site.btaБюджет 2023 за общините е за оцеляване, на развитие се надяваме за следващата година

Общините ще получат достатъчно средства за оцеляване до края на годината в Бюджет 2023, но те няма да позволят развитие. Очакваме вече преговорите по Бюджет 2024, който се надяваме да бъде бюджет на развитието. Това каза в интервю за БТА Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

БТА припомня, че държавният бюджет за настоящата година беше приет на първо четене от Народното събрание, а идната седмица предстои второ четене в ресорната комисия в парламента. Силвия Георгиева обясни, че е предоставено много подробно становище на депутатите от комисията за подобряване на текстовете в закона, които засягат общините. По думите й трите приоритетни текста за местната власт не касаят толкова ресурс, колкото подобряване на разпоредбите.

"Най-важното за нас е, ако народните представители го приемат за разумно, да позволят натрупаните по сметките на общините преходни остатъци от 2022 година по отношение на делегираните от държавата дейности, да не бъдат отнемани от общините в края на тази година, а да ни останат да ги ползваме и през 2024 г.", каза тя.

Сред предложенията е и да се обмислят данъчните преференции, които се осигуряват пред закона за сградите със сертификат клас Б и клас С. По думите й с новата наредба за енергийните характеристики на сградите доста по-голям брой получават сертификат клас Б, който ги освобождава от данък недвижими имоти. Нашето предложение е от данъка да бъдат освободени само сгради с постигнат клас А или ако държавата запази тази политика да освобождава и клас Б, то общините да бъдат компенсирани за намалените приходи от данък недвижими имоти, посочи Силвия Георгиева.

За БТА тя коментира още дали има увеличения на местните данъци и такси, и в какви размери.

Следва пълният текст на интервюто:

- Има ли НСОРБ нови предложения между двете четения на държавния бюджет?

- Нашето участие в преговорите с държавата е регламентирано в Закона за публичните финанси. Разговорите за този бюджет сме започнали още на 1 февруари 2022 година и през целия този период с различните състави на Министерството на финансите сме обсъждали всички субсидии и трансфери, които общините трябва да получат през 2023 година. Тези разговори завършиха на 13 юни тази година, когато с министъра на финансите проведохме преговорите и след това подписахме протокол за взаимоотношенията между бюджетите на общините и централния бюджет.

Казвам всичко това, за да подчертая, че преговорите по бюджета на общините не са еднократен акт за това, което влиза в Народното събрание като числа и сметки за общините, а резултат от много дълги разговори между финансовото министерство и националното сдружение, които завършват с подписан протокол.

Този протокол е неразделна част от държавния бюджет и в него ние описваме върху какво се съгласяваме и върху какво не сме могли да постигнем съгласие. Това, върху което сме се съгласили, са числата за субсидиите и трансферите, които ще получим през 2023 година, и ръстовете по тях, които ние оценяваме като достатъчни, за да се справим с основните потребности на общините до края на тази година.

С тях няма да развием нови проекти, но осигуряваме достатъчно средства за нормално функциониране на детските ни градини, на училищните сгради, за чиято издръжка отговаряме, на детското и училищно здравеопазване, на социалните услуги, тоест на всички системи, за които получаваме средства от държавата.

Като казвам достатъчно, означава, че ще оцелеем до края на годината, но няма да се развиваме и в тази връзка очакваме вече и преговорите по Бюджет 2024, който се надяваме да бъде бюджет на развитието.

- Какво очаквате от Народното събрание?

- Предоставили сме много подробно становище на народните представители от бюджетната комисия за подобряване на текстовете в закона, които касаят общините. Имаме три приоритетни текста, които не касаят толкова ресурс, колкото подобряване на разпоредбите. Най-важното за нас е, ако народните представители го приемат за разумно, да позволят натрупаните по сметките на общините преходни остатъци от предходната година по отношение на делегираните от държавата дейности, да не бъдат отнемани от общините в края на тази година, а да ни останат да ги ползваме и през 2024 г. Това означава, че в момента всяка община в различен размер има останали средства за образование, за здравеопазване, за социални услуги от 2022 година, които досега не можехме да харчим, защото нямаше приет държавен бюджет за тази година, съответно няма приети и общински бюджети, за да кажат общинските съвети за какво да ги похарчим.

- Досега какво се е случвало с тези остатъци, най-често са връщани на държавата? 

- По принцип всяка година до 20 декември сме длъжни да върнем тези остатъци в държавния бюджет. Има години, през пандемията например, в които тези средства бяха оставени, за да можем да ги ползваме, включително и за разходи за преодоляване на последствията от ковид. Сега нашето предложение е през тази година също да ни бъдат оставени по сметките на общините и да можем да ги разходваме и през 2024 г.

- Казахте, че този бюджет е за оцеляване, но за какви ръстове говорим за момента и какви трябва да бъдат, за да се постигне развитие за 2024 година? 

- Няма да се ангажирам с числа и проценти, тъй като сравненията през тази година са много трудни спрямо 2022-а. Вече сме в средата на 2023 г. и все още няма приет държавен бюджет, а през 2022 година бюджетът беше приет към края на месец март, след това актуализиран през месец юли, и затова всяко сравнение в проценти би било некоректно, тъй като всеки сравнява спрямо различна изходна база.

Но за нас през 2024 година ще бъде важно да осигурим достатъчно по-големи размери на така наречените трансфери. Това са средствата от държавата, които получаваме за капиталови разходи, за зимно поддържане и за така наречената обща изравнителна субсидия. Това са суми, с които нашите общински съвети могат да се разпореждат спрямо местните потребности.

Средствата, които получаваме например в образование, здравеопазване, социални услуги, просто трябва да предоставим на училищата, детските градини, социалните услуги, без да можем да преценяваме местните потребности във всеки от тези сектори. Затова те се казват и делегирани от държавата дейности, тоест за тях ние сме като пощенски кутии, докато сумите за трансферите, които получаваме за капиталови разходи, и общата изравнителна субсидия можем да разходваме спрямо местните приоритети. Можем самостоятелно да решаваме кой обект да ремонтираме с капиталови разходи, а с общата изравнителна субсидия - коя местна услуга да развием повече, колко повече да инвестираме например в улично осветление или в почистване на обществените площи, или в някоя друга местна политика. Това са пари, за които можем да вземаме самостоятелни решения на общинските съвети. За тях ще търсим по-високи проценти ръст.

- Кои са основните ви предложения сега?

- Ключовото ни предложение е именно преходните остатъци да останат на разположение на общините за 2024 г. Второто ни предложение касае една малка сума от около 12 милиона лева, която е за обезщетения на изборните лица в края на мандата, знаете, че предстоят местни избори. На всеки 4 години общините изплащат обезщетения на изборните лица, които повече няма да се кандидатират, а обичайно получаваме помощ от държавата за тези обезщетения, както това се прави например и за навършилите пенсионна възраст в образователната система в училищата и детските градини, които също се подпомагат с целеви средства от централния бюджет.

Третото ни предложение касае промени в Закона за местните данъци и такси. Предложили сме на Министерството на финансите и на народните представители да обмислят данъчните преференции, които се осигуряват пред закона за сградите със сертификат клас Б и клас С. Тъй като през миналата година беше направена нова наредба за енергийните характеристики на сградите, доста по-голям брой сгради получават сертификат клас Б, а тези сгради са освободени от данък недвижими имоти. Нашето предложение е от данъка да бъдат освободени само сгради с постигнат клас А или ако държавата запази тази политика да освобождава и клас Б, то общините да бъдат компенсирани за намалените приходи от данък недвижими имоти. 

- Каква е загубата за общинските бюджети, тоест за каква сума става въпрос?

- Събираме информация, тъй като продължава обследването на сградите. Знаете, че приключи първи етап на програмата за енергийна ефективност, а в момента е отворен втори етап и ще можем да знаем към края на годината колко сгради финално имат клас Б. Но виждаме вече, че това ще създаде съществени проблеми за приходната част на общинските бюджети. Нашите данъци, които имат фискално изражение, са само три, един от тях е данък недвижими имоти и за нас е важно да продължим да го събираме в пълния му обем.

- Всички общини ли ще получат по-големи бюджети за 2023 година?

- Със сигурност нито една община няма да получи по-малко, отколкото е имала през 2022 г., но предвид ръстовете, които ще имаме за делегираните от държавата дейности, да, всички общини ще имат по-високи бюджети за 2023-а спрямо 2022 г.

- Отчетена ли е инфлацията, как смятате? 

- В някои от перата, по които получаваме повече, ще бъде покрит точно ръстът на инфлацията, в други няма.

- Как се увеличават по общини местните данъци и такси? Какви са основанията за тези увеличения?

- Националното сдружение на общините всяка година прави много подробен анализ на размерите на ставките на местните данъци и такси. Няколко тенденции се открояват в целия период 2019-2023 г. на приключващия общински мандат. Преобладаващата част от общините не са променяли ставките на местните си данъци. Общините събират шест данъка, от които само три имат фискално значение за нашите бюджети - данък недвижими имоти, данък моторни превозни средства, данък възмездно придобиване на имущество. Останалите три, които са патентен, таксиметров и туристически данък, съставляват само 4 на сто от собствените приходи на общините и ако примерно някоя община е увеличила с малко някой от тях, това далеч не означава, че нейните приходи ще станат по-високи.

Данъците, които изследваме, са първите три, които споменах, като през 2023 година едва около 30 общини са направили промени на ставките в посока нагоре. Като цяло за рамките на настоящия мандат 29 на сто от общините са приемали през различните години решения за увеличаване на данъка върху недвижимите имоти, тоест за всичките четири години.

Въпреки това 80 процента от общините остават в средата на диапазона. Таванът на данък недвижими имоти е 4,5 промила от данъчната оценка, 80 на сто от общините са между 2 и 3 промила в момента от размера на този данък. Основанията за покачване там, където е било правено, и винаги с много минимална стъпка, са осигуряване на повече средства и собствени приходи на общините за по-качествени услуги, включително и да се компенсира частично значителното изоставане на данъчните оценки.

Знаете, че данъчните оценки в България са много по-ниски от пазарната цена на имотите, а данъкът за възмездно придобиване на имущество, по-известен като данък сделки, се събира на база на тях. 

Таванът по закон е 3 процента и повечето от общините са почти на него с между 2,5 и 3 на сто, тоест там повече не може да бъде постигнато увеличение. Събираемостта ни е доста добра и по отношение на трите данъка.

При данъка върху превозните средства и туристическия данък тенденцията е обратна - общините задържат ниски нива на данъчните ставки, като делът на общините по-близо до минимума е 92 на сто за туристическия данък и около 60 на сто за данък моторни превозни средства.

По отношение на таксите, за целия четиригодишен период на настоящия мандат няма сериозен ръст на размера на такса битови отпадъци. Общините почти не са правили увеличения или ако е имало, те са били минимални. Тук е много важно да подчертаем, че такса битови отпадъци в България все още се събира на база данъчна оценка, а не на база количество изхвърлени отпадъци. 141 общини прилагат и размери, свързани с количеството битови отпадъци съобразно вида на съдовете, като тази възможност основно се ползва от бизнеса. 

България е задължена да въведе изчисляването на такса битови отпадъци на количество и общините много интензивно работят по тази задача. Със сигурност преходът ще бъде доста сложен, но в неговата основа стои масовото въвеждане на разделно събиране на отпадъците при източника, защото когато се събира разделно, гражданите ще заплащат такса битови отпадъци само за биологичния отпадък, който остава в общата кофа, а всичко останало ще отива за рециклиране и за него няма да се дължи такса. Всъщност това е голямата задача, с която трябва да се справим като държава, не само общините - да осигурим масовото въвеждане на разделното събиране и съответно инфраструктурата за това, което ще позволи и по-плавното преминаване към изчисляване на количество. Само 10 общини през 2023 година са повишили минимално размера на таксата битови отпадъци.

- В момента има много социални искания за увеличение на заплати и протести, как се отнася това към общините, ще има ли увеличения в местната администрация?

- Възнагражденията в общините изостават спрямо тези в централните администрации, доста дълги години за общинските служители нямаше никакви ръстове. Сега през последните 2 години получихме известни увеличения, които компенсират ръста на инфлацията. Така ще бъде и за 2023 г.