Научният ръководител представи свои книги в Чикаго

site.btaПроф. д-р Александър Илиев: Само любопитството не е достатъчно, за да бъдеш откривател

Проф. д-р Александър Илиев: Само любопитството не е достатъчно, за да бъдеш откривател
Проф. д-р Александър Илиев: Само любопитството не е достатъчно, за да бъдеш откривател
Снимка: В. „България СЕГА“

Проф. д-р Александър Илиев е име, познато в артистичните среди, историко-антропологическите изследвания, в сферата на духовните практики и източната медицина (ученик е на личния лекар на Далай Лама). Научен ръководител на интердисциплинарната експедиция „Българи – прародина“, провеждана под егидата на Българската академия на науките и Българския държавен архив, пише в. „България СЕГА“.

През 1979 г. завършва ВМЕИ (Технически университет), специалност „Изчислителна техника“, а по-късно ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (Националната академия за театрално и филмово изкуство - НАТФИЗ), специалност „Режисура за драматичен театър“ и Университет на Театъра на нациите – Барселона, Испания. Специализирал е по системата на Станиславски при проф. Мария Кнебел и проф. Георгий Товстоногов (1980-1985). Изучавал бойни изкуства, йога, класическа пантомима, изящни и приложни изкуства и др. Роден е в София, България. Владее перфектно няколко езика, ползва повече от 15 в работата си, която е по всички точки на планетата. В момента е преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Карнеги Мелън, САЩ, по актьорско майсторство, режисура и още 14 други дисциплини, свързани с театъра, телевизията, киното, антропологията и естетиката. Автор е на книгите „Буда Лечител“, „Българите и п-в Хиндустан“, „Духът на Хималаите“ и още 26 научни издания.

Той представи книгите си в център „Малката България“ в Чикаго. Там той разказа повече за себе си пред Снежана Галчева – заместник главен редактор на вестник „България СЕГА“, президент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина и председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго. 

Публикуваме и част от интервюто на Галчева с проф. Илиев: 

Здравейте проф. Илиев, свързани сте дълбоко с изкуството, с източната философия и духовните практики, но част от вас се завръща и към корените на праотците ни, към далечната прародина на българите. Какво е общото между всичко това, на което сте посветили живота си?

- Самата дума „човек“ е абстрактно понятие. Тя обозначава всички хора на земята, живели някога, съществуващи сега и децата на бъдещето. Не познавам съзнателно човешко същество, което да не иска да знае истината за това откъде идваме, накъде отиваме, какъв е смисълът на живота. Всеки от нас има разностранни интереси и изключително любопитство към нещата, които са нови за него. В моя живот разбрах отрано, че само любопитството не е достатъчно, за да бъдеш откривател. Иска се постоянство, търпение, учене и намиране на общия знаменател. Именно той свързва изкуството, източната философия, духовните практики и ни води към корените на човечеството, в частност и на българите.

Преподавате актьорско майсторство, правите филмови продукции, участвате в научни експедиции, пишете книги, композирате… Къде във всичко това оставяте най-много от себе си?

- Навсякъде. Когато човек се потопи в реката и плува добре, той се чувства като риба във вода. Ако се научи да се катери професионално, планината става негов дом. Когато положи усилия и преодолее страховете си, полита с парапланер и въздушните течения го носят в желаната от него посока. Така се случи още от ранното ми детство. Започнах да посещавам различни кръжоци, които ми дадоха основа в разбирането на много диаметрално противоположни човешки умения. В края на краищата аз съм събирателното за всички тях, аз ги правя, аз ги мога, аз ги усвоих, аз ги ползвам. Така стана и с езиците. Говоря свободно 21 езика, просто защото не искам да бъда чужденец в държавите, които изследвам. Мои колеги антрополози владеят над 40 езика. Ще попитате как? Със система. Прилагана системно, тя систематично ни води до резултати. Тогава се чувствам като гражданин на света. Разбирам хората срещу мен и те ме разбират. В това е силата.

Научен ръководител сте на интердисциплинарната експедиция „Българи – прародина“, която тръгна по следите на българските преселения и откри в Северен Афганистан двойник на Мадарския конник. Какво не знаем за него?

-  Конникът, изсечен в скалите край селцето Шамарк, има три наименования: Шапур (на името на изобразения сасанидски шах Шапур I), Раг-е-Биби (кръвта на бабата – от пахлеви) и Раг-е-Модар (кръвта на майката – от същия средновековен персийски език). Този ездач стреля с лък и вече е повалил голям змей. Зад коня му тича куче. Зад кучето има цяла ловна дружина. Това, вече силно повредено изображение, е част от една древна иранска традиция. Конкретният паметник е от III век, но още по време на Ахаменидска Персия (VI – IV в. пр. Хр.) такива конници стават символ на владетелите, които са поставени от Бога. Същият е и кодът на нашия Мадарски конник. Затова около него са се подписали множество български суверени от времето на Първото българско царство. Вариациите при конниците са много. Оръжието на монарсите най-често е ловен лък, боен (рефлексен) лък, късо копие, дълго копие (сариса), кинжал, меч или дълъг двуръчен меч (палаш). Поваленото животно е или митично – дракон, змей, хала, ламя, грифон; или реално съществуващо и обект на лова – лъв, барс, елен, кошута, глиган. Сцените приличат на ловни, но всъщност показват надмощието на владетеля над природните сили, изравняващо го като мощ с боговете.

Действително понякога човек трябва да се върне назад, далеч назад във времето, за да осъзнае всичко онова, което го е формирало като личност и духовност. Според Вас ние, българите, успяваме ли?

- Като всеки народ, оцелял от мелницата на времето, българите дотук успяват. Но това не е абонамент за вечно съществуване в летописите на света. Ние знаем стотици етноси, които са се превърнали в „тор на историята“, в неразличима част от етносинтеза на съвременните нации. Нека се ограничим само с траките, хуните, аварите, хазарите, куманите, печенегите и скитите. Те са част от генетичната карта и на съвременните българи. Претопили са се в нас, изгубили са своето народностно название. Сега ние сме на ход. Дали ще загубим тази „партия шах“ и ще се превърнем и ние в „тор на историята“ зависи само от обединените ни усилия. Този девиз е написан и на сградата на Народното събрание. Това е само едно прекрасно пожелание. Буда правилно ни съветва: „Престанете да занимавате света с вашите идеи, просто ги направете!“.

Цялото интервю може да прочетете тук.

/ИКВ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:54 на 27.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация