site.btaБългарското училище „Пейо Яворов“ в Милано представи преподавателката Красимира Димитрова

Красимира Димитрова е преподавател в Българското училище „Пейо Яворов“ в Милано. Тя живее в италианския град от близо 30 години и преподава в учебното заведение почти от създаването му. Димитрова е и първият учител, който просветното средище представя в своята Фейсбук страница. „Едно училище е съставено от много компоненти - преподаватели, деца, администрация, учебници, учебни стаи. Тези обаче, които създават атмосферата на едно училище са те - нашите преподаватели. Именно тях бихме искали да поставим под светлината на прожекторите, защото наистина се гордеем с нашия екип“, написаха от образователната институция. 

От там споделиха още, че се гордеят с всеки член на техния екип и с всички заедно. С това че всеки един от тях дава всичко от себе си, за да предаде на децата знания, умения и емоции. „С това че умеем да гледаме в една посока. С това, че всеки е готов да загърби личните си предпочитания в името на по-голямата кауза - училището, учебния процес и децата“. 

Ето какво сподели Красимира Димитрова в интервю, подготвено от училището:

С колко деца работите през настоящата учебна година?

- Тази учебна година преподавам на пети и шести клас - на 10 ученици.

Как решихте да станете учител в българското училище в Милано?

- Случайно научих за откриването на училището чрез Фейсбук. Българското училище беше отлична възможност да се включа с моя скромен опит в голямото начинание на Гергана Христова и ѝ благодаря за предоставената ми възможност. Моята дъщеря София, тогава на 10 години, прояви голям интерес още при първата среща с децата, което беше още една голяма мотивация да се включа като преподавател.

От колко години живеете в Милано и от колко време сте учител в българското училище?

- Живея в Италия със семейството си вече близо 30 години. Преподавам в българското училище в Милано почти от създаването му. Включих се активно в края на учебната година тогава. Странно е как бързо минават годините… А сякаш беше вчера. И всяка учебна година е различна, изненадваща и полезна.  

Какво е вашето образование?

- Завършила съм Българска филология, специализация Журналистика.

Какво ви доставя най-голямо удоволствие в работата ви като учител в българското училище в Милано?

- Най-голямата награда за един учител са усмивките на учениците. А когато децата идват в неделя уморени от цяла седмица учене в италианското училище и ред извънкласни дейности и спорт, сядат в клас, стараят се и излизат с нови знания и усмивки и се връщат с ентусиазъм следващата неделя, това за нас е не само удоволствие, но и голям успех.

Разкажете интересна случка от работата си с децата?

- В първия учебен час миналата година предложих на учениците следната задача – представете си ученици, че сме на състезание, но не индивидуално, а групово. Трябва да преминем през една непозната, доста обширна местност, имаме само карта и компас, трябва да преминем реки, гори, имаме доста препятствия и трябва да финишираме навреме и успешно. Стартираме, но след известно време един от вас пада и си навехва крака. Какво правим?

Децата започнаха да ми отговарят - ще продължим без него, защото ще ни забави, ще му оставим храна и ще се върнем после за него... Но повечето отговориха - няма да го изоставим, ще се редуваме и ще го носим, докато финишираме. Това всъщност очаквах и да чуя - имах работа с разумни и отговорни деца. И най-хубавото е, че винаги има нещо, което ние учителите научаваме от учениците.

Посочете една причина, заради която според вас трябва децата с български корени да посещават българското училище?

- Необходимостта от владеене на майчиния език най-напред трябва да бъде осъзната от родителите. Има един момент в развитието на децата, около седем - осем години, когато те проявяват любопитство към езика, който не разбират добре. Точно този момент не трябва да се изпуска от родителите, а да бъдат насочени в правилната посока, а тя е професионалната помощ в училището. Всеки един език е ключ към света, а нашите деца имат привилегията да са многоезични.

Вие самата как съхранявате „българското“, живеейки в чужбина?

- България буквално присъства в моя дом под формата на книги, рецепти, ястия, телевизия, предмети, контакти (директни и виртуални) с роднини и приятели. Много важни са и честите посещения в България, ваканциите и т.н. Опитвам се да провокирам и поддържам този интерес не само в семейна, а също и сред италианска среда.

Ако трябва с една дума да представите България на италианците коя е тя?

- Една дума не е достатъчна. Винаги ги подканям да посетят България, за да открият едно малко съкровище.