Необходимо е държавата да има ясна, централизирана политика по отношение на паметниците на културата. Това каза в Пресклуба на БТА в Сливен доц. д-р Николай Сираков, директор на Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен, който участва в представянето на сп. ЛИК на тема „България в ЮНЕСКО“.
На въпрос дали държавата и обществото правят достатъчно за обектите в списъка на ЮНЕСКО в България, той отговори отрицателно. „Нямаме ясна политика относно защитата на паметниците на културата и това се отразява много лошо“, коментира той и направи сравнение с политиката на съседни държави като Гърция и Турция. „Това се отплаща и един от най-големите икономически ресори, който генерира приходи, е туризмът и културно-историческото наследство. Има потоци туристи, всичко е урегулирано, държавата има ясна визия, перспектива. Дават се средства за реставрация и консервиране и това се отразява“, допълни той. По думите му в България има много изключително ценни и красиви обекти, но липсва политика за тяхното опазване и представяне.
Включването на даден обект в списъка на ЮНЕСКО е много престижно признание, каза още доц. Сираков. „Де факто това е визитната картичка на България“, смята той.
Българските обекти в списъка на ЮНЕСКО наистина са най-представителните, каза директорът на музея, като даде пример с Рилския манастир, църквите в Несебър, Казанлъшката и Свещарската гробница. „Това са уникални архитектурни, исторически паметници, които наистина са нашата визитна картичка“, допълни Сираков.
Той изтъкна, че световната организация отпуска средства за поддръжка на тези обекти. „Не на последно място е рекламата, която води след себе си много туристи.“
По думите му, за съжаление, в региона на Сливен няма такъв обект, подходящ да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО. В национален план той заяви, че в страната има невероятни обекти и даде пример с църквата „Свети Димитър“ във Велико Търново, където е обявено създаването на Втората българска държава.
На въпрос дали сливенският музей си е сътрудничил с културната организация, Николай Сираков отговори, че досега не е имало подобно сътрудничество, но се е надявал да може да посети тази сесия, която трябваше да се проведе в България. „Нашето присъствие може би щеше да отвори някакви врати, възможности за контакти и търсене на по-тясно сътрудничество, но за съжаление тази сесия се провежда в Париж и няма как да има представител на нашия музей“, обясни той. „Освен създаването на контакти, ние щяхме да се обозначим. В момента ние се водим символичен домакин, но реално нещата се случват в Париж. Не мога да коментирам причината, но за мен беше грешка. Сесията в България щеше да донесе много дивиденти за страната.“
Попитан как гледа на предложението в списъка на ЮНЕСКО да попадне котленският килим, той каза, че приветства идеята. „Ако не настояваме нашите паметници да бъдат част от световното културно наследство, няма как да бъдем разпознаваеми и винаги ще бъдем след Гърция и Турция“, каза Николай Сираков. Той подчерта отново, че е необходима ясна държавна политика, която да защитава и популяризира българското културно-историческо наследство. Това, според него, може да стане чрез изготвянето на национална стратегия от водещи експерти и специалисти, с които България разполага.
През юли изданието на Българската телеграфна агенция излезе едновременно на три езика – на български, както и в превод на френски и английски език.
Повод за избора на темата е 47-а сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. През тази година тя се провежда в Париж под българско председателство в периода 6-16 юли.
Броят на списанието бе представен в централата на организацията в Париж, Франция. Чрез видеовръзка в събитието се включиха и гостите в останалите национални пресклубове на агенцията в страната и чужбина.
/ХК/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
