site.btaДеца направиха първи стъпки в традиционните занаяти в творческа работилница в Разград

Деца направиха своите първи стъпки в традиционните занаяти в творческа работилница в Разград. Инициативата, организирана от Регионалния исторически музей с подкрепата на Община Разград, бе част от програмата на 23-тото издание на Панаира на киселото мляко и Фестивала на народните традиции и художествени занаяти. 

Ателието на открито се проведе в двора на Етнографския музей в Разград под сянката на вековни дървета. Над 50 малки майстори под наставленията на майсторки се учиха на занаяти в работилниците по плъстене на вълна, везбарство и направа на капански китки. 

Преди началото на занятията деца и майстори бяха приветствани от уредника в Етнографския музей в Регионалния исторически музей Милен Минчев. „Везането на шевици, плъстенето и изработката на капански камилчени китки са стари занаяти, които се надявам да провокират интереса на децата и те да продължат да се занимават с това“, заяви Минчев. Той изрази надежда постигнато от бабите, дядовците и родителите им да не се забрави, а да се предава и на следващите поколения.

Под ръководството на Донка Иванова децата научиха как от естествена вълна се създават различни изделия. Тя разказа, че плъстарството е стар, малко позабравен през времето занаят, но отново възобновен. В миналото той се е използвал за изработване на килими, завивки, калпаци, чанти, а по-късно и за направа на чорапи. Иванова обясни, че има два вида плъстене - едното е т.нар. мокро плъстене, при което се използва жива, необработена вълна, наредена, украсена и залята със сапунена вода. Именно чрез този тип плъстене участниците в работилницата си измайсториха свои изделия.

Майсторката везбарка Детелина Дачева въведе децата в основите на българската шевица. По-големите си избродираха капанска шевица, а по-малките оцветяваха сами мотиви на шевици. Дачева подчерта, че децата работят с голямо желание и старание. „Харесвам много да бродирам. Това ме успокоява. Не е много лесно, но с малки стъпки всичко се получава“, каза за БТА дванайсетгодишната Йоана Цонева, участник вече втора година в работилницата по шевица. 

В работилничката с майстори Веселина Димова и Милка Стоянова от Гецово малките участници си изработиха капански китки. Капанската китка се състои от нанизани топчета, от вълнена прежда в различен цвят, мъниста и литурки. „През времето те си сменяли наименованието си. Първоначално са се наричали камилчени китки, защото топките се изработвал от камилчена вълна. Но със спирането на вноса на камилчената вълна жените започнали да ги правят от  вълнена прежда“, разказа Милка Стоянова, пенсионирана учителка. Тя разказа на децата, че едно време всяка мома е била закичвана с китка зад ухото, а всеки ерген с китка на калпака и, че капанската китка пази от лоши помисли  и уроки. Стоянова подчерта, че изработването на капанската китка е трудоемко. „Това е много бавна работа, иска търпение, естетически усет, за да може да комбинираш топките по цвят и по големина“, добави тя. Веселина Димова заяви, че е изработила повече от 300 капански китки. Тя изрази задоволство, че много млади хора изявяват желание да се научат да изработват този български атрибут, който се среща само в капанските села.

На финала на работилницата "Първи стъпки в занаята" всяко дете получи грамота за участието си, меденка и рекламни материали. Те им бяха връчени от началника на отдел „Култура, туризъм и международни връзки“ в Община Разград Катерина Ганева и директора на Регионалния исторически музей Таня Тодорова. Те заявиха, че в процеса на работа малките творци не само са научили нови техники, но са усетили връзката между миналото и бъдещето. 

Родители също имаха възможност да наблюдават работата на своите деца, като много от тях се включиха неформално, подпомагайки ги с насърчителни думи и любопитство към техниките.