site.btaИзложбата „Блясъкът на елинистическото злато - повелителят на Сакар“ отваря един неосветен период, каза пред БТА доц. Христо Попов

Изложбата „Блясъкът на елинистическото злато - повелителят на Сакар“ отваря един неосветен период. Това каза пред БТА доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН).

Находката наистина е важна, защото периодът е изключително интересен. Учудващо за специализираната аудитория и за професионалистите, този период не е толкова добре осветен от гледна точка на археологическите находки – има писмени извори, но находките, пряко свързани с него, са ограничен брой и не толкова разпознаваеми“, каза той.

„В момента това наистина е страница, която отваря един неосветен период, още повече в един от важните райони на Тракия. Това е едно от средищата на Одриското царство. Можем вече да говорим, че има достатъчно важни говорещи много на професионалистите находки, които да бъдат свързани с този период“, отбеляза доц. Попов.

По думите му тук говорим за едни много сериозни културни влияния в Егейския басейн и Източното Средиземноморие. Директорът на НАИМ-БАН посочва, че винаги се е знаело, че районът на Тунджа - Сакар е важен, още повече това е едно от средищата на Одриското царство през вековете. През годините проучванията в района често са започвали и прекъсвали по различни причини. 

ЕКСПОНАТИТЕ

Сред експонатите в изложбата са железен нож със златни апликации и полускъпоценни камъни, златни накити, златен венец и апликации от ризница, както и златни мъниста от конска амуниция.

Директорът на НАИМ-БАН посочва, че това са предмети, вероятно произведени от едно ателие, което е на много високо професионално ниво. Твърде е възможно тези предмети да са произведени в Западна Мала Азия по Анатолийското крайбрежие. Освен това знаците и символите, които се виждат по тези предмети, са свързани с македонския династичен дом. Не е ясно обаче дали са подаръци, дали са дипломатически дарове и как са стигнали до човека, който ги е притежавал по средното и по долното течение на Тунджа, където е живял този важен аристократ, в чийто гроб са намерени всичките ценни експонати. 

ПАРТНЬОРСТВО И ОТГОВОРНОСТ

Изложбата е резултат от партньорство между различни институции – НАИМ-БАН, Община Тополовград, местния исторически музей, ръководителите на експедициите Даниела Агре и д-р Деян Дичев, както и Министерството на културата, Националната програма за научна инфраструктура ИНФРАМАТ. БТА е медиен партньор на събитието. 

По думите на доц. Попов тази експозиция показва на първо място това, че трябва да има партньорство и общи действия от страна на много институции, за да има някакъв успешен завършек.

„Една такава находка, едно такова откритие е отговорност и влече след себе си последствия, на които трябва да се реагира бързо, адекватно и професионално. Не е само откритието и сензацията. Сами по себе си те са мимолетни, идват и си отиват. Оттук нататък трябва да дойде консервацията, реставрацията, грижата за паметника. Какво трябва да се случи в добрия смисъл, в професионален смисъл на думите, за да бъде адекватно реставриран, въведен в музейна среда, за да стигне до крайния потребител, нашата публика“, казва той.

РЕСТАВРАЦИЯТА

Представените в изложбата находки са реставрирани от специалисти-реставратори д-р Петя Пенкова (НАИМ-БАН) и Георги Илиев (РИМ - Ямбол). Според доц. Попов е много важна експертизата на реставраторите и те да имат „тежката дума“ каква да бъде реставраторската намеса и докъде да стигне, защото и тук трябва да има преценка колко агресивна или колко засягаща състоянието на предмета да бъде.

Доц. Попов подчертава, че тези предмети носят със себе си история - не само как са били направени, каква технология е въведена в тях, какви майстори са ги направили, къде са ги направили, за какви културни влияния можем да разсъждаваме, наблюдавайки тези предмети.

По думите му също така трябва да се каже, че една част от тях са били деформирани. Някои от тях са били деформирани – или при кремацията на покойника, или съзнателно, за да придружат собственика си в отвъдното. „И тук трябва да си зададем въпроса, искаме ли и редно ли е да променяме тази история? Заради това, че искаме даден предмет да изглежда по-правилен като форма, по-малко изкривен и по-добре представен според нашите естетически вкусове“, казва доц. Попов.

Както БТА писа, изложбата „Блясъкът на елинистическото злато – повелителят на Сакар“ може да бъде видяна до края на октомври, след което експозицията ще бъде показана в разширен вид в Общинския исторически музей в Тополовград. Сред акцентите в нея са железен нож със златни апликации и инкрустации, уникална златна гривна с отлети фигурки с полускъпоценни камъни, златна огърлица, златен пръстен с желязна плочка, златен венец, златни апликации от ризница, златни мъниста от конска амуниция, както и масивния златен начелник от конска сбруя с изображение на змия, представен за пръв път по-рано тази година в рамките на изложбата „Българска археология“.