site.btaРалица Узунова: По време на срещата на читателските клубове в Брюксел се роди идеята за платформа „Четяща България“

Ралица Узунова е любител на книги, специалист по връзки с обществеността, член на борда на Бенвенуто – клуб на англоговорящите жени в Милано и редактор на месечното му списание, създател на читателски клуб към Българското училище в Милано и администратор на още два книжни клуба на английски език. В останалото време бегач и любител на планините. 

Ралица пътува от Милано, за да участва във Фестивала на българската книга в Брюксел. Тя се включи в срещата на читателските клубове и беше водещ на срещата с Димитър Коцев-Шошо, разказа за рубриката „БГ Свят“ на БТА Рада Ганкова - създателка на литературния клуб „Записки под възглавката“ в Брюксел, преводач и програмен директор на Фестивала на българската книга в белгийската столица.

Двете разговаряха за литературното събитие в Брюксел. Разговора им предостави за рубриката „БГ Свят“ на БТА самата Ганкова. 

Разкажи ни за вашия читателски клуб в Милано. 

- Читателският клуб в Милано е създаден през 2022 година като място за размяна, представяне и обсъждане на книги на български език към Българското училище в Милано. В началото ни обедини идеята за създаване на библиотека с книги на български език достъпни за българите в Милано, която досега не успявахме да реализираме, но вече имаме мястото, където да го направим и се надявам съвсем скоро да я открием. Аз самата имам желанието да направим и в Милано фестивал на книгата като този в Брюксел, но има още стъпки, които трябва да извървим преди това да се случи.

Ти води срещата с Димитър Коцев - Шошо. Какво ще открием в неговата книга?

- За мен беше удоволствие да водя срещата за представяне на книгата „Скарида“ на Димитър Коцев - Шошо. Зеленоока млада врачка, безпътен романтик и шеф на мафията в сянка са главните герои на „Скарида“, където се забъркват още персонажи с чудни имена - Славяния, маестро Пуфщайн, Сандокан, на които се случват куп забавни неща. По време на срещата в рамките на фестивала в Брюксел много се посмяхме. Всички се съгласихме, че да гледаме с доза хумор на абсурдното, което ни заобикаля, е по-добрият подход, а не да се тюхкаме, както ние българите много обичаме.

В деня, в който пътувах от Милано за Брюксел, имах среща на читателския ми клуб на английски език и там си говорихме, че напоследък не се издават смешни и забавни книги и аз им казах че ще представям точно една такава книга на български автор по време на фестивала в Брюксел и те поискаха да я прочетат – „Скарида“ е издадена и на английски благодарение на издателство ICU и предстои да я четем през есента.

Коя книга четете в момента във вашия читателски клуб?

- В момента сме в лятна ваканция и подготвяме представяне на книгата „И леглото ни е зеленина“ с участието на Виолета Радкова през есента, когато тя ще бъде в Милано.

С кои български писатели сте се срещали в рамките на клуба? Те лесно ли откликват?

- Нямаме много срещи с автори зад гърба си, тъй като не разполагаме с бюджет да покриваме разходите по престоя им в Милано. Последно представихме дебютния сборник с разкази на Зарина Василева „Там, където свършва морето“.

Какво си казахте на срещата с читателските клубове?

- Читателските клубове, които присъстваха, са много различни като идея за тяхното създаване и дейност дори – някои четат и обсъждат една книга всеки месец или на два месеца например, както функционират повечето книжни клубове, други си говорят за книгата, която всеки чете в момента, трети четат поезия, някои се срещат онлайн, други на чаша вино в домашна атмосфера, но това, което ги обединява, е любовта към четенето и към българската литература, която в последните години е в подем и това радва всички нас.

Не е лесно за нас да се снабдяваме с книги на български език, тъй като живеем в чужбина и понякога читателите имат нужда просто някой да ги насочи като им представи новите книги на пазара и те сами да изберат какво да четат – аз самата правя такива представяния и виждам, че са много полезни. 

По време на срещата на читателските клубове в рамките на фестивала се роди идеята за обединяване на книжните клубове в чужбина в платформа с работно заглавие „Четяща България“, където можем да си помагаме и да черпим идеи. На срещата обсъдихме нуждата от по-добра комуникация с издателствата, които биха ни съдействали за това по-лесно да получаваме книги в чужбина, а не само да пълним и пренасяме куфари с книги, както всички правим сега. 

Една от новостите тази година е литературния крос. Ти беше една от смелчагите, станали в шест часа сутринта, за да отидеш да бягаш. Бягането част от ежедневието ти ли е, или го направи заради този сплотяващ ефект на бягането в група? 

- Бягането е част от живота ми и напоследък става все по-голяма част от него, след като личният ми треньор каза, че трябва да чета по-малко, за да тичам повече, ако искам да имам резултати в бягането. Труден избор е това, защото времето никога не стига, но засега успявам да спазя баланса.

Обичам да ставам рано и да бягам в парка, когато няма много хора и градът се събужда. За мен бягането е бягство, почти същото като с книгите. 

Самият литературен крос беше по идея на Невена Дишлиева-Кръстева от издателство ICU, която за мен е вдъхновител и един от хората, които са пример как нещата се случват, когато влагаш сърце и енергия. Възхищавам й се и беше чудесно да тичаме заедно в Брюксел и да си говорим за книги, но всъщност май си говорихме повече за бягане, признавам си.

Освен читателски клуб, какво друго „българско“ правите в Милано? 

- Българското училище в Милано предлага много активности за децата не само изучаването на българския език, но и спазването на повечето основни традиции и честване на празници и се организират различни събития. Разбира се има и народни танци. 

Ти присъства на всички срещи с писателите във фестивала. Сподели нещо, което те впечатли.

- За мен беше удоволствие да присъствам на тези срещи и представяния на книги, имаше една невероятна атмосфера, една жажда на гостите на фестивала да се срещнат с авторите и да им зададат въпроси, да получат автограф от тях и да отнесат вкъщи българска книга. Когато виждах и най-малките с книга на български в ръка и техните родители с купчини книги, това беше празник и ми даде надежда, че четенето ще го бъде и че усилията на всички хора, които стоят зад това събитие не са напразни и че има смисъл. 

Впечатли ме и това, че самите автори присъстваха на всяко от представянията на своите колеги, това, че се подкрепят и по този начин създават една плодотворна почва, върху която да расте любовта към българската книга като цяло, а не всеки да гледа само себе си.