Сирия отбелязва първата годишнина от свалянето на Башар Асад, докато се опитва да постигне стабилност и да се възстанови след години гражданска война.
Президентът на Сирия Ахмед аш Шараа, облечен във военна униформа, днес извърши утринна молитва в джамията „Омаяд“ в Дамаск, за да отбележи годишнината, съобщи „Ал Джазира“.
В реч след молитвата той обеща да възстанови Сирия по начин, достоен за нейното настояще и минало.
„Никой няма да застане на пътя ни, независимо колко голям или силен е, и никакви пречки няма да ни спрат. Ние ще се изправим пред всички предизвикателства с Божията помощ“, каза той. „От север на юг и от изток на запад ще изградим отново силна Сирия с устройство, достойно за настоящето и миналото ѝ, и ще я възстановим така, че да подкрепя потиснатите и да установи справедливост сред народа“, добави сирийският президент.
Официални тържества са планирани за по-късно днес на централния площад „Омаяд“ в Дамаск, който от дни е изпълнен с ликуващи хора. Празненства се провеждат и на други места в страната вече от няколко дни – хиляди хора изпълниха улиците на Хама още в петък, за да отбележат годишнината от деня, в който бунтовниците, водени от ислямистката групировка „Хаят Тахрир аш Шам“ (ХТШ) на Аш Шараа, превзеха града по време на бързото си настъпление към Дамаск, предаде френският канал „Франс 24“.
В реч в края на ноември сирийският президент, който е бивш командир в терористичната организация „Ал Каида“, призова всички сирийци да се съберат по площадите, за да демонстрират национално единство.
Кюрдската администрация, която управлява североизточната част на страната, поздрави сирийците по повод годишнината, но забрани събирания или събития заради съображения за сигурност, позовавайки се на засилена активност на „терористични клетки“, стремящи се да се възползват от случая.
След свалянето му преди година Башар Асад избяга от Сирия в Русия – повече от 13 години след началото на гражданската война, започнала след бунт срещу управлението му, и след повече от 50 години власт на семейството му. Хафез Асад бе на власт от 1971 г., а след смъртта му през 2000 г. управлението на страната пое неговият син Башар, припомня „Дойче Веле“.
Какво постигна Аш Шараа?
Ахмед аш Шараа намира пътя си по-лесно в чужбина, отколкото в родината си, отбеляза Би Би Си. В рамките на две седмици след поемането на властта той прие делегация от високопоставени американски дипломати. В отговор САЩ бързо отмениха наградата от 10 милиона долара, която бяха обявили за неговото залавяне.
След това санкциите срещу Сирия, наложени по времето на Асад, постепенно бяха облекчени. Най-строгите от тях – „Цезар“, бяха временно спрени и могат да бъдат отменени от Конгреса на САЩ в началото на новата година.
През май саудитският престолонаследник уреди кратка среща между Аш Шараа и президента на САЩ Доналд Тръмп. След това Тръмп нарече сирийския си колега „млад, привлекателен, страхотен човек“.
Голям пробив дойде през ноември, когато Аш Шараа стана първият сирийски президент, посетил Белия дом. На срещата с Тръмп в Овалния кабинет атмосферата беше непринудена, отбелязват световните издания.
Както Саудитска Арабия, така и западните правителства виждат в Аш Шараа най-добрата – и всъщност единствената – възможност за стабилизиране на страната, разположена в сърцето на Близкия изток, отбеляза Би Би Си.
Освен това сирийските власти са в контакт и с петте постоянни членки на Съвета за сигурност, включително Русия и Китай. Това се счита за знак за новата прагматична външна политика на Сирия, на фона на това, че Москва беше съюзник на режима на Асад.
Предизвикателствата пред новите сирийски власти
Ахмед аш Шараа е сунит – най-голямата религиозна група в Сирия. Правителството му все още не контролира цялата страна. През последната година той не успя да убеди или принуди кюрдите на североизток и друзите на юг да признаят властта в Дамаск. По крайбрежието алауитската общност – произлязла от шиитския ислям, към която принадлежи и семейство Асад – също е нервна и неспокойна, обобщава Би Би Си.
В ноемврийския си доклад Съветът за сигурност на ООН отбеляза, че „Сирия продължава да се бори с фрагментираната система за сигурност“.
Столицата Дамаск е сравнително спокойна, а според „Сирия Уикли“ – бюлетин на експерта Чарлз Листър от Близкоизточния институт на САЩ – нивата на насилие намаляват и към средата на ноември са били на рекордно ниско равнище. Но все още има сблъсъци между силите за сигурност на новото сирийско правителство и други групи в страната, например принадлежащи към кюрдските и друзките малцинства, отбелязва документът.
Според „Радио Франс Ентернасионал“ година след падането на Асад разделението между общностите изглежда дори по-дълбоко, отколкото в края на 50-годишната диктатура. Една от основните причини за това е преследването на предполагаеми бивши сътрудници на предишния режим.
През март сблъсъци между бивши войници, лоялни на Асад, и силите на новите преходни власти ескалираха до масови убийства на алауити. Според Сирийския център за наблюдение на правата на човека (СЦНПЧ) са убити близо 1 700 души. След това насилието не стихна.
„Напрежението остава, а алауитското население не се чувства в безопасност“, каза Ратеб Шабо, роден на западното крайбрежие на Сирия, където живеят по-голямата част от алауитите.
През юли в Южна Сирия избухнаха сблъсъци между друзи и бедуини, обитаващи един и същи регион. Силите на режима се притекоха на помощ на сунитските бедуини. Това подкопа големите надежди на друзите към новото правителство.
„Те помогнаха за свалянето на Башар Асад“, обясни представител на друзката общност. „След масовите убийства обаче основното послание се промени радикално – от „искаме обединена Сирия“ към „друзите трябва да бъдат независими“, каза той и добави: „Проблемът е, че правителството участва в тези сблъсъци, като застана на страната на бедуините. Въоръжиха ги, докато от друзите поискаха да предадат оръжията си. Друзите отказаха. Когато стана масовото убийство, в цяла Сирия имаше религиозни празненства срещу друзите.“
Много наблюдатели поставят под въпрос и независимостта на сирийската съдебна система.
„Министерството на правосъдието принадлежи на ислямистката групировка ХТШ. Това е сектантска организация, дълбоко враждебна към алауитите“, каза Шабо.
Ясно е, че новите сирийски власти нямат пълен контрол над страната, се казва и в скорошен доклад на Агенцията на ЕС в областта на убежището (EUAA). „Докладват се случаи на беззаконие, престъпност и насилие с цел отмъщение“, отбелязва агенцията.
Независими разследващи, назначени от Съвета по правата на човека на ООН, заключиха, че вълните на насилие срещу религиозни малцинства са „широко разпространени и систематични“ и може да представляват военни престъпления.
„Проблемът е, че (властите) действат много бавно“, каза адвокат Ануар ал Буни, директор на Сирийския център за правни изследвания и проучвания. „Отдавна настояваме за създаване на специален съд, който да прилага правилата на Международния наказателен съд. Всички престъпници трябва да бъдат арестувани – независимо дали са сунити, алауити, кюрди. Всички трябва да получат справедлив процес. Изглежда, че властите вече се движат в тази посока“, добави той.
Според него насилието срещу алауитите и друзите поставя властите под огромен натиск.
„Въпросът е колко време ще им отнеме да задействат процеса. Сигурен съм, че в бъдеще ще успеем да изградим страна, която уважава правата на човека.“
Правозащитни групи като „Хюман Райтс Уоч“ обаче не са на същото мнение. Те разкритикуваха Националната комисия за правосъдие за това, че разследва само престъпления, извършени от правителството на Асад, но пренебрегва престъпленията, извършени от други групи – включително от ХТШ и съюзниците ѝ.
От друга страна, джихадисти от „Ислямска държава“ – все още действащи като спящи клетки – също представляват заплаха пред новите сирийски власти.
Те биха могли да се опитат да убият сирийския президент или да предизвикат хаос с масови атаки в Дамаск, отбелязва Би Би Си. Джихадистите недоволстват заради „офанзивата“ на Аш Шараа на Запад. След като той се съгласи да се присъедини към водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, влиятелни гласове в екстремистките среди го обявиха за еретик – мюсюлманин, който се е обърнал срещу собствената си религия, и без да представят доказателства, заявиха, че е агент на САЩ и Великобритания, работещ за подкопаване на джихадисткия проект.
Най-големият външнополитически проблем за Сирия остават продължаващите израелски нахлувания на територията ѝ. „Израелските военни операции застрашават цивилни, подхранват регионалното напрежение, подкопават крехката сигурност и застрашават политическия преход“, каза през ноември заместник-пратеникът на ООН за Сирия Наджат Рощи.
След падането на Асад израелските военновъздушни сили извършиха серия от мащабни въздушни удари, целящи да унищожат останалата част от военния капацитет на стария режим. Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) напреднаха и в окупираните Голански възвишения, за да установят контрол върху още сирийска територия.
Те се възползваха от хаоса в Сирия, за да отслабят страна, която считат за враждебна, унищожавайки оръжия, които според тях биха могли да бъдат насочени срещу тях, пише Би Би Си.
Опитите на САЩ да посредничат за споразумение между Израел и Сирия в последните два месеца се бавят. Сирия иска да се върне към споразумение, първоначално договорено от Хенри Кисинджър през 1974 г. Израелският премиер Бенямин Нетаняху настоява Дамаск да демилитаризира голяма зона южно от столицата.
Междувременно много сирийци, избягали по време на войната, се завръщат в родината си. Последните данни показват, че около 2,9 милиона души са се върнали в домовете си, сред които 1,9 млн. вътрешно разселени лица и над един милион завърнали се от чужбина.
Но ги очакват сериозни проблеми. Според Норвежкия съвет за бежанците „много семейства се връщат и намират само развалини. Хората се връщат към разрушена инфраструктура, унищожени училища и болници и спорове за собствеността на домовете им“.
Оценките за необходимите средства за възстановяване на Сирия варират между 250 и 400 млрд. долара. Много от завърналите се не могат да си намерят работа. Гражданската война е унищожила икономиката на страната и днес около една четвърт от сирийците живеят в крайна бедност.
Какво предстои?
Пред участници в конференцията „Доха Форум“ през уикенда Аш Шараа заяви, че „днес Сирия изживява най-добрите си времена“. Той заяви, че преходният период под негово ръководство ще продължи още четири години, за да бъдат изградени институции, закони и нова конституция – която да бъде подложена на обществен вот – след което страната ще проведе избори.
По-рано тази година Сирия проведе първите си сравнително свободни избори за парламент. Поради обстоятелствата гласуването не можеше да бъде пряко и се произведе основно чрез електорални колегии.
Сирийските власти работят и върху проект за нова конституция, като проведоха национален диалог за консултации по този и други въпроси.
Няма съмнение, че сирийците днес се радват на свободи, които допреди година биха били немислими, пише британският в „Гардиън“. Но активистите предупреждават, че в новата Сирия почти не се споменава думата „демокрация“. Новата конституция дава огромни правомощия на президента, а „изборите“ за парламент бяха проведени без народен вот – кандидатите бяха назначени от комисии, а една трета определи президентът.
Сериозните различия между временното правителство и други общности относно бъдещото управление на страната също остават.
„Със сигурност е твърде рано да говорим за демократизиране на Сирия, но новите институции представляват скромно завръщане към изборната политика“, каза Патриша Карам от Арабския център във Вашингтон. „Страната е на ключов кръстопът – може да тръгне към истинско участие в управлението или да се върне към авторитаризъм“, добави тя.
Междувременно в изявление вчера генералният секретар на ООН Антонио Гутериш похвали „устойчивостта и смелостта на сирийския народ, който никога не е преставал да има надежда, въпреки че е преживял невъобразими страдания“. Той определи изминалата година като доказателство, че „значимите промени са възможни, когато сирийците бяха овластени и подкрепени да проведат собствената си трансформация“.
„Това е шанс да се възстановят разрушените общности и да се излекуват дълбоките разделения“, каза той. „Това е възможност да се изгради нация, в която всеки сириец – независимо от етническата си принадлежност, религията, пола или политическата си ориентация – може да живее сигурно, равноправно и с достойнство“, подчерта Гутериш.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
