site.btaЦветелина Тодорова: Фестивалът на българската книга в Брюксел много се е развил; подборът на книги е изключително добър


Цветелина Тодорова участва във Фестивала на българската книга в Брюксел, Белгия, за трети път. През 2021 и 2022 г. беше доброволка и помагаше на щандовете, продаваше книги, подреждаше кашони и винаги си тръгваше с легендарна купчина за четене. Тази година дойде като гост и представител на българския читателски клуб в Берлин, където живее и работи, разказа за рубриката „БГ Свят“ на БТА Рада Ганкова - създателка на литературния клуб „Записки под възглавката“ в Брюксел, преводач и програмен директор на Фестивала на българската книга в белгийската столица.
„Тодорова е от хората, които не просто четат книги, а обичат да ги споделят, обсъждат, препрочитат и да намират още читатели около себе си. А междувременно се включи и в спонтанния ни литературен крос, макар и не с нейните обувки, а с взети на заем, които ѝ бяха с три номера по-големи, но и това не я спря. Не я спряха и ограниченията на ръчен багаж да си тръгне отново със солидно количество нови книги“ – коментира Ганкова.
Двете разговаряха за литературното събитие в Брюксел. Разговора им предостави за рубриката „БГ Свят“ на БТА Рада:
Как се чувстваш, когато се върна отново на фестивала, но този път като гост, а не като доброволец? Липсваше ли ти онзи чар зад щандовете, или се наслаждаваше на спокойствието?
- Да, в интерес на истината малко ми липсваше задкулисието и „привилегията“ да съм от кухнята на нещата. Определено има магия в подготовката и хаоса, а и най-вече в това да си градивна част от нещо красиво, което се създава.
Но пък тази година много ми хареса да имам възможността и свободата да съм на всяка среща, да мога да се видя спокойно с автори и приятели от предишните години на фестивала и да бъда по-безгрижна, защото организаторките се бяха справили перфектно.
Спомняш ли си първия път, когато дойде на фестивала през 2021 г.? Какво си каза тогава и какво си каза тази година, след като вече си „ветеран”?
- Много добре помня първото ми идване. Като видях камарите с книги, си мислех: „Тая няма да я бъде, никога няма да се справим“. Освен това не бях чела повечето от книгите, които трябваше да продавам и се чувствах много неподготвена. Чудех се какво ще казвам на хората, ако ме питат за препоръки. Но много бързо свикнах. Хареса ми, че дори с непознати можеш да си говориш за книги, макар и непрочетени. Всеки беше чул по нещо и споделяше, а аз го попивах и го разказвах на следващите посетители като отзвук. Завързах много приятелства на щанда, беше страхотно. Сега, като „ветеран”, малко завиждах на хората зад щандовете за тези разговори, но ми беше изключително приятно да съм и от другата страна като гост и читател.
Как изглеждаше фестивалът през твоите очи тази година?
- Фестивалът много се е развил. Подборът на книги е изключително добър, присъствието на автори, издателства и читатели става все по силно, но остава в същото време сплотено и лично.
Ти беше част от срещата на читателските клубове. Какво те впечатли по време на срещата?
- Беше ми любопитно как много клубове започват като приятелски срещи, а после се разрастват и постепенно се оформят като литературни кръгове. Говорихме за това как да достигаме по-бързо и лесно до читатели и книги. Със сигурност има още много какво да си кажем, например как можем да четем заедно, да си разменяме препоръки, да си помагаме с литературни проекти и идеи за нови формати. Страхотна идея и начинание на организаторките на фестивала да се направи мрежа на литературните клубове, виждам голям потенциал в това. И наистина съм впечатлена, с какъв огромен хъс Рада и Таня успяха да мотивират толкова много читателски клубове да участват.
Разкажи ни повече за читателския клуб в Берлин.
- Клубът ни съществува вече седем години и, както едно истинско дете, расте и се променя с времето. От 2022 г. сме и официално регистрирано сдружение, което беше естествена стъпка в развитието ни. В момента имаме около 14 активни участници и още около 30 съмишленици, които следят какво се случва и понякога се включват. Хубавото е, че срещите ни не са формални, по-скоро приличат на разговор в приятелска атмосфера. В началото на всяка година правим предложения за книги, след което гласуваме и избираме пет заглавия, които четем през годината. Подреждаме ги, така че да е ясно в каква последователност ще ги обсъждаме. Списъкът качваме и в нашата група в Goodreads.
Срещите ни са на всеки два–три месеца. Предварително избираме дата, водещ и място, понякога в нечий офис, друг път в ресторанти и кафенета, срещали сме се и в парка. Не е задължително книгата да е прочетена от-до, достатъчно е да има интерес. Понякога идват хора, които са се запознали с нея само чрез анализи, интервюта или откъси, но разговорите пак са много стойностни и живи. Това, което най-силно ни обединява, е интересът към съвременната българска литература. Радваме се, че излизат все повече интересни заглавия, и се стараем да търсим вдъхновение и извън обичайните бестселъри.
Имаме и един много любим формат за най-малките: „кино-книга“ – четем детски книжки и прожектираме илюстрациите им за деца от 2 до 5 години. Получава се много приятно преживяване и за тях, и за нас.
С кои български писатели сте се срещали досега? Има ли някой разговор, който не можеш да забравиш?
- Срещали сме се с Йоана Елми, Емине Садкъ, Елена Алексиева, Невена Митрополитска, Георги Тенев. Всички много бързо и положително откликнаха на нашите покани, това беше страхотно и много окуражаващо. По време на гостуванията им лично на мен ми беше винаги много интересно да уловя малко от човека зад автора.
Тази година за първи път участва в литературния крос. Разкажи ни как реши да станеш част от него? Успя ли бягането да ти донесе нов прочит на фестивала?
- Много забавна идея. Аз обичам да тичам, а възможността да тичаме и да си говорим за книги ми се стори чудесна. Малко се поозорих с такива опитни бегачки като Невена от ICU и Ралица от читателския клуб в Милано, но беше супер преживяване и се надявам и тази инициатива да расте заедно с фестивала.
Живееш в Берлин, където българската общност е много активна. Освен читателския клуб, какво друго българско правите там?
- Има доста неща: театър, клубове по народни танци, кино прожекции на български филми, активен български културен институт, дори български хор. Много дейна общност.
Ти присъства на всички срещи с писатели. Имаш ли любима история или изказване, което си отнесла със себе си от тези разговори?
- Виолета Радкова сподели един съвет на Капка Касабова за пишещите хора, който гласеше, че трябва, пишейки, да се мисли и за читателя, и да не бъде само мрак; и в нелеките истории има нужда от прозорец, от глътка въздух. Почувствах вътрешна лекота при представата, че някой, пишейки мисли за мен и ми помага да премина през трудното на по-тежките сюжети. Много нежна грижа.
/ИКВ/
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина