site.btaКогато четем произведение на Лорка, имаме чувството, че е написано от близък човек, казва пред БТА племенницата на поета

Лорка винаги е бил експериментален автор, тъй като творчеството му е отворено. Мисля, че това е предпоставка диалогът с други творци от целия свят все още да е жив. Това казва пред БТА Лаура Гарсия Лорка, племенница на поета и председател на фондация „Федерико Гарсия Лорка“, която гостува за първи път у нас по покана на Народния театър.

„Когато някой чете негово произведение, има чувството, че е написано от познат и близък човек. И затова много често го наричат просто Федерико. Не е много често срещано един световноизвестен писател да се нарича по малко име. Това чувство на близост не е обичайно“, смята Лаура Гарсия Лорка.

По думите ѝ животът на Лорка може да послужи като подкрепа на младежи, които са в подобно конфликтно положение с обществото. „Хубаво е, че има с кого да се идентифицират и да се отъждествяват“, смята тя.

Лаура Гарсия Лорка пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Кога за първи път почувства, че чичо ѝ не е просто член на семейството, а фигура със световно значение? Какво е най-ценното наследство, което Лорка е оставил не на света, а на семейството ѝ? Има ли подценена или неразбрана част от творчеството му? Как творчеството на Лорка продължава да резонира извън Испания, включително в страни като България, които имат собствена драматична и поетична традиция? Как присъствието на чичо ѝ се отразява на нейната собствена идентичност?

Наскоро споделяте, че баща Ви не е разказвал много за своя по-голям брат, за да не ви натъжава неговото отсъствие. Но кога за първи път почувствахте, че чичо Ви не е просто член на семейството, а фигура със световно значение?

- Можем да разделим отговора на този въпрос на два етапа. Единият беше в моето детство, когато за първи път разбрах значението и важността на чичо ми и неговото творчество. По време на изгнаничеството си, родителите ми бяха преподаватели в Колумбийския университет, в Ню Йорк, където имаха театрална трупа. Аз съм била някъде на шест или седем годинки, вече можех да чета и родителите ми ме бяха завели на репетиция. Тогава чух от сцената едни много красиви стихове. Когато се прибрахме вкъщи, попитах баща ми чии са тези стихове и го помолих да ми даде да ги прочета.

Когато баща ми ми даде книгата с неговите събрани съчинения, и каза, че те са написани от моя чичо Федерико Лорка, разбрах, осъзнах и придоби смисъл тъгата, която обземаше семейството от време на време, както и всички разговори, които дочувах дотогава... Така че първият сблъсък с него беше възможността да го прочета и да го чуя...

Цялата история, свързана с трагичната му смърт, дойде по органичен път от семейството, и по-късно – в училище и от заобикалящия ме свят.

Тази тъга, за която говорите, лекува ли се по някакъв начин?

- Не (Просълзява се – бел. а.).

Какво за Вас е най-ценното наследство, което Федерико Гарсия Лорка е оставил не на света, а на Вашето семейство?

- Мисля, че е същото, което е оставил и на целия свят, само че с по-силно послание и с много по-силно чувство.

Има нещо много особено при Лорка. Когато някой чете негово произведение, има чувството, че е написано от познат и близък човек. И затова много често го наричат просто Федерико. Не е много често срещано един световноизвестен писател да се нарича по малко име. Това чувство на близост не е обичайно.

Вие сте актриса, колко пъти сте играла в негови пиеси?

- За кратко бях актриса и не бях много добра (Усмихва се – бел. а). Играла съм в едно негово произведение, което се казва „Очарователната обущарка“. Играла съм и в „Доня Росита, или езикът на цветята“, постановка в Колумбийския университет.

Има ли подценена или неразбрана част от творчеството на Лорка?

- По-късно стана достояние на публиката неговото визуално изкуство, рисунките му, които са много добри. И все повече нараства интереса от страна на съвременните експерти по изкуства, и все повече се цени в днешно време, и тази част от неговото творчество.

Как според Вас творчеството на Лорка продължава да резонира извън Испания, включително в страни като България, които имат собствена драматична и поетична традиция?

- Лорка винаги е бил експериментален автор, тъй като творчеството му е отворено. Мисля, че това е предпоставка диалогът с други творци от целия свят все още да е жив.

Как присъствието на Вашия чичо в световната култура се отразява на собствената Ви идентичност?

- Аз работя във фондацията, но съм и програмен директор на едноименния център – на всякакви събития (театрални постановки, изложби, перформанси) и съм в постоянен контакт с други творци. За мен като човек, който се занимава с управление на културни проекти, е истински подарък, че в центъра на дейността е Федерико Гарсия Лорка. Това ни предлага възможността да работим по всякакви направления...

Въпросът беше по-скоро, когато човек има такава фамилия, „потъва“ ли в нея или пък се възползва и „плува“ с цялото си същество?

- За мен беше като облекчение, че леля ми Изабел, която е по-малката сестра на Лорка, ме принуди и едва ли не ме задължи да се захвана с тази работа – с културното наследство на Лорка. Първоначално, аз не исках и се казвах, че ми предстои някакъв кошмар, защото трябва да се захвана с много нови неща, трябва да говоря пред хора... Но сега всичко това ми носи огромно удовлетворение и всеки нов проект, който правим, ми дава сили да продължа с бъдещите проекти. Защото досега работата – и на фондацията, и на центъра, беше много сложна. Защото колкото и да изглежда странно, целият този процес беше много труден – да се задейства такава културна институция, въпреки че нещата изглеждат много лесни и достъпни за всички по целия свят.

Направи ми впечатление, че три теми са особено актуални в испанската преса – за управлението на фондацията, за тленните останки на Лорка и за неговата сексуалност...

- Чудесно е, ако темата за Лорка може да послужи като подкрепа на други младежи, които са в такова конфликтно положение с обществото. Хубаво е, че има с кого да се идентифицират и да се отъждествяват...

Има ли дума, която най-добре Ви определя като човек?

- Само една ли? (Смее се – бел.а.) Сложност, дълбочина и очарование. 

Това ли е и Лорка за Вас, в личен план?

- Мисля, че да. Има и много други, но тези са достатъчни, като за начало.

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- ... да работи с хората, които уважава и обича.