site.btaСъбитията днес - Дневен календар

11 декември 2023 г., понеделник, 50-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Даниил Стълпник. Преп. Лука Стълпник.
   
По света се отбелязва:

Международният ден на планината. Отбелязва се от 2003 г. с резолюция A/RES/57/245 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2002 г., за да се популяризира значението на планината за живота на хората, на устойчивото развитие на планинските райони и за подкрепа за планинските народи. Мотото на деня за 2022 г. е: "Ключовата роля на жените за опазването на планинските райони и за тяхното социално и икономическо развитие".

Международният ден на тангото. Годишнина от рождението (11 декември 1890) на аржентинския певец и актьор, краля на тангото, Карлос Гардел (1890-1935) и на диригента Хулио де Каро (11 декември 1899) (1899-1980). Отбелязва се от 1965 г. по идея на Бен Молар, приятел на Хулио де Каро, и от 1977 г. с решение на правителството на Аржентина. На 30 септември 2009 г. тангото е включено в Списъка за световното нематериално културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) на среща в Абу Даби, Обединени арабски емирства.

Националният празник на Буркина Фасо. Ден на провъзгласяване на независимостта (1958).

На този ден в България:

1868 - С материалната подкрепа на дейци от кръга на Българското общество в Букурещ Левски тръгва за Цариград, откъдето започва първата си обиколка във вътрешността на България. Той посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт. По време на обиколката Левски разгръща широка революционно-пропагандна и организаторска дейност като поставя основите на първите комитетски организации в страната. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари 1869 г. се завръща в Румъния.

1879 - България установява дипломатически отношения с Белгия на ниво дипломатически агентства. Прекъснати  са през 1915 г. и са възстановени през 1920 г., отново са прекъснати на 4 март 1941 г. и са възстановени на 17 февруари 1947 г. на ниво легации. На 6 ноември 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

1896 - В кафенето на софийския хотел "България" проф. Мелинсон дава първото за България представление с "кинематограф или жива фотография". В програмата са още хипнотизирание, непостижими сеанси по спиритизма и вокален концерт на госпожици Мелинсонови. Съобщението за това е отпечатано във в. "Мир" на 11 декември 1896 г.

1941 - 25-ото Обикновено народно събрание приема Закон за Висшето училище за телесно възпитание. Утвърден е с Указ 124 на цар Борис III, обнародван в "Държавен вестник", бр. 2 от 3 януари 1942 г. Училището се намира под върховния надзор и ръководство на Министерството на народното просвещение. Неговата цел е да дава висше образование по телесно възпитание, да проучва и да насочва научно телесното възпитание в страната, да насажда сред българския народ телесна култура и да задълбочава нравственото и държавно-гражданското възпитание. В училището се изучават здравни науки, телесно възпитание, общо възпитание, организация на телесното възпитание, обща телесна подготовка, воден спорт, зимен спорт, планинарство, полски сръчности и игри, моделно строителство, безмоторно летене, борба, бокс, фехтовка, джиу-джицу, стрелба, чужд език. На 15 ноември 1942 г. училището е официално открито (дн. е Национална спортна академия "Васил Левски").

1947 - Сформирано е правителство с министър-председател Георги Димитров. В кабинета участват политически дейци на Отечествения фронт, Българската работническа партия (комунисти), Български земеделски народен съюз "Ал. Стамболийски", Радикалната партия и политически кръг "Звено". След смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г. е сформирано ново правителство с министър-председател Васил Коларов.

1973 - Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия приема Протокол 696, с който се създава Втора програма на Българската телевизия. Това е втората телевизионна програма на съществуващата тогава в България единствена национална телевизия. Програмата започва излъчвания на 9 септември 1975 г. От 1 юни 1992 г. се нарича "Ефир 2". На 31 май 2000 г. в 21.10 ч. "Ефир 2" спира излъчването си с прощалния филм на журналистката Екатерина Генова "Ефир 2 - снимка за спомен".

1973 - Започва излъчвания регионалната радиостанция на Българското национално радио Радио Благоевград. Излъчва на територията на Югозападна България, както в Македония и в Северна Гърция.

1996 - В София е създадено Националното сдружение на общините в Република България на учредително събрание с участието на една трета от общините в страната. Сдружението е регистрирано на 10 май 1997 г.  Висш ръководен орган на организацията е Общото събрание, в което участват представители на всичките 265 общини - членове на сдружението.

2005 - Президентът Георги Първанов пристига на държавно посещение в Ирландия по покана на президента на страната Мери Макалийс. Това е първо държавно посещение на български президент в Ирландия. По време на визитата президентът Георги Първанов има срещи с ирландския президент г-жа Мери Макалийс, с министър-председателя Бърти Ахърн, с председателя на Камарата на  представителите Рори О'Ханлън, с председателя на Сената Рори  Кийли и с кмета на Дъблин г-жа Катрин Бърн. В делегацията, придружаваща държавния глава в Ирландия, са заместник-председателят на парламента Любен Корнезов, министрите Асен Гагаузов и Петър Мутафчиев, председателят на Агенцията за високи технологии Пламен Вачков. В Дъблин Георги Първанов има среща с представители на  ирландския бизнес и открива изложбата "Златни страници от  Българското средновековие".

2005 - Учредена е партия "Ред, законност и справедливост" като правоприемник на Национално сдружение - БЗНС, създадено на 25 ноември 2000 г.

2007 - 40-ото Народно събрание приема Закон за Държавна агенция "Национална сигурност", съгласно който на 1 януари 2008 г. се създава Държавна агенция "Национална сигурност" към Министерски съвет - специализиран орган за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. Правоприемник е на функциите и правомощията на Национална служба "Сигурност" и  дирекция  "Защита на средствата за връзка" в Министерството на вътрешните работи, на Военното контраразузнаване от служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната и на Агенцията за финансово разузнаване.

2015 - Президентът Росен Плевнелиев открива научно-технологичния парк "София тех парк" в София.

2016 - Траянополският епископ Киприян е избран за Старозагорски митрополит от Светия синод на Българската православна църква. Той получава осем гласа при избора, а другият кандидат - Месемврийският епископ Яков, не получава нито един глас. Изборът се налага, след като на 28 септември 2016 г. Светият синод на Българската православна църква  освобождава от поста Старозагорския митрополит Галактион заради тежко здравословно състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения.

2019 - Със 165 гласа "За" Народното събрание избира главния прокурор Сотир Цацаров за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Същия ден той подава молба за освобождаване от длъжност като главен прокурор пред Пленума на Висшия съдебен съвет, която е приета на 12 декември 2019 г.

2020 - Заместник-министърът на финансите Маринела Петрова е избрана за председател на Управителния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа, считано от 18 декември 2020 г.. Тя става втората жена, избрана на този пост в историята на банката.

2021 - Електронното издание за култура "Л'Индискрето" ("L'Indiscreto") съобщава, че романът "Времеубежище" на Георги Господинов оглавява една от най-престижните италиански класации за чуждоезична книга. Той събира най-много гласове в анкетата, направена сред 620 италиански критици, литературни журналисти, писатели и преводачи, гласували за най-добрата преводна книга, излязла през 2021 година. Георги Господинов е единственият българин, попадал в класацията на сп. "L'Indiscreto".

2022 - Туристически автобус, пътуващ от Кавала в Гърция за Бургас, катастрофира в района на село Младиново, община Свиленград, в 18:10 ч. Загива една жена, а 19 души са ранени от пътуващите общо 40 души.

На този ден по света:

1894 - В Париж се открива първото автомобилно изложение, в което участват 9 фирми.

1931 - Във Великобритания влиза в сила закон, т.нар. Уестминстърски статут, приет от парламента на 24 ноември 1931 г., с който се определя статута на доминионите, както  и взаимоотношенията им с Великобритания. Със закона се признава пълната независимост на  доминионите на Британската империя, и се утвърждават решенията, приети на имперските конференции от 1926 г. и от 1930 г. за пълната самостоятелност на доминионите във вътрешната и външната политика и за равенството им с Великобритания. Отменя се действието на Акта за същността на колониалните закони от 1865 г. Съгласно Уестминстърския статут законите на Великобритания не могат да се разпространяват в доминионите без тяхното съгласие. Отменя се и положението, при което закон, приет в доминиона, се счита за недействителен, ако противоречи на законите във Великобритания. Великобритания не може да приема закони за доминионите с изключение на случаите, когато "даден доминион е поискал това и се е съгласил да ги приложи".

1946 - Общото събрание на ООН създава Фонд на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) с резолюция 57 (1), по времето на първата сесия на  Общото събрание на ООН. Създаден е като временна организация за оказване на помощ на децата в страните, засегнати от Втората световна война (1939-1945). От 1950 г. е определен за подпомагане на децата в развиващите се страни, а от 1953 г. с резолюция на Общото събрание на ООН се превръща в постоянен спомагателен орган на ООН. През 1965 г. УНИЦЕФ получава Нобелова награда за мир.

1973 - Канцлерът на ФРГ Вили Бранд и министър-председателят на Чехословакия Лубомир Щроугал подписват договор, който анулира Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г. и осъжда анексирането от Германия на Судетската област в Чехословакия. Мюнхенското споразумение е подписано в Мюнхен (Германия) от Великобритания, Франция, Германия и Италия и позволява на Германия да анексира Судетската област на 1 октомври 1938 г. 

1991 - В Маастрихт, Нидерландия, е приет Договорът за икономически и валутен съюз (Договор от Маастрихт), от държавните ръководители на страните членки на Европейската общност (ЕО). По силата на този договор подписалите го страни установяват помежду си Европейски съюз. От правна гледна точка ЕО става част от Европейския съюз. На 7 февруари 1992 г. договорът е подписан и от министрите на външните работи и на финансите на страните от ЕО. На 1 ноември 1993 г. официално влиза в сила. Заменен е от подписания на 18 юни 1997 г. Амстердамски договор.

1994 - Начало на военната интервенция на Русия в Чечения, съгласно секретен указ номер 2137 от 30 ноември 1994 г. на президента на Русия Борис Елцин - "Мерки за прекратяване дейността на незаконните въоръжени формирования на територията на Чеченската република и в зоната на осетино-ингушетския конфликт". Започва първата "Чеченска война", която има за цел да се запази Чечения в състава на руските републики. На 1 август 1996 г. руският генерал Александър Лебед и лидерът на чеченските сепаратисти Аслан Масхадов подписват споразумение, което слага край на войната. На 30 август 1996 г. в Хасавюрт са подписани т. нар. Хасавюртски споразумения, които предвиждат пълно извеждане на руските войски от Чечения, провеждане на общи избори, а вземането на решение за статута на Чечения се отлага с пет години. Военните действия на територията на Чечения са прекратени с решение на парламента на Русия от 8 октомври 1996 г. На 23 ноември 1996 г. започва изтеглянето на руските войски, което приключва на 5 януари 1997 г. Чеченският конфликт се заражда на 25 ноември 1990 г., когато общонационалният конгрес на чеченския народ приема декларация за суверенитета на Чечено-Ингушката автономна съветска социалистическа република и провъзгласява независимата република Нохчиче, приеименувана по-късно в Ичкерия, която не е призната от централните руски власти.

1997 - В Киото, Япония, на конференция на ООН за климатичните промени е приет Протокол към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (конвенцията е приета на 9 май 1992 г. в Ню Йорк, САЩ, и е открита за подписване по време на втората световна конференция на ООН по околната среда и развитието в Рио де Жанейро, Бразилия, от 4 до 14 юни 1992 г. и от 20 юни 1992 г. до 19 юни 1993 г. в централата на Ню Йорк. В сила е от 21 март 1994 г.), който предвижда в периода 2008-2012 г. развитите страни да намалят емисиите на вредни газове, предизвикващи парников ефект. Това е т. нар. Протокол от Киото. Влиза в сила на 16 февруари 2005 г. България ратифицира Протокола със закон, приет от 39-то Народно събрание на 17 юли 2002 г.

