site.btaНа 22 юни 1911 година в Лондон се провежда церемонията по коронацията на крал Джордж V

Джордж V е провъзгласен за крал  на Обединеното кралство  след смъртта на баща му Едуард VII през 1910 г. Церемонията по коронацията на Джордж V е на 22 юни 1911 г. Той управлява Великобритания по време на Първата световна война (1914-1918) и остава на трона до смъртта си на 20 януари 1936 г.

В бюлетина на БТА подробно е представена церемонията по коронацията на крал Джордж V:

Лондон, 9 юни 1911 г. /22 юни нов стил/ Днес станаха главните тържества по коронясването на н. в. крал Джордж V.
Към 4 часа заранта, една батарея в Хайд парк приветства деня с залп от 21 топовни гърмежи. Още в този ранен утринен час улиците в центъра на града са пълни с хора. Подземните железници захванаха движението си в 3 часа подир полунощ. От предградията се стича голяма навалица зрители. Цялата нощ владееше голямо оживление по крайните станции на подземните железници и Лондон тази заран брои много повече от 7 милиони жители.
50-хилядната войска, предназначена за запазване реда, тръгна по пътя, отдето ще мине кралското шествие. Службата по запазване на реда е важна. Мостовете над Темза при Уестминстър и Ламбет са затворени и всички улици, излизащи на пътя, по който ще мине шествието, са запречени с яки бариери, които се затварят в 8 часа сутрин.

***

Лондон, 9 юни 1911 г. /22 юни нов стил/ В 6 и половина часа се отвори главната порта на Уестминстърското абатство и събралата се на пътя навалица си намери развлечение, гледайки минаващите каляски на видните личности, отиващи в абатството, перовете и пересите в червени облекла с кожи от горностай (хермелин), същите с перуки, военните, индийските князе в източни облекла, покрити с богати украшения.
В 8 и половина часа пътят е съвършено затворен. В 9 ч. всички видни лица са събрани и чакат пристигането на техни  величества.
Абатството е поправено. Направена е  нова пристройка, хармонизираща чудесно със старата сграда, за да служи като вестибюл. Пристройката е декорирана с великолепни персийски килими и с ризници, донесени от Лондонската кула. От този вестибюл се влиза в средната част на храма. Тук, от всяка страна, до трифориума, се издигат трибуни, покрити със сини и сребърно-цветни копринени кадифета. В центъра на кръстообразната църква има балдахин. Върху него са двата кралски стола, бродирани с монограмите на техни величества. Срещу олтара е столът на св. Едуард. В двата напречни входа (трансепти) се издигат трибуни, заети от едната страна от перовете, а от другата - от пересите. Принцовете и принцесите заемат място на север и юг от светилището. 
Събраните за тържеството лица достигат на брой близо седем хиляди, включително около 40 членове от британското кралско семейство, 200 чуждестранни представители, 220 членове от дипломатическото тяло,1000 перове и переси, 900 членове от парламента с госпожите си и 800 представители на задморските британски владения.
Обстановката е великолепна и по цветове красива. От синия и среброцветен фон на тапицериите се отделя бляскавия цвят на червените мантии на перовете и на униформите от всякакъв вид. Цялата обстановка съставлява великолепна рамка за шествието и тържествата по коронясването.

***

Лондон, 9 юни 1911 г.  /22 юни нов стил/ Техни Величества кралят и кралицата пристигнаха в Уестминстърското абатство. Знатното множество се обърна към големите врата, дето се виждаха свещениците, начело на кралската процесия.
При  звучните акорди на органа, хорът изпя един тържествен химн и под широкия голям свод на черквата преминаха  държавните сановници. Техните корони се носеха от пажове,  херолдите бяха облечени в дрехи с бляскавите цветове от средните векове. Знамената на Англия, на Шотландия, Ирландия и на Съединеното кралство бяха носени по наследствено право от представители на семействата от старите родове. Забелязваха се особено знамената на презморските английски владения, на Канада, Индия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, които се носеха от бившите вицекрале и генерал-губернатори на тия големи колонии. За пръв път сега колониите се представляват на коронационни тържества.
Кралицата отиде в дъното на църквата. Нейно величество носеше една великолепна рокля от бял сатен, разкошно бродирана със злато с английската роза, шотландския трън, ирландската детелина и индийската звезда и лотус. Нейната кралска мантия, която се спуска от раменете ѝ, е от копринено кадифе в императорски пурпурен цвят. Тя е украсена с национални цветя, бродирани със злато и с цветове. Подплатата е гарнирана с горностаеви кожи. Тази голяма кралска мантия, която е дълга осемнадесет стъпки, бе носена от шест момичета, най-хубавите от английската аристокрация, облечени в бели рокли, украсени с бисери. Пред краля вървяха благородниците, които носят емблемите на кралските атрибути, златното земно кълбо с кръст на него, което символизира суверенитета, златните шпори, големия държавен меч, меча на милостта, който е без връх и символизира кралската благост, меча на духовното правосъдие със затъпен край, меча на светското правосъдие, дълъг и островръх, и разкошната корона на св. Едуард Изповедникът. Подир тия отличителни знаци на неговата власт вървеше крал Джордж в кралска одежда, носеща величави цветове. Той носи огърлието на Ордена на  "Подвезката" и кадифената шапчица, подплатена с горностаева кожа. Неговата дълга пурпурова мантия, останала от крал Джордж IV, гарнирана с горностаеви кожи, бе носена от осем млади пажа в червени дрехи и копринени чорапи. От двете страни на краля има по двама архиепископи и благородниците от личната гвардия на негово величество в алени униформи, бродирани със злато.
При преминаването на техни величества учениците от старото Уестминстърско училище, които имат традиционното право и длъжност да поздравяват краля и кралицата в деня на тяхното коронясване, ги акламираха от все сърце със старата формула: „Vivat Regina! Vivat Rex!”
Шествието се приближи бавно и стигна до кивота, украсявайки внушителната и мрачна хубост на старото абатство с всичките бляскави и ослепителни цветове на кралското великолепие, златните и алени цветове на войниците, белите одежди на свещениците, знатното множество на благородниците и великолепните скъпоценни украшения.

***

Лондон, 9 юни 1911 г. /22 юни нов стил/ В Уесмистърското абатство, техни величества Джордж и кралица Мери, коленичиха и се молиха, преди да седнат върху кралските столове.
Коронационният обряд е проникнат от духа на миналото и през вековете не е претърпял почти никакво изменение. Първото съблюдаване на традицията  е кралевото признаване. Кентърбърийският архиепископ, придружен от лорд-канцлера, от лорд-конетабл генералисимус, графа-маршал и командира на Ордена на „Подвезката“, се обърна към 4-те кътове на църквата и представи краля на събрания народ с думите:
"Представям Ви крал Джордж, безспорния крал на това кралство. И тъй, Вие, които сте дошли тук да отдадете почестите си и да изпълните длъжността си, съгласни ли сте да го сторите?" Със свирене от тръби и с високи викове: „God save the King George/ Боже, пази крал Джордж/“, се изрази признаване на негово величество като единствен безспорен крал на кралството.
След туй се започна чисто религиозната част на церемонията. Тя беше проста, но с внушителна тържественост. Двама епископи, в центъра на храма, пеят молебствие; отговаря им хор. След изчитане на Верую, един епископ се качи на амвона и произнесе кратка и подходяща за случая проповед. След туй, Кентърбърийският архиепископ отиде пред краля и го пита ще положи ли клетва. След като взе нужното задължение досежно запазването на протестантската вяра и  за поведението си спрямо народа, кралят стана и предшестван  от държавния меченосец и придружен от видните сановници на кралството, приближи до олтара. Тук коленичи, свали си шапката и се закле над библията, като заяви велегласно: „Каквото обещах тук, ще го изпълня и поддържам. Бог нека ми помага!“
Негово величество целуна библията и подписа клетвения акт. След кратка молитва с трептящите звукове на един антифон (църковен химн) от Хендел бяха оповестени приготовленията за помазването на краля. Негово величество приближи до престола на св. Едуард, над който лордовете  Розбъри, Кадаган, Крю и Минтън крепяха един балдахин от сребърна тъкан. Донесе се съд със свето миро и архиепископът помаза краля, образувайки кръстове, по главата, гърдите и ръцете му.
Сега обрядът става пълен със символизъм. На краля препасаха държавния меч, подаден му бе глобус - знак на Исус Христовото царство, пръстен - знак на кралско достойнство, и скиптър - жезъла на справедливостта и милостта.
Снабден тъй със знаците за своята мощ, кралят седна върху трона за коронясване.
Архиепископът застана пред престола, върху който стоеше короната и прочете следната молитва:
"О, Боже, Венец на верующите, благослови и освети раба твоего Джордж, крал наш. И както днес сложи на главата му корона от чисто злато, изпълни кралското му сърце с всички владелчески добродетели в името на вечния властелин, Господа нашего Исуса Христа."
Короната, от престола, бе пренесена с благоговение и поставена върху главата на негово величество. В същия момент всички перове и командири на ордени наложиха и те своите корони. Всички присъстващи нададоха продължителни викове : "God save the King."
Тръбите засвириха. Големите топове от Лондонската кула и от батареите от парковете нададоха радостни залпове и камбаните по всички лондонски черкви зазвъняха.
Седнал на трона си, на главата с корона, в която блести прочутият скъпоценен камък „Кулинан“, подарен от новите южни английски колонии, и окръжен от сановници, кралят прие почести от поданиците си.
Пръв отдаде почести кралският син, Галският принц. Като свали короната си, той падна на колене пред баща си заедно с другите принцове и положи клетва за вярност. Той попипа короната на краля и целуна бузата на негово величество. Шефовете на ордените и благородниците последваха примера на Галския принц, а другите членове на ордените паднаха на колене по местата, които завземаха в черквата. След изказването на тази почит, раздаде се барабанен бой и тръбна музика сред непрекъснатите викове: "God save the King! May the King live forever!”
Кентърбърийският архиепископ пристъпи след това към коронясването на кралицата, която стоеше на колене върху стъпалата на олтара, под един балдахин от златна тъкан, държан от Монтрьозката, Сутерландската, Портландската и Хамилтонската херцогини. Кентърбърийският архиепископ помаза нейно величество с миро и ѝ подаде пръстена и короната. В момента на коронясването всички переси положиха също техните корони.
След това кралицата, придружена от епископите зае мястото си на трона.
След причастието на кралската двойка, хорът запя хвалебствие и техни величества се оттеглиха в параклиса.
При завръщането им в абатството техни величества бидоха посрещнати с шумни викове „Да живее“ и бурни възклицания „God save the King”. Кралската двойка беше предмет на усилващи се акламации чак до вестибюла на абатството, отдето след известно време почивка кралският кортеж се върна в двореца Бъкингам по улиците "Уайтхол", "Трафалгар" скуеър, "Пал мал", "Сейнт Джеймс", "Пикадили" и "Конститюшън хил". Кралската двойка беше предмет на бурни акламации по целия път.