site.btaНа европейско ниво се говори за 3 варианта за бъдещето на Общата селскостопанска политика, каза евродепутатът Атидже Алиева-Вели

На европейско ниво се говори за 3 варианта за бъдещето на Общата селскостопанска политика, каза евродепутатът Атидже Алиева-Вели
На европейско ниво се говори за 3 варианта за бъдещето на Общата селскостопанска политика, каза евродепутатът Атидже Алиева-Вели
Снимка: Ивона Величкова/БТА

Какъв ще бъде ефектът за българското земеделие от предстоящото присъединяване на нови държави към Европейския съюз (ЕС), разказа членът на Комисията по земеделие на Европейския парламент (ЕП) Атидже Алиева-Вели по време на Десетата национална среща на земеделските производители, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

Тя посочи, че със статут на кандидат членки в ЕС са 10 държави, като най-сериозните притеснения от последните месеци по отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП) и изобщо селскостопанския сектор в Европа са свързани с присъединяването на Украйна. Ако се запази сегашната система на подпомагане и структура на ОСП, Украйна има потенциал да разруши общата селскостопанска политика на ЕС и европейското земеделие. От друга гледна точка това присъединяване ще подсили продоволствената сигурност на ЕС и би било в помощ за постигане на продоволствена автономност на Съюза, стана известно от думите й.

В последните месеци групата "Обнови Европа" в ЕП, на която Алиева-Вели е член, е направила редица конференции и семинари, на които са поканили големите европейски асоциации, земеделци, Европейската комисия (ЕК), представители на научната общност и на няколко университета.

Евродепутатът представи обобщението от тези дискусии, според което има 3 варианта за бъдещето на ОСП. Първият от тях е запазване на сегашното положение – около 20 процента от бюджета на ОСП отива към Украйна, когато се присъедини към ЕС. Това означава намаление на директните плащания за европейските земеделци между 20 и 30 процента. Вторият вариант е нова структура на ОСП със създаване на нов стълб: първи стълб – директни плащания, втори стълб – инвестиционни мерки, покриване на застрахователните рискове, инструменти за реакция при кризи, и трети стълб – цялата зелена архитектура с екосхемите. Съотношението на финансиране, което се коментира между тези три стълба, е 30 процента за първи стълб, 20 процента за втори, 50 за трети. Третият вариант е прекратяване на ОСП, което не означава непременно прекратяване на подпомагането за земеделците, а по-скоро ОСП да стане част от националните енергийни и климатични планове, като в тях се създаде нов стълб – хранителна/продоволствена сигурност, към който да бъдат насочени средствата по линия на ОСП.

"Това са само разговори, не са предложения. Важното е ние в България да знаем какво искаме да правим с нашето земеделие", каза Алиева-Вели.

Тя припомни, че тази година трябва да приключи стратегическият диалог на ЕК със земеделците и прикани всички земеделци да се включат в първото проучване на ЕК във връзка с облекчаване на административната тежест.

Евродепутатът посочи още, че през 2025 г. се очаква ЕК да предложи многогодишната финансова рамка на ЕС за след 2027 г. През 2026 г. ЕК трябва да предложи законодателството за след 2027 г. по думите на Алиева-Вели за тези 2 години ние в България трябва да решим какво да правим – да развиваме земеделие, енергетика или друг сектор.

Тя изрази мнение, че бизнесът в момента е много по-подготвен от националните власти, предлага решения, изразявайки надежда тези решения да бъдат структурирани в една национална визия, която да бъде отстоявана в Брюксел. "В повечето случаи нямаме дефиниран национален интерес, който да защитаваме", обясни Алиева-Вели.

По думите ѝ всички останали регламенти, които касаят земеделието, на този етап ЕК не възнамерява да отваря като промени.

"Ще продължа да настоявам за промени в ОСП, така че да бъдат взети предвид актуалните обстоятелства и в България, за да може българското земеделие да стане на нивото на европейското", заяви Атидже Алиева-Вели. Тя допълни, че с групата "Обнови Европа" са изготвили екшън план и предложенията са изпратени до ЕК. Сред тях е да се увеличи таванът по "де минимис", да се увеличи кризисният резерв, да се изравнят директните плащания.

Алиева-Вели припомни, че тези дни ЕК предложи пакет по опростяване на административната тежест по ОСП. Този пакет включва два типа мерки. Едните са насочени за дерогация по стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) 6, 7 и 8. Другият тип мерки са насочени към контрола на малките земеделци и предложението е земеделци, които обработват под 10 ха земя, да бъдат изключени от обхвата на контрола, така че да не бъдат затруднявани с всички административни документи и процедури, които трябва да спазват.

"Това, което ние като членове на комисията по земеделие поехме като ангажимент, е тези промени да бъдат гласувани до края на мандата. Той приключва през април", посочи евродепутатът, изразявайки надежда членовете на комисията по околна среда да проявят същото отговорно отношение и проумеят факта, че Общата селскостопанска политика трябва да бъде реалистична, с реални цели, а не идеологическа.

По отношение на стандартите за ДЗЕС, Алиева-Вели се обърна към всички, които ги изпълняват, да направят така, че изключенията за България да отговорят на спецификата на тяхната работа. "Комисията даде възможност на държавите членки да вземат сами решения. Обръщам се към вас да бъдете настоятелни при промените на тези стандарти", каза тя.

Евродепутатът посочи, че миналата вечер е постигнато споразумение по регламента за автономните търговски марки и вноса от Украйна, като обхватът на продуктите е разширен. Ще има нова клауза, която ще обхваща зърнените култури, включително и пшеницата, с референтни години 2022 и 2023. "Надявам се при гласуването на това постигнато споразумение в парламента да успеем да предотвратим тази позиция", коментира Алиева-Вели, подчертавайки, че българските земеделци са едни от най-засегнатите в Европа.

Тя припомни, че наближава края на срока на действие на временната рамка за подпомагане във връзка с помощите заради войната в Украйна. "Делегацията на ДПС вече реагира – изпратихме писмо до ЕК, в което настояваме този срок да се удължи минимум с 6 месеца до 1 година и да се увеличи таванът или да се определи годишен таван", каза евродепутатът, уточнявайки, че очакват отговор от Комисията в следващите дни.

/ВЙ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:11 на 24.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация