site.btaНовият „Арт“ в Младежкия театър – друг прочит, друга енергия, други натрупвания

„Арт“, една от най-известните пиеси на Ясмина Реза, влиза в афиша на Младежкия театър. 

"За мен дълголетието на тази пиеса се дължи на това, че Ясмина Реза по един много добър, аналитичен и същевременно с чувство за хумор начин представя наистина днешния човек. И то с една конкретна, голяма, архетипна тема – за приятелството, заедно с темата за изкуството, и това да го съхраняваш“, казва пред БТА режисьорът Владислав Стоименов.

„Нашата цел беше първо да разчетем автора и после да можем да прибавим това, което нас ни вълнува. Което е нормално – защо сме ние в тези роли, а не някой друг. Подходът ни е бил това, което ни вълнува – приятелството, и как тотално различни хора съжителстват, комуникират. И, когато имат проблем със своето приятелство, преминават през препятствията и правят всичко възможно, за да запазят своето приятелство“, допълва актьорът Георги Гоцин.

Според колегата му Кирил Недков има нещо ново от гледна точка на времето, в което се прави тази пиеса. „Ние се променяме, взаимоотношенията между хората се променят. Но мисля, че основните неща си остават такива, каквито са. Може би, точно затова самата пиеса и темата си остават като темите за любовта, за смъртта, за живота“, смята той.

По повод сравненията с предишни интерпретации актьорът Петър Петров-Перо разказва: „Аз лично съм гледал предишна адаптация и, честно казано, не си спомням много добре техния прочит. Ние сме малко по-млади, имаме друг прочит, друга енергия, други натрупвания. Може би, от една страна, е полезно за някой, който си спомня предишните две адаптации на сцената, да може да си направи някакъв паралел".

Своите творчески виждания за спектакъла представя и сценографът Ванина Цандева: „Основната идея беше да напомня галерия, с повече свобода, което конкретно белият цвят навежда към тази мисъл. По-често срещаните галерии са с бял цвят. Другото, което искахме да добавим от наша страна, беше да е нещо между хол и интериор, с малко повече уют, с една среда, която те тримата, по някакъв начин, са си създали. И всъщност тази условност според мен подпомага акцент в случая да станат тези три картини, които изразяват техните същности и персонажи”.

Музиката в „Арт“ е на Калин Николов.

Пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – режисьорът Владислав Стоименов, сценографът Ванина Цандева и изпълнителите на трите главни роли – Петър Петров-Перо, Георги Гоцин и Кирил Недков. 

На какво се дължи дълголетието на тази пиеса?

Кирил Недков: Дълголетието се дължи на темата, която е една от вечните теми – за приятелството, и по-специално за мъжкото приятелство, без да подценявам женското. Но в мъжкото приятелство има едни неща, които присъстват винаги. Например съревнованието между мъжете в приятелството, очакванията, които имаме от нашите приятели и близки, и съответно разочарованията, които идват вследствие на тези очаквания.

Петър Петров-Перо: Ясмина Реза се занимава с приятелството и, по-скоро, дали можем да се обичаме взаимно такива, каквито сме, а не такива, каквито искаме другите да бъдат за нас. Има един много хубав цитат: „Ако аз съм аз, защото съм аз, и ти си ти, защото си ти, тогава аз съм аз, а ти си ти. Обаче, ако съм аз, защото ти си ти, и ти си ти, защото аз съм аз, тогава аз не съм и ти не си ти“.

Ванина Цандева: Освен темата за приятелството, според мен основната тема, по-скоро, е за различията на хората, за това как те се възприемат един друг, колко дълготрайно би могло да бъде това нещо и по какъв начин ти ще възприемеш този поглед. Дали той ще стане твой или до безкрай ще има едни противоречия и теми на разговор, което, в случая, е продължително – заради това, че тия хора са с дълголетно приятелство. Ако то беше от по-скоро време, може би нямаше да допуснеш толкова близо до себе си въпросните различия.

