Геополитиката е най-отгоре в дневния ред на света, високи лихви за дълъг период от време, несъответствия на паричната с фискалната политики, политическа и електорална нестабилност, нужда от повече иновации на пазара и необходимост от промяна на фокуса в областта на екологията, социалната отговорност и корпоративното управление (ESG).
Това накратко са шестте заключения на главния финансов директор на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) Калин Анев Янсе от приключилите миналата седмица Годишна среща на Международния валутен фонд и Световната банка в Маракеш, Мароко. Тя се проведе на фона на последствията от разрушителното земетресение в страната домакин от 8 септември и на обявената война на Израел срещу групировката “Хамас“, в отговор на покушението на стотици мирни граждани на Израел.
Калин Анев Янсе публикува своето мнение в официалния блог на ЕСМ. Текстът е без съкращения.
Това бяха първите изнесени от Вашингтон, Окръг Колумбия, срещи на акционерите на двете международни институции от пандемията насам. Те са и първи за Африка за последните 50 години.
Геополитиката вълнува всеки днес
Светът днес се фрагментира политически с конфликти в Близкия Изток, Украйна, Централна Азия и отделни части на Африка, с всички произтичащи от това потенциални последици за капиталовите пазари. Тези геополитически рискове не са цялостно калкулирани и на тях се гледа като на остатъчни такива, но те крият потенциала да се окажат доминиращи, какъвто беше случаят с конфликта в Украйна през миналата година. Инвеститорите следят под лупа геополитическите промени и осмислят как да ги калкулират.
По-високи за продължителен период от време лихви
Само допреди три години, темата на годишните срещи на МВФ/СБ бяха “ниските за продължителен период от време“ лихви. През последните две години обаче настъпиха главоломни промени (инфлацията в развитите икономики достигна близо 40-годишни върхове, бел. ред) и днес всичко в политиката и инвеститорските среди се върти около формулировката “по-високи за дълъг период от време“ лихви. Пазарните участници не са включили в оценките си този сценарий, калкулирайки още намаляването на ставките през 2024 година. Но темата “високи за дълго“ проникна по време на срещите в инвестиционната перспектива, наред с нагласата за устойчиво висока инфлация. А това крие нови предизвикателства. Вече видяхме значителна преоценка на пазарите, с инвеститори осмислящи вероятността от сценария “високи за дълго“. Високите лихви ще породят тревоги за финансовата стабилност на силно задлъжнелите компании, финансови институции и страни. Това е тема, която пазарът ще следи изкъсо с наближаването на 2024 г.
Несъответствие между паричната и фискална политики
През последната година сме свидетели на рязко затягане на паричната политика в целия свят като противодействие на инфлацията. Това е най-бързото покачване на лихвите в модерната история както на САЩ, така и на Европа. По-затегнатата парична политика следва да върви в крак с по-консервативна фискална политика, така че да се излезе възможно по-скоро от средата на висока инфлация. Въпреки това още има несъответствия, където паричната политика се затяга при наличието на огромни фискални дефицити и то в много части на света, включително в Европа и в САЩ. Инвеститорите и банките са разтревожени от това и очакват ясен и твърд политически отговор.
Политическа и електорална несигурност
Повече от 2 милиарда души предстоят да гласуват през 2024 година, включително от Европа, САЩ и Индия. Последните избори в Европа доведоха до възход на популистките партии, а въпросите за миграцията и кризата с цената за живот стават все по-важни за средностатистическия гражданин. Изходът от предстоящите ключови избори в Нидерландия, в други страни от ЕС и САЩ ще повлияе на пазарите. Те ще определят и до колко атрактивна е инвестицията в различни класове активи.
Пазарът се нуждае от нововъведения
За многостранните банки за развитие (МБР), иновацията настъпи с появата на хибриден капитал, при който на безсрочните облигации се погледна като на наподобяващи акциите продукти. Това даде тласък на капацитета за привличане и предоставяне на капитал. Тук Световната банка и Африканската банка за развитие са водачи сред МБР. Технологичните иновации на капиталовите пазари се забавят и тяхното внедряване носеше в себе си по-слаб разрушителен заряд от очакваното. Необходимостта от нововъведения не се е изпарила. Една стабилна цифрова валута на централна банка може да промени правилата на играта.
Нужно е промяна на фокуса в ESG (парадигма за управление насочена към добрите практики свързани с опазване на околната среда и социална отговорност, бел, ред)
Нарастващата популярност при появата на продукти с клеймо ESG от 2007 година се забави през 2022 г. Едва ли ще настъпи промяна през 2023 година, когато очакванията са свързани с намалени обеми нови емисии на етикетираните ESG облигации. Причините за това са няколко.
На първо място трябва да се каже, че общите нива на емитиране намаляват от края на кризата от КОВИД– 19. Второ – рискът от ESG съдебни спорове тревожи все повече емитенти и инвеститори. В допълнение трябва да се каже, че ESG регулацията претоварва пазарните участници. И трето – има системна промяна при инвестициите поради голямото повишение по доходността.
Инвеститорите скъсиха матуритетния си профил и търсят краткосрочни продукти. Етикетираните ценни книжа, замислени като подходящи за дългосрочно инвестиране, не са вписват в късия край на кривата на доходността (кривата на доходността дава информация за лихвеното равнище на издадените от един емитент дългови книжа с различен матуритет – бел. авт.). Австрия е световният лидер със своята програма за емитиране на краткосрочни "зелени" облигации. Но освен нея на пазара няма други големи емитента, които да задоволят новия инвестиционен апетит. За да се даде тласък на ESG етикетираните инвестиции трябват повече краткосрочни продукта като алтернативните на дълговите книжа “зелени търговски книжа“ (green commercial paper) и краткосрочни зелени облигации.
Заключение
Въпреки несигурността на хоризонта, днес Европа е финансово много по – устойчива спрямо годините на световната финансова криза и Европейската дългова криза. Прогнозата на МВФ за 2024 година предвижда меко приземяване и е по-оптимистична от предходната година. Равнището на спестяване е по-високо, а финансовата архитектура по-силна. Положителното въздействие на “Следващо поколение ЕС“, където Европа инвестира в цифровизация и зелени проекти при възстановяването си от пандемията, ще се усети през идните години. Днес ЕСМ разполага със заемен капацитет от грубо 417 милиарда евро в подкрепа на страните-членки при нужда и подобно на МВФ ще преразгледа собствените си инструменти за предоставяне на заеми през 2024 година, така че да бъдат пригодни занапред. Това са основите, които ще ни помогнат да посрещнем бъдещето и ще вдъхнат увереност на пазарите, инвеститорите, политиците и гражданите.
/СЛС/
news.modal.text
