Израелски археолози направиха откритие, което може би представлява най-старият известен дом за възрастни хора в света, предаде израелската новинарска агенция ТПС. За това подсказва надпис на старогръцки в руините на древния град Сусита, намиращ се в близост до Галилейското езеро.
Цветната мозайка, датираща от края на IV или началото на V век от н.е., е открита на входа на обществена сграда по време на скорошни разкопки в Национален парк Сусита от археолози от Университета в Хайфа. В центъра на мозайката са написани думите „Мир на старейшините“ – надпис, който според изследователите вероятно сочи към съществуването на институция от Византийската епоха, специално посветена на грижите за възрастни хора.
„Това е живо доказателство, че грижите за възрастните хора не са модерна идея, а са били част от социалните институции и концепции още преди около 1600 години“, каза д-р Михаел Айзенберг от Института по археология „Зинман“ към Университета в Хайфа и съдиректор на разкопките.
Констатациите, публикувани в специализираното списание на Кьолнския университет Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, предоставят това, което изследователският екип смята за най-ранните археологически доказателства за дом за възрастни хора. Въпреки че писмени източници от V и VI век споменават благотворителни институции за възрастни хора, това е първият път, когато са открити физически останки, които могат да бъдат пряко свързани с подобно съоръжение.
Сусита е бил централният християнски град в района на Галилея през Византийския период. Разположен на хълм източно от Галилейското езеро, той е бил епископско седалище с поне седем църкви. Градът, с главната улица, разположена в посока изток-запад и пресичаща се улица кардо (двете главни улици в планировката на древноримските градове – декуманус максимус и кардо максимус, разположени съответно в посока изток-запад и север-юг, бел. ред.) е бил процъфтяващ религиозен, социален и икономически център. Там се провеждат разкопки от 2000-та година, като са открити църкви, бани и жилища.
Новооткритата мозайка е разположена близо до пресечката на двете главни улици на Сусита, на около 100 метра от централния площад на града, в един от близките жилищни квартали. Изследователите казват, че разположението му на входа на сградата предполага, че надписът е бил предназначен да бъде прочетен от всички, които влизат, като се обръща директно към възрастните жители или посетителите.
Д-р Айзенберг, заедно с д-р Арлета Ковалевска от Института „Зинман“ и професор Грегор Щаб от Кьолнския университет, анализираха надписа езиково, стилистично и направиха сравнителен анализ с исторически източници. Те също така проучиха заобикалящите го изображения - египетски гъски, кипариси, плодове и съдове. Внимателното декориране, съчетана с необичайната посветеност на текста, подкрепя заключението им, че сградата е служила за обществена цел, съсредоточена върху грижите за възрастните хора.
По време на разкопките през 2023–2024 г. мозайката беше напълно разкрита и подложена на реставрация от специалиста в тази област Яна Кедем. Екипът подчерта, че директното позоваване на възрастните е изключително необичайно в древните надписи, което прави находката още по-значима.
„Това е била обществена и духовна институция, интегрирана в тъканта на градския живот и отразяваща социалните ценности на периода“, обясняват изследователите.
„Надписът е насочен директно към конкретна публика, което е рядък поглед към ежедневието на възрастните хора в древността. Той може да предостави едно от най-ранните материални свидетелства в Светата земя, показващо как християнската общност е започнала да поема отговорности за грижи, които преди това са били поемани единствено от семейството“, казват от екипа.
Откритието хвърля светлина върху това как византийското общество е възприемало грижите за възрастните хора. Докато повечето археологически останки от този период се фокусират върху църкви, манастири или инфраструктура, тази мозайка разкрива, че общността е инвестирала и в институции с ежедневни социални функции.
„Находката предлага осезаема, датирана и ясна индикация за институция, предназначена за възрастни хора“, посочи д-р Айзенберг.
„Тя показва, че византийското общество е създало не само религиозни центрове, но и места, посветени на достойнството и грижата за своите възрастни“, допълни той.
Изследователите споделят, че по-нататъшни разкопки могат да разкрият повече подробности за разположението и функцията на сградата.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)
/ЛМ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