2001 - Китай официално става член на Световната търговска организация. Членството на страната е одобрено на специална сесия на 10 ноември 2001 г. в Доха, Катар.

2007 - Първият товарен влак, обслужващ редовна ж.п. линия между КНДР и Република Корея, потегля от Дорасан (Република Корея) към КНДР и прекосява за първи път от повече от 50 години границата между двете страни. Състоящата се от 12 вагона композиция, натоварена със строителни материали, пресича силно укрепената демилитаризирана зона, която разделя полуострова, на път за севернокорейския граничен гр. Кесон, където двете страни управляват обща промишлена зона.

2007 - Русия прекратява изпълнението на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) от 19 ноември 1990 г. в полунощ московско време. Указът е подписан на 13 юли 2007 г. от президента Владимир Путин като реакция на Русия на военната експанзия на НАТО към руските граници и най-вече заради американския проект за разполагане на елементи на системата за противоракетна отбрана в Чехия и Полша.

2008 - В Люксембург Камарата на депутатите (парламент) приема с 56 гласа "за" и един - "въздържал се" поправка в конституцията, с която се ограничават правомощията на Великия херцог, като законите могат да бъдат приемани и без одобрението на херцога. Промяната е наложена, след като на 2 декември 2008 г. Великият херцог Анри отказва да подпише по "морални съображения" законопроекта за легализиране на евтаназията.

2014 - Националната телевизия на Албания за пръв път в историята си започва излъчване на емисии на езиците на малцинствата - македонски, гръцки, влашки, сръбски и ромски език.

2016 - Правителството на Канада подписва споразумение с осем провинции да въведат първата национална цена на въглеродните емисии. Според плана на министър-председателя Джъстин Трюдо замърсяването с въглерод ще струва 10 канадски долара (7,60 щатски долара) на тон през 2018 г., поскъпвайки с 10 канадски долара годишно, докато не достигне 50 канадски долара през 2022 г. Провинциите могат или да въведат данък въглерод, или да участват в пазара за търговия с въглеродни емисии. 

2017 - Президентът на Румъния Клаус Йоханис подписва указ за обнародване на закон, с който 18 декември се обявява за Ден на националните малцинства.

2018 - В Ню Йорк, САЩ, американското сп. "Тайм" обявява саудитският журналист Джамал Хашоги, който е убит на 2 октомври 2018 г. в саудитското консулство в Истанбул, Турция, за личност на годината. Освен Джамал Хашоги сред личностите на годината на сп. "Тайм" са арестуваната филипинска журналистка Мария Реса, двамата мианмански репортери на агенция Ройтерс Ва Лоне и Куав Сое О, които са в затвора в Мианма, както и работещите в американския вестник "Капитал газет", чиято редакция бе нападната на 28 юни в Анаполис, щата Мериленд и бяха убити петима души. В изявление на сп. "Тайм" се заявява, че през 2018 г. вниманието е насочено към защитниците на истината във войната, която се води срещу нея и наградените са част от "една по-обща борба, водена от безброй други хора по света". На второ място в класацията е президентът на САЩ Доналд Тръмп, а на трето - специалният прокурор Робърт Мълър, който разследва сигналите за руска намеса в президентските избори в САЩ на 8 ноември 2016 г.

2019 - В Атина, Гърция, с 288 гласа "за" и 7 "против", парламентът одобрява закон, позволяващ на гърците от диаспората да упражняват правото си на глас от мястото на пребиваването си в чужбина. Според нормативния акт, за да могат да гласуват на национални избори, гърците, живеещи в чужбина, трябва да имат гръцки данъчен идентификационен номер и да са подали данъчна декларация за изминалата данъчна година. Те също така трябва да се живели в Гърция поне две години в рамките на период от 35 години.

2020 - В Аржентина със 131 гласа "за" при 117 "против" и шест "въздържал се" след продължили 20 часа дебати, Камарата на депутатите одобрява закон за легализиране на абортите до 14-ата седмица от бременността. Сега Аржентина позволява аборт само в случай на изнасилване или заплаха за живота на майката.

2021 - Космическата капсула "Ню Шепард" на компанията "Блу ориджин" на милиардера Джеф Безос осъществява третия си суборбитален полет. Капсулата  е изстреляна с ракета-носител в 09:01 ч. северноамериканско време от площадката за излитане на "Блу ориджин" край град Ван Хорн, в щата Тексас. Пътуването продължава само 11 минути и кацането е в 09,12 ч. северноамериканско време. При този трети полет за първи път капсулата действа при пълен капацитет. При предишните полети в нея има само по четирима пътници. Компанията "Блу ориджин" осъществява първия си суборбитален полет с "Ню Шепард" с пътници на 20 юли 2021 г. 

Родени на този ден българи:

Симеон Маринов (Симеон Маринов Симеонов), поет, учител, журналист (1908-1948).
За първи път печата стихове през 1926 г. Редактор на сп. "Угари" (1931-1932) и във в. "Земеделска защита (1945-1948). Сътрудничи на сп. "Българска реч" (1926-1943), сп. "Светулка" (1904-1907) и др., във вестниците "Вестник за жената", "Светлоструй" (1928-1941), "Работническо дели", "Народна войска" и др. Бил е учител и директор на прогимназията в с. Мадан. Основни теми в поезията му са българската природа и селския труд - "Земя" (1933 ) ,"Утро в равнината" (1935). Автор е и на произведения за деца - "Чудният занаят"  (1946), "Приключенията на Бимбо и Зимбо" (1946), "Радостни дни" (1948), "Житни зрънца" (1962, посмъртно). Превежда стихотворения от руски език.

Стефан Петров (Стефан Петров Симеонов), журналист, политик и дипломат (1923-2002).
Главен редактор на в. "Народна младеж" (до 1961), председател на Бюрото на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт (8 май 1962-3 ноември 1967). Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Посланик на България в Куба (27 октомври 1967-28 декември 1968). Главен секретар на Министерския съвет (9 юли 1971-17 юни 1976). Посланик на България в Алжир (23 ноември 1976-24 септември 1982). Главен директор на Агенция "София прес" (1983-1990).

Младен Младенов, телевизионен режисьор (1928-2000).
От 1969 г. е преподавател по теория и практика на телевизионната журналистика във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски", основател на специалността телевизионна журналистика в университета и автор на първия учебник за телевизионни журналисти - "Телевизионната журналистика в термини" (1973). От 1970 г. е главен редактор на "Главна дирекция "Музика и забава" в Българската национална телевизия (БНТ). Режисьор е на телевизионни мюзикъли, театрални постановки и на документалните филми "По хълмовете на времето" (1979, 43 серии), "Неизвестните възможности" (1980, 24 серии) и др.

Емил Вагенщайн, кинооператор (1930-1996).
Председател на Колегиума на операторите в Студията за игрални филми "Бояна" (1969-1988). Оператор е на филмите "Хроника на чувствата" (1962), "Неспокоен дом" (1965), "На всеки километър" (1969-1971), "Кит" (1970), "Трудна любов" (1974), "Иван Кондарев" (1974), "Чуй петела (1978), "Боянският майстор" (1981), "Дом за нашите деца" (1987) и др. Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив). Носител на Голямата награда "Златна роза" от Фестивал на българския игрален филм "Златна Роза" във Варна за филмите "Веригата" (1964) и "Иван Кондарев" (1974) и др.

Пламен Цонев, поет, писател и есеист (1930-2012).
Редактор в Държавно военно издателство (1950-1953), в сп. "Славейче" (1955-1959), в издателство във Варна (1960-1963), в сценарната редакция към Българската кинематография (1968-1970), а от 1973 г. в издателство "Народна младеж". Автор е на романи, есеистични изследвания и книги с езотерични идеи и фантастика. Сред произведенията му са "Орфей - прорицателят", "Хомо космикус - праобрази от печатите на мирозданието", "Тракиецът Спартак" и др.

Никола Цанев, български футболист и треньор (1939-2004).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Червено знаме" (София), "Левски" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 8 мача и отбелязани 3 гола.

проф. Боян Биолчев, филолог, писател и сценарист (1942).
От 1972 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", заместник-ректор на университета (1991-1993), ръководител на Катедра по славянски литератури в университета (1992-1995), декан на Факултета по славянски филологии (1995-1999), ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (17 ноември 1999-13 ноември 2007). Главен редактор на в. "Софийски университет" (1980-1991). Председател на Национална агенция за оценяване и акредитация (18 май 2011-14 септември 2017). Автор е на над 200 научни публикации, на сборници с разкази, новели, романи. Сред тях са сборникът с новели "Сапфир" (1979), романът "Очите плачат различно" (1981),  романът "Сатурнов кръг" (1989), романът "Амазонката на Варое"(2005), "Антарктида - окото на космоса" (2011), "Преселението" (2019), сборникът с разкази "Държавата Урария" (2015) и др. Сценарист е на игрални и документални филми. Носител на орден "Стара планина" първа степен (13 март 2003), на Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (18 декември 2008), на Вазовата награда за литература за 2018 година на община Сопот и Министерство на културата (юли 2018) и др.

Александър Кипров, композитор (1950).
Свирил е в трио "Бутик" заедно с композитора и музикант Асен Гаргов. Композитор е на стотици песни, изпълнявани от певците Лили Иванова, Георги Христов, Тони Димитрова, Деси Добрева и др. Композитор е и на две от песните - символи на българската опозиция през 90-те години на 20 век - "Последен валс", "Развод ми дай".

Иван Кокалов, лекар и синдикален деец (1953).
Завеждащ "Рентгеново отделение" във Втора градска болница в София (1996-1999). Заместник-председател на Конфедерация на независимите синдикати в България (30 ноември 1997-12 май 2007), от 12 май 2007 г. е неин вицепрезидент. От 2001 г. е председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването. От 23 февруари 2011 г. е член на Европейския икономически и социален комитет. Заместник-председател на Националния съвет по условия на труд.

Николай Атанасов, състезател по лека атлетика (скок на дължина) (1974).

Красимир Янков, икономист и политик (1974).
Бил е член на Съвета на директорите и директор "Търговия" на "Летище Варна", началник на политическия кабинет в Министерството на икономиката и енергетиката, председател на Съвета на директорите на "Международен панаир Пловдив" - АД и на АЕЦ "Козлодуй"- ЕАД. Председател на Областния съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ във Варна (2011-2013). Секретар по организационната дейност на Националния съвет на БСП (2012-2014). Депутат в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание (2013-2021). През м. септември 2020 г. напуска Парламентарната група на БСП и прекратява членството си в партията. През януари 2021 г. е сред основателите на партия "Българска прогресивна линия" и неин председател.

Богдан Русев, писател, преводач и журналист (1975).
Главен редактор в сп. "Егоист" (2001-2003), в сп. "Една седмица в София" (2004-2005), в сп. "Light" (2009-2010). Сценарист в предаването "Голямото четене" по Българската национална телевизия (2010-2011). Автор е на детски книги, на романи,сборници с разкази и детски приказки, книги игри под псевдонима Робърт Блонд. Като преводач от английски език е работил върху преводите на автори като Франсис Скот Фицджералд, Чарлс Буковски, Джон Гришам и др. Негово дело е и официалният превод на субтитрите на трилогията "Властелинът на пръстените".

Свилен Костов, лесовъд и политик (1978).    
От 2004 г. работи в Държавен фонд "Земеделие", като от м. април 2004 г.  е експерт в отдел "Финансиране", от м. декември 2006 г. - главен експерт в отдел "Директни плащания на площ". В периода 2009-2011 г. е началник на отдел "Директни плащания на площ", като от м. декември 2009 г. до м. октомври 2010 г. е и и.д. началник на отдел "ИСАК". Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (31 март 2011-7 ноември 2013). От 2014 г. е съветник на министъра на земеделието и храните. Заместник-министър на земеделието и храните (31 май 2016-27 януари 2017).

На този ден са родени и:

сър Дейвид Брюстър, британски физик, математик и астроном (1781-1868).
Изобретател на калейдоскопа (1816).

Ектор Берлиоз (Луи Ектор Берлиоз), френски композитор и диригент (1803-1869).
Представител на романтизма. Автор е на симфониите "Фантастична" (1830), "Харолд в Италия" (1834), "Ромео и Жулиета" (1839), оперите "Проклятието на Фауст" (1846), "Бенвенуто Челини" (1838) и др. 

Алфред дьо Мюсе, френски поет (1810-1857).
Автор е на поетичния сборник "Приказки от Испания и Италия" (1829), на сборника пиеси в стихове "Спектакъл в едно кресло" (1832, 1834), цикъла лирически поеми "Нощи" (май 1835 - октомври 1837), на историческата пиеса "Лоренцачо"(1834), на автобиографичния роман "Изповедта на едно дете на века" (1836), на литературната критика "Писма на Дюпуи и Котоне" (1836-1837) и др. Член на Френската академия (1852).

Роберт Кох, немски лекар и бактериолог (1843-1910).
Откривател на бацила на туберкулозата (24 март 1882) и изолирал в чист вид анаеробните бактерии, които предизвикват холерата (1883). Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1905 г. за изследвания и открития, свързани с туберкулозата.

Георги Плеханов, деец на съветското и международното работническо движение (1856-1918).
Теоретик и пропагандатор на марксизма. Един от основателите на Руската социалдемократическа партия (1898).

Морис Льоблан, френски писател (1864-1941).
Създател е на литературния герой - благородният крадец и детектив Арсен Люпен. Автор е на криминалните романи "Арсен Люпен - крадецът джентълмен" (1907), "Тайнственото око" (1912), "Графиня дьо Калиостро" (1924), "Госпожицата със зелените очи" (1927), "Агенция "Барнет и сие" (1928) и др.

Макс Борн, немски физик (1882-1970).
Носител на Нобелова награда за физика за 1954 г. за неговите фундаментални изследвания по квантова механика, в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция. Другата половина от наградата получава немския физик Валтер Боте за метода  на съвпаденията и откритията направени с него.

Елиът Картър, американски композитор (1908-2012).
Автор е на много сонати, произведения за ансамбъл, оркестър и отделни инструменти, като сред най-известните му произведения са балетите "Покахонтас" и "Минотавър". Той е двукратен носител на наградата "Пулицър" за музика (1960,1973). Носител на Ордена на Почетния легион на Франция (2012).

Мануел де Оливейра, португалски режисьор (1908-2015).
Той дебютира в киното през 1928 г. като статист в ням филм, през 1931 г. заснема първия си документален филм "Работи по река Дуро", който също е ням. Участва като актьор в първия филм на португалски език "Песента на Лисабон" от 1933 г. Дебютира като режисьор в игралното кино с филма "Аники Бобо" (1942), вторият му игрален филм е реализиран през 1963 г. - "Мистерията на пролетта". От 1985 г. всяка година заснема по един филм, общо около 50 пълнометражни игрални и документални филми. Сред по-известните му филми са "Божествена комедия" (1991), "Христофор Колумб, енигмата" (2007), "Странният случай с Анжелика" (2010). Носител на най-голямото отличие на Франция - Велик офицер на Почетния легион (9 декември 2014).

Наджиб Махфуз, египетски писател и драматург (1911-2006).
Автор е на над 40 сборника с разкази и романи, сред които са "Новият Кайро" (1945), "Уличка Ал Медак" (1947), "Начало и край" (1949), "Крадецът и кучетата" (1961), "Есенен припадък" (1962), "Светът на бога" (1963), "Пътят" (1964), "Просякът" (1965) и "Меден месец" (1971). Носител на Нобелова награда за литература за 1988 г. за творчеството му, което придава на арабската белетристика общочовешко звучене.

Карло Понти, италиански режисьор и продуцент (1912-2007).
Режисьор е на филмите "Брак по италиански" (1964), "Забриски пойнт" (1970), "Слънчогледи" (1970), "Професия репортер" (1975), "Проходът на Касандра" (1976) и др. Носител на наградата на Националната асоциация на кинокритиците за най-добър филм - "Фотоувеличение" (1966), "Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм - "Чочарка" (1961), "Златен глобус" за най-добър филм - "Доктор Живаго" (1965), специален "Златен глобус" на името на Самюъл Голдуин за "Вчера, днес и утре" (1963).

Жан Маре (ист. име Жан Вийен), френски актьор (1913-1998).
Дебютира с филма "Вечното завръщане" (1943). Участвал е във филмите "Красавицата и звярът" (1946), "Двуглавият орел", "Ужасните родители" (1948), "Орфей" (1950), "Граф Монте Кристо" (1955), "Завещанието на Орфей" (1960), "Фантомас" (1962), "Желязната маска" (1962) и др.

Александър Солженицин, руски писател и правозащитник (1918-2008).
На 7 юли 1945 г. Александър Солженицин е осъден на 8 години поправителен труд в трудови лагери заради писма, които е изпращал от фронта до негов приятел, в които критикува Йосиф Сталин. Освободен е на 13 февруари 1953 г., след което е изпратен принудително да живее с. Берлик в Южен Казахстан, където преподава математика и физика в местното училище. През м. юни 1956 г. с решение на Върховния съд на СССР той е освободен без реабилитация "заради липса на престъпни действия от негова страна". През м. август 1956 г. се завръща в Централна Русия, където живее в с.  Милцево и преподава математика и електротехника (физика). С решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР от 6 февруари 1957 г. е реабилитиран. От м. юли 1957 г. живее в Рязан и работи като учител по физика и астрономия. Разказът "Един ден на Иван Денисович е първото му произведение, публикувано в СССР през 1962 г. в сп. "Нов свят", където публикува свои разкази. Автор е на романите "Архипелаг ГУЛаг"(1973-1978),  "Раково отделение"(1968-1969), "В първия кръг" (1968) и  др. Заради дисидентската си дейност на 12 февруари 1974 г. Александър Солженицин е арестуван, а на 13 февруари 1974 г. с решение на Президиума на Върховния съвет на СССР той е лишен от съветско гражданство и експулсиран от родината си. Живее във ФРГ, а след това до 1976 г. в Цюрих, Швейцария, когато заедно със семейството си се установява в гр. Кавендиш, щат Върмънт, САЩ. Написал е поредицата от исторически романи "Червеното колело" в четири тома  - "Август Четиринадесета" (1971), "Октомври Шестнадесета" (1983),"Март Седемнадесета" (1986) и "Април Седемнадесета" (1989) и др. На 16 август 1990 г. с декрет на президента на СССР  Михаил Горбачов се възстановяват гражданските му права, а през септември 1991 г. генералният прокурор Николай Трубинин обявява отмяната на предявеното през 1974 г. срещу него обвинение в предателство на отечеството. На 25 май 1994 г. Александър Солженицин се завръща в Русия след 18-годишно изгнание. Носител на Нобелова награда за литература за 1970 г. Удостоен  с Държавната награда на Русия за литературата, изкуство и литература (1990) и на Държавната награда на Русия за постижения в областта  на хуманитарните дейности (2006).

Дилип Кумар (ист. име Мухамад Юсуф Хан), индийски актьор (1922-2021).
През своята 60-годишна кариера е участвал в над 60 филма. Депутат в Съвета на щатите /Раджа сабха/ - горната камара на парламента на Индия (2000-2006).

Михаил Светин, руски актьор (1930-2015).
Участвал е във филмите "Не може да бъде" (1975), "Дванадесетте стола" (1976), "Чародеи" (1982) и др. Народен артист на РСФСР (1996).

Джим Харисън, американски писател и сценарист (1937-2016).
Автор е на над 30 книги в различни жанрове, сред които историческата сага "Легенди за страстта" (1979).

Франк Шьобел, немски естраден певец и композитор (1942).

Бренда Ли (ист. име Бренда Мей Тарпли), американска певица, композитор и продуцент (1944).

Джани Моранди, италиански певец (1944).
От началото на музикалната си кариера през 1962 г. Джани Моранди е изпял над 400 песни, има издадени 34 албума и е продал повече от 50 млн. копия. Носител на първа награда на фестивала в Сан Ремо, Италия (1987).

Еманюел Шарпантие, френски микробиолог, биохимик и генетик (1968).
Носител на Нобелова награда за химия за 2020 г. заедно с американския биохимик Дженифър Даудна за разработване на метод за редактиране на генома. Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна откриват генетичната ножица CRISPR/Cas9 (КРИСПР/Кас9), с която изследователите могат да променят ДНК на животни, растения и микроорганизми с висока точност. Тази технология революционизира природните науки, като води до нови ракови терапии и лечение на наследствени болести. КРИСПР/Кас9 може да се използва например за отделяне на вируса ХИВ от заразените Т-лимфоцити, при лечение на диабет и шизофрения.

Вишванатан Ананд, индийски шахматист (1969).
Петкратен световен шампион: версия ФИДЕ през 2000 г. и световен шампион от септември 2007 до 22 ноември 2013 г. Той е един от шестимата шахматисти, които са достигали някога ЕЛО коефициент над 2800. Шесткратен носител на наградата "Шахматен Оскар" през 1997 г., 1998 г., 2003 г., 2004 г., 2007 г., 2008 г.

Гете Уами, етиопска състезателка по лека атлетика (1974).
Световна шампионка през 1999 г.

Хавиер Савиола, аржентински футболист (1981).

Лейтън Бейнс, английски футболист (1984).

Фабиан Джонсън, американски футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Оливър Уинчестър, американски изобретател и производител на стрелково оръжие (1810-1880).
Създал е и патентовал дизайна на пушката Уинчестър - едно от първите оръжия с механизъм за скоростно презареждане (1860).

Христо Г. Данов (Христо Груев Данов), български учител и книжовник, основоположник на книгоиздаването в България (1828-1911).
Той е първият български издател. Отпечатал е над 1000 издания - учебници и учебни помагала, научни съчинения и художествени произведения. Открива в Срелча първото неделно училище (1850). Основава първото класно училище и първото читалище  в Клисура (1856-1857). През 1855 г. издава в Белград книгата "Старопланинче. Календар за 1856 г. високосна  година...", с което се поставя началото на  книгоиздаването в България. Учредява "Дружествена книговезница" в Пловдив (1857), която се превръща в книжарница и издателство, от 1862 г. е фирма "Христо Данов и съдружие" (дн. книгоиздателство "Христо Г. Данов"). От  25 юли 1878 г. издава първия общобългарски вестник, наречен "Марица" (излиза до 6 септември 1885 г.). Депутат в 3-ото Обикновено народно събрание (1882-1883). Кмет на Пловдив (1 февруари 1897-2 юли 1899). Той е единственият кмет на града, който управлява на обществени начала и отказва да получава заплата. По негово време е изработен първият градоустройствен план на града от Йосиф Шнитер. Приета е програма за залесяване на пловдивските тепета. Полага грижи за развитието на промишлеността в града, като отпуска общинско място за построяване на Захарната фабрика. Увеличени са и средствата за издръжка на училища и читалища.

Антон Безеншек, словенски стенограф, филолог и публицист (1854-1915).
Приспособил немската стенография на Габелсбергер на словенски език. Поставя основите на стенографията в България. По покана на правителството на България той пристига в България през лятото на 1879 г. и за два месеца приспособява немската стенография на Габелсбергер на български език. На 8 октомври 1879 г. към парламента на България се открива стенографско бюро и се организират първите курсове за обучение по стенография.

Емил Пикар, френски математик (1856-1941).
Автор е на трудове по теория на диференциалните уравнения. Член на Френската академия (1924).

Кристиан Ланге, норвежки историк (1869-1938).
Носител на Нобелова награда за мир за 1921 г. заедно с шведския журналист и политик Карл Брантинг.

Иван Цанкар, словенски писател и поет (1876-1943).

Албърт Коутс, британски диригент и композитор (1882-1953).
Главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър (1919-1921). През 1920 г. е гостуващ диригент на Нюйоркския симфоничен оркестър. Бил е диригент на Берлинската държавна опера (1931), на Виенската филхармония (1935). През 1938 г. е диригент за последен път в Кралската опера в Ковънт Гардън, Лондон, Великобритания. През 1946 г. се установява в Република Южна Африка, където е диригент на Йоханесбургския симфоничен оркестър и професор в Южноафриканския университет в Кейптаун.

Сидор Ковпак, съветски общественик (1887-1967).
Един от организаторите на партизанското движение по време на Великата отечествена война (1941-1945). Два пъти герой на СССР (1942, 1944).

Артър Сулцбъргър, американски писател, журналист и издател (1891-1968).
Издател и директор на в. "Ню Йорк Таймс" (1935-1961).

Виктор де Сабата, италиански диригент и композитор (1892-1967).
Известен е със записа под негово диригентство на "Тоска" с участието на Мария Калас, направен от главния продуцент на звукозаписна компания "Еми" Уолтър Лег (1953). Артистичен директор на "Ла Скала" в Милано (1953-11 декември 1967). Последното му появяване пред публика е на 18 февруари 1957 г. в памет на италианския диригент Артуро Тосканини.

Димитър Симидов, български писател и преводач (1898-1984).
Началник-отдел в Радио София (1942-1944). Пише приказки, разкази за деца и юноши, сред които сборниците с разкази "Прокурорът има думата...", "Огнени пътеки", "Гости от небето" и др. Превежда над 150 книги от световната класика. Автор е на текста на първия химн на ПФК "Левски", София (1924) по музика на Христо Маников. Носител на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1984).

Винсент дю Виньо, американски биохимик (1901-1978).
Носител на Нобелова награда за химия за 1955 г. за неговата работа върху биохимично важните серни съединения и по-специално за първия синтез на полипептиден хормон.

Олга Кирчева, българска актриса (1903-1978).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1925-1978). Ръководителка на Художествения отдел при Радио София (1945). Преподавателка по рецитация в Държавното висше театрално училище (1953). Участвала е във филмите "Росица" (1944), "Празник" (1955), "Прокурорът" (1968), "Басейнът" (1977) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959). Удостоена със званието "Народен артист" по случай 60-годишнината от рождението й и за големите й заслуги в развитието на българския театър (май 1963).

Артур Лундквист, шведски писател, поет, преводач и литературен критик (1906-1991).
Първата му книга "Зной" е отпечатана през 1928 г. Автор е на повече от 100 книги, сред които "Оголен живот" (1929), "Черният град" (1930), "Белият човек" (1932), "Мостове в нощта" (1936), "Песни на сирените" (1937), "Кожа върху камъка" (1947), "Отпечатъци във водата" (1949), "Животът на тревата" (1954), "Розата на ветровете, срещу огъня" (1955), "Говорещото дърво" (1960), "Агадир" (поема, 1961), "Мигновения и вълни" (1962) и др. Автор е и на повести, на романите "Реките текат към морето" (1934), "Валс във Виндинг" (1956), "Комедия в Хегерскуг" (1959), "Волята на небето" (1970), "Животът и смъртта на волния стрелец" (1970), "Поезията на воина" (1976), на разказите "Рамо до рамо" (1962), "Замъкът на въображението или камъните на делника" (1974), на пътеписи "Индийски пожар" (1950), "Малинга" "Маковете на Ташкент" (1952), "Вулканичен континент" (1957) и др.

Петър Увалиев, български писател, публицист, сценарист и режисьор (1915-1998).
Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи (1936-1947). Секретар на българската легация в Рим, Италия (1942), втори секретар на българската легация в Лондон, Великобритания (1947). През 1948 г. емигрира във Великобритания, където е познат като Пиер Рув. Започва редовни предавания за българската служба на Би Би Си в Лондон (1950). Изнася лекции по философия и история на изкуството в Лондонския университет, гостува на университети в САЩ, Италия, Франция и Германия. Превежда на френски и италиански език творби на Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов и др. Автор е на "Търнър: структурен разрез" (1982, на английски, френски и испански език), "Филмът като технологическа съдействителност" (1985, на английски и френски език), "Европа, намерена и пак загубена" (1988, на английски език), "Багряна и целомъдрените", "Митоанализ на "Козирог", "Българският облик на Шекспир" (1992, на английски език). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1992). Носител на орден "Мадарски конник" първа степен (25 март 1994), на почетен медал "Иван Вазов" на Агенцията за българите в чужбина (1995). Отличен с наградата "Оборище" за интелектуална дейност (1999, посмъртно).

Рави Шанкар, индийски музикант (1920-2012).
Той е наречен "кръстникът на световната музика" от Джордж Харисън от британската група "Бийтълс", който става негов ученик през 60-те години на 20-и в. Носител на американските музикални награди "Грами" (1967, 1972, 2001, 2012). Удостоен е посмъртно със специалната награда "Грами" за цялостната му музикална кариера (10 февруари 2013).

Димитър Узунов, български оперен певец тенор и режисьор (1922-1985).
От 1948 г. е солист на Софийската народна опера, директор и художествен ръководител (1972-1974) на операта. От 1975 г. пее в Щатсопера във Виена, Австрия. Лауреат на Световния фестивал на младежта и студентите в Берлин, Германия (1950). Носител на първа награда на Международния оперен конкурс в Париж, Франция (1955). Лауреат на Димитровска награда (декември 1959). Удостоен със званието "Народен артист" (август 1962). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959; януари 1973), на орден "Георги Димитров" (1982).

Банчо Банов, български баснописец, преводач и драматург (1925-1993).
От 1952 г. е редактор във в. "Вечерни новини", в. "Литературен фронт". Заместник главен редактор в Българската телевизия (1966-1968). Редактор и завеждащ отдел "Изкуство" в издателство "Български писател" (1970-1990). Драматург на Народния театър "Иван Вазов" (1984-1990). Има 18 драматизации на прозаични произведения, сред които "Службогонци", "Казаларската царица", "Под игото", "Чичовци", "Бесове", създава оперни и балетни либрета. Пише басни, стихотворения, разкази, очерци,  радиопиеси, съавтор е на киносценарии  на филмите "Случаен концерт" (1960), "Бъди щастлива, Ани" (1962), "Князът" (1971) и др. Превежда руски, английски и френски език. Автор е на книгите "Басни" (1955), "Басни" (1957), "Басни" (1961), "Басни" (1964), "Смешно огледало" (басни за деца, 1969), "Третото ухо на заека" (1971), "Сто и една басни" (1985). Съставител на "Сто шедьоври на баснята" (1983).

Стоян Мурин, български писател, учител и журналист (1930-2018).
Бил е репортер на в. "Пиринско дело". Публикува във в. "Литературен фронт", сп. "Септември" и др. Автор е на произведения за деца, сред които "Катеричкина гора" (стихотворения, 1982), "Да спасиш мравка" (разкази, 1992) и  "Сгушена звездица" (стихотворения, 1993); на  стихосбирките "Господи, влюбен съм" (1994) и "Хора, живи ли сте" (1996); на романите "Ставри Делия", "И боговете лъжат", "Сбогом, Егея",  "В калеврите на дявола", "Песента на жребците" и др.

Жозе душ Сантуш Агуаш, португалски футболист (1931-2000).

Игор Кашинцев, руски актьор (1932-2015).
От 1955 г. Игор Кашинцев е играл в 7 театъра, сред които са  МХАТ "Чехов", Нов драматичен театър, Театъра на сатирата и др. В театър "Маяковски" е играл от 1993 г. до смъртта си. Участвал е в над 120 филма и телевизионни сериали, сред които "Мъртви души" (1984), "Битката за Москва" (1985), "Златният телец" (1968) и др.

Димитър Петков, български оперен певец бас (1938-2005).
От 1963 г. е артист в Софийската народна опера като първи бас (с прекъсване през 1975-1979). Носител на Златен пръстен и златен медал от Международния конкурс за млади оперни певци (1967). Лауреат на Димитровска награда (1969).

Ричард Прайър (Ричард Франклин Ленъкс Томас Прайър), американски актьор комик (1940-2005).
Дебютира в киното през 1967 г. Участвал е във филмите "Милионите на Брустър", "Харлемски нощи", "Калифорнийски апартамент" и др.

Жан-Луи Фулкие, френски радиоводещ (1943-2013).
Основател е на песенния фестивал "Франкофолии" (1985).

ген.-лейт. Гиньо Тонев, военен деец (1943-2020).
От 1966 г. работи в Българската армия. В Симеоновград е командир на взвод в 49-и мотострелкови полк (1966-1968). Командир на 11-а танкова бригада в Карлово (1986-1988).  командир на Втора мотострелкова дивизия (1990-1992). Бил е първи заместник-командващ, а по-късно и началник-щаб на Трета армия (1992-1994). Командващ на Трета армия (2 декември 1994-2 юли 1996). Произведен е в звание генерал-лейтенант през 1995 г. Командващ на Сухопътните войски (1996-2000). Първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (7 юли 2000-6 юни 2002). Освободен от действителна военна служба през 2002 г. Председател на общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Бургас (2004-2008).

Велко Кънев, български актьор (1948-2011).
Играл е в театъра в Сливен (1973-1976), в Държавния сатиричен театър (1976-1979), от 1979 г. - в Народния театър "Иван Вазов". Участвал е във вокални и телевизионни програми с групата НЛО и в предаването "Клуб НЛО". Участвал е във филмите "Оркестър без име", "Бой последен", "Матриархат", "Мъжки времена", "Бон шанс, инспекторе!", "Да обичаш на инат" и др. Носител на наградата "Аскеер" на Театър "Българска армия" за поддържаща мъжка роля заедно с колегите си от спектакъла "12 разгневени мъже" (1991), на наградата "Аскеер" за най-добра мъжка роля за моноспектакъла "Великденско вино" (1994), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (2 октомври 2008).

Ясен Пенчев, български психолог и политик (1955-2007).
Работил е в Градския и Окръжния комитет на ДКМС в Добрич и в Окръжния комитет на БКП. По-късно е работил в областна управа на Варна. Бил е заместник- кмет по духовното развитие в Добрич. Няколко мандата е общински съветник и водач на групата  на социалисти в Общинския съвет в Добрич.  Бил е председател на Областния и Общински съвет на Българската социалистическа партия в Добрич и член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП, както и председател на Комисията по организационни въпроси във ВС на БСП.  Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-11 декември 2007).
/АЯ/МГ/



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:18 на 23.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация