site.btaВ писмо до американския президент преди 60 години френският държавен глава Шарл де Гол иска реформи в НАТО

В писмо до президента на САЩ Линдън Джонсън преди 60 години, на 7 март 1966 г., френският държавен глава Шарл де Гол иска реформи в НАТО. След отрицателен отговор от американска страна два дни по-късно, на 9 март, френското правителство обявява, че се оттегля от военната структура на НАТО. Това откриваме в бюлетините на БТА “Международна информация” и “Международна информация - служебен”.

Какво откриваме по темата в бюлетините на БТА за френската инициатива:

Пресконференция на президента де Гол

Париж, 21 февруари 1966 г. /Кор. на БТА М. Тодорова/ Изводите от последните президентски избори; насоките на икономическата, финансова и социажа политика; случаят Бен Барка; НАТО; въпросите на Европа; Виетнам. Това бяха темите, които президентът на Френската република генерал де Гол разви на днешната си конференция по печата, в която участваха около 1000 френски и чуждестранни журналисти.

Пресконференцията бе очаквана с голям интерес, тъй като представлява първата среща на генерал де Гол с представителите на печата след започване на втория му седемгодишен президентски мандат. (...)

Пристъпвайки към въпроса за бъдещото на НАТО, генерал де Гол посочи, че Франция не се отказва от Атлантическия пакт, но иска в него да бъдат извършени промени, които да съответстват на променените условия. Новата обстановка прави излишна интеграцията в рамките на НАТО. Тъй като Франция е вече атомна сила, тя трябва сама да носи политическата и стратегическата отговорност, да разполага сама със себе си и да не се намира в състояние на подчиненост в рамките на една организация. До 1969 година Франция ще изложи постепенно своите предложения за изменения на НАТО, така както тя ги вижда в светлината на своите интереси.

***

Франция и НАТО

Париж, 2 март 1966 г. /Ройтер/ Според правителствени източници в най-скоро време ще бъде предприета първата стъпка за отдръпване на Франция от Североатлантическия пакт.

Франция ще води дипломатически преговори със САЩ, Западна Германия и НАТО, добавят източниците. Новината за предприемане на подобна стъпка беше разпространена след днешното заседание на кабинета и изявленията на президента де Гол по време на неговата пресконференция.

Очакват се три отделни етапа на преговори:

- с правителството на САЩ относно военните бази на френска територия;

- с НАТО относно прехвърлянето на главната квартира на Атлантическия съюз извън Франция;

- със Западна Германия относно френските войски на германска територия.

На 21 февруари президентът де Гол заяви, че Франция ще гледа преди 1969 г. да постави всички чуждестранни военни единици и съоръжения, установени на френска територия, под френско командване.

Той изясни обаче, че постепенното оттегляне на Франция от НАТО не означава, че тя ще напусне Атлантическия съюз.

***

Френски предложения за реорганизация на НАТО

Париж, 7 март 1966 г. /Кор на БТА М. Тодорова/ Френският външен министър Кув дьо Мюрвнл е приел днес следобед посланика на САЩ в Париж Болен. Кув дьо Мюрвил е предал на американския посланик френските предложения за ревизия на споразуменията, отнасящи се до чуждите военни сили във Франция. Тези споразумения, шест на брой, се държат досега в строга тайна. Те се отнасят до статута на американските военни-части, до съобщителните линии, до главното командване и пр. Те бяха сключени последователно в периода от 1950 до 1958 г. Както на своята последна пресконференция генерал де Гол подчерта, френските власти искат всички чуждестранни въоръжени сили на френска територия да бъдат nоcтавени под френско командване. Това се отнася до американските военни части и бази и до канадската въздушна база. С поставянето на този въпрос от страна на Франция изниква и проблемът за френските военни сили в ГФР, които са регламентирани със споразумение, свързано със съществуването на НАТО. Може да се очаква, че тези проблеми ще предизвикат остра реакция от страна на останалите страни-членки на НАТО и главно от страна на САЩ, като най-заинтересованата държава. (…)

Тук се узнава, че генерал де Гол е предал чрез американския посланик в Париж послание до президента на САЩ Джонсън. Неговото съдържание не е известно, но се предполага, че се отнася до френските предложения за реорганизация на НАТО. 

***

Париж, 7 март 1966 г. /БТА/ "Днес Франция уведоми неофициално съюзниците си от НАТО, че възнамерява да изтегли от контрола на НАТО френските войски, намиращи се в Западна Германия" - съобщава агенция Ройтер.

Като се позовава на дипломатически източници във френската столица, Ройтер пояснява, че това представлява част от общите планове на де Гол да се откъсне от процеса на интеграция, в който са включени европейските страни-членки на НАТО. (…)

Реакциите във Вашингтон:

Джонсън казва категорично "не" на предложение на де Гол

Ню Йорк, 8 март 1966 г. /Кор на БТА Г. Найденов/ Американо-френските противоречия от снощи навлязоха в етап на открит конфликт. По нареждане на президента Джонсън на френския посланик във Вашингтон бе заявено, че "САЩ няма да водят никакви преговори с де Гол за премахване американските бази във Франция, както и на комуникационните им линии". Само няколко часа след получаване на френска нота с искане за преговори по този въпрос, и въпреки че нотата не е била предназначена за публикуване от американска страна бе разгласено, че снощи заместник-държавният секретар Джордж Бол е повикал френския посланик във Вашингтон и му съобщил, че искането на де Гол се отхвърля, защото ... предполагало американо-френски преговори зад гърба на другите съюзници от НАТО. С други думи Вашингтон отрича правото на френското правителство да се разпорежда на своя земя без съгласие на Бон и др. членки на НАТО, послушни на американския диктат.

Тукашните наблюдатели изразяват дълбоко учудване от този "праволинеен" похват на Белия дом, напомнящ доста отблизо методите, с които Вашингтон си служи по отношение на някои латиноамерикански страни. Още не е известна френската реакция, нито пък дали САЩ са консултирали други страни-членки на НАТО. Характерно е също, че на френската нота, която имаше форма на писмо от де Гол до президента Джонсън, се дава отговор от второстепенно лице в американската йерархия - заместник-министър. Макар този отговор да се счита за "предварителен", ясно е, че той по същество представлява "мълниеносно" отхвърляне на всякакви преговори с Франция." Американски източници съобщават, че Вашингтон бил готов да обсъжда с де Гол само... технически въпроси, но не и самия статут на базите. 

***

За размяната на писма между президентите на САЩ и Франция

Вашингтон, 8 март 1966 г. /ТАСС/ Секретарят по печата при Белия дом Мойърз потвърди появилото се днес във вестник "Вашингтон пост" съобщение, че президентът на САЩ Линдън Джонсън е получил писмо от френския президент Шарл де Гол. (…)

Мойърз заяви, че президентът Джонсън обсъдил писмото на де Гол с държавния секретар Дийн Ръск, с министъра на отбраната Роберт Макнамара и със заместник-държавния секретар Джордж Бол. Отговорът на САЩ вече е изпратен на френския президент, изтъкна Мойърз.

Секретарят по печата при Белия дом съощи също, че президентът Джонсън се е консултирал вчера с други членове на НАТО.

Мойърз отказа да съобщи съдържанието на писмата, които са били разменени между президента де Гол и президента Джонсън. 

***

Категоричен отказ на президента Джонсън

Вашингтон, 8 март 1966 г. /АП/ "Вашингтон пост" съобщи днес, че президентът Джонсън е отговорил незабавно "не" на искането на френския президент де Гол американските войски и бази във Франция да бъдат поставени под контрола и командването на Франция. (…)

Както отбелязва вестникът, Джонсън е дал да се разбере, че Съединените щати по-скоро са готови да изтеглят военния си арсенал от Франция, отколкото да заменят контрола на НАТО изцяло с контрола на Франция. (…)

Искането на де Гол се съдържа в писмо до Джонсън, връчено от Кув дьо Мюрвил на американския посланик в Париж Чарлз Болен. Това писмо беше получено във Вашингтон в 3 ч. след обед в понеделник. В 19:15 ч., отбелязва вестникът, френският посланик във Вашингтон Шарл Люсе е бил повикан в Държавния департамент, където заместник-държавният секретар на САЩ Джордж Бол му е връчил отговора на Джонсън. (…)

***

Франция против военната интеграция в НАТО

Париж, 8 март 1966 г. /кор. на БТА, М. Тодорова/ Конкретна стъпка на френското правителство към ревизиране на сегашния статут на НАТО бе изпратеното вчера послание на президента де Гол до президента на САЩ Джонсън. Въпреки че съдържанието на посланието не е публикувано, никой не се съмнява, че то се отнася именно до изразяваното от Франция желание чуждестранните войски и бази на френска територия да минат под френско командване. На своята пресконференция от 21 февруари генерал де Гол заяви ясно: става въпрос да се възстанови едно нормално положение на суверенитет върху всичко, което е френско - земя, небе, море, военна сила и всеки чужд елемент, който се намира във Франция, да бъде зависим от френските власти.

Част от споразуменията, които уреждат пребиваването на американските военни сили и режима на военните бази, имат чисто двустранен характер. Това обяснява защо френското правителство се обръща към САЩ, а не към НАТО като цяло. (…)

Както е известно, една от причините за назряване на френското решение за ревизия на военната интеграция в НАТО бе това, че от базите си във Франция САЩ предприемаха акции, с които Франция не бе съгласна. Скандалът с военния американски самолет, който направи шпионски полети и снимки на френската атомна база в Пиер Лат, бе друга причина за нарастване на недоволството.

Но основното е, че Франция смята, че опасност не застрашава Западна Европа и че със своето военно присъствие на френска територия и доминиращо положение в НАТО САЩ засягат суверенитета и независимостта на Франция.
х х х
Американските въоръжени сили във Франция възлизат, според официални данни, на 26 000 военни и 1300 цивилни лица. Въздушните бази са 14, разположени почти по цялата територия. Освен това има около 40 сухопътни складове, едно военноморско пристанище на разположение за американски кораби. Петролопровод, свързващ Атлантика със Западна Германия, снабдява с гориво бойните самолети и танковете на Седмата американска армия. Във Франция в Рокенкур се намира и Върховното военно съюзническо командване за Европа, както и групови командвания - атлантически или американски - в Сен Жермен и във Фонтанбло.

Как европейският печат коментира ситуацията:

Парижкият печат за промените в НАТО

Париж, 9 март 1966 г. /Франс прес/ Тази сутрин парижкият печат коментира отношението на Франция към НАТО, Голисткият в. "Насион" пише: "При съществуващата система Съединените щати единствени си запазиха правото да взимат решения. Това значи на тях да се предостави единственото право да преценят степента на една евентуална война /имаме пред вид концепцията на САЩ за “степенувания отпор”/, както и възможността те да въвлекат своите съюзници в конфликти, които не ги засягат. Въпреки че Франция не се присъединява към американската кауза във Виетнам, не значи още, че тя подценява солидарността си към Запада. Обстоятелството, че тя иска да си запази правото сама да решава стратегическите си въпроси, не означава, че тя няма доверие в своите съюзници, напротив, не само че тя остава вярна на Атлантическия съюз, но искайки да замени подчинението със сътрудничеството на своите въоръжени сили с тези на другите страни-членки на този съюз тя иска да определи пътя, по който той да бъде още повече заздравен.”

Дяснорадикалният "Орор" пише: "Не бихме искали да се заблуждаваме: пътят, по който е тръгнал де Гол, не означава само неговото излизано от НАТО, неминуемо то ще повлече след себе си и напускането на Атлантическия съюз... Решението на Франция да действа свободно и да накара довчерашните си съюзници да напуснат територията на Франция поставя въпроса кой ще играе главната военна роля в Европа? Без съмнение Германия ще заеме мястото, което ние ще освободим... Де Гол се отказва от една определена форма на сигурност, но с каква друга ще я замени? (…)”.

В. "Комба" /независим ляв/: "Реакцията във Вашингтон е остра. В следващите месеци ще се развие дипломатическа дейност, ръководена от Съединените щати с цел да бъдат спрени френските претенции. Но тя няма да бъде много ефикасна и президентът Джонсън знае това. Той прецени решителността на генерал де Гол и знае, че в най-добрия случай ще трябва да оттегли от Франция разположените на нейна територия американски въоръжени сили. Това положение ще разстрои не само атлантическата отбранителна система, но и основите, върху които е изградена западната дипломация. Съществува опасност изграждането на Европа също така да бъде засегнато. Същевременно може и да окаже косвено влияние върху общото равновесие на силите между Изтока и Запада.” (…)

***

Английски вестник за американо-френските отношения

Лондон, 8 март 1966 г. /АП/ В днешния си брой лондонският в. "Таймс" помества уводна статия, посветена на последната размяна на послания между президента на САЩ Джонсън и президента на Франция де Гол. (…)

"Преди да осъдим де Гол заради отношението му към тези въпроси, необходимо е да си припомним неговите съображения. Той се опасява, че едни прекадено тесни връзки между европейските страни и Съединените щати могат да въвлекат Европа в конфликт в далечни краища на света, където те нито имат някакви интереси, нито биха желали да се сражават. Подобен случай е Виетнам. (…

Втората и по-дълбока причина за позицията на де Гол се корени в често изявявания от него страх от американска хегемония в Европа. В това отношение той се представя като един по-влиятелен изразител на опасенията на много европейци. Повечето хора са съгласни, че днешна Европа трябва да има възможност да казва с по-голяма тежест думата си по политиката на Съюза, отколкото беше предвидено в пакта от първите следвоенни години. (…)

Наистина твърде съмнително е дали методите на президента де Гол ще са свързани с по-добри шансове за успех." 

Реакциите в Западна Германия:

Заседание на западногерманското правителство по проблемите на НАТО

Бон, 9 март 1966 г. /кор. на БТА Р. Горненски/ "Светкавичната" размяна на ноти между де Гол и Джонсън е централният проблем, който приковава вниманието в Бон. Днес събитията следват тук с небивал динамизъм. Американският президент Джонсън изпрати на канцлера Ерхард послание, в което, както се съобщава, го информира "върху плановете на френския президент де Гол за реформа на НАТО". От своя страна и де Гол е изпратил днес на Ерхард "точна и детайлизирана нота” за исканията на Франция относно НАТО.

Канцлерът Ерхард свика заседание на кабинета. След неговото завършване се състоя пресконференция, на която правителственият говорител фон Хазе съобщи, че Ерхард е занимал правителството със съдържанието на посланието на Джонсън. Що се отнася до нотата на де Гол, съощаба се, че тя "още не е пристигнала в бон”. (…)

Какво заяви днес фон Хазе? По негови думи западногерманското правителство се придържа към позицията, че "отказ от НАТО не може да има”, т.е. НАТО трябва да се запази като военен съюз на принципа на "интеграцията”. Правителството на ГФР заявява също, че "тесните взаимоотношения между САЩ и ГФР трябва да бъдат запазени". То иска да се запази и занапред "присъствието" на САЩ /подразбира се на техните войски/ в Западна Европа. Що се отнася до исканията на Франция за бъдещето на НАТО, това е проблем, който засяга всички страни от НАТО и "особено ГФР" и трябва съвместно да се обсъди.

Дори тези първи и най-общи формулировки ясно показват, че позицията на САЩ и Западна Германия върху проблемите на НАТО е обща и противоположна на позицията на Франция. (...)

За ГФР проблемите на НАТО се поставят в два кризисни аспекта: за бъдещето на НАТО като цяло и за статута на двете дивизии и тактическите военновъздушни съединения на Франция, които се намират на територията на Западна Германия в състава на НАТО.

(…) След нотите на де Гол до Джонсън и Ерхард, тези проблеми се поставят с цялата си острота.

Франция се оттегля от военните структури на НАТО:

Париж, 9 март 1966 г. /БТА/ Днес френското правителство съобщи, че президентът де Гол се е отказал от намеренията си да води преговори за извършване на реформа в НАТО и ще действа за изпълнете на плановете си за изтегляне на Франция от Североатлантическия пакт.

Това съобщение бе направено от държавния секретар по информацията Ив Бурж след заседание на правителството, председателствано от президента де Гол.

В края на март 1966 г. Франция публикува меморандум за излизането ѝ от интегрираната военна структура на НАТО. След избирането на Жак Ширак за президент на Франция на 17 май 1995 г. страната отново поема курс към връщането си в структурите на НАТО. Двадесет и девет години по-късно, на 5 декември 1995 г., по време на среща на министрите на външните работи и отбраната на страните членки на НАТО в Брюксел, Белгия, е взето решение за назначаване на висши френски офицери в командните структури на НАТО, с което Франция възобновява участието си във Военния комитет на НАТО. Официалното връщане на Франция в НАТО e обявено от президента Никола Саркози на 11 март 2009 г. и е потвърдено на срещата на високо равнище на Алианса в Страсбург и Кале на 3 и 4 април 2009 г.