Горещото и сухо време, съчетано с излишък от валежи в няколко части на Европа през лятото на 2023 г., продължи да подлага на изпитание устойчивостта на фермерите. Бяха засегнати добивите от различни полски и специализирани култури, реколтите бяха забавени, развиха се вредители и болести, а качеството на някои продукти също пострада като резултат. В същото време има признаци за положителни пазарни перспективи за селскостопанския сектор на ЕС. Разходите за суровини, като енергия, торове и фуражи, продължиха да намаляват. Износът на селскостопански и хранителни продукти от ЕС възвърна известна конкурентоспособност, потвърждавайки позицията на Съюза като най-големият износител в света. Това показва публикуваното днес от Европейската комисия (ЕК) есенно издание за 2023 г. на краткосрочния прогнозен доклад за селскостопанските пазари в ЕС.
Месечната инфлация на храните в ЕС започна да намалява от юли. Докато цените на храните все още продължават да будят голямо безпокойство в потребителите, това може да донесе известно облекчение в търсенето на определени продукти. Като цяло, инфлацията при храните представлява почти 40 на сто от увеличенията на цените на потребителско ниво. Виното е един от продуктите, чието потребление е намаляло поради по-високите цени, съчетано със структурния спад на потреблението на червени вина. Кризисната дестилация, разрешена това лято от Европейската комисия , помага за стабилизиране на пазара.
Месото също е засегнато негативно от спада в потреблението поради високите цени. Подобрените условия на пасищата, както и по-ниските разходи за фураж, предоставиха известно облекчение на животновъдите. Въпреки това производството на месо, с изключение на птичето, може да остане под средното.
Повишените цени на азотните торове в ЕС предотвратиха общия недостиг и неконтролираното по-малко използване на торове от земеделските производители. Комисията наблюдава отблизо пазара на торове и през юли 2023 г. стартира Обсерватория на пазара на торове в ЕС.
Полски култури
Производството на зърнени култури в ЕС за 2023/24 г. се очаква да бъде с 4,3 на сто под средното за 5 години - 268,5 милиона тона, поради неблагоприятните метеорологични условия през пролетта и лятото, които засегнаха особено производството на царевица и ечемик. Използването на зърнени култури за фураж може да остане стабилно, докато това за производство на биогорива може да продължи да нараства (12 на сто над 2022/23 г.). ЕС продължава да бъде нетен износител на зърнени култури, особено на пшеница. Износът за Близкия изток и Субсахарска Африка се е увеличил особено през предходните месеци.
Производството на маслодайни семена в ЕС се развива особено добре (11 на сто над средното за 5 години), което се дължи на възстановяването на производството на слънчоглед, както и на по-високото производство на соя.
Въпреки че пълната забрана за употребата на неоникотиноиди създава някои предизвикателства за производителите на захарно цвекло, площите за засаждане, добивите от цвекло и съдържанието на захар се очаква да се увеличат в сравнение със спада, регистриран миналата година. Производството на захар в ЕС за 2023/24 г. се прогнозира на 15,6 милиона, близо до средното за 5 години.
Специализирани култури
Производството на зехтин ще остане ниско и не се очаква да се възстанови напълно през 2023/24 г. Цените ще останат високи, което ще доведе до по-нисък износ и потребление в ЕС. В отделни региони цените са близо 3 пъти по-високи от средните за 5 години. Стабилният внос може до известна степен да подпомогне наличността в ЕС, която въпреки това ще остане ниска.
Производството на вино в ЕС през 2023/24 г. се очаква да намалее с около 6 на сто, главно поради спад в италианското и испанското производство. Потребителското търсене, особено на червено вино, продължава да намалява. Потребителите имат по-ниска покупателна способност и се насочват към други напитки, като бира.
Под влияние на неблагоприятното време, производството на ябълки и портокали ще има подобна тенденция на спад, с около 2 на сто по-малко в сравнение с миналата година. Освен това е вероятно повече плодове да се използват за преработка поради по-ниското качество и по-високите разходи за съхранение.
Мляко и млечни продукти
Доставките на мляко в ЕС остават доста стабилни и се очаква да се увеличат с 0,3 на сто през 2023 г. Цените на суровото мляко в ЕС намаляват от началото на годината. Въпреки че разходите за енергия, торове и фураж бавно започват да намаляват, те остават високи, което води до ниски маржове за млекопроизводителите в ЕС.
Производството на сирене се очаква да бъде с 1 процент по-високо през 2023 г. в сравнение с миналата година. Намаляването на инфлацията при храните в ЕС вероятно ще има положително въздействие и върху домашното потребление (+0,2 на сто). Над очакваното нараства производството на пресни млечни продукти (сметана и мляко за пиене). Тъй като е малко вероятно износът на ЕС да се разшири поради намаляващото търсене в Китай, има вероятност допълнителните количества да бъдат консумирани на вътрешния пазар, показвайки по-висока устойчивост на нарастващите цени в сравнение с други продукти от животински произход.
Месни продукти
Европейците ще продължат да ядат по-малко месо. Като цяло потреблението на месо на глава от населението в ЕС се очаква да намалее с 1,5 на сто през 2023 г. поради инфлацията на цените и по-ниското предлагане на пазара. Спадът е по-силен при потреблението на говеждо (-3,5 на сто) и свинско месо (-5,2 на сто), докато потреблението на птиче месо ще нарасне с 4,3 на сто.
Цените на говеждото и птичето месо остават високи поради намаленото предлагане. Подкрепено от възстановено производство, домашните птици остават един от най-евтините източници на животински протеин за потребителите.
Очаква се производството на овче месо в ЕС да пострада от структурно влошаващото се поголовие от овце, по-малката наличност на трева, особено в средиземноморските страни, по-високите разходи за фураж и огнищата на шарка по овцете в някои страни.
/СС/
news.modal.text
