site.btaБългарката д-р Ели Хаджийска: от детското любопитство към звездите до ръководна позиция в мисия на НАСА

Българката д-р Ели Хаджийска ръководи екип на Масачузетския технологичен институт (MIT), който работи по мисията на НАСА Transiting Exoplanet Survey Satellite (TESS) –  космически проект, посветен на откриването на планети извън нашата Слънчева система. В интервю за БТА тя разказа за своя път – от детското любопитство към звездите до ръководна позиция в сърцето на американската космическа наука.

Тя живее и работи в САЩ от 1993 г., след като напуска България в период на несигурност и ограничени възможности за млади учени. Родителите ѝ – инженери, я насърчават да потърси професионално развитие в среда, която може да подкрепи амбициите ѝ.

Любовта ѝ към физиката се заражда още в първи клас благодарение на майка ѝ, която я запалва по науката чрез книги като „Занимателна физика“. А интересът към астрономията се появява още по-рано – когато като дете гледала звездите от балкона на баба и дядо и питала за „мигащите светлини в небето“.

Като ръководител в мисията TESS тя отговаря за дейности от управлението на апарата и координацията на научния екип, до разпределението на бюджета и киберсигурността. Работи с инженери и учени от Масачузетския технологичен институт (MIT), Northrop Grumman, Принстън и НАСА. TESS търси нови екзопланети чрез наблюдения от космоса, като досега е направила редица открития – сред тях и планета, която буквално се разпада под влиянието на звездата си.

Предишните ѝ проекти – TOSS и La Silla Quest Survey (LSQ) – я подготвят за работата по TESS, давайки ѝ опит както в инженерните, така и в научните аспекти на наземните наблюдения.

Днес екипът използва и изкуствен интелект, за да открива нови астрономически феномени по-ефективно от човешкото око. Предстои мисията да бъде надградена с нова стратегия, целяща откриване на планети с по-дълги орбитални периоди.

Д-р Хаджийска споделя, че чувства огромна чест и отговорност да представлява страната ни пред световната научна общност. 

Към младите учени отправя съвет – да се фокусират не толкова „къде“ ще работят, а „какво“ искат да учат и коя е средата, която най-добре пасва на техни качества и амбиции.

За бъдещето на космическите изследвания българката прогнозира, че мисията Artemis ще бъде водеща през следващото десетилетие, като целта е отново достигането на хора до Луната. 

Следва и пълният текст на интервюто:

Откога живеете и се развивате в Съединените щати и какво провокира решението Ви да градите личния и професионалния си път там?

- Живея и едновременно уча или работя в САЩ от 1993 година. Решението ми да изградя личния и професионалния си живот там се основаваше на редица събития и мнения, повлияни от моето най-близко семейство, приятели и колеги. В момента на моето заминаване България се намираше в много уязвимо политическо и социално-икономическо състояние и не успяваше да подкрепя достатъчно младите хора с амбиции. Решението беше трудно, обгърнато от страх, тъга и съмнение. Родителите ми бяха инженери, чието развитие беше възпрепятствано от комунистическия режим и въпреки че политическата обстановка в България вече се беше променила нито те, нито аз можехме да сме сигурни колко бързо и успешно ще се осъществи преходът към демокрация. Те искаха аз да имам възможности за професионално и личностно развитие, които се опасяваха, че България не може да предостави по онова време.

Какво Ви запали по физиката и астрономията?

- Майка ми беше машинен инженер. Тя обичаше да изучава физика и математика на по-задълбочено ниво и предположи, че може би имам сходни наклонности. Провери теорията си, като ми купи няколко книги от поредицата „Занимателна физика“. Нейният подход беше да ме въведе във физиката по най-забавния начин, за да ми покаже, че тя може да бъде приятна и възнаграждаваща за ума. Подходът ѝ проработи! Буквално бях „погълната“ от релативистичната физика още като първокласничка. Когато започнах официално да изучавам физика в трети клас, вече бях истински отдаден фен, решена да уча колкото се може повече и колкото се може по-бързо.

Интересът ми към астрономията се зароди още по-рано – когато бях на около 5–6 години. Имах навика да излизам на балкона на баба и дядо и да гледам небето, непрекъснато питайки дядо ми: „Какви са тези мигащи светлини горе?“. Той можеше да ми обясни в общи линии какво представляват звездите, но за по-дълбоко разбиране ме насочваше към родителите ми.

Разкажете ни за работата си като ръководител на космическата мисия TESS, която НАСА финансира.

- За да уточня въпроса, трябва да отбележа, че не съм единственият ръководител/мениджър на TESS. Идеята за мисията е дело на главния изследовател д-р Джордж Рикър, преди около 9–10 години. Оттогава няколко мениджъри са заемали позицията, която аз имам сега — ние осигуряваме функционирането на мисията и координираме всички нейни части, така че тя да протича възможно най-гладко.

Моята роля е да наблюдавам няколко ключови компонента на мисията и да управлявам работата на подизпълнителите. Основните елементи включват управлението на космическия апарат (хардуер, софтуер, стратегия за наблюдения и събиране на данни). Отделна единица в рамките на мисията е Научният офис, който обработва данните от четирите камери на апарата, изпраща ги за машинна и човешка проверка и ги съхранява. Аз се грижа всички тези дейности да се изпълняват успешно — данните да се филтрират, а потенциалните научни обекти да се записват и допълнително да се изследват.

Ръководя екипа на MIT, работещ по TESS — 23-ма инженери и изследователи. Допълнително участват експерти от Northrop Grumman, Принстънския университет и други по-малки подизпълнители, които допринасят както технически, така и научно. Освен това съм връзката между MIT и Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, където се намира мениджърът на проекта TESS. Тъй като НАСА е финансиращата агенция, тя следи средствата да се използват оптимално и по строго регламентиран начин. Аз управлявам този процес, като съставям и поддържам бюджета на MIT за мисията и отговарям за нейната киберсигурност.

Какво означава за Вас да бъдете българка, ръководеща мисия, финансирана от НАСА?

- Изключително съм поласкана и смирена от тази невероятна отговорност — да представлявам нашата скъпа родина пред толкова авторитетна институция като НАСА. Постиженията ми отразяват и моята родна страна, с която се гордея безкрайно.

Как опитът Ви от астрономическите проекти Transient Optical Sky Survey (TOSS) и La Silla Quest Survey (LSQ) Ви подготви за работата по мисията TESS?

- Страхотен въпрос. И двата проекта, които споменавате, бяха изключително важни и идеални стъпала по пътя към тази позиция. Докторската ми дисертация беше посветена на проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и събирането на данни чрез TOSS. Съществуват редица инженерни и научни прилики между TOSS и LSQ, както и между TOSS и TESS.

TOSS беше малка наземна обсерватория, която изградих и инсталирах на покрива на Физическия факултет на Калифорнийския университет в Санта Барбара. LSQ беше много по-голям проект, върху който работих като постдокторант в Йейлския университет. LSQ използваше много по-мощна камера и включваше учени от цял свят, които ни помагаха да наблюдаваме интересни астрофизични явления. Обемът и качеството на данните бяха несравнимо по-добри от тези на TOSS.

И все пак, LSQ също беше наземна обсерватория (в Чили) и имаше ограничения, свързани с атмосферните условия. И двата проекта ме подготвиха отлично за TESS, като ми дадоха различни, но допълващи се гледни точки. Основната разлика е, че TESS е космическа мисия, а не наземен телескоп. Това беше ново предизвикателство и възможност за учене, както и много по-мащабен проект. Ако ги подредим като стъпала: TOSS беше студентска обсерватория на покрив, LSQ — професионален телескоп на високо ниво в Чили, а TESS — многомилионна космическа мисия, финансирана от НАСА и ръководена от MIT.

Кои са най-интересните открития на TESS, откакто сте начело на мисията?

- Едно от най-вълнуващите открития е разпадаща се планета, която обикаля звезда, подобна на нашето Слънце, в съзвездието Пегас. Планетата, BD+05 4868 Ab, постепенно се разрушава, като образува опашка от материал зад и пред себе си. Разпадането е причинено от нагряване до около 1600°C от звездата, което води до изпаряване на повърхностния материал и формиране на огромна опашка с дължина около 9 милиона километра. Очаква се планетата напълно да се разпадне след 1–2 милиона години.

Как се координира международен екип, когато става дума за толкова мащабен проект, финансиран от НАСА?

- Тайната е, че имам много помощ — както от изключително способния персонал, който управлявам, така и от подкрепата на главния изследовател в MIT и проектния мениджър в центъра „Годард“ на НАСА.

Фактът, че поех тази роля, след като апаратът вече беше в експлоатация от няколко години, направи задачата по-лесна. Екипът ни е базиран в САЩ, макар че има и чуждестранни учени, участващи в сътрудничество.

Науката няма граници. Свикнала съм да работя с учени от цял свят — още от времето си в Йейл, когато по проекта LSQ координирахме наблюдения с международни партньори. Този опит ме подготви за работата в голяма научна колаборация като TESS.

Какви технологии или подходи използвате, за да следите и анализирате данните от космоса?

- Най-значителната новост е използването на изкуствен интелект за търсене на необичайни явления в данните. Това е многократно по-ефективно от човешкото око при откриване на интересни обекти. Споменатата разпадаща се планета беше открита от човек, но с помощта на AI очакваме да намерим стотици, дори хиляди подобни светове с необичайно поведение.

Какви са следващите стъпки за мисията TESS – има ли планове за разширяване или надграждане?

- В момента променяме стратегията си за наблюдения, за да можем да откриваме планети с по-дълги орбитални периоди. В комбинация с внедряването на AI модели за по-добро филтриране на данните това ще доведе до нови научни резултати и повече открития.

Какъв съвет бихте дали на млади български учени, които мечтаят да се занимават с астрофизика или да работят за НАСА?

- Моят съвет е младите учени да не се фокусират върху това къде ще работят (НАСА, JPL, Харвард), а върху това какво ще изследват. НАСА е световно известна организация, но като всяка „знаменитост“ има свои ограничения, които стават ясни само на хората вътре в системата. НАСА е силно традиционна, с множество правила, регулации и дълги административни процеси. Това е прекрасно място за някои, но може да е разочароващо за други.

Младите учени, които ценят системния подход и стабилността, ще процъфтяват в НАСА. Тези, които предпочитат по-бърза и динамична среда и не се страхуват от рискове, може би ще се чувстват по-добре в компании като SpaceX. А трета група – които се интересуват предимно от чиста наука и преподаване, без участие в хардуерни проекти – биха били щастливи в университети. Най-важното е младите хора да разберат добре своите способности и интереси, преди да решат къде да ги приложат. Ако някой се насочи сляпо към НАСА, без да знае какво е да се работи там, вероятно няма да бъде щастлив.

Кои космически мисии или научни области според Вас ще бъдат водещи през следващите 10 години?

- Това вероятно вече е известно на повечето хора, но ще потвърдя — водеща ще бъде програмата Artemis на НАСА, която ще върне хора на Луната. Следващият етап – Artemis II – е планиран за 2026 г. и ще изпрати астронавти около Луната, без кацане. Artemis III ще бъде първата американска мисия от 50 години насам, която ще кацне на Луната, като това се очаква най-рано през 2027 г. Следващите мисии от програмата ще се стремят да изградят и използват орбитални и повърхностни бази около и върху Луната.