site.btaНа 13 март 1938 г. Австрия официално се присъединява към Германия

На 13 март 1938 г. е обнародван Законът за присъединяване на Австрия към Германия, с което официално е обявено включването на държавата в състава на Третия райх. Събитието остава в историята с термина „аншлус“ (от нем. Anschluß – свързване, присъединяване).

През нощта на 11 срещу 12 март по заповед на райхсканцлера Адолф Хитлер германските военни части навлизат в страната без съпротива. Присъединяването на Австрия е част от идеологическата програма на нацисткия режим, основана на концепцията за „Велика Германия“ (Großdeutschland), която цели обединяването на всички етнически германци в рамките на една държава.

Анексията противоречи на разпоредбите на Сен-Жерменския мирен договор, подписан на 10 септември 1919 г. между Австрия и държавите победителки в Първата световна война (1914-1918). Документът урежда териториалните граници на страната след разпадането на Австро-унгарската империя, както и дължимите репарации и числеността на войската. Съгласно клаузите на Договора независимостта на Австрия е неотменима, а промяна в нейния статут може да настъпи единствено със съгласието на Съвета на Обществото на народите.

През февруари 1938 г. Адолф Хитлер се среща с австрийския канцлер Курт фон Шушниг в резиденция „Берхоф“ в близост до немския град Берхтесгаден. Двамата обсъждат изпълнението на австро-германската спогодба от 11 юли 1936 г., според която Германия признава държавния суверенитет на Австрия, но в замяна Австрия се задължава да води политика, съобразена с немските интереси. По време на срещата Хитлер поставя нови условия, включително назначаване на пронацистки представители на висши държавни постове, амнистия на австрийските нацисти и координация на външната политика с тази на Германия. Тези искания поставят Австрия в зависимост от Берлин и подготвят страната за осъществяването на аншлуса.

На 10 април 1938 г. е произведен плебисцит, на който населението трябва да реши дали да подкрепя присъединяването на Австрия към Германия. Според официалните резултати приблизително 99,7 процента от гласоподавателите го одобряват. От Берлин уверяват, че референдумът е извършен под надзора на международни наблюдатели и не е манипулиран, по данни на енциклопедия „Британика“.

Според информация на Мемориалния музей на Холокоста на Съединените щати, след анексията Австрия губи своята държавна независимост. Страната няма право да разполага със собствена армия и не може да води самостоятелна външна политика, тъй като управлението е поето от Берлин. За Германия това означава териториално разширение и укрепване на стратегическите позиции в Европа.

Въпреки нарушението на международните договори, не се наблюдава сериозна съпротива от останалите страни. Европейските държави възприемат случилото се като неизбежен резултат от германската външна политика.

Повече за присъединяването на Австрия към Германия четем в бюлетините „Преглед на чуждестранния печат“ и „Български бюлетин“ на БТА:

Германия и Австрия

Варшава, 20 февруари 1938 г. /Варшавски дзенник народови/ Сред толкова слухове и лъжливи сведения най-после се от­крива истината за станалото в Берхтесгаден през време на разговора на канцлера Хитлер с канцлера Шушниг. Това може да бъде изра­зено с една фраза: направена е го­ляма крачка напред по пътя на при­съединението на Австрия към Гер­мания.

Тази крачка се състои в допускането да участва в правителството на австрийските привърженици на обединение с Райха, както и в за­почването на деятелност, която да докара уеднаквяването на Австрия и Германия в областта на държав­ното устройство, обществения, сто­пански и даже културния живот. Това не е още аншлус, но то е тръгване по пътя, който по мирен, почти автоматичен начин, ще до­веде до него.

Че целта на германската полити­ка, ръководена от Хитлер, е обединение на всички немци в една държава – това знаехме всички. Последните събития на международна почва откриват съвършено ясно методите, с които тая цел ще бъде достигната. (…)

Сред целите, които тя преследва, присъединението на Австрия е несъм­нено една от най-сериозните. Методът, който се прилага за осъществяването ѝ, Германия счита за най-сигурен. Тя смята, че ако ѝ се уда­де да се уеднакви австрийското дър­жавно устройство с германското, ако националсоциалистите в Ав­стрия получат влияние в държав­ния и политически живот, ако в стопанско отношение настъпи общност в двете страни, то необходимостта и жизнената логика ще направят останалото. При известен натиск това би могло да бъде на­правено и сега. (…)

Всички държави са против съе­динението на Австрия с Германия. За Англия това би било нарушаване равновесието на силите в континен­та. За Франция то би увеличило опасността на източната ѝ граница. За Италия това би значило появява­не на страшната германска конкурен­ция в Югоизточна Европа и на ли­нията Берлин-Ангора, за Чехословашко това би било непосредствена опасност във връзка с многочисленото германско население на север, за Полша това би било нежелателно нарушение на досегашното равновесие в Източна Европа и т. н.

Макар че интересите на толкова страни са застрашени, никоя навярно няма да предприеме нещо сериозно, за да застави Германия да отстъпи от пътя, по който е тръгнала. (…)

***

Париж, 12 март 1938 г. /Хавас/ Речите, произнесени тая ве­чер в Линц от Зайс-Инкварт и Хитлер, произведоха силно впечатление, макар че, бидейки във връзка със събитията, които от вчера отбелязаха слагането на ръка от страна на Германия върху Австрия, не представляваха изненада. В действителност федералният канцлер денонсира чл. 88 от Сен-Жерменекия до­говор, постановяващ, че независимостта на Австрия е ненару­шима, освен със съгласието на ОН, и с който Австрийската република се е задължила да се въздържа от всеки акт от естество да накърни пряко или косвено нейната независимост, по какъвто и да било начин. Едва ли има нужда да се подчертава голямото значение на едно такова едностранно денонсиране на един договор за мир. Още от образуването си, наложено от Райха снощи, виенското правителство е поело спрямо независима Австрия много други отговорности и днес Зайс-Инкварт отиде дотам, че нарече Хитлер „мой Фюрер“, показвайки по този начин подчинението, което приема за страната си.

От своя страна, германският канцлер не се поколеба да изкаже задоволството си от това, че е изпълнил задачата си „да вмъкне Австрия в лоното на Германия“. Той заяви, че „германските войници са готови да се борят докрай за единството на нашия немски народ и за нашия Райх“. Той завърши с думите: „Да живее Германия!“, без да спомене Австрия. Отхвърлянето от страна на Зайс-Инкварт на съществения член на Сен-Жерменския договор, речта му и речта на Фюрера изглежда да показват точно предстоящият австрийски плебисцит, който ще бъде произведен под надзора на германските войски, ще има за цел аншлуса, т. е. при­съединението на Австрия към Германия. Такова е поне общото мнение, което се изразява тая вечер във френските политически среди. Дипломатическите среди се показват по-сдържани. Те се пазят от едно тълкувание, което по-нататъшното развитие на събитията може да направи поне отчасти неточно. От друга страна, тъй като правителствената криза не е още разрешена, ще им бъде мъчно да вземат още от сега становище спрямо една евентуалност от такова значение. Във всеки случай, преговори­те, започнати между Париж и Лондон досежно Чехословакия, продължават.

***

Виена, 13 март 1938 г. /Ройтер/ Обнародван е закон за влизането в сила на аншлуса между Австрия и Германия.

Законът, който е наречен Федерален конституционен закон за присъединяването на Австрия към Германия, постановява между другото, че Австрия е една държава от Германския Райх, че един свободен и таен плебисцит на мъжете и жените в Австрия, на възраст повече от 20 години, ще бъде произведен относно при­съединяването към Германия и че решението, съдържащо се в плебисцита, ще бъде одобрено от мнозинството на подадените гласове. Законът е подписан от Зайс-Инкварт и от всич­ки членове на правителството.

***

Изменя се картата на Европа…

Варшава, 13 март 1938 г. /Газета полска/ Формално Австрия е още държа­ва, която има свое отделно правител­ство. Формално, войските на III-я Райх влязоха в Австрия, повикани от австрийското правителство, без най-малко съпротивление, даже поздравявани от срещаните по пътя австрийски военни отряди.

Но фактически, обединението на двете държави на германския народ трябва да считаме за свършен факт. Можем да се питаме колко тоя факт е зависел от добрата воля на австрийското население и колко от скрития натиск на Бер­лин, дали отделното съществуване на Австрия от III-я Райх бе изкуствено поддържано чрез натиск отвън, или напротив, дали е сло­мено чрез външен натиск. Тия въпроси не са навременни сега.

Трудно е също да се предскаже какъв ще бъде темпът, какви ще са етапите на по-нататъшното разви­тие на събитията и какви последни форми ще получи тъй наречения аншлус.

В Берлин царува настроение на тържество и задоволство. Една от най-важните точки от програмата на Адолф Хитлер се счита за осъществена. Моментът за действие беше избран старателно и сполучливо.

Канцлерът Хитлер бе уверен, че няма да срещне съпротива от страна на Италия: със същата увереност можеше да разчита на пасивното ста­новище на Лондон; министерската криза във Франция стана допълнителен шанс от не последно значе­ние. Всички тия обстоятелства в еднаква степен отслабваха волята за борба от страна на канцлера Шушинг и усилваха решителността на канцлера Хитлер. (…)

Да отбележим само две обстоятел­ства, които изпъкват неотразимо. Първото е ускореното течение на съ­битията в европейския живот. Дру­гото обстоятелство е очевидната измамливост на красивите мечти за ко­лективни и всеобщи гаранции за ми­ра, за значението на системите, в които наглед всички гарантират на всички за всичко. (…)

***

Париж, 14 март 1938 г. /Хавас/ Макар че германското на­силие представлява едно логично заключение, обявяването на аншлуса направи в Париж силно впечатление. Австрийските съби­тия поразяват всяко въображение със светкавичната бързина и смелостта, с които Фюрер осъществи предначертанията си, както и с неизчислимите последици от тоя насилствен акт за общото положение в Европа. Обявяването на аншлуса представлява едно решително събитие в историята. Австрия, която в течение на векове бе една мощна империя, изчезна в неделя вечер от картата на Европа. Никой не може да каже каква ще бъде крайната реакция на великите сили. Трябва обаче да се констатира ,че поведението на канцлера Зайс-Инкварт затруднява една евентуална дипломатическа намеса. Понастоящем френско-английските пре­говори относно Чехословакия продължават. Вчера след обед Делбос, министър на външните работи на досегашното правителство, води разговор по тоя повод с английския посланик в Париж. Уреждането на тоя въпрос ще бъде първата задача, с която Пол Бонкур ще се заеме още днес.

***

Берлин, 14 март 1938 г. /Хавас/ Внезапната промяна станала в Райха с присъединяването на Австрия заслужава да бъде изтъкната. Още в събота едно от най-видните лица на Райха заяви в Берлин, че плебисцитът, който ще определи съдбата на Австрия, ще се извърши под надзора на международни наблюдатели. В неделя сутринта маршал Гьоринг публично заяви, че Райхът ще признае положението, което Австрия свободно ще си определи. В неделя вечер се съобщи от Линц, че аншлусът е извършен.

Разрешението на въпроса, което в неделя сутринта се смяташе за възможно, вечерта бе надминато от развоя на събитията. Какво ли бе станало?

Преди всичко пълномощният министър фон Рибентроп се бе завърнал от Лондон в неделя следобед и бе поставил германските ръководни лица в течение на своите впечатления от Лондон, настоявайки безсъмнено върху предположението, че Великобритания не ще направи повече от един протест. Реакцията на Рим бе също известна. Освен тия успокоения, получени в Германия относно отраженията, които би имало присъединяването на Австрия, други условия от вътрешен характер определиха решението в Линц, като с това стана пълното присъединяване на Австрия към Германия. (…)

От сега нататък Австрия няма вече армия, дипломация и полиция. Министерствата на вътрешните работи, на външните работи и на войната бяха поети от Райха. Останалото ще последва в един по-малко или повече бърз темп обаче в Берлин се смята, че след 6 месеца идването на Австрия към Германия ще бъде толкова завършено, колкото е днес баварското. Още отсега германски чиновници заемат ръководни постове и началото на „самоуправление“, което в неделя сутринта още се допускаше в Австрия, не съществува вече.

