site.btaБългарин работи като програмист в Тимишоара

Българин работи като програмист в Тимишоара
Българин работи като програмист в Тимишоара

Българинът Мирослав Димитров от Варна живее в Румъния вече трета година. От началото на 2022 сънародникът ни работи в Тимишоара, информира за БТА Юлия Баховски от MyRo.Biz - единствения информационен портал за българите в Румъния.

Следва част от интервюто на Юлия Баховски с Мирослав Димитров за рубриката „Българите в Румъния“ на MyRo.Biz .

Кога и защо дойде в Румъния? С какво се занимаваш тук?

Аз съм от Варна и там съм израснал. Завърших Техническия университет във Варна със специалност „Роботика“. Годините, прекарани в университета бяха едни от най-странните и в същото време интересни години от живота ми. Бях посещавал Румъния няколко пъти преди окончателно да се преместя през 2019 г. Останах силно впечатлен от Брашов – колко е различен от останалите и си помислих, че искам един ден пак да се върна там. По стечение на обстоятелствата се установих в Букурещ и останах там почти 3 години. Работил съм в обслужване на клиенти с български език, след което една година на английски. След като усвоих румънския език до напреднало ниво, започнах да се занимавам с преводи в свободното си време. В началото на тази година (2022) се преместих в Тимишоара – според мен това е най-красивият и вдъхновяващ град, а и работата ми като програмист позволява да работя от всяка точка на света.

Липсва ли ти нещо от България?

Лютеницата, защото румънската „zacusca” не ми допада толкова, но напоследък няколко хранителни вериги започнаха да предлагат и българска лютеница. Кебапчетата и кюфтетата са доста различни, ако въобще ги открие някъде човек.

През твоята професия с какво е интересна Румъния?

Като инженер по електроника и програмист забелязвам, че румънците са по-отворени към новите технологии и тук по-лесно биват имплементирани всякакви видове устройства, средства за комуникация, за разплащане и т.н. Във всички по-големи, та и малки градове съществуват поне 3-4 метода за закупуване на билет в градския транспорт. Има удобни приложения за мобилни телефони за таксита и всякакви други неща. А като начинаещ преводач бих казал, че с всеки изминал ден се възхищавам все повече на румънския език – най-вече на това как с една и съща фраза можеш да изразиш няколко различни неща, в зависимост от интонацията. Това го има и в българския език, но имам усещането, че в румънския това е по-силно изразено. Езикът е по-емоционален и музикален, присъщо на романските езици.

Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?

Езикът. Въпреки това за няколко седмици можех да произнасям прости фрази и изречения и да разбирам част от тях, когато ми се отвръща. Въпреки че в началото ми беше трудно, спомням си, че продавачките от различни обекти в Брашов бяха изключително любезни, казвайки ми – „Говорите много добре румънски“. Това ме окуражаваше. За 6 месеца започнах да водя прости диалози, а след още толкова – да разисквам сложни теми. След края на втората година вече се справях отлично, до степен, в която да чувам: „Ама не сте ли румънец?“. Когато за пръв път чух това, се почувствах удовлетворен от себе си. На въпроса: „Как научи толкова бързо румънски?“ нямах отговор, тъй като наистина нямам представа как стана това. Ако трябва да се замисля, слушах изключително внимателно как останалите хора произнасят думите. Произношението според мен представлява 80% от говоренето на езика. Вероятно и силното желание допринесе.

По какво си приличат и по какво се различават българите и румънците?

Приличаме си по това, че сме убедени в това „колко е зле“ в нашите ширини и „колко е добре“ на запад. Различаваме се по страшно много неща! За мен е изумително това как само една река ни разделя, а сме толкова различни по манталитет. Да си призная, румънците, които ми правят най-голямо впечатление, са тези от централна и западна Румъния (Трансилвания и Банат), където само допреди 100 години тези територии са принадлежали към Австро-Унгарската империя. Манталитетът в тези ширини е според мен реалният европейски манталитет.

Тук по-голяма част от хората са по-любезни, по-благодарни, по-добри и най-вече – по-спокойни. Какво имам предвид? На жест да отвърнеш с „Благодаря“. На „Благодаря“ да отвърнеш със „С удоволствие“, „Благодаря Ви за любезността“ и т.н. Дори в езика им съществува поздрав „Sărut mână!” – в буквален превод: „Целувам ви ръка“, който се отправя към дамите или общо към по-възрастните хора. Тук предимно виждам усмихнати хора и чувам непрестанен смях на фона на чуруликането на птичките и шума от преминаващите в далечината трамваи.

За съжаление в България не успях да припозная същите ценности; хората са вечно тъжни и изнервени, често с арогантно поведение спрямо останалите хора. Ние сме дребнави и се занимаваме с битовизми, докато румънците си живеят живота с една усмивка на лице и не се занимават с глупости. Създават усещането за обединен народ – за връзка между отделните индивиди.

Какви съвети би дал на тези, на които им предстои да се преместят или да започнат бизнес в Румъния?

Първото нещо, което човек трябва да направи, е да си купи SIM карта на ваучер от някой от мобилните оператори. Струва 5-6 евро и предлага хиляди до неограничени минути, SMS-и и десетки и стотици хиляди MB до неограничен (буквално) интернет. Не се изненадвайте, когато чуете подобни оферти от мобилните оператори. Аз помня, че реагирах с: „Ама наистина ли?“, тъй като в България е невъзможно да чуеш нещо подобно. Румънският мобилен номер е по-важен обаче при търсенето на работа и на квартира. Той е изключително необходим, тъй като някои хора дори не отговарят на чужди номера. Румънски номер се изисква и от банката при отваряне на сметка и от други важни институции. (Румънците ползват предимно WhatsApp, за разлика от нас българите, които предпочитаме Viber).

Освен това задължително ще ви е необходима банкова сметка, тъй като в Румъния заплатите абсолютно никога не се изплащат на ръка, а само по банкова сметка. Впрочем, има доста банки, които предлагат сметка без месечна такса, без такса теглене и без такса на картата, при условие, че по сметката всеки месец постъпва някаква минимална сума. За откриване на банкова сметка на чуждестранни граждани е необходим паспорт. Аз нямах такъв и като алтернатива ми предложиха да извърша легализиран превод на личната си карта. Преводът струваше толкова, колкото би струвало издаване на паспорт, така че – имайте го предвид.

Другото нещо, с което човек се сблъсква, това е документът за пребиваване – Certificat de înregistrare. Тук нещата са изключително странни – без такъв не можете да започнете работа, а без работа не можете да си издадете такъв документ за пребиваване. Но решението е много просто и както фирмата, която ви назначава и имиграционното бюро съдействат на всекиго.

Цялото интервю на Юлия Баховски с Мирослав Димитров можете да видите тук.

 

/ЮХ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:31 на 02.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация