Създаването на нова национална геоложка служба след дългогодишна липса на действия от държавата в областта на геологията е належаща, мотивирана и реално осъществима стъпка, която несъмнено ще подпомогне просперитета на България в дългосрочен план. Експертният потенциал от геолози е все още наличен, нужна е държавническа воля, за да се вземе решение и осъществи това стратегическо начинание. Това каза в интервю за БТА доц. д-р Светослав Георгиев, завеждащ Геологическия институт при Българската академия на науките (ГИ-БАН), който беше сред участниците на провелaта се в София кръгла маса "Financing the Stone", с фокус върху потенциала на България за разработване на находища от редкоземни и стратегически материали. На събитието министърът на енергетиката Жечо Станков обяви, че са предприети първи стъпки за възстановяване на националната геоложка служба, за което настояват и от геоложката гилдия в страната.
По думите на доц. Георгиев България е единствената страна от Европейския съюз, която няма действаща национална геоложка служба след разформироването на Комитета по геология и минерални ресурси преди близо 30 години.
"В ретроспекция това решение се оказва меко казано грешно", е преценката му за взетото през 1997 година решение.
Днес доц. Георгиев вижда промяна във възприятията на правителството спрямо последните десетилетия за значението и ролята на геологията за обществено-икономическото развитие на страната. Пример за това е одобрената от Министерския съвет през миналата година Национална научна програма за критични и стратегически суровини (ННП-КСС), усилията на академичната общност за привличане отново на интереса на учащите към геологията, а така също и предприетите стъпки за възстановяване на националната геоложка служба.
Въпреки оттеглянето на държавата от процеса на развитие на геологията в България през последните три десетилетия, доц. д-р Светослав Георгиев определя днешното ѝ състояние като наука като сравнително добро. Експертният потенциал от професионалисти, запознати с геологията на България, по думите му, е запазен днес в ГИ-БАН и в двата университета, в които се изучава геология - Софийски университет "Св. Климент Охридски" (СУ) и Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" (МГУ).
Следва целият текст на интервюто*:
Доц. Георгиев, преди близо 30 години правителството на България решава да закрие Комитета по геология и минерални ресурси. Тридесет години са достатъчно дълъг период от време, за да може да се прецени значението на взетото решение тогава. Правилно или грешно се оказва то?
- За цялата професионална "гилдия" отговорът на този въпрос е ясен – решението е било недалновидно и в ущърб на националните ни интереси. Иронично е, а и всъщност е изключително нелогично, че закриването на Комитета по геология е мотивирано с факта, че минералните суровини са стратегически за сигурността на страната и трябва да се управляват от ведомство с ранг на министерство. Така отделните дейности изпълнявани от Комитета наистина отиват в различни министерства. В ретроспекция обаче това решение се оказва меко казано грешно.
В последвалите години геоложките проучвания на територията на страната, провеждани до тогава от геологопроучвателните предприятия, са прекратени, а предприятията – приватизирани, като в последствие съществената им дейност също е прекратена. Става дума за уранодобив и проучвания за метални руди и енергийни суровини, като нефт, газ и въглища. Единствено в Геологически институт при (ГИ-БАН) и в двата университета, в които се изучава геология - Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", се запазва част от експертния потенциал от професионалисти, познаващи геологията на България.
Дейностите по експлоатация на съществуващи находища в голямата си част са оставени на частната инициатива на бизнеса, като някои от добивните фирми инвестират и се развиват през годините, а други се закриват.
На практика с това важно решение от 1997 г. държавата абдикира от отговорностите си да защитава и представлява националните интереси в областта на геологията, търсенето, проучването и експлоатацията на природните ни ресурси - различни полезни изкопаеми, които пък стоят в основата на развитието на икономиката на всяка страна. И не само, както виждаме напоследък и в световен мащаб, полезните изкопаеми имат и винаги са имали и стратегическо и геополитическо значение за сигурността и независимостта на всяка държава.
Тази парадоксална ситуация, с която ние за съжаление сме свикнали, тъй като вече 28 г. нямаме собствена национална геоложка служба, е непонятна за страна в Европа, а още по-малко за страна член на ЕС. И наистина, България е единствената държава в Европейския съюз и една от малкото по света, в която няма функционираща геоложка служба.
Какво е състоянието на геологията в България днес като наука и практично приложение?
- Състоянието на геологията като наука бих определил като сравнително добро въпреки обстоятелствата в България през последните 30 години. Разполагаме с добри специалисти на високо европейско и световно ниво, борим се и отчасти успяваме да подсигурим и модерна апаратура за геоложки изследвания.
Частичните ни успехи, въпреки дългогодишната липса на стратегия по въпроса от държавата, идват най-вече поради многото практически приложения на геоложките знания. Очевидно геологията е в основата на търсенето и проучването на полезни изкопаеми и горива, но също така има и редица други важни приложения. Например, геоложките знания за здравината и стабилността на скалите и строителните почви са от съществена необходимост за всяко строителство и особено за пътища, жп линии и мащабни инфраструктурни проекти (напр. изграждането на АЕЦ, трасета на тръбопроводи и т.н.), както и за укрепването на земните основи за предотвратяване или коригиране на вече възникнали деформации в съществуващи сгради.
Геологията изучава причините за възникване на земетресения, разместването на земни пластове по активни разломи, както и честотата и силата на земетресенията в миналото. Тя предоставя получените резултати на държавните органи за взимане на информирани решения за оценка на риска от земетресения и съответно за предпазни мерки.
Геологията е в основата на опазването на околната среда, защото скалите в даден регион, в съчетание с климата, определят до голяма степен химичния състав на почвите и водите, които поддържат живия свят. С геохимични методи, част от стандартния арсенал в геологията, се изследва и в последствие интерпретира замърсяването на скали, води и почви.
Геоложките знания осигуряват оценка на риска от свлачища, срутища, ерозия и други естествени процеси с негативно влияние върху устойчивото ни развитие.
Геологията предоставя и ценни практически знания за количеството, качеството и разпределението на подземните води в България, включително за потенциала им за добиване на геотермална енергия.
На базата на специфични геоложки знания се търсят и определят подходящи места за строителството на съоръжения за съхраняване на радиоактивни отпадъци. Също така геоложките знания се използват активно в археологията, както и за запазване на културно-историческото ни наследство, като например ограничаване на пораженията по Мадарския конник от естествени процеси на рушене.
Както вече казах, развитието на геоложката наука през тези 30 г. продължава в ГИ-БАН и двата университета – СУ "Св. Кл. Охридски" и МГУ "Св. Иван Рилски". Натрупват се нови фундаментални познания за геологията на България. Свързани изследвания през годините се извършват и в института по минералогия и кристалография при БАН (ИМК-БАН).
Конкретно изследванията в Геологическия институт при БАН са фокусирани както върху научни, така и върху научно-приложни проблеми в геоложката наука: геотектоника и регионална геология, палеонтология, стратиграфия и седиментология, геохимия и петрология, минералогия и минерални ресурси, сеизмотектоника, хидрогеология, геоложки опасности и рискове и геотехника на околната среда. Беше завършен и издаден втория том от монографията "Геология на България" (2009).
Със своята работа учените от ГИ-БАН системно надграждат и обогатяват съществуващите познания върху геологията на България. Те работят по национално значими научно-приложни тематики, свързани с природните ресурси на страната, опасните геоложки процеси и явления (свлачища, срутища, ерозия и др.), значението на геоложката среда за възникване на земетресения, строителството на съоръжения за съхраняване на радиоактивни отпадъци, състоянието на подземните води и геотермалните ресурси, културно-историческото наследство и др.
При липсата на Национална геоложка служба, Геологическият институт на практика изпълнява отчасти и такава функция – разбира се, без целево финансиране.
Въпреки положителната ми оценка за състоянието на геологията, трябва да отбележа и две съществени трудности.
Първата е липса на държавна политика в областта на геологията, която вече беше дискутирана.
Втората трудност е недостатъчният брой студенти по геология. В последните години все по-трудно намираме млади специалисти и докторанти, желаещи да се обучават в различните геоложки специалности и това е една отрицателна тенденция за всички природни науки за Земята. Това отчасти се дължи на отпадането на геологията от средното образование през годините и принизяването й в момента до няколко несъществени абзаца в учебник по география и икономика. Втората основна причина пак ни връща към темата за липсата на геоложка служба в страната. Тези организации не само оценяват ресурси и геоложки рискове, но една от най-важните им роли е да информират обществото за геоложките процеси и значението им за всекидневния ни живот.
Съответно, липсата на такава служба се отразява негативно и на най-основните познания на хората за геологията като наука, както и за геология на страната, която пряко ни касае. Работим и по двата въпроса и се надяваме на напредък, но дефицитите са големи.
Има ли клонове, които се развиват и следват тенденциит,е и такива, които изостават и е трудно да бъдат възстановени?
- Не бих казал, че има изоставащи клонове на геоложката наука – стремим се да поддържаме комплексност и да развиваме балансирано всички основни клонове на геоложката наука и практика, доколкото това е във възможностите ни. За съжаление през годините на прехода това не винаги е било правено. Намаляването на студентите в геоложките специалности на висшите училища в комбинация със ниския престиж и заплащане на научния труд в държавата в продължение на десетилетия, както и със сравнително малката общност от учени геолози, наистина се е отразил негативно на определени направления, където не е имало активни дейности по привличането на млади хора.
В момента имаме целенасочена политика за привличането на студенти за летни стажове в ГИ, както и за привличане за обучение в докторантура и насърчаването им за избор на научна кариера, включително и чрез предоставяне възможности на младите колеги да се включват в различни проекти на института.
Виждате ли промяна и преосмисляне в държавното управление на значението и ролята на геологията в развитието на България в общоевропейския контекст?
- В последните години се забелязват някои окуражаващи положителни признаци за преосмисляне от страна на държавата на ролята на геологията. Пример за това е одобреното финансирането на Национална научна програма за критични и стратегически суровини (ННП-КСС), която ние предложихме на Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерският съвет (МС) одобри миналата година. Имаме добра комуникация с МОН, както и с Министерството на енергетиката (МЕ), в чийто ресор попада грижата за суровините и енергийните ресурси на България. Предполагам, че положителната промяна се дължи отчасти и на външни фактори, тъй като ЕС прие законодателство, насърчаващо търсенето, проучването и добива на такива суровини, а геополитическата обстановка в последните години ясно показа важността на тези ресурси.
Надяваме се тенденцията да се запази и необходимите промени да се случват по-бързо и с мисъл за суровинната и енергийна независимост на България – основата за една силна и независима икономика на страната.
Вие оглавявате Националната научна програма "Критични суровини за зелена енергия и устойчиво развитие", която е с 5-годишен хоризонт. На какъв етап е окомплектоването на програмата с необходимата инфраструктура и база за провеждане на изследванията?
- Екип от ГИ-БАН беше основният инициатор на тази програма, подготвена заедно с колеги от СУ, МГУ, ИМК-БАН и др. Аз съм координатор на Програмата, представляващ водещата организация – Българска академия на науките. Освен БАН в Програмата участват още 13 организации – университети, институти на БАН, Селскостопанска академия и Националния музей "Земята и хората", с голям колектив от над 200 учени.
Програмата започна през ноември 2024 г. и в момента тече първият от общо пет едногодишни етапа. Сформирани са екипите по всички предвидени задачи и дейностите се изпълняват по план. Една част от средствата са изрично предвидени за закупване на научна апаратура за нуждите на Програмата. Вече са закупени някои от уредите, а за останалите текат процедури по обществени поръчки, които се очаква да завършат към края на годината.
Каква е структурата на програмата и какво се очаква от нея?
- Основната цел на Програмата е провеждането на фундаментални и научно-приложни изследвания за установяване потенциала на България за критични и стратегически суровини, в това число проучване, екологосъобразен добив и ефективна преработка на: първични ресурси с приложение на иновативни методи и извличане на главни и съпътстващи елементи; отпадъци от преработката им (вкл. от сегашни и бъдещи находища на критични суровини); и вторични ресурси (резултат от рециклиране).
Програмата включва и оценка на социалните ефекти от използването на суровините и изследвания за намаляване и предотвратяване на вредното влияние на добива и преработката им върху околната среда (води, почви, речни седименти и въздух).
За изпълнение на тези цели са предвидени редица дейности, обособени в следните 7 основни работни пакета:
Находища и проявления на критични и стратегически суровини (КСС) в България – изясняване и преоценка на наличните количества за уточняване на геоложки райони с висок потенциал за нови открития на критични суровини;
Структурен контрол, петролого-геохимични индикатори и модели за формиране на находища и проявления на КСС в България;
Оценка на потенциала на България за енергийни ресурси, необходими за осъществяването на зелен преход;
Ефективен добив и преработка на суровини в България и потенциал за попътно извличане на критични суровини;
Индустриални и битови отпадъци като източник на критични суровини;
Изследване на процеси на влияние на КСС върху околната среда за устойчиво развитие;
Оценка на социално-икономическото въздействие на проучването, добива и преработката на критични и стратегически суровини.
На събитие за редкоземните елементи и критични минерали, министър Станков се обърна към Вас, заявявайки, че е изцяло съгласен с Вашето виждане за възстановяване на националната геоложка служба, добавяйки, че са предприети първите действия в тази посока с фокус трупане на капацитет за провеждане на изследвания, проучвания и изземване на въглеводороди от дълбоко Черно море. Какъв трябва да бъде обхватът на новата геоложка служба и съгласен ли сте с този етапен подход при нейното възстановяване?
- Изразената подкрепата на министър Станков представлява първото положително становище от МЕ и разбира се високо ценя желанието на изпълнителната власт да предприеме действия по решаването на проблема. Капацитетът по геология в България е концентриран в няколко института и университета и създаването на геоложка служба неизбежно трябва да стъпи на тази основа.
Разбира се, приветствам действията на МЕ към разширяване на този капацитет чрез привличането и на допълнителни експерти. Обхватът на една новосъздадена геоложка служба тепърва трябва да бъде уточнен, тъй като има различни варианти.
Добрите и най-често срещани практики по света показват, че всяка национална геоложка служба би трябвало изпълнява поне 5 основни функции.
Първо, да систематизира и съхранява наличната информация за природните ресурси в страната (метални и неметални полезни изкопаеми и енергийни източници като въглища, нефт и газ. Да представлява и защитава интересите на държавата при провеждането на търгове за проучване и добив на природни ресурси от частни инвеститори.
Второ, да организира целенасочени геоложки изследвания на национално ниво (напр. геоложко картиране, геохимично картиране и др.).
Трето, да обобщава наличната информация и да провежда изследвания за геоложките рискове на територията на страната като активни разломи, сеизмични рискове, ерозия, свлачища, срутища и др.
Четвърто, да предоставя експертна информация на държавни органи и общински власти по всички въпроси, свързани с обхвата на дейност на службата.
Пето, да информира и обучава обществеността за същността на геоложките изследвания и значението им, включително за евентуалните ползи и рискове от добива на ресурси.
В известна степен, в България в момента се извършват дейности само по първата функция, в рамките на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" към МЕ. Тази дирекция включва отдел "Национална геоложка служба", в която се поддържа националният Геоложки фонд - наличният архив на страната с данни от геоложките проучвания през годините.
Освен тези пет основни функции обаче, геоложките служби в някои държави могат да имат и допълнителни дейности. Например, в САЩ геоложката служба е отговорна също и за изготвянето на топографски карти, грижата за водните ресурси на страната, изследвания на екологичните аспекти на геоложките дейности за опазване и подобряване на околната среда, управление на риболова, дивеча и биоразнообразието и др. Разбира се, част от тези дейности екипите на геоложките служби извършват в тясна координация с други отговорни държавни и местни институции.
Вариантите наистина са много, а решението за обхвата на геоложката служба в България би трябвало да отчете местните законодателни и структурни особености.
Поради дългогодишното ни бездействие, ние имаме уникалния шанс да сформираме геоложката си служба "на чисто". За целта решението трябва да вземе в предвид както добрите международни практики, моментната структура на държавното управление, така и добрите и лошите примери, които трябва да избегнем от нашата история по отношение на организацията на геоложките дейности.
За да се случи това, според мен по-добрият подход би бил първо да се направи един сериозен анализ на състоянието, да се избере най-добрия вариант спрямо условията, и след това да се предприемат действия за сформирането на геоложка служба. В последните няколко години, в качеството си на директор на ГИ-БАН, съм дискутирал многократно нуждата от подобна стъпка с представители на МЕ, като има и официални предложения от БАН към МЕ, но текучеството на служебните правителства и най-общо липсата на воля от страна на държавата не позволи това да се осъществи.
В този смисъл намирам за много окуражаващи думите на министър Станков и се надявам на добро сътрудничество в полза на България. Когато се уточни обхвата и структурата на геоложката служба, според мен най-добре е тя да се сформира в пълния си вид, но при необходимост може да се действа и поетапно, стига наистина да има ясна цел и план за изпълнението й.
Какво е нужно, за да се създаде пълноценна национална геоложка служба днес и за какъв период от време това може да стане всъщност?
- Най-важното условие е воля от страна на държавата. Всичко друго може да се осъществи в разумни срокове. Аз наистина не разбирам дългогодишната липса на интерес от държавата да знае с какви ресурси разполага и да насърчава тяхното изследване с грижа за обществения интерес – в икономически, еколожки и стратегически аспект. Както споменахме, има признаци на промяна на подобно пагубно неглижиране и се надявам така нужната промяна да се осъществи.
Но светът се променя и развива бързо и ние не може да си позволим продължаващо протакане на решение след 30 години бездействие. България има стратегическо предимство пред редица други държави в Европа, и то не само заради географското си положение. България е държава с традиции в минния сектор и с активен добив на метални и неметални суровини, въглища и в по-малка степен нефт и газ. Същевременно, преработката на тези суровини също е много добре развита. В комбинация с геоложките предпоставки за разкриване на нови находища, тези фактори дават стратегическо предимство на България в надпреварата за добив и преработка на критични и стратегически суровини и енергийни ресурси, от което би трябвало да се възползваме.
Една от най-важните стъпки за материализиране на нашето предимство е именно създаването на функционираща геоложка служба.
С какви специалисти ще се окомплектова и с каква апаратура за изследване на пробите и на районите?
- Доказани професионалисти от всички сфери на геологията в България са основно в споменатите по-горе институти на БАН и университети. В допълнение, има и по-малък брой експерти в други научни организации и в частния бранш.
Неизбежно, формирането на геоложка служба би трябвало да стъпи на наличния експертен потенциал, който обаче сериозно намалява през годините поради вече дискутираните обективни обстоятелства. Това е още една причина да не се отлага сформирането на геоложка служба - ако загубим готовия и обучен човешки потенциал, който да започне веднага целенасочени действия, се страхувам, че ще стане много трудно и дори невъзможно това да стане на по-късен етап.
Тъй като геоложката общност в страната е малка, сътрудничеството между една геоложка служба и научните институти и университети е задължително, включително и по отношение на кадрите. След едно ясно държавническо решение за възстановяване на националната геоложка служба като държавна структура, например с ранг на агенция, на Геологическия институт при БАН, като най-голямата геоложка експертна организация в страната, би могло да се възложи задача от Министерския съвет да предложи модерен, подробно разписан проект за сформирането на геоложка служба със съответните стъпки. Лабораторната и апаратурна база на ГИ-БАН и на университетите би могла на първо време да поеме за анализи евентуални проби за нуждите на геоложката служба.
Какви трябва да са отношенията на националната геоложка служба с университетите и бизнеса както по отношение на достъпа до данните, така също и за сътрудничество на терен при нови проучвания?
- В световен план, геоложките служби работят активно както с научни организации и университети, така и други държавни институции и бизнеса. В България традиционно, а особено силно изразено в последните няколко години, се наблюдава една синергия при съвместна работа между институти на БАН с всички университети, в които има секции и катедри по "Науки за Земята". Не виждам защо това да не продължи и занапред при изграждането на Национална геоложка служба. Ако приемем, че една от главните цели на бъдеща Национална геоложка служба е да подпомага индустриалния напредък на България, то несъмнено това включва сътрудничество с бизнеса, при строго разписани правила от държавата и спазване на всички добри практики. Тук е мястото да добавя също, че минният бранш в България, който е един от отраслите с най-голям дял в БВП, също има интерес от сформирането на Национална геоложка служба.
По този начин, съвместната работа между представителите на държавната служба, научните експерти и ръководителите на бизнеса по отношение на природните богатства на страната при строго дефинирани правомощия и спазването им във всеки конкретен случай, биха довели и до материалното обогатяване на българската нация, което е една от основните цели на БАН.
В заключение, бих искал да обобщя, че създаването на Национална геоложка служба след дългогодишна липса на действия от държавата в областта на геологията е една належаща, мотивирана и реално осъществима стъпка, която несъмнено ще подпомогне просперитета на страната ни в дългосрочен план. Експертният потенциал от геолози е все още наличен, нужна е държавническа воля, за да се вземе решение и осъществи това стратегическо начинание.
*При подготовката на отговорите участват още проф. Кристалина Стойкова и доц. Димитър Антонов от ГИ-БАН.
/ЕС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
