Литературен глас", "Литературен живот", "Заря", "Жупел", "Светлоструй", "Гребец", сп. "Изкуство и критика", "Златорог" и др. Пише предимно за деца и юноши: "Бунтовен народ" (1946), "Човекът от трамвая" (1964), "Слънце над Шипка" (1970), "Барабанът" (1978) и др. Автор е на повече от 70 книги с исторически романи, повести, разкази, новели. Носител на орден "Народна република България" първа (1985) и трета степен (1980). Почетен гражданин на Търговище (1970).

Ренато Гутузо, италиански художник (1912-1987).

Ангел Ахрянов
(Джото), български архитект, сценограф, политик и обществен деец (1927-2007).
До 1961 г. работи като архитект. Сценограф (1964-1969) в театрите в Димитровград и Хасково, в Народния театър за младежта и в Театъра на поезията и естрадата в София. Сценограф в театър "Сълза и смях" (1969-1988) и в Студия за игрални филми "Бояна" (1974-1990). Изпълнителен директор на в. "Свободен народ" (1991). Той е сред първите членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. След възстановяването на БСДП (1989) е член на ръководството на партията и неин заместник-председател. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-кмет на София по култура, образование и духовна сфера (ноември 1995-ноември 1999). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1978).

проф. Дойно Дойнов
, български историк (1929-2014).  
Директор на Археологическия музей към Българската академия на науките (1971-1978). Началник на Главно управление на архивите при Министерския съвет (1981-1991). Дългогодишен преподавател по история в Националната художествена академия и във Висш институт за архитектура и строителство в София, както и във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Председател на Общобългарския комитет "Васил Левски" (1991-2014). Носител на наградата на град Карлово (18 юли 1998), на националната награда "Оборище" за 2001 г. (2 май 2002). Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2002).

Филип Кривиралчев, български състезател по борба и треньор (1932-2019).
Един от най-успешните български треньори. Старши треньор на националния отбор по класическа борба (1967-1976). През 1971 г. на Световното първенство по борба в София, неговите състезатели печелят първата и единствена в историята световна отборна титла по класическа борба. Сред неговите възпитаници са - Боян Радев, Петър Киров, Георги Мърков, Александър Томов, Христо Трайков, Стефан Ангелов, Стоян Николов, Кирил Димитров, Стоян Апостолов, Борис Бутраков, Георги Райков и др. Под негово ръководство състезателите са донесли на България 82 медала от световни и европейски първенства и олимпийски игри.
 
Месру Мехмедов, български диригент (1935-1971).
Главен диригент на симфоничния оркестър в Пловдив (1962-1969), диригент на хора на Пловдивското певческо дружество (1963-1969). През 1969 г. е помощник на американския композитор и диригент Ленард Бърнстейн. Носител на първа награда на Международния конкурс за диригенти "Дмитри Митропулос" в Ню Йорк, САЩ (1969). Умира в самолетна катастрофа в Цюрих, Швейцария на 18 януари 1971 г.

Здравко Мавродиев
, български художник (1936-2017).
Един от основателите на Празниците на изкуствата "Аполония" през 1984 г. 
Работил е в сферата на декоративно-приложните изкуства - текстила и гоблена. От 1961 г. е член на Съюза на българските художници (СБХ). Участвал е  в управителния съвет и в ръководството на Творческия фонд при СБХ.

Светослав Стойчев, български състезател по волейбол и треньор (1937-2019).
Треньор е на националния отбор за младежи до 20 години. Като треньор печели Световното първенство за младежи до 20 години в Кайро, Египет, през 1991 г.

Иван Вуцов
(Вуцата), български футболист, треньор и спортен деец (1939-2019).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Балкан" (Габрово), "Ботев" (Пловдив), "Левски" (София) и "Академик" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 24 мача. Треньор е на "Левски" (София), "Спартак" (Варна), българския национален отбор, "Спартак" (Плевен), "Хайдук" (Сплит, Хърватия), "Славия" (София), "Арис" (Солун, Гърция) и "Локомотив" (Пловдив). От 21 ноември 1995 г. е генерален секретар, а по-късно изпълнителен директор на Българския футболен съюз (БФС) до 21 октомври 2005 г. Автор е на книгата "Истини за живота и футбола" (2009).

Росен Босев
, български писател (1946-1988).
Редактор в издателство "Български писател" (1975-1976), председател на Кабинета на младия писател към Съюза на българските писатели (1977-1979), заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1979-1981). Директор на издателство "Народна младеж" (1981-1987). Кореспондент на в. "Стършел" в Бургас (1969-1970), редактор и кореспондент на вестника във Враца (1973-1974) и Сливен. Автор на сборници с разкази "Напред през росата" (1973), "Синьо-зелено" (1976), "Небесен дом" (1977), на романа ""Портрети на небесни тела" (1979), на новели, пътеписи, сатирична проза. Носител на наградата "Южна пролет" (1983), наградата на Съюза на българските писатели за "Иронична проза" (май 1986), на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1978). 



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:59 на 01.04.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация