Румъния и България са сред страните с най-висок процент тийнейджъри, пристрастени към социалните мрежи, показва изследване на Световната здравна организация за навиците на юношите при използването на социалните мрежи и компютърните игри. С 22 процента "проблематични потребители" Румъния е на първо място сред изследваните страни по дял на младежите, които развиват симптоми на пристрастяване, следвана от Малта и България, съответно с 18 и 17 процента, показва проучването за периода 2021-2022 г.
За да предпази децата от кибертормоз, интернет зависимост и контакти с потенциално опасни лица, в края на миналата година Австралия въведе забрана за употреба на социални мрежи за деца под 16 години. Франция е на път да я последва, след като на 27 януари долната камара на френския парламент забрани социалните мрежи за деца под 15 години - мярка, подкрепена от президента Еманюел Макрон, която може да влезе в сила през септември 2026 г., ако бъде приета и от френския Сенат.
На Балканите като цяло няма ефективно прилагани възрастови ограничения за потребителите на социални мрежи. Някои от страните обаче вече са подготвили текстовете на ново законодателство, което да забрани използването на социални мрежи от лица под определена възраст, в други тече процес на обществено обсъждане, а част от тях, които са членки на ЕС, подкрепят въвеждане на обща европейска рамка, с която да се въведе дигитална възраст, да се ограничи излагането на деца на вредно интернет съдържание и да се гарантира безопасна дигитална среда.
Ето как отделните държави от региона третират проблема:
Сърбия
В Сърбия съществуват законови актове, които частично се отнасят до защитата на децата в интернет, сред които са Законът за защита на личните данни и Законът за основите на образователната система. Само член 16 от Закона за защита на личните данни обаче се отнася директно до достъпа на децата до цифрови платформи. Този член постановява, че дете под 15-годишна възраст може да използва услуги на информационното пространство – като социални мрежи – само със съгласието на родител или настойник.
Въпреки че тази разпоредба формално съществува, приложението ѝ на практика е много ограничено. Социалните мрежи обикновено не проверяват реалната възраст на потребителите, което позволява на децата просто да въвеждат невярна информация и по този начин да заобикалят законовите ограничения. Ето защо този правен механизъм на практика се оказва неефективен, когато става въпрос за защита на децата в интернет, пишат сръбските медии.
Според данни на неправителствени организации за защита на правата на децата в Сърбия повече от две трети деца и млади хора (74%) имат профил в някоя социална мрежа. Сред тях 41% от тези на възраст 9-10 години, както и 72 процента от тези на възраст 11-12 години казват, че имат профил, въпреки че минималната възрастова граница, предписана от страна на социалната мрежа, обикновено е 13 години. Родителите в Сърбия пък използват техническата защита, т.нар. „родителски контрол”, с цел осигуряването на безопасност на децата в интернет значително по-рядко от родителите в други страни, показват наблюденията на психолози.
Кипър
В Република Кипър има законово ограничение за използването на социални мрежи от деца под 14-годишна възраст, но до голяма степен то остава „само на хартия“, тъй като липсва ефективен механизъм за контролирането на възрастта на потребителите.
През октомври миналата година в страната започна парламентарен дебат за увеличаване на минималната възраст на 16 години, съобщи кипърското издание на в. ,,Катимерини“. Инициативата цели по-добра защита на непълнолетните, но институциите изразяват съмнения за успешната реализация без ефективни механизми за проверка на възрастта.
Предложение за увеличаване на възрастовото ограничение от 14 на 16 години внесе депутатът от дясноцентристката партия Демократичен сбор Димитра Димитриу, която посочи, че на европейско равнище се обсъждат мерки, с които контролът на възрастта на потребителите на социални мрежи ще бъде извършван по дигитален начин, съобщи кипърският портал reporter.com.cy.
Кипър се включи и в пилотна програма на Европейската комисия за разработване на методи за ограничаване на достъпа на деца до социални мрежи и вредно онлайн съдържание, обяви заместник-министърът на изследванията, иновациите и цифровата политика Никодимос Дамяну, цитиран от в. „Политис“.
Гърция
Гърция скоро ще обяви забрана за употреба на социални мрежи от деца под 15-годишна възраст, съобщи в началото на тази седмица Ройтерс, като се позова на неназован високопоставен държавен представител.
Властите отдавна обмислят такова ограничение. В края на 2024 г. експертна група, определена от гръцкото правителство, препоръча да бъде въведено ограничение на използването на социални медии от деца под 15-годишна възраст.
През май миналата година правителството активира приложението Kids Wallet, предназначено за лица под 18-годишна възраст. Това е дигитален инструмент, който помага на родителите да следят и управляват онлайн активността на децата си. Наред с различните функции за родителски контрол то позволява проверка на възрастта и идентифициране на потребителя – основно условие за осъществяването на контрол върху дейността в социалните мрежи.
Проучване от 2024 г. на гръцката организация Кей Ем О Пи (KMOP) установи, че 76,6 процента от децата на възраст 9-12 години имат достъп до интернет чрез лични устройства, 58,6 на сто използват социалните медии ежедневно, а 22,8 на сто са се сблъсквали с неподходящо съдържание.
Турция
Нов закон и документи, които трябва да предпазят децата от опасностите в социалните мрежи и да гарантират техните права, вече са подготвени в Турция и предстои да бъдат приети. Подобно на други държави, Турция също следва примера от Австралия, а текстовете, които бяха внесени в Меджлиса и представени пред управляващата партия, предвиждат забрана за деца под 15-годишна възраст да имат профили в социалните мрежи дори с разрешението на техните родители, съобщи Анадолската агенция. Освен тази забрана законът предвижда и регулации, свързани с онлайн игрите. Те ще бъдат въведени чрез създаването на класификация, при която достъпът ще бъде обвързан с възрастта. Така децата ще имат достъп само до игри, подходящи за възрастта им.
Промените, подготвени от Министерството на семейството и социалните грижи на Турция, предвиждат въвеждането на регулация и за предаванията в интернет. При обявяването на новите мерки г-жа Махинур Гьокташ, министър на семейството и социалните грижи, припомни, че властите в Турция наблюдават вредното онлайн съдържание денонощно и са се намесили директно в близо 3000 случая, като предприемат мерки при необходимост.
Турция е подготвила и Договор за защита на правата на децата в дигитална среда. През септември 2025 г. той беше подкрепен и от президента Реджеп Тайип Ердоган. Документът от 13 точки предвижда създаване на безопасна дигитална среда за децата, в която те могат да получават информация и да се образоват и в същото време да бъдат предпазени от насилие и агресия. Страни по договора са родители, настойници, учители, служители в сферата на образованието, специалисти по детско здраве, адвокати, автори на дигитално съдържание. Те се задължават да създават съдържание, което предпазва физически, психически и емоционално децата. Държавата от своя страна поема ангажимент да осигури сигурна, подходяща и достъпна за детската възраст дигитална среда, а текстовете от договора да бъдат подплатени и от законодателни мерки. В договора е записано също, че липсата на контрол над децата, докато са пред екрана, ще се счита за пренебрежение към тях.
Румъния
Началникът на Департамента за извънредни ситуации Раед Арафат настоя наскоро в страната да бъде въведена забрана на социалните мрежи за деца под 15-годишна възраст. Той призова за иницииране на ясна законодателна рамка по въпроса, като в ефира на Диджи24 изрази позиция, че „това не е мярка срещу технологиите, а инвестиция в здравето, баланса и бъдещето на децата ни“. Арафат, който е и създател на службата за спешна помощ SMURD, сравни проблема със социалните мрежи с рекламата на тютюн, алкохол и хазарт, подчертавайки, че децата са станали тяхна мишена.
Идеята му бързо беше отхвърлена от министъра на вътрешните работи Каталин Предою, според когото подобна забрана не решава основния проблем с образованието на децата и е трудна за прилагане. Предою смята, че мярката може да подтикне непълнолетните да използват платформите тайно. Вместо това той наблегна на необходимостта от дигитално образование в училищата и у дома, така че децата да разпознават дезинформацията, манипулацията и същността на съдържанието.
Президентският съветник по образованието Сорин Кострейе в същото време смята, че достъпът на децата до социални мрежи трябва да се регулира според възрастта, но основният акцент трябва да се постави върху образованието и критичното мислене. Той открои и необходимостта от хармонизирането на Румъния с европейските политики по въпроса.
Албания
Миналата година Албания забрани временно достъпа до социалната мрежа ТикТок, след като тийнейджър намушка до смърт друг младеж в Тирана при кавга, за която се твърди, че е започнала в платформата. Убийството на 14-годишния Мартин Цани разтърси албанското общество и повиши притесненията на гражданите, свързани с обидите, които се разпространяват чрез социалните мрежи.
С решение на албанския Министерски съвет от 4 февруари 2026 г. достъпът до ТикТок беше възстановен. Това стана, след като през декември албанският премиер Еди Рама заяви пред „Политико“, че забраната няма да бъде удължавана и приветства платформата за сътрудничеството.
В началото на февруари от парламентарната група на управляващата партия в Албания, чийто лидер е Рама, дадоха сигнал, че е възможно да подкрепят ограничения на достъпа до социални мрежи на деца под 16 години.
Косово
Спиране на ТикТок се обсъждаше и в Косово през 2024 г., където платформата беше забранена за използване от държавните служители на служебните им телефони през юни същата година. Въпреки че тогава опасни предизвикателства набираха популярност сред ученици в косовски училища, това не доведе до законови промени във връзка с ограничаването на достъпа до платформата или друга социална мрежа.
В края на януари т.г. медийният юрист Флютура Кусари предложи и Косово да забрани със закон достъпа на деца под 16 години до социалните мрежи по примера на Австралия.
Северна Македония
В Северна Македония не планират радикални ограничения като австралийския модел за забрана на социалните мрежи за подрастващите, въпреки че по въпроса се е мислило, потвърди министърът на цифровата трансформация в страната Стефан Андоновски.
„Всяка забрана има два ефекта. Ако не успеете да я приложите докрай, някои ще намерят начин да я заобиколят, а други ще излязат напълно извън контрол“, коментира Андоновски, според когото решението се крие в образованието и работата с родителите, за да се насочи използването на мобилни телефони към полезно съдържание. "Ако родителите са внимателни, децата няма да имат достъп до алгоритми и съдържание, които са вредни за тях. Ако родителите не успяват, много по-трудно е държавата да се намесва в свободния избор на всеки гражданин и семейство“, каза министърът. Той е скептичен и за успеха на австралийския проект, защото "вече се намират начини за заобикаляне на забраните чрез технически устройства и връзки".
Черна гора
Депутати от черногорската Социалистическа народна партия внесоха в парламентарна процедура Законопроект за защита на децата в дигиталната среда, който предвижда забрана за използване на социални мрежи от деца под 13 години и родителски контрол за лица на възраст от 13 до 16 години, съобщи черногорското издание „Виести“ през януари. Целта на проекта е да се предотврати интернет зависимост, дигитално насилие и изложеност на непълнолетните на неподходящо съдържание.
Законопроектът предвижда и забрана на манипулативно, сексуализирано и фалшиво съдържание, насочено към непълнолетни, както и ясни задължения за дигиталните платформи относно защита на личните данни, ограничаване на алгоритмичните манипулации и механизми за надзор и отчетност.
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина обсъжда въвеждането на ограничения за използването на социални мрежи от непълнолетни, като целта е да се защити психичното и физическото здраве на децата и да се намали рискът от дигитална зависимост и онлайн злоупотреби, съобщават босненските медии.
В страната се водят дебати дали да се забрани достъпът до социални мрежи за лица под 16 години и да се въведат механизми за родителски контрол и проверка на възрастта за младежи между 13 и 16 години. Инициативата е провокирана от нарастващите сигнали за негативното въздействие на социалните мрежи върху младите хора и се разглежда като част от усилията на държавата да регулира дигиталната среда и да установи ясни правила за защита на децата.
Словения
Словения тази седмица се присъедини към групата на страните, които обявиха намерения за ограничаване на достъпа до социални мрежи за тийнейджъри. Вицепремиерът Матей Арчон съобщи, че страната подготвя проектозакон, който ще забрани достъпа до социални мрежи на лица под 15 години, като спомена конкретно ТикТок, Снапчат, Инстраграм и други.
През декември, когато бе обявено решението на Австралия, Словения обяви подкрепата си за въвеждане на възрастови ограничения на ниво Европейски съюз и задължителна проверка на възрастта за потребителите на онлайн платформи, включително социални мрежи и хазартни услуги, съобщи местното издание „Дело“. Министерството на цифровата трансформация посочи 16 години като най-подходящата възраст за самостоятелно използване на социални медии.
То предлага използването на европейския дигитален портфейл (EUDI Wallet) за проверка на възрастта, който позволява потвърждение на пълнолетие без разкриване на самоличността. Според експерти в Словения социалните мрежи са свързани с повишен риск от пристрастяване, манипулация и психично напрежение за момичета и момчета на възраст между 11 и 15 години.
В Словения в момента непълнолетни над 15 години могат да дават съгласие сами за използване на онлайн услуги, а по-малките изискват родителско разрешение.
Хърватия
Хърватските евродепутати активно се застъпват за по-строги мерки за защита на децата в онлайн среда, включително потенциална забрана за използване на социални мрежи от лица под 13 години, съобщава хърватският портал „Кроейша Уийк“. На 16 октомври м.г. Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на Европейския парламент прие доклад, изразяващ загриженост относно неспособността на големите онлайн платформи да защитават непълнолетните, като предложи бързо прилагане на Акта за цифровите услуги (DSA) и ограничения на пристрастяващи онлайн практики, припомня порталът.
Хърватските евродепутати Томислав Сокол и Биляна Борзан, членове на Комисията, подкрепиха инициативата и оказаха значително влияние върху съдържанието на доклада чрез свои предложения. Сокол се застъпи за забрана на алгоритмичните системи за препоръки за непълнолетни, подчертавайки вредата, която такива алгоритми причиняват чрез профилиране и непрекъснато предлагане на съдържание, задържащо децата пред екраните и стимулиращо пристрастяване. Борзан акцентира върху психичното здраве и риска от дигитална зависимост и цитира проучване, според което в Хърватия над 4000 деца са отложили тръгването си на училище през настоящата година поради проблеми в развитието, свързани с прекомерна употреба на дигитални устройства.
По материала работиха: Теодора Енчева, Жени Иванова (стажант), Петър Къдрев, Айше Сали, Мартина Ганчева, Магдалена Димитрова, Маринела Величкова, Цветозар Цаков, Мина Димитрова
/СГ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