***

Тържеството на Хитлер

Цюрих, 15 март 1935 г. /Нойе Цюрхер Цайтунг/ Тържеството, което Хитлер вче­ра празнува във Виена по значение се равнява на победоносното приключ­ване на една голяма война. В един период от 48 часа, от вечерта на 11 март, когато Шушниг се видя принуден да се оттегли вслед­ствие на берлинския ултиматум, до оповестяването на закона за аншлуса на 13 март вечерта, Хитлер успя да завоюва и да присъедини една държава с 83 868 квадратни километра пространство и едно насе­ление от кръгло 6 ³/₄ милиона жители без да гръмне нито една пушка. Това е една печалба, която над­ хвърля загубите що Германия претърпя в 1920 година въз основа на Версайския мирен договор, чрез отстъпването на едно пространство от 70 580 квадратни ки­лометра, с едно население от поч­ти 6 ¹/₂ милиона души – без колониите. Тъй като владението на Австрия означава същевременно и господство над един стратеги­чески пункт в европейската политика, истинското нарастване на влия­нието на Германия е несравнено по-голямо, отколкото тя би могла да спечели при една ревизия на всички териториални условия на Версайския договор.

Във Виена очакваха, че ходът на Берхтесгаденските разговори, който не остана неизвестен на дипломацията на Великите сили, ще открие на всички голямата опасност и не­ обозримото значение на започнатата на м. февруари в Берлин полити­ка. Оказа се, че западните сили, ма­кар да знаеха за обезпокоителния ход, който ясно се беше очертал в Берхтесгаденската конференция, не са в състояние да се противопоставят на германските намерения, които рано или късно щяха да нанесат на престижа и на интересите на Англия и Франция най-тежки щети.

Хитлер направи това, което опо­вести на 12 февруари: той, както беше предупредил Шушниг в Берхтесгаден, наистина навлезе с войски, танкове и аероплани в Ав­стрия. Предупрежденията и проте­стите на британската и френската дип­ломация не можаха даже и за миг да спрат развоя на събитията и стана точно това, което Хитлер беше предсказал преди четири седми­ци: никой не бе в състояние да му заповяда да спре. Смаяни от ненадейния удар и от бързината на действието, европейските сили „от страх пред последната последица оставиха работите да се развият и така в продължение на три пъти по двадесет и четири часа падна по­следното независимо виенско прави­телство под натиска на един бер­лински ултиматум, стана националсоциализирането на Австрия, едностранното отричане от между­народните задължения, формалния аншлус, окупирането на цялата страна, заклеването на австрийската войска, всичко това без да гръмне нито една пушка и най-накрая тър­жественото влизане на Адолф Хит­лер във Виена.

***

Будапеща, 24 март 1938 г. /УТА/ В изложението си пред коми­сиите за външните работи на двете камари, министърът на външните работи де Кания подчерта, че въпросът за аншлуса е занимавал европейското обществено мнение след войната. Затвърждава се все повече убеждението, че възстановяването на съюза между германския и австрийския народ е трябвало да се осъществи рано или късно. Нова Австрия се е борела постоянно против мъчнотиите, дължащи се на първо място на късогледството на авторите на договорите за мир, които попречиха на Австрия да се присъедини към Германия, съобразно с желанията, изразени изрично от австрийците.

Тая забрана, несъвместима с 14-те точки на Уилсъновата програма и с народностното начало, предизвика раздразнение в Гер­мания и можеше да се предвижда, че, след като възстанови силите си, Германия ще се постарае да се освободи от тия пречки осъществяването на аншлуса бе направено възможно от два факта: 1, тъй като военното превъзходство на победителите е изчезна­ло, силите, обезпечаващи независимостта на Австрия, не бяха вече в състояние да се намесват военно, за да спасят австрийския суверенитет и 2, тъй като австро-италианските отношения бяха изменени поради значителните промени в европейското политическо положение, интересът на Италия към австрийската независимост намаля. Понеже Австрия бе изоставена, дошъл бе благоприятният момент за осъществяването на схващането за една велика Германия, толкова повече, че идеята за аншлуса е била винаги жива у двата народа и след идването на власт на канцлера Хитлер тая тенден­ция за създаването на велика Германия чрез присъединението на Австрия към Германия ставаше все по-силна. Обединението на двете държави се извърши и скоро светът прие свършения факт. (…)