Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) Райна Манджукова е бесарабска българка. През уикенда тя се включи в честванията по повод Деня на бесарабските българи, които се състояха пред Националния дворец на културата и бяха организирани именно от ИАБЧ. Присъстващите на празника имаха възможност да се срещнат и да разговаят с Манджукова, както и с част от екипа ѝ, който също присъства на събитието.
„Агенцията за българите в чужбина поддържа контакти с около 1000 български дружества и организации по целия свят. Те са създадени от хора, които искат да имат връзка с България“, каза специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) Райна Манджукова.
„Така че 29 октомври, макар че е Ден на бесарабските българи, за мен, като бесарабска българка и като човек, чийто професионален живот е свързан с Агенцията за българите в чужбина, е ден, в който да си спомняме и да прокарваме тази идея за единството на българите навсякъде по света“, коментира Манджукова в интервю за БТА преди началото на тържествата по случай Деня на бесарабските българи.
Празникът се проведе една седмица по-рано от официалната дата, на която се отбелязва Денят на бесарабските българи. Целта на организаторите от ИАБЧ беше да обединят сънародниците ни по света и да информират българите в страната за „бита, културата и дейностите на общностите ни зад граница“.
Цялото интервю с Райна Манджукова можете да прочетете в редовете по-долу:
От коя година Изпълнителна агенция за българите в чужбина чества Деня на бесарабските българи и какво е нужно за запазването на една такава традиция?
- В България празникът се чества от 1989 година, но все още не е придобил тази популярност, която на нас ни се иска. Историята на празника е свързана с изграждането на храма „Свето Преображение Господне“ в град Болград през 1838 година. Всъщност, на 29 октомври 1838 година, той е бил осветен, издигнат от бесарабските българи в Болград - символичната столица на бесарабските българи. Сто години по-късно, Съюзът на бесарабските българи в България, създаден от бесарабски българи, които са се върнали след Освобождението, участвали в изграждането на Нова България, предлагат този ден – 29 октомври, да се отбелязва като Ден на бесарабските българи в България, за да напомня на тогавашните българи, че има сънародници и отвъд Дунава. И че, както пишат тогава в брой на вестник „Българска Бесарабия“, те са „плът от плътта и кръв от кръвта на България“.
Навсякъде повтарям тези думи, защото те са много точни и много въздействащи. Но началото на Втората световна война, 1939 година, осуетява тази идея и празникът се възстановява чак през 1989 година, когато един от активистите на Дружество „Родолюбец“, Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи, намира в архива си този брой на вестник „Българска Бесарабия“ и от там тръгва идеята да бъде възстановен празникът. Честването започва с концерти, които организират за студентите бесарабски българи. Тогава България отваря политиката си по отношение на българите в чужбина и от деветдесета година започват да идват първите бесарабски студенти да се обучават в България. Празникът започва като се организират концерти за тях - за добре дошли, с идеята, амбицията и всъщност, както виждате, продължението - това да стане един ден, който да е известен на българите.
Какво олицетворява 29 октомври за Вас?
- Този ден олицетворява единство между българите в България и българите зад граница. Ще си позволя да кажа, че в чужбина като цяло, не само в Бесарабия, защото като че ли все още ни липсва това осъзнаване, че тези българи, които са навън, независимо по каква причина са се озовали там, кога е станало това, дали преди 200 години като бесарабските българи, дали преди 300 като банатските българи или преди 10 и 20, или пет- като говорим за съвременната емиграция – те са част от България.
Разбира се, в общественото пространство много често може да се чуе, че заминават, защото в България не им харесва, че в България е лошо, там е по-добре. Не можем да правим такива обобщения. Фактът е, че Агенцията за българите в чужбина поддържа контакти с около 1000 български дружества и организации по целия свят. Те са създадени от хора, които искат да имат връзка с България. Така че 29 октомври, макар че е Ден на бесарабските българи, за мен, като бесарабска българка и като човек, на практика, чийто професионален живот е свързан с Агенцията за българите в чужбина, е ден, в който да си спомняме и да прокарваме тази идея за единството на българите навсякъде по света.
Кое определя произхода и народността на човек?
- Много хубав въпрос, знаете ли, аз кандидатствах, за съжаление не завърших, докторантура в Софийския университет в катедра „Етнология“ именно по тази тема. Когато се подготвях за приемните изпити за докторантурата, изчетох много и всякаква литература, българска и чужда на тема що е то етнос, що е то произход, що е то народност. И, знаете ли, когато съпоставям тези критерии, описани в книгите, към българите, разбирам, че не може нито едно от тях едно към едно да бъде приложено към българите по света. В смисъл към българските общности. Защото има места, където примерно един от основните определящи критерии е езика.
Юни месец тази година бях в Аржентина, където българите не говорят български. Те не са чак толкова стара емиграция като бесарабските и банатските българи. Техните предци са от началото на 20-и век. За съжаление, те са изгубили езика, но там аз не се чувствах сред тях като сред чужди хора. Тези хора намираха по две-три думи – „добре дошла“, „радваме се да те видим“, български думи. Вадиха ги от дълбините на съзнанието си. И от там нататък разговорът течеше с преводач, но аз се чувствах сред българи. Не знам как може да се обясни това. На други места пък езика го има, но манталитетът е много силно прихванат от нацията, в която те живеят и въпреки това тези хора остават българи. Така че това е един много сложен въпрос. Аз мисля, че съзнанието е това, което определя. Като говорим за съзнанието, за съжаление, това е много трудно да се установи. Защото ние в Агенцията, знаете, издаваме удостоверения за български произход, един от документите, който искаме е нотариално заверена Декларация за българско самосъзнание. Това е документ, който върши работа за административната услуга, но това не е документ, който ми казва на мен има ли човек това самосъзнание или не. Това се разбира само когато разговаряш с човека. И има хора, има българи, които не говорят български, които никога не са идвали в България, но са българи много повече от нас. Така че това е един много сложен въпрос и може би не трябва толкова да се взираме в това, а повече да ги познаваме българите. Пак се връщам на това. Да ги познаваме, да се познаваме взаимно. И тогава ще е по-лесно България да провежда своята политика относно българите в чужбина.
От какво имат най-голяма нужда българите в чужбина според Вас?
- Ние можем да отговорим на този въпрос, но не можем да отговорим за българите в чужбина. Именно този въпрос стои в изграждането на политиката за българите в чужбина. И това е диференцирания подход. Различните българи в чужбина имат нужда от различни неща. Но всички имат нужда от това България да знае за тях и от контактите. От постоянните, не от спорадичните, а от постоянните контакти и взаимодействие с България и българските организации. Българските училища, българските фолклорни състави, българските културни центрове, българските театри. Не знам дали извън тези, които се занимаваме с това, хората имат представа колко многообразни са организационните форми на българите в чужбина. Включително има и така наречените браншови, съсловни организации. Има организации на медиците в чужбина. Тези хора се събират помежду си, за да бъдат заедно и да си помагат. И съответно, когато са заедно и имат организация, на тях им е по-лесно да контактуват и с България.
Чрез създаване на Асоциация на българските училища в чужбина, се стигна до развитие на политиката на България по отношение на българските училища в чужбина. До 2005 година, в българското обществено информационно пространство, не съществуваше понятието „български училища в чужбина“. А тях ги имаше. Защото 18 от тях ние събрахме през 2005 година на първата конференция. Те създадоха асоциация и вече като организирано звено започнаха да тропат по различни врати, да показват колко са необходими и се стигна включително до финансиране и до отделна дирекция в Министерството на образованието и науката. Сега на път е да повторим и тази пътека чрез българските фолклорни състави в чужбина, които създадоха своя асоциация и вече за втора година между 10 и 12 ноември правят своята втора конференция. На 10 ще бъдат при нас в Агенцията, ще имаме среща с тях, а на 11 и 12 ще са техните професионални теми и разговори.
Но идеята е същата, чрез организация да се достигне до българските институции. Да се покаже, че тези фолклорни състави са именно истинските посланици на България в чужбина и те го правят това без България да участва. По същия начин са и българските студентски организации в чужбина. Студентите са най-доброто професионално лоби на България. Обикновено в чужбина заминават младежи с висок коефициент на интелигентност и независимо от това дали ще се върнат след това в България, или ще останат в чужбина, те са наше лоби. Различни са нуждите, различни са проблемите. Ролята на агенцията е да ги знае и да способства за решаването им чрез други институции в България.
Една от ролята на агенцията е „читалищната дейност“, както аз я наричам. Това е най-видимата – ето това, на което присъстваме днес. Тя е в организиране на различни прояви в България, на които каним наши сънародници в чужбина. И днес, на този празник, ще участват български състави от Украйна и Молдова.
Има много фестивали, които не организираме ние, въобще инициативи, не само фестивали, които са съорганизатор на друг основен съорганизатор, друга организация, неправителствена или всякакъв вид организации тук в България. За които пък ние осигуряваме участие на българи от чужбина. През 1993 година, когато беше създадена агенцията, това ни беше мечта. Да започнат българите в България, училища, читалища, културни центрове, да имат директна връзка с подобни структури в чужбина. Така наречените хоризонтални връзки, и в момента, 30 години по-късно, това е факт. Един страхотен пример е фестивалът „Музите“, който се провежда в Созопол между 5 и 15 юли, и в който вече от 12 години участват български изпълнители, състави, музиканти, художници от българските общности в чужбина, които осигурява Агенцията за българите в чужбина. Участието им в този фестивал на нашите сънародници в чужбина, вече се схваща като награда. Тоест, ние вече правим конкурс, получаваме заявки и трябва да правим подбор. Това е супер, това означава, че тази хоризонтална връзка е създадена. Това са другият вид инициативи, които правим и третият вид е инициативи на наши сънародници в чужбина, които ние подкрепяме по един или друг начин. Било то свързвайки ги с други българи в чужбина, защото това е другата мечта - не само българи от България да се свързват с българи в чужбина, а и българите от чужбина да се познават помежду си. И знаете ли колко щастлива се почувствах, когато тази година на 30-годишния юбилей на великденския фестивал в Босилеград, видях българи от Украйна, от Молдова, Испания, българи от Западните покрайнини в Босилеград. Това е сбъдната мечта. Това е реализираната 30-годишна работа на Агенцията за българите в чужбина.
Какво послание искате да отправите с организирането на фестивала?
- Всъщност, мечтата ми, която още не е реализирана, изобщо не се притеснявам от думата „мечта“, е този ден, денят на бесарабските българи, да го изкараме от парадигмата за бесарабските българи. Този ден да стане един ден, в който ние да се сещаме, че има много българи по света, и че трябва да се знаем, трябва да се познаваме, трябва да работим заедно, в професионален план, в обществен план, изобщо да излезем от рамките на знанието, че България е това, което е ограничено с държавните граници. Защото България наистина е огромна, защото навсякъде по света има българи, независимо по каква причина са заминали и от колко време са там, които милеят за България, и които работят за България. Наистина, милеят е емоционалния момент, но те работят за България, те допринасят за името на България, за икономиката на България. Ние го знаем в Агенцията, но трябва да го осъзнава и обществото. Дружествата, организациите, които работят в тази сфера го знаят, но ние искаме българите в България, обществеността да го знае. Затова втора поредна година, ние изнасяме този празник на площада. Ние го изнасяме при хората. Излизаме от концертните зали, от залите на конференциите, излизаме на площада. Поводът е бесарабските българи, но този повод отваря разговора въобще за българите в чужбина.
/ЙК/
news.modal.text