Георги Гоцин: Темата и персонажите вълнуват зрителя. Също така, пиесата е доста добре написана –като език, и като основен конфликт, и като ситуация. Едновременно с това е смешна, но има и дълбочина, и вълнува. Толкова е просто...

Владислав Стоименов: За мен дълголетието на тази пиеса се дължи на това, че Ясмина Реза, по един много добър, аналитичен и същевременно с чувство за хумор начин представя наистина днешния човек, и то една конкретна, голяма, архетипна тема – за приятелството, заедно с темата за изкуството, и това да го съхраняваш.

Има ли нов прочит темата за приятелството?

Кирил Недков: Може би има нещо ново от гледна точка на времето, в което се прави тази пиеса. Ние се променяме, взаимоотношенията между хората се променят. Но мисля, че основните неща си остават такива, каквито са. Може би, точно затова самата пиеса и темата си остават като темите за любовта, за смъртта, за живота...

Георги Гоцин: Нашата цел беше – генерално, първо да разчетем автора и след това да можем да прибавим това, което нас ни вълнува. Което е нормално – защо сме ние в тези роли, а не някой друг. Подходът ни е бил това, което ни вълнува – приятелството, и как тотално различни хора съжителстват, комуникират. И когато имат проблем със своето приятелство, преминават през препятствията и правят всичко възможно, за да запазят своето приятелство.

Ванина Цандева: Не знам доколко би могъл да бъде нов, но по-скоро е по-съвременен. Актьорите са по-млади и с по-малко опит, вероятно. Не бих казала, че има нов прочит, но може би е съвременен. 

Владислав Стоименов: Предвид това, че ние сме друго поколение, това представя нов прочит. Мисля, че е по-съвременно точно заради това, че е една голяма тема със своя собствена логика. Мисля, че показва един по-модерен, по-съвременен нов прочит на пиесата.

Петър Петров-Перо: Може би чисто демографски, приятелството се разглежда по малко по-различен начин тук, в България, отколкото във Франция. Просто пиесата е написана по такъв начин, че да може да се разчита по много начини. Няма нещо, което да е конкретно закодирано. Темата е голяма и позволява свобода на прочита.

Успяхте ли чрез тази пиеса да погледнете към изкуството по друг начин?

Петър Петров-Перо: Хубав въпрос. Може би аз самият съм малко скептичен към модерното изкуство, но пък тук, по много любопитен начин, е заложена идеята с бялото платно, защото всеки манифестира върху него онова, което вижда. А това е типично модернистичен подход – че се предлага нещо абстрактно, което може да се разчита свободно.

Кирил Недков: Не бих казал друг поглед към изкуството. Аз работя все пак с хора, които са ми и приятели извън работния процес, което според мен е много важно. Разбира се, ние разглеждаме едни сериозни теми, но работата е свързана със забавление, което го има в самия процес. Няма значение дали правиш комедия или драматичен текст. Забавлението от професията винаги трябва да го има.

Георги Гоцин: Моят персонаж е класически мъж. Така че той вижда изкуството по различен начин от своя приятел. В случая картината е просто повод, за да може да разгърне проблемите и темите за приятелството и нещата, които не са изказани между тях.

Владислав Стоименов: Изкуството е наистина променлива величина и както тук, в пиесата, става въпрос именно за изкуство и как то се променя според различните гледни точки на всеки. Съвсем естествено е моето мнение да се променя понякога и тази пиеса има такова значение...

Лесно ли се работи с един толкова млад режисьор?

Кирил Недков: Много трудно (Смее се – бел. а.). Шегувам се, разбира се. Познаваме се от много време, работили сме и преди. В този смисъл, разбирам режисьорите, които работят с един и същи екип по всеки свои проект. Защото вие вече говорите на един език и комуникацията става много по-лесно. Той си беше разчел пиесата много добре, въпреки че това е сложна пиеса. Тя е повърхностна, само на пръв поглед.

Георги Гоцин: Аз съм доста доволен и впечатлен от Влади, защото той много добре знае какво иска. И аз се чувствам спокоен, и му имам пълно доверие.

Ванина Цандева: С Влади се работи с удоволствие и с много доверие.

Петър Петров-Перо: Независимо, че е млад, Влади е доста интелигентен човек и може да се каже, че много добре си е разчел пиесата, много добре е уловил вътре конфликтите и проблемите, и същевременно хумора. Той е много важен, защото през хумора излиза същината на проблема между тия хора. Така че, в случая, това, че той е млад, според мен не му е никакъв дефицит.

Владислав Стоименов: Ами аз лично се радвам, че работя с тези млади колеги, защото те наистина според мен навлязоха в много голяма степен в кожата на тези персонажи и започнаха въобще да навлизат в света на Ясмина Реза. Не е задължително те да бъдат „мечки“ или нещо такова. Напротив, те са мислещи хора, които придават доста голям цвят на персонажите и навлязоха пълнокръвно в тях.

Какъв е светът на Ясмина Реза?

Владислав Стоименов: Конкретно в „Арт“ според мен тя представя съвременния човек такъв, какъвто е. Той доста често е свръхчувствителен и болезнен към собствената си същност и към думите, които имат власт, и ние трябва да внимаваме как ги използваме. Същевременно той е болезнено откровен. Тук точно става въпрос за това как едни хора пренебрегват в един момент добрия тон и добрите обноски и започват да изказват болезнени истини, които изплуват на повърхността, защото са някъде притъпени в миналото, вследствие на доста неизказани неща.

А как изглежда светът на Ясмиина Реза от „Арт“ чисто визуално? 

Ванина Цандева: Основната идея беше да напомня галерия, с повече свобода, което конкретно белият цвят навежда към тази мисъл. По-често срещаните галерии са с бял цвят.

Другото, което искахме да добавим от наша страна, беше да е нещо между хол и интериор, с малко повече уют, с една среда, която те тримата, по някакъв начин, са си създали. И всъщност тази условност според мен подпомага акцент в случая да станат три картини, които изразяват техните същности и персонажи.

При костюмите малко повече се опитах да разчета самите персонажи, да си представя как биха изглеждали те. Съответно въпросният човек, който купува това претенциозно платно за 200 хиляди, е малко по-свободен в облеклото си. Класическият тип е по-спретнат и пак с по-екстравагантна визия, но не е толкова претенциозно. Третият от тях е с най-класическо облекло. В своето обкръжение той има доста жени, които според мен влияят на вида му. Избрала съм една идея по-неактивни цветове, за да не стават прекален акцент. Идеята е, когато са един до друг, тримата да бъдат едно общо петно, едно цяло.

Притесняват ли Ви аналогиите на публиката, която е гледала и други версии на тази толкова популярна у нас пиеса?

Владислав Стоименов: Не ме притеснява това, че хората ще гледат или могат да правят сравнения, защото вярвам, че ние допринасяме с наш собствен стил, собствена логика, и това да е адекватно на нашето поколение. 

Георги Гоцин: Дори е хубаво да ни съпоставят. Но ние си имаме собствен прочит, ние сме различни хора.

Петър Петров-Перо: Аз лично съм гледал предишна адаптация и, честно казано, не си спомням много добре техния прочит. Ние сме малко по-млади, имаме друг прочит, друга енергия, други натрупвания. Може би, от една страна, е полезно за някой, който си спомня предишните две адаптации на сцената, да може да си направи някакъв паралел. Според мен всичко зависи изцяло от нашия прочит и от това до каква степен сме достоверни, до каква степен сме верни на това, което правим.

Кирил Недков: Сравнение винаги ще има. Дори и сравненията, които човек прави сам за себе си, според мен не са много ползотворни, защото ние сме различни хора. Винаги крайният резултат ще е различен. В крайна сметка, сравненията са загуба на енергия в каквато и да е сфера.

/ДД