site.btaБългарско семейство отглежда елхи в Австрия

Българско семейство в Австрия се занимава с отглеждане на елхички, пише блогът на българите в Австрия Melange Bulgaren. Мария и Валентин са семейство повече от 17 години. Тя е от Стамболийски, но отива да живее в родния град на мъжа си – Брезово. Той пък работи в Австрия и минават години преди да се съберат. Днес техен дом е просторна къща на върха на хълма в Раксендорф, община Мелк. Мария е член на настоятелството на българското училище „Орфей” в Линц и ръководи филиала му в Кремс.

Валентин пристига в Австрия още през 1994 г, когато е на 16 години. Tой работи всичко – от строителство до дървообработване. „Тук открих друг стандарт – работех много, но и печелех добре”, споделя той и добавя: „Животът ме научи на много неща, но най-вече, че нищо не се получава даром. Добрата работа винаги се забелязва и оценява”. 

С трудолюбие и почтеност Валентин гради доброто си име и вече 30 години е добре познат във Валдфиртел. „В по-малките населени места хората се знаят, каквото и да се случи – всички научават. Това създава особена близост и всички си помагаме”, разказва той. 

Едно от първите неща, с които мъжът се захваща, е да научи немски език. „Имаше седмици, в които съм бил сам насред полето, няма с кого две думи да си кажеш. Затова всяка среща ми беше важна”. И така магазинът, улицата, местният ресторант се оказват класната стая, в която той запаметява думи и глаголни времена.

Важен момент от живота му в Австрия е къщата, която днес е дом на четиричленното му семейство. „Работех за един австриец и той ме настани в нея. Беше 17 януари, студ и вятър навън. Дойдох тук с едно одеалце, две вилици и два буркана ядене. Влязох – вътре топличко, уютно. Хареса ми”.

В тази къща се настанява и Мария с децата, когато през 2014 г. най-после се решава да се премести в Австрия. Дотогава тя е ангажирана със семейния ресторант в Брезово. „Беше време, в което този бизнес набираше сили в България, аз стоях до късно вечер в заведението и непрекъснато тичах по задачи”, спомня си Мария. Тя е сама с децата в България, а Валентин пътува всеки месец, за да бъде със семейството си.

„Дълго не се решавах да се преместим в Австрия. Беше ме страх как ще се адаптирам, как ще се справя на съвсем ново и непознато място”. Накрая Мария решава, че образованието на децата и по-добрите професионални перспективи за тях са достатъчно важни, за да оправдаят радикалната стъпка в живота ѝ и семейството се събира в Австрия.

Промяната не е лесна за нея. Тя оставя интензивния социален живот в България и се премества в селце с шест къщи. Не знае немски, не познава други българи, остава у дома, за да се грижи за семейството. Двете момчета успяват да се адаптират сравнително лесно към местната образователна система и това окуражава младата жена. Тя записва интензивни курсове по немски, търси контакти както с местните, така и със сънародници в региона, включва се в бизнеса на мъжа си.

Основният бизнес на Валентин в Австрия е отглеждането на коледни елхички. Макар и активният сезон да е от октомври до края на декември, той е ангажиран целогодишно с дръвчетата. В работата по садене, косене, торене, обрязване, опаковане се включва и съпругата му, помагат и двете момчета – Стойко (17 г.) и Георги (15 г.). „Децата трябва да се учат на труд, трябва да знаят, че се успява с усилия и работа”, убеден е бащата. В седмиците преди Коледа той наема работници за щандовете във Виена и Линц, където наред с кичестите елхички, предлага и домашно произведен боров мед.

Една от най-важните задачи на Мария през първата година в Австрия е да намери училище, в което децата ѝ да продължат да учат майчин език. „Ние живеем точно по средата между Линц и Виена и доста се чудих накъде да пътуваме. Сърцето ме заведе в българското училище „Орфей” в Линц”. Така всяка събота семейството пътува по 150 км, за да посещават децата заниманията по роден език. „Понякога им беше криво, че в почивния ден вместо да се наспят, трябва да станат отново в 7.00 и да пътуват час и половина, за да учат. Но аз съм майка и за мен е важно те да владеят езика си. Каквото и да се случи след години, на където и да поемат, те ще могат не само да говорят, но и да четат, и пишат на български”.

Покрай уроците по български Мария се запознава и с ръководителката на училището Мариета Ридъл. И двете са активни, инициативни и с желание да разпространяват българското слово. В разговорите им се ражда идеята за създаване на филиал в Кремс, който Мария поема. „Постепенно намерих отново себе си. Пак имам много работа – семейният бизнес и училището запълват изцяло времето ми и това ме прави щастлива”, споделя тя.